РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.С., 29.05.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18340 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищцата Д.П.П.
(с фамилно име след развода Т.) е предявила срещу А.Д.П. иск по чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено по отношение на ответника,
че е изключителен собственик на недвижим имот: апартамент № А31, находящ се в гр. С., ж.к. „********“ (ж.к. ************,
на седми жилищен етаж от корпус „А“ в новостроящ се административно-жилищен
комплекс, състоящ се от дневна-хол с кухненски бокс, две спални, баня с
тоалетна, тоалетна, коридор и тераса, със застроена площ от 97.39 кв.м., при
съседи: стълбище, двор, улица, апартамент № А32, входна площадка и асансьорна
шахта, заедно с мазе №**А, находящо се в сутерена на корпус „А”, с площ
2.67 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 32А и улица, ведно с 2.43 % ид.ч. от
общите части на сградата и гараж № 2А, находящ се в сутерена на корпус
„А” в новостроящ се административно-жилищен комплекс, състоящ се от гаражна
клетка, със застроена площ от 21.58 кв.м., при съседи: улица, гараж № 1А, рампа
за маневриране и гараж № 3А и улица, ведно с 1.94 % ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ XV-43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, кв. 151 по плана на гр. С., местност „Бул.
България - II част”, целият с площ от 2714 кв.м., при съседи по скица: улица „Твърдишки
проход“, бул. „Г. Делчев“, улица и ул. „Кестенова гора“, вследствие на пълна
трансформация на лично нейно имущество.
Подържа
твърдения, че ответникът А.Д.П. е неин бивш съпруг, като бракът им
бил прекратен с влязло в сила решение. От брака си имали едно дете. Твърди, че през време на брака, със свои лични
средства, придобила по силата на нотариален акт за покупко-продажба право на
строеж върху недвижим имот № 151, том V, peг. № 16676, дело № 849 от 02.12.2004 г., право на строеж върху описания
недвижим имот, съставляващ УПИ XV-43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, за построяването на
апартамент № А31, заедно с мазе №**А и гараж № 2А. Твърди, че така сключеният
нотариален акт не отразявал действителната воля на страните и пазарна цена на
закупените недвижими имоти, която била заплатена с лични средства, подарени й
от нейните родители, както следва: сумата от 11 000 лв. на 11.12.2003 г. по
банков път на В.С.Ц.от майката на ищцата Д.Г. Т.; 7850 лв. в деня на
изповядване на сделката, платени на В.С.Ц.от майката на ищцата Д.Г. Т. пред
нотариуса; 4000 щатски долара, платени по банков път на 15.03.2005 г. на В.С.Ц.от
майката на ищцата Д.Г. Т.; 23 000 лв., заплатени по банков път на 15.03.2005 г.
на В.С.Ц.от майката на ищцата Д.Г. Т..
Твърди, че при закупуването на недвижимите имоти, вложените парични
средства били нейни лични парични средства, дарени й от родителите й Д.Г. Т. и П.А.Т..
Сумите, посочени в нотариалния акт като продажна цена на закупеното право на строеж
и платените по договор по банков път суми представлявали акт на дарение от
страна на нейните родители, като последните заплатили лично и нотариалните
такси, местния данък и такса вписване. Твърди, че налице била пълна трансформация
на лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 от СК и че ответникът по никакъв
начин не бил участвал в покупката на процесните имоти.
Предвид
изложеното, моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че по силата на
осъществена трансформация на лично имущество, ищцата е изключителен собственик
на придобитите по време на брака недвижими имоти, съставляващи апартамент №
А**, находящ се в. гр. С., ж.к. „********“ (ж.к. ************, находящ се
на седми жилищен етаж от корпус „А” в новостроящ се административно-жилищен
комплекс, състоящ се от дневна-хол с кухненски бокс, две спални, баня с
тоалетна, тоалетна, коридор и тераса, със застроена площ от 97.39 кв.м., при
съседи: стълбище, двор, улица, апартамент № А32, входна площадка и асансьорна
шахта, заедно с мазе №**А, находящо се в сутерена на корпус „А”, с площ
2.67 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 32А и улица, ведно с 2.43 % ид.ч. от
общите части на сградата и гараж № 2А, находящ се в сутерена на корпус
„А” в новостроящ се административно- жилищен комплекс, състоящ се от гаражна
клетка, със застроена площ от 21.58 кв.м., при съседи: улица, гараж № 1А, рампа
за маневриране и гараж № ЗА, улица, ведно с 1.94 % ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ XV-43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, кв. 151 по плана на гр. С., м. „Бул. България -
II част”, целият с площ от 2714 кв.м., при съседи по скица: улица „Твърдишки
проход“, бул. „Г. Делчев“, улица и ул. „Кестенова гора“ - чрез трансформация на
лично имущество и на основание чл. 23, ал. 1 от СК. Претендира разноски.
В срока за
писмен отговор, ответникът А.Д.П. изразява следното становище по исковата молба
и предявения иск:
Оспорва като
неоснователен предявения иск. Не оспорва, че с ищцата са бивши съпрузи, както и
че бракът им бил прекратен с влязло в сила решение от 25.11.2010 г.,
постановено по гр. дело № 15701/2009 г., по описа на СРС, 84 състав. Оспорва фактическите
доводи ищцата да е поемала изцяло разходите във връзка с издръжка на
семейството и твърди, че същите са били осигурявани от него. Твърди, че във
времето, през което съпрузите са живели при неговите родители до началото на
2009 г. са били подпомагани и от тях за осигуряване необходимите средства на
семейството. Оспорва твърдението, че процесният недвижим имот-апартамент е бил закупен
с лични средства на ищцата, дарени й от нейните родители. Твърди, че през 1999
г. продал личен негов недвижим имот – апартамент в ж.к. „Младост“, като с получените
средства от тази сделка, както и със събрани средства от неговите родители всичките
на стойност 6000 лв., 7200 евро и 9500
щатски долара съхранявани в сейф в дома им възнамерявали с ищцата да придобият
свое жилище. Твърди, че на 01.12.2004 г. /посочена погрешно дата като
01.12.2012 г./, в присъствието на баба му И.А., баща му дал описаните суми на
него и ищцата, с която същата вечер ги предали на нейният баща с уговорката да
бъдат предадени на продавача В.Ц.преди изповядване на сделката. Оспорва да е
било извършено разплащане на суми за имота на 02.12.2014 г. при изповядване на
сделката за прехвърляне на правото на строеж. Твърди, че дължимата продажна
цена била заплатена вечерта преди сделката, което било потвърдено в съставения
акт. Оспорва за имота да е бил сключван предварителен договор между продавача и
съпрузите, като купувачи. Оспорва посочената дата в представения в
производството предварителен договор, сключен между продавача и родителите на
ищцата, като купувачи с предмет – закупеният апартамент. Оспорва да е бил сключван
предварителен договор за имота, който са закупили, както и фактическите
твърдения за различна цена на закупения имот от посочената в съставения от
нотариуса акт.
Твърди, че
вещното право е придобито с посочения нотариален акт, в който е отразено, че
продажната цена е в размер на 7850 лв. Оспорва банковите преводи, които описва ищцата в
исковата молба да се отнасят за апартамента и твърди, че същите касаят облигационни
отношения във връзка със строителството на друг имот – магазин, който бил
закупен от майката на ищцата. Оспорва твърденията цената по договора да е била
заплащана в деня на сделката от майката на ищцата. Твърди, че дори и да са били
заплатени суми в този ден, то, те се отнасят до другия закупен на тази дата от Д.Т.
имот – магазин, а не за апартамента. Твърди, че сумите, които родителите на
ищцата са превеждали на продавачката В.Ц.за закупуване на процесните имоти са
тези, които бащата на ответника му е предал в деня преди сделката. Моли, искът
да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
По
предявения иск първоначално е било образувано гр. дело № 18696/2011 г. по описа
на Софийския районен съд, III ГО, 84 състав, по което съдът е постановил решение
№ III-84-72 от 26.03.2013 г., обезсилено с решение от 02.09.2014 г. по възз.
гр. дело № 9543/2013 г. по описа на СГС.
В
производството не е спорно и се установява, че Д.П.П. и А.Д.П. са бивши
съпрузи, чийто брак бил прекратен с влязло в сила решение от 25.11.2010 г.,
постановено по гр. дело № 15701/2009 г., III ГО, 84
състав, на СРС.
