Постъпила е жалба от ЕТ"АГРО-С.Д.", с ЕИК 103 753 164, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, бул.”Мария Луиза”№9, представлявано от С.И.Д., адв.Г.–***, съдебен адрес ***, против Определение №111/03.11.2017г. на Съдия по вписванията при РС-Ловеч. Счита определението за незаконосъобразно и неправилно и моли да се отмени и разпореди да се извърши исканото вписване, заедно с произтичащите от това правни последици. Твърди,че при произнасянето си съдията по вписванията е  приложил разпоредбите на ГПК, Правилника за вписванията и ЗАЗ, по ред и начин както намери за добре само и единствено да бъде постановен отказ за вписване, в противоречие със създадената практика на ВКС,обективирана в редица определения, известни на съдията по вписванията и ОС-Ловеч и със задължителен характер. Излага,че в производството по вписване съдията по вписванията следва да извърши проверка единствено дали актът подлежи на вписване съгласно чл.4 от ПВп. и специалните норми и сключен ли е в съответната, предвидена в закона форма. Отказ да се извърши вписване е възможен само ако актът не подлежи на вписване, не е съставен в изискваната форма, няма необходимото съдържание -индивидуализация на страните и на имота и не е внесена необходимата държавна такса за вписване. В случая съдията е приела, че поради настъпилите промени в законодателството,за да се гарантират правата на гражданите, при вписване следва да се представят документи, удостоверяващи собствеността и наследствените правоотношения, както и такива за последващи отношения между съсобствениците,скици на имоти, всички във връзка с промените в ЗАЗ,в сила от 07.02.2017г. по отношение реда и начина за сключване на анекс към аренден договор. Счита, че при постановяване на обжалваното определение съдията по вписванията се е отклонила от насоките и разясненията в т.6 от ТРеш.№7/2013г. на ОСГТК на ВКС, като е проверил материално-правните предпоставки на акта, без в закона да е въведено такова изрично изискване. Развива,че отказ може да се постанови само ако актът не подлежи на вписване,не е съставен в изискваната форма и няма нужното съдържание. Всяка друга проверка счита,че е израз на недопустимо превишаване на правомощия. Позовава се на съдебна практика в този смисъл и я представя с жалбата. Моли да се отмени, като незаконосъобразен отказът на съдията по вписванията при РС-Ловеч и  се разпореди да се впише Анекс с рег.№ 9847/27.10.2017г.,към Договор за аренда на земеделска земя,вписан с вх.№3823/06.07.2015г.в АВп.при РС-Ловеч.

По допустимостта на жалбата.

За атакуваното определение ЕТ"АГРО-С.Д."*** е уведомен на 07.11.2017г., а жалбата е подадена на 10.11.2017г.- т.е.в 1-седмичиния срок. Подадена е от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. При  тези констатации съдът приема,че жалбата е допустима.

По същество.

Съобразявайки приложените по делото доказателства,съдът приема за установено следното:

От ЕТ"АГРО-С.Д."*** е подадена молба до Съдията по вписванията при РС-Ловеч, с искане за вписване на анекс към Договор за аренда на земеделска земя, сключен с Пенка Иванова Тодорова от гр.Севлиево, представлявана от пълномощника й Сафие Мехмедова Ибраимова. Основният договор е бил вписