Решение по дело №1272/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1205
Дата: 11 юли 2018 г. (в сила от 7 ноември 2018 г.)
Съдия: Виолета Веселинова Низамова
Дело: 20185330201272
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1205

гр. Пловдив, 11.07.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1272/2018г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                         

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 17-1030-007702 от 15.11.2017 г. на Началник група към Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Пловдив, с което на К.Д.К., ЕГН: **********, е наложено административни наказания „Глоба“ в размер на 1 500лв., за нарушение на чл. 139, ал. 5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят К.Д.К., в депозираната пред съда жалба, моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно като излага съображения в тази насока. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

             На 18.10.2017 г. около 01.50 часа, в община Марица, на път Втори Клас, № 56 - 90 км. бил спрян за проверка водачът на автобус „Рено Мастер” с рег. № ***. Автобусът /пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от осем места – от категория „М1” със 17+1 места бил собственост на „Детелина Дрита” ЕООД и се управлявал от жалбоподателя К.Д.К.. На предното обзорно стъкло на автобуса не бил залепен винетен стикер за заплатена винетна такса според категорията на превозното средство – винетка категория „К2”, водачът не представил на проверяващите и документ за заплатена такава винетна такса. Липсата на залепен винетен стикер на предното обзорно стъкло и непредставянето на доказателства от шофьора за заплащането на винетна такса послужили като основание на св. Д.Б.П. – ***** в Сектор „Пътна полиция” гр. Пловдив, да състави на К. акт – АУАН № 146615/18.10.2017 г., за извършено административно нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и състоящо се в нарушаване на изискването да управлява МПС, за което да е заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП /Закона за пътищата/ за съответната категория превозно средство. При предявяване на акта нарушителят К. не направил възражения по вписаните констатации. Възражения не били направени и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на К.Д.К., ЕГН: **********, е наложено административни наказания „Глоба“ в размер на 1500лв., за нарушение на чл.139, ал.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179, ал.3, т.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събраните по делото гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля Д.Б.П. – актосъставител,  които съдът кредитира като обективни и съответни с останалите събрани по делото писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От събраните по делото доказателства се установи и доказа по безспорен начин, че жалбоподателят от субективна и обективна страна е извършил административно нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, управлявайки автобус „Рено Мастер” с рег. № ***, собственост на „Детелина Дрита” ЕООД на път Втори клас, № 56 - 90 км., в община Марица като не е заплатил винетна такса по реда на чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП. Видно от отговор на ОПУ-Пловдив с изх.№ 11-00-71/23.04.2018г. горепосоченият пътен участък, фигурира в списъка на републиканските пътища, утвърден с решение № 945 на МС, за които се дължи винетна такса. Следователно и за движение по него, каквото е констатирано в случая да е извършвал жалбоподателят  с описания в акта и наказателно постановление автомобил, следва предварително да е заплатена дължимата винетна такса. В редакцията на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, към датата на извършване и констатиране на нарушенията се съдържа задължение движението на определените в ЗП пътни превозни средства по републиканските пътища да се извършва след заплащане на винтена такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. В чл.10, ал.1, т.1 от ЗП е предвидено заплащането на такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, като съгласно чл.10а от ЗП винетните такси се диференцират в зависимост от вида на пътното превозно средство и в случая правилно е определено от актосъставителя и наказващия орган, че за това превозно средство с оглед неговия вид е дължима винетна такса и то от категория К-2. Ето защо и при констатиране на обстоятелството, че такава не е била заплатена, то е било осъществено нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП и е било налице основание за ангажиране отговорността на водача, доколкото, съгласно чл.179, ал.3 от ЗДвП се санкционира именно водачът на ППС, който управлява такова по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Съгласно чл. 10а, ал.4 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер. В тази посока е и предвиденото в разпоредбата на чл. 179, ал.3 от ЗДвП, според която в нарушение за управление на пътно превозно средство по републиканските пътища, за които се изисква и не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, е водачът на ППС, като не се прави разграничение, дали е собственик или не. Вследствие на всичко гореизложено извършването на посоченото административно нарушение се установява по несъмнен начин от приложения по преписката АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила,  съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП не беше оборена в настоящото производство. Доказателствената сила на акта намира потвърждение и в показанията на разпитания свидетел, а нарушението по същество не се оспорва дори и от самия жалбоподател, който в своята жалба и в съдебно заседание навежда твърдения единствено, че не е знаел, че извършва нарушение.

Във връзка с обжалването на наказателното постановление К.Д.К. е представил копие на фискален бон от дата 16.10.2017 г. за заплатена от „Детелина Дрита” ЕООД чрез лицето И.Ш. сума в размер на 80 лв. за винетна такса от категория „К2”, за който фискален бон се твърди, че се отнася за автобусът с рег. № „Рено Мастер” с рег. № ***. От същият реквизит е видно обаче, че таксата е била  заплатено за съвсем друго превозно средство с рег.№****. Тоест за процесното МПС не е била заплатена винетна такса към момента на проверката.

От изложеното съдът формира категоричният извод, че констатираното нарушение е подведено под правилна квалификация на чл. 139, ал.5 от ЗДвП. Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.3, т.2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 139, ал.5, като на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба в размер от 1 500 лева. Санкцията е определена от законодателя във фиксиран размер и не подлежи на корекция от страна на съда.

За пълнота настоящият състав приема и че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

 Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 17-1030-007702 от 15.11.2017 г. на Началник група към Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Пловдив, с което на К.Д.К., ЕГН: **********, е наложено административни наказания „Глоба“ в размер на 1500лв., за нарушение на чл. 139, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл. 179, ал.3, т.2 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните през Административен съд – Пловдив.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

МГ