Страните не
спорят, че по време на брака си /по акт за граждански брак № 3/09.01.1999 г. на
СО, район „Красно село“/ двамата са придобили чрез покупка правото на строеж върху
недвижим имот за построяването на апартамент № А**, находящ се
в. гр. С., ж.к. ******** (ж.к. ********вх. ********, находящ се на 7 жилищен
етаж от корпус „А” в новостроящ се административно-жилищен комплекс, със
застроена площ от 97.39 кв.м., при съседи: стълбище, двор, улица, апартамент №
А32, входна площадка и асансьорна шахта, заедно с мазе №**А, находящо се
в сутерена на корпус „А”, с площ 2.67 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 32А,
улица, ведно с 2.43 % ид.ч. от общите части на сградата и гараж № 2А, находящ се в
сутерена на корпус „А” в новостроящ се административно-жилищен комплекс,
състоящ се от гаражна клетка, със застроена площ от 21.58 кв.м., при съседи:
улица, гараж № 1А, рампа за маневриране и гараж № ЗА, улица, ведно с 1.94 %
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
представляващо УПИ XV-43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, кв. 151 по плана на гр. С., м. „Бул. България -
II част”, целият с площ от 2714 кв.м., при съседи по скица: улица „Твърдишки
проход“, бул. „Г. Делчев“, улица и ул. „Кестенова гора“. В съставеният за
оформяне на сделката нотариален акт за покупко-продажба правото на
строеж върху недвижим имот № 151, том V, peг. № 16676, дело № 849 от 02.12.2004 г., на нотариус Ц.С., нотариус с рег. № 030 било отразено,
че свидетеля В.С.Ц., в качеството си на продавач, е продала на Д.П.П. и А.Д.П. правото на строеж върху описания в исковата молба недвижим имот за сумата
общо от 7850 лв., която сума продавачката е заявила, че е получила напълно и в
брой от купувачите преди подписван на договора.
Страните не спорят и се установява, чрез представеното по делото Разрешение
за ползване № СТ-12-446 от 23.05.2007 г.
на зам. началника на ДНСК, че сградата, в която се намира описания и закупен от
съпрузите имот, представляваща „административно-жилищен комплекс с подземни
гаражи и магазини – секции „А“, „В“, „Г“ и „Д“ – С 112 бр. апартаменти, 5 бр.
ателиета, 1 бр. офис, помещение за кабинет, помещения за 34 бр. магазини,
помещение за абонатна станция, подземни гаражи и външни връзки – ВиК и кабели
НН“, намиращ се в УПИ XV-43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, кв. 151 по плана на гр. С., м. „Бул. България -
II част”, район „Триадица“ – СО е била въведена в експлоатация.
По делото не
се установиха твърденията на ищеца, че
преди прекратяване на брака издръжката на семейството е била поета изцяло от
съпругата за известен период от време.
За установяване твърденията на ищцата, че заплащане на продажната цена на
закупеното по време на брака право на строеж на имот е била заплатена изцяло от
нея, чрез дарените от нейните родители средства в производството са представени
писмени доказателства - извлечения от движения по сметка и платежни нареждания
за превод на суми от Д.Т. /майка на ищцата/ по сметка на свидетеля В.С.Ц./продавач
по договора/. Чрез последните се установяват следните обстоятелства:
- на 11.12.2003 г. е била преведена сумата в размер на 11000 лв., с
посочено основание „аванс към договор покупка жилище“;
- на 15.03.2005 г. е била преведена сумата в размер на 5000 лв. с посочено
основание „закупуване на апартамент“;
- на 15.03.2005 г. е била преведена сумата в размер на 18000 лв. с посочено
основание „закупуване на апартамент“;
- на 15.03.2005 г. е била преведена сумата в размер на 4000 USD с посочено
основание „закупуване на апартамент“;
Съставените частни – удостоверителни по своя характер документи не са
оспорени от ответника. В производството не е оспорено и посоченото в тях
основание.
