ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 438
гр. Велико Търново , 21.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Сара Стоева Въззивно частно гражданско дело
№ 20204100500922 по описа за 2020 година
Производство по чл.248, ал.3 от ГПК.
Във Великотърновски окръжен съд е постъпила молба от П. Д. С. от
с.Върбовка, общ.Павликени, ул. първа № 82 в която твърди, че на 28.09.2020
г. се е провело заседание по съдебно дело № 62/2020 г. на което присъствала ,
а на 23.09.2020 г. по сметката на ищеца била внесла сумата 132,64 лева
главница за неплатен лизинг и услуги. Преди завеждане на делото и
заповедното производство не била получавала уведомление писмено или
съобщение телефонно. От представените документи разбрала, че дължи
сумите, но поради липса на средства не успяла да ги заплати. Твърди, че тя и
съпругът и са здравословно и финансово много зле и нямат средства за
адвокат. Била в болнични, напуснала работа, съпругът й също бил болен и за
твърденията си е представила решение на ТЕЛК. Моли съда да не заплаща
разноските по 300 лв. за всяко едно от делата или общо 600 лева адвокатско
възнаграждение, тъй като били много голяма сума, четири пъти повече от
задължението главница. Не оспорва държавните такси.
Постъпил е отговор на частната жалба от „ Е Ф К“ ЕООД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Мария Луиза“
№ 46, ет.4, представлявано от Е Р Д чрез адвокат Иван Миланов Лазов с адрес
за кореспонденция гр.Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет.2 против частна
1
жалба с вх.№ 260389/2020 г. срещу определение № 260031/28.09.2020 г.
постановено по гр.д.№ 60/2020 г по описа на РС-Павликени. В отговорът се
твърди че оспорват частната жалба тъй като е изцяло неоснователна.
Плащането на задължението на частната тъжителка е постъпило по тяхна
сметка в размер на 132,64 лева на 23.09.2020 г., като тази сума не покрива
разноските по делото. Тя е дала повод за завеждане на производството и
дължи заплащането на разноски представени по списъка на чл. 80 от ГПК
заедно с исковата молба, а именно: 25 лева ДТ и 300 лева адвокатско
възнаграждение в производството по ч.гр.д. 842/2019 г. по описа на РС-
Павликени, както и ДТ в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева в производството по гр.д.№ 60/2020 г. по описа на РС-
Павликени. Тя не е заплатила доброволно задължението си и би могла да се
освободи от тези разноски единствено в два случая: да не е дала повод за
завеждане на делото и да признае иска. Тя е заплатила задължението едва
след като е било образувано гр.д.№ 60/2020 г. т.е. е дала повод за
завеждането на това дело и следва да заплати направените до момента
разноски. Твърди се, че по отношение на възражението й за прекомерност на
същите, това възражение е просрочено, тъй като в съдебно заседание на
28.09.2020 г. не е направила своите възражения в това заседание и същото за
прекомерност е преклудирано. Адвокатският хонорар не е завишен, а е
съобразен с Наредба № 1. За това молят съда да остави частната жалба без
уважение, като неоснователна и да бъдат присъдени сторените съдебно -
деловодни разноски съгласно предоставеният списък и за това производство,
което е в размер на 200.00 лева.
Като разгледа направените в молбата / частната жалба/ оплаквания, взе
предвид възражението по частната жалба от ответната страна и събраните по
делото доказателства, Великотърновски окръжен съд приема за установено
следното:
С протоколно определение от 28.09.2020 г. по гр.д.№ 60/2020 г. ,
Районен съд гр.Павликени е прекратил на основание чл.232 от ГПК
производството по гр.д.№ 60 по описа на РС-Павликени. Осъдил е П. Д. С. да
заплати на „Е Ф К“ ЕООД гр. Варна сумата от 325 лева разноски по ч.гр.д.№
842/2019 г. по описа на РС-Павликени представляващи съответно 25 лева ДТ
и 300 лева адвокатско възнаграждение, както и сумата от 325 лева разноски в
2
настоящото производство представляващи 25 лева ДТ и 300 лева адвокатско
възнаграждение. Това определение частната тъжителка е узнала още на
28.09.2020 г., тъй като е присъствала в съдебното заседание по гр.д.№ 60/2020
г. Молбата й против него е подадена с вх.№ 260389/01.10.2020 г.
следователно същата е подадена в срок, допустима за разглеждане от състав
на ВТОС, но по своята същност е неоснователна.
