Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Стара Загора, 29.03.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Ива Атанасова
и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 57 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Т.С.У. ***, против Решение №260025 от 25.11.2020г.,
постановено по АНД №6/2020 г. по описа на Районен съд Гълъбово, с
което е изменено наказателно постановление №24-002632 от 16.12.2019г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, като е намален размерът на наложеното на касатора
административно наказание „глоба“ от 500 лв. на 100 лв. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на
материалния закон. Според касатора съдът неправилно е преценил, че извършеното
от него деяние представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от Правилника за
безопасност и здраве при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни
централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения. Заявява се, че
както в посочената за нарушена норма, така и в санкционната такава, не е
предвидено изрично отговорността за неизпълнението им да може да се осъществява
при форма на изпълнителното деяние „допустителство“. Моли за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде
отменено.
Ответникът
по касация Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, редовно и своевременно
призован, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юриск.Л.
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага
решението на РС Гълъбово да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на Т.С.У. *** срещу Наказателно
постановление №24-002632 от 16.12.2019г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора,
с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №24-002632/22.11.2019г. на У. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413,
ал.1 от Кодекса на труда. От фактическа
страна административното обвинение се основава на това, че при извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство на 30.09.2019г. и
29.10.2019г. се установило, че Т.С.У., в качеството си на работник „Изпълнител
на работа“ по Наряд №РЕ023500 от 30.09.2019г., издаден в 10:15 ч. на същия ден,
е допуснал извършването на работа на бригадата без лични предпазни средства (в
случая без да бъде използвано спасително въже или сбруи) от Т.И.Д., който е
извършвал монтаж на помпа за битово-фекални води в шахта за битово-фекални води на територията на „Ей и Ес Марица изток
I Сървисиз“ ЕООД, като при извършваната работа е претърпял злополука и е
изваден от шахтата след спасителна операция от пристигнал на мястото спасителен
екип. Нарушението е извършено на 30.09.2019г. С това деяние е посочена за
нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от Правилника за безопасност и здраве
при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и
по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения.
С обжалваното съдебното
решение Районен съд – Гълъбово е изменил посоченото наказателно постановление,
като е намалил размерът на наложеното административно наказание „глоба“ от 500 лв.
на 100 лв. В решението е прието, че при съставянето на АУАН и издаването на санкционния
акт са спазени императивните изисквания на ЗАНН. Обосновано е, че и двата акта
съдържат всички задължителни реквизити, наказателното постановление е издадено
от компетентно лице и в определения от закона срок, като при издаването му не е допуснато съществено процесуално нарушение,
обуславящо неговата незаконосъобразност. Прието е, че след като е допуснал до
работа лица без лични предпазни средства, жалбоподателят е извършил нарушение
по чл.57, ал.1, т.5 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически
уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и
хидротехнически съоръжения. В решението на РС – Гълъбово е направен анализ на
разпоредбата на чл.10 от ЗАНН и приложимостта й към разглеждания случай. Изложени
са съображения, че санкционираното лице има качеството на „изпълнител на
работата“ по смисъла на §3, т.9 от Правилника за безопасност при работа в
неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения. Посочено е, че съгласно
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН административнонаказаващият орган е следвало да
съобрази всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства при определяне размера на
наказанието. Обосновано е, че в конкретния случай безспорно е извършено
нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, но не са налице данни за други
подобни нарушения от страна на жалбоподателя, които да мотивират завишаване на
санкцията над минималната за това нарушение, с оглед на което въззивният съд е
приел, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно, но неправилно
е наложено административно наказание в максималния, предвиден в закона размер,
поради което е изменил санкционния акт като е намалил размера на наложената на
жалбоподателя санкция в предвидения от закона минимум от 100 лева.
Решението
на Районен съд Гълъбово е постановено при правилно приложение на материалния
закон.
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана на основание чл.413, ал.1 от Кодекса на
труда, която законова разпоредба предвижда административно наказание „глоба“ в
размер от 100 до 500 лева за нарушаване на правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труда, ако нарушителят не подлежи на
по-тежко наказание. Безопасните условия на труда за неелектрически уредби на
електрически централи са регламентирани в Правилника за безопасност и здраве
при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и
по топлопреносни мрежи и хидротехнически
съоръжения. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1, т.6 от този Правилник отговорен
за безопасността е и „изпълнителят на работата“. В чл.57, ал.1 от Правилника
тази отговорност е изрично конкретизирана, като в т.5 е посочено, че „изпълнителят
на работата“ носи отговорност за извършването на работа от бригадата без лични
предпазни средства.
В производството пред Районен съд – Гълъбово е установено по
безспорен начин, че Т.У. е имал качеството на „изпълнител на работата“ и
съответно правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по
чл.57, ал.1, т.5 от Правилника за безопасност при работа в
неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, тъй като същият е допуснал
извършването на работа от бригадата без лични предпазни средства, а именно – без
използвано спасително въже или сбруи от Теньо Динев. С оглед на това изводите
на съда за материална, а и за формална законосъобразност на санкционния акт са
правилни и обосновани, споделят
се напълно от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не
следва да бъдат повтаряни. Правилно и въззивният съд е изменил санкционния акт
като е определил минимално предвиденото в закона административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева, при липса на данни за отегчаващи отговорността спрямо
санкционираното лице обстоятелства. Посоченият в касационната жалба довод за
липса на предпоставки за реализиране на административнонаказателната
отговорност, поради това, че както във вменената за нарушена, така и в
санкционната норми, „допустителство“ по смисъла на чл.10 от ЗАНН не е
предвидено като форма на изпълнително деяние, е неоснователен. Това е така,
защото в случая не се касае за деяние, извършено при форма на съучастие
„допустителство“. Касаторът е санкциониран за това, че като лице, на което е
възложено с наряд да организира и ръководи трудовия процес при извършване на
работа от бригада, е позволил извършването на работа от бригадата без лични
предпазни средства. За това си деяние същият носи отговорност, съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.1., т.5 от Правилника за безопасност при
работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, поради което правилно е
санкциониран от АНО за извършеното нарушение.
С
оглед на гореизложеното решението на районния съд следва да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
По
делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника по
касация, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН и съобразно фактическата и
правна сложност на делото касатора следва да бъде осъден да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора сумата от 80 лева, представляваща
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното
производство, определена съгласно чл.27а от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от тези мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260025/25.11.2020г., постановено по АНД № 6/2020г.
по описа на Районен съд – Гълъбово.
ОСЪЖДА Т.С.У. ***, ЕГН: ********** да заплати в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляващи направените пред касационната инстанция разноски по делото.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.