По делото се установява, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба
правото на строеж върху недвижим имот № 150, том V, peг. № 16675, дело №
848 от 02.12.2004 г., на нотариус Ц.С., нотариус с рег. № 030, В.С.Ц., в
качеството си на продавач, е продала на Д.Г. Т. правото на
строеж върху УПИ XV-43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, кв. 151 по плана на гр. С.,
м. „Бул. България - II част”, целият с площ от 2714 кв.м., при съседи по скица:
улица „Твърдишки проход“, бул. „Г. Делчев“, улица и ул. „Кестенова гора“, за
построяването недвижим имот, представляващ магазин № 6Д за сумата от 5650
лв., която сума продавачката е заявила, че е получила напълно и в брой от купувача
преди подписван на настоящия договор.
В представен
по делото предварителен договор за продажба на недвижим имот с посочена дата 01.12.2003
г., с отразяване, че е сключен между В.С.Ц./леля на ищцата/, действаща в
качеството й на продавач, от една страна и Д.Г. Т. и П.А.Т. /родители на
ищцата/, в качеството им на купувачи, от друга страна, страните се задължили да
сключат окончателен договор, с който продавачът да прехвърли на купувачите
учреденото на негово име право на строеж върху УПИ XV-43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, кв. 151 по плана на гр. С., м. „Бул. България -
II част”, целият с площ от 2714 кв.м., при съседи по скица: улица „Твърдишки
проход“, бул. „Г. Делчев“, улица и ул. „Кестенова гора“, за построяването на
следните недвижими имоти: апартамент № А**, находящ се на седми жилищен
етаж от корпус „А” в новостроящ се административно-жилищен комплекс, състоящ се
от дневна-хол с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, тоалетна, коридор
и тераса, със застроена площ от 97.39 кв.м., при съседи: стълбище, двор, улица,
апартамент № А32, входна площадка и асансьорна шахта, заедно с мазе №**А, находящо
се в сутерена на корпус „А”, с площ 2.67 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 32А
и улица, ведно с 2.43 % ид.ч. от общите части на сградата и гараж № 2А, находящ
се в сутерена на корпус „А” в новостроящ се административно- жилищен комплекс,
състоящ се от гаражна клетка, със застроена площ от 21.58 кв.м., при съседи:
улица, гараж № 1А, рампа за маневриране и гараж № ЗА, улица, ведно с 1.94 %
ид.ч. от общите части на сградата, в срок до**.12.2005 г.
Чрез събраните в производството гласни
доказателства се установяват следните релевантни за спора обстоятелства:
Чрез показанията на свидетеля В.С.Ц./леля на
ищцата/, преценени съобразно указаното в чл. 172 ГПК се установява, че на
посочената дата 02.12.2004 г., при Ц.С.-
нотариус с рег. № 030 са били извършени две разпоредителни сделки – за продажба
на правото на строеж върху недвижим имот за построяване на апартамента закупен
от съпрузите по време на брака и за продажба на правото на строеж върху
недвижим имот за построяване на магазин, закупен от майката на ищцата –
свидетеля Д.Т.. Показанията на свидетеля В.С.Ц.в частта, в която същата
сочи, че представения предварителен договор по делото е бил сключен на 01.12.2003 г. между нея, като продавач и
родителите на ищцата, като купувачи за продажба на правото на строеж за
изграждането на апартамент № А31, съдът намира за недопустими с оглед указаното
в чл.181 ГПК и изричното оспорване датата на съставения документ и при
съобразяване дадените становища по Решение № 207 от 21.01.2016 г. по гр.д. №
1381/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, Решение № 309 от 20.02.2014 г. по гр.д. №
742/2012 г., Г. К., І Г. О. на ВКС и Решение № 80 от 17.07.2013 г. по гр.д. №
161/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и
задължителни за съдилищата.
Съобразявайки представеният частен диспозитивен
документ – предварителен договор за покупко-продажба на правото на строеж върху
апартамент А31 с посочена дата 01.12.2003 г. и оспорването от страна на
ответника, съдът намира, че тази дата не е достоверна по отношение на ответника,
който е „трето лице“ по см. на чл.181, ал.1 ГПК. Същият не е участвал в
съставянето на документа и правата му могат да бъдат увредени от неговото
антидатиране. Същевременно в производството не е била удостоверена, като
достоверна дата посочената в документа. Частният документ има достоверна дата
за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален
документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото го съставяне на документа.