Видно от събраните по делото доказателства „Е Ф К“ ЕООД гр. Варна е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК във
Районен съд –Велико Търново на 25.11.2019 г. срещу П. Д. С. за сумата от
147.47 лева представляваща незаплатена главница по договор за
телекомуникационни услуги от 31.07.2011г. по няколко фактури, както и
съответните дължащи се мораторни лихви. Направено е искане за заплащане
и разноски 325 лева, от които 25 лева ДТ и 300 лева адвокатски хонорар.
Издадена е заповед № 495/26.11.2019 г. която е обжалвана от длъжницата и в
Окръжен съд –Велико Търново е образувано в.ч.гр.д.№ 84/2020 г. С
определение № 43/30.01.2020 г. е оставено без разглеждане частната жалба и
прекратено производството, тъй като е прието , че частната жалба е
неправилно изпратено, тъй като ако заявителят предяви установителен иск по
чл.422 от ГПК, във вр. чл.415 от ГПК в срок то съдът по исковото
производство в зависимост от изхода на спора ще дължи произнасяне по
разноските включително и тези за заповедното такова като съответно следва
да съобрази и направените от длъжника оплаквания за дължимост на
възложеното върху него адвокатско възнаграждение.
„Е Ф К“ ЕООД гр. Варна подава искова молба срещу П. Д. С., която е
постъпила на 27.01.2020 г. в РС - Павликени и е образувано гр.д.№ 60/2020 г.,
съобразно изискванията на чл.422, вр. чл.415 и чл.414 от ГПК, чл. 183, вр. чл.
200 от ЗЗД и чл. 86 и чл.84 от ЗЗД. С определение № 119/20.03.2020 г. РС-
Павликени след като се е запознал с молбата е дал своите указания на
страните и е изпратил копие от нея на П. Д. С., която я е получила на
30.03.2020 година. Написала е писмен отговор постъпил в РС-Павликени на
24.04.2020 г. С определение № 275/12.08.2020 г., районният съдия е направил
доклад по делото по който доклад е постъпило становище от ищеца.
3
Тъй като ответницата по исковата молба е доброволно е платила
главницата и лихвите, съдът с определение от 28.09.2020г. по гр.д.№60/2020г.
прекратява производството по делото за дължащата се главница и лихва, но я
осъжда да заплати направените разноски: по 25 лв. ДТ и адвокатски
възнаграждения по 300 лв. по ч.гр.д.№ 842/2019 г. и гр.д.№ 60/2020 г. по
описа на РС-Павликени или общо 650 лв.
Частната тъжителка е съгласна за заплати дължащите се държавни такси по
двете дела, но не е съгласна да плати адвокатските възнаграждения, тъй като
същите според нея първо не са дължат и втора и се струват, че са завишени. В
конкретния случай тя може да бъде освободена от заплащане на разноски
съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако не е дала повод за завеждане на делото и
признае иска.В случая тя е заплатила главницата и лихвите на 23.01.2020г., а
делото още е заведено на м.януари 2020г. Следователно с оглед момента на
заплащането, а именно след завеждане на делото тя с поведението си е
станала причина за завеждане на същото. Затова следва да заплати всички
направени разноски и по двете дела – за заповедното производство и за
исковото. Същата твърди, че ще плати ДТ по делата, но адвокатските
възнаграждения били по-високи от това което е дължала. Видно от чл.7, ал.2
т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с материален интерес до 1000.00 лева е 300/триста/ лева,
т.е. претендира се минимален размер на адвокатския хонорар в размер на по
300.00 лева и за двете производства: заповедно и исково поради което
оплакването на частната тъжителка е неоснователно. Възражението и за
прекомерност на определеният адвокатски хонорар по двете производства
които са присъдени от съда на всяко едно от тях по 300.00 лева е
неоснователно.Затова определението на първата съдебна инстанция като
законосъобразно постановено се потвърждава, като се оставя без уважение
подадената молба /имаща характер на частна жалба/, като неоснователна.
„Е Ф К“ ЕООД гр. Варна претендира за заплащане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева за въззивната съдебна
инстанция.Съгласно константната практика на ВКС разноски върху разноски
не се дължат поради което такива не се присъждат за настоящата съдебна
инстанция.
4
Водим от горното, В.Търновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 260389/2020г. на П. Д. С.
от с.Върбовка, общ.Павликени, ул. Първа № 82 срещу Определение
260031/29.09.2020г. постановено по гр.д.№ 60/2020г. на РС – гр.Павликени, в
обжалваната част за постановените разноски, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането „ Е Ф К“ ЕООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет.4,
представлявано от Е Р Д чрез адвокат Иван Миланов Лазов с адрес за
кореспонденция гр.Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет.2 за присъждане на
разноски, като неоснователно.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5