Освен това, съдът намира показанията на свидетеля
В.С.Ц.за недопустими и в частта им, в която същата заявява, че цената на
правото на строеж на апартамента закупен от съпрузите по време на брака
посочена в съставения нотариален акт /7850 лв./ е била заплатена в деня на
сделката пред нотариуса от майката на ищцата - Д.Т.. Както бе посочено по-горе
в съставения на 02.12.2004 г. нотариален акт, като цена на правото на строеж
действително е посочена тази сума. Налице е изразяване на воля от страните по
сделката пред нотариуса в съставения
документ обаче, че сумата е била заплатена от купувачите Д.П.П. и А.Д.П. на
продавача – свидетеля В.С.Ц.. Опровергаване на съдържанието на този документ в
посочената част, чрез свидетелски показания – в случая, чрез показанията именно
на продавача по сделката, съдът намира за недопустимо с оглед правилата на чл.164,
ал.1, т.2 и т.6 ГПК. В случая, според съда, приложение намират указанията и по
двете разпоредби с оглед характеристиките на съставения документ – нотариален
акт в различните му части. Ако цената на
правото на строеж е била симулирана (по-висока или по-ниска от обявената), само за страните (и за
техните правоприемници, в това им качество) се изисква доказване с
"обратно писмо" или представянето на т.нар. "начало на писмено
доказателство", за да бъде допуснато доказването на симулацията със
свидетелски показания. Такива
твърдения в производството не са били изложени и съответно доказване на
обстоятелството, че цената на правото на строеж е била симулирана не е било
извършено.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В.С.Ц.в
частта им, в която същата сочи, че цената за правото на строеж на апартамента е
била заплатена от майката на ищцата, доколкото това обстоятелство се
установява, чрез представените писмени документи – преводни нареждания за
изплатени суми по банков път от свидетеля Д.Т. на свидетеля В.С.Ц.. Идентичен извод
се налага и за обстоятелствата, че на същата дата 02.12.2004 г. при същия
нотариус са били изповядани две сделки – за продажба правото на строеж на
апартамента и за правото на строеж на магазина, закупен от свидетеля Д.Т..
Чрез показанията на свидетеля Д.Г. Т. /майка на
ищцата/ се потвърждават обстоятелствата, че на посочената дата 02.12.2004 г.
при нотариус са били изповядани и двете сделки – за продажба правото на строеж
на апартамента и за продажба на правото на строеж на магазина, закупен от
свидетеля Д.Т.. Установява се, че волята на родителите на ищцата е била, като
купувач по договора /оформен с нотариален акт/ за покупка на правото на строеж
на апартамента да бъде вписан и А. /ответника/. Свидетеля Д.Т. сочи, че А. не е
давал пари за правото на строеж на апартамента, както и че намерението им /на
нея и бащата на ищцата/ е било да дарят с тези средства ищцата.
Потвърждава се и установеното чрез съставените
документи за извършени банкови преводи, че преди сделките от свидетеля Д.Т. са
били предадени по банков път на свидетеля В.С.Ц.сумите: на 11.12.2003 г. - 11000 лв., с посочено основание „аванс към договор
покупка жилище“; на 15.03.2005 г. - в размер на 5000 лв. с посочено основание
„закупуване на апартамент“; на 15.03.2005 г. - сумата в размер на 18000 лв. с
посочено основание „закупуване на апартамент“ и на 15.03.2005 г. - сумата в
размер на 4000 USD с посочено основание „закупуване на апартамент“. По
изложените съображения, съдът намира за недопустими показанията на свидетеля Д.Т. в частта, в която същата сочи, че между
нея и съпругът й П.А.Т. /баща на ищцата/, като купувачи и свидетеля В.С.Ц./леля
на ищцата/ е бил сключен предварителен договор на 01.12.2003 г. за покупка на
правото на строеж на апартамент №**А за сумата 47779 лв. Цената на закупеното
право на строеж е посочена по обвързващ за страните начин в съставения документ
– нотариален акт № 151/02.12.2004 г. и не се установява по различен начин от
събраните в производството доказателства. Представеният предварителен договор
за покупка на правото на строеж не притежава за страните по делото /трети лица
по см. на чл.181, ал.1 ГПК с оглед дадените по-горе разрешения/ достоверна дата
преди посочената дата на окончателно договаряне - 02.12.2004 г. При
съобразяване изискванията на чл.164, ал.1, т.2 и т.6 ГПК, съдът намира, че чрез
показанията на свидетеля Д.Т. е недопустимо да бъде опровергана изразената от
страните воля по окончателната сделка– досежно цена на имота, начин на
заплащането й и предмет на договора.
Твърденията на ответника, че в деня преди сключване на сделката
/покупко-продажба на право на строеж на апартамент/ – 01.12.2004 г. е предал на
бащата на ищцата сумите 6000 лв., 7200
евро и 9500 USD за
закупуване на имота се установиха чрез събраните в производството писмени и гласни доказателства.
Както се установи, чрез показанията на свидетеля Д.Ц.П.
/ баща на ответника/ тези суми са били предадени в деня преди сделката на
ответника, като на следващия ден е получил потвърждение от съпрузите, че сумите
са били предадени на бащата на ищцата. Чрез показанията на свидетеля Д. П. и
свидетеля Т.А.А.се установи, че сумите да са били предадени на бащата на ищцата
в деня преди сделката. Свидетелят Т.А.А.установява, че е придружил съпрузите /А.П.
и Д.П./ до входа на блок 139, където живеели родителите на ищцата, когато са
отишли да ги предадат. С оглед изключението на чл.164, ал. 1, т. 3 ГПК гласните доказателства за
установяване на даренията на съпруга са допустими с оглед изключението на чл.164,
ал. 1, т. 3 ГПК, в какъвто смисъл е и последователната практика на ВКС.
Съдът намира за недопустими показанията на
свидетеля Д.Ц.П. в частта им, в която същия сочи, че за продажбата на
апартамента в ж.к.Младост през 1999 г. са получили сумата 15500 щатски долара,
доколкото чрез съставения нотариален акт № 156/01.07.1999 г. се установява, че
продажната цена възлиза на сумата 15819.60 лв. Опровергаване съдържанието на
съставения документ е недопустимо с оглед указаното в чл.164, ал.1, т.2 и т.6 ГПК.
Страните не
спорят и се установява от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 156, том III, рег. № 6539, дело № 547 от 01.07.1999 г.,
че А.Д.П. е продал свой недвижим имот: апартамент № 49, находящ се на 4 етаж в
жилищна града на блок № 351 в ж.к. „Младост 3“ в гр. С., ведно с избено
помещение № 27, за сумата от 15 819 600 неденоминирани лева, която
сума е заявил, че е получил изцяло.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
Анализът на
посочените установени в производството обстоятелства налага следните правни
изводи:
Съобразно изложените обстоятелства и отправено до съда искане, съдът
намира, че е сезиран с иск по чл. 23, ал. 1 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от СК лични са вещните права,
придобити по време на брака изцяло с лично имущество. За да настъпи
трансформация на лично имущество, по време на брак в законов режим на общност,
е достатъчно с имущество лична собственост, да бъде придобита собствеността
върху друго имуществено благо. Трансформацията настъпва в момента на
придобиването на благото с такива средства. Тя не е правна последица от
упражнено потестативно право на съпруга и не е необходимо допълнително
изявление от негова страна, за да породи правния си ефект. Уважаването на
установителния иск по чл. 23, ал. 1 СК предполага съдебно установяване и
потвърждаване при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата на
обстоятелствата, че процесният имот е закупен през време на брака й с ответника
на посочената в нотариалния акт цена; че преди датата на изповядване на
сделката нейните родители са й дарили сочената сума; и че именно с подарените
от родителите й средства е заплатила продажната цена на гореописания имот.
Съдът намира, че сочените предпоставки не се установиха по безспорен и категоричен начин.
С оглед дадените разяснения с т.4
на ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС в случаите на придобиване на
недвижим имот през време на брака, чрез договор за покупко-продажба на името на
двамата съпрузи е допустимо установяване на трансформация на лично имущество
на основание чл. 23, ал. 1 и ал.2 СК. В същото е прието, че придобиването през време на брака, независимо на
чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло
или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването -
изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивана сделка.
В настоящият случай съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор и не са избрали режим на разделност за заварения от СК /от 2009 г./ граждански брак и се прилага законовия режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/, тъй като е налице възмездно придобиване по време на брака на собствеността върху имота. До доказване
на противното - чл. 21, ал. 3, във вр. с, ал. 1 СК се приема, че имота е придобит в резултат
на съвместен принос. При придобиването на вещи и вещни права по време на
брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично
имущество по смисъла на чл. ** СК, приносът е изключен и е основание за пълна
или частична трансформация, съгласно чл. 23 СК.
Съдът приема, че ищцата не доказа твърдяната от нея пълна трансформация при придобиването на процесния апартамент. Чрез събраните и обсъдени по-горе доказателства
се установи заплащане на част от цената на закупеното от съпрузите право на строеж
за построяване на апартамент № А** от майката на ищцата - свидетеля Д.Т. в полза
на продавача по сделката. Установи се, че друга част от заплатената сума - 7850
лв. за придобиване на правото на строеж
за апартамента е била предадена от бащата на ответника – свидетеля Д. П. на
родителите на ищцата в деня преди сключване на сделката 01.12.2004 г. При преценка на доказателствата
по делото, съдът приема, че паричните средства са
били предоставени на
съпрузите от родителите на ищцата и родителите на ответника за подпомагане на семейството,
а не са дарени лично на ищцата и на ответника. При
съобразяване отразената воля от страните по сделката сключена на 02.12.2014 г.,
съдът приема, че продажната цена е била заплатена от съпрузите-купувачи по
време на брака на продавача – свидетеля В.Ц.преди подписване на договора с
предоставените им от родителите средства за подпомагане на семейството.
Твърдението на ищцата, че по този начин
посочената сума е била дарена от майката единствено в полза на ищцата остана
недоказано в производството. Напротив, чрез показанията на свидетеля Д.Т. се
установява, че е била зачетена волята на двамата съпрузи като купувачи на
правото на строеж да участват съвместно при извършване на сделката при
нотариус. Поради това, съдът намира, че така посочените средства се установи,
че са били дарени на семейството, т.е. и на двамата съпрузи – Д.П. и А.П..
За обосноваване на този извод, съдът съобрази, че
не
съществува законова презумпция, че дареното от родителите на единия съпруг е
само за него, а не за семейството, поради което обстоятелството, на кого е
дарена парична сума или имот, подлежи на доказване на общо основание от
страната, която твърди, че дарението е направено в нейна полза. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № **2 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 982/2010 г., Г. К., І Г. О. на ВКС. Както е посочено в
изразеното становище, при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да
бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение: Ако е сключен
между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този
съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля да приеме дарението, не
може да се приеме, че по силата на този договор права върху подареното
придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение - чл. 20 от СК от 1985 г. и аналогичния чл. **, ал. 1 от сега действащия СК. Ако договорът
за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване
на семейството, то, дарената сума е съпружеска
имуществена общност и не може да е основание за приемане на трансформация на
лични средства при придобиването на семейното жилище. Както бе изложено
по-горе, обаче, обстоятелството между кои лица е бил сключен договорът за
дарение /тоест каква е била волята на дарителите- да надарят собственото си
дете или семейството/ на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК подлежи на доказване
от страната, която черпи права от този факт. Тоест, съпругът, който твърди, че
паричните средства са дарени само на него, следва да докаже това свое
твърдение, а този, който твърди, че паричните средства са дарени на
семейството, също да докаже това. Не може съдът да решава в чия полза е било
направено дарението на парични средства само въз основа на обичайно
съществуващото намерение на родителите да надаряват само собствените си деца,
тоест само въз основа на една житейска, но не и законова презумпция. Това е
така, тъй като съгласно чл.154, ал. 2 от ГПК и чл.156 от ГПК на доказване не
подлежат само фактите, за които съществува установена от закона презумпция,
общоизвестните и служебно известни на съда факти. А фактът, че родителите
даряват парични средства за закупуване на семейно жилище само на собственото си
дете, а не на семейството, не е нито общоизвестен, нито служебно известен на
съда факт, нито факт, за който съществува установена от закона презумпция.
Поради това, с оглед събраните в производството
доказателства, съдът намира че в производството не се установи даряване на
средства от родителите на ищцата за закупуване правото на строеж в полза на
ищцата.
Освен това, в производството не бе спорно, че
построяването на апартамента и въвеждането му в експлоатация е извършено по
време на брака на страните. Несъмнено,
за изграждане на семейното жилище са били необходими средства, различни от
предоставените при сключване на договора за покупка на правото на строеж, за
които средства в производството не бяха събрани доказателства.
Според дадените разяснения с т. 1 на ТР №
1/2011 г. от 04.05.2012 г. ОСГК на ВКС, сградата възниква като обект на собственост с
изграждането на ограждащи стени и покрива. Дотогава строежът представлява недвижим имот
по смисъла на чл. 110 ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена
към земята, но не е отделен обект на собственост /и правото на строеж все още
не е упражнено/. Изграждането в "груб строеж" и в резултат на това
възникването на сградата като обект на собственост е от значение за придобиване
на вещни права върху нея. В случая обаче спорът е за влагане /трансформация/ на
лични средства в изграждането на сградата. Лични средства на единия от
съпрузите могат да бъдат вложени на всеки етап от строителството и следва да
бъдат съобразени на основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК при претенция за
преобразуване на лично имущество.
Тъй като ищцата не установи влагането
на лични средства в придобиването на процесиите недвижими имоти, които да са
лично дарение в нейна полза от нейните родители, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора на ищцата не следва да бъдат
присъждани сторените разноски.
Предвид факта,
че с постановения във въззивното производство съдебен акт не се решава по
същество правен спор, а делото се връща за ново разглеждане от родово
компетентния съд, отговорността за разноски следва да се разпредели в
настоящата инстанция. Въпреки заявената претенция за присъждане на разноски в
полза на ответника, по делото не са представени доказателства, че такива са
сторени, поради което не се дължат.
В производството пред СРС,
ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.
по договор за правна защита и съдействие № 0244918 от 19.03.2012 г. (лист 35),
която сума е заплатена в брой.
В производството пред
настоящата инстанция, ответникът също е направил искане за присъждане на
заплатеното в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 512516 от 17.03.2015 г. в размер на 3000 лв. (лист 7).
Настоящият състав счита, че
възражението на процесуалния представител на ищцата за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заявеното в ОСЗ от **.03.2017 г., се явява
основателно, поради което сборът от адвокатските възнаграждения пред СРС и СГС следва
да бъде редуциран до минимума по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да бъде присъдена сумата в
размер на 4110,13 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С.,
кв. ********, бл. **, вх. ********, ап.**, срещу А.Д.П., ЕГН **********, с
адрес ***, иск с правно основание чл.
23, ал. 1 СК за признаване на ищцата Д.П. Т. за изключителен собственик на недвижим
имот: апартамент № А**, находящ се
в. гр. С., ж.к. ******** (ж.к. ********вх. ********, находящ се на 7 жилищен
етаж от корпус „А” в новостроящ се административно-жилищен комплекс, състоящ се
от дневна-хол с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, тоалетна, коридор
и тераса, със застроена площ от 97.39 кв.м., при съседи: стълбище, двор, улица,
апартамент № А32, входна площадка и асансьорна шахта, заедно с мазе №**А, находящо се
в сутерена на корпус „А”, с площ 2.67 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 32А,
улица, ведно с 2.43 % ид.ч. от общите части на сградата и гараж № 2А, находящ се в
сутерена на корпус „А” в новостроящ се административно-жилищен комплекс,
състоящ се от гаражна клетка, със застроена площ от 21.58 кв.м., при съседи:
улица, гараж № 1А, рампа за маневриране и гараж № ЗА, улица, ведно с 1.94 %
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
представляващо УПИ XV-43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, кв. 151 по плана на гр. С., м. „Бул. България -
II част”, целият с площ от 2714 кв.м., при съседи по скица: улица „Твърдишки
проход“, бул. „Г. Делчев“, улица и ул. „Кестенова гора“, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.П. Т., ЕГН **********, а адрес в гр. С., кв. ********,
бл. **, вх. ********, ап.**, да заплати на А.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 4110,13 лв. – разноски в производството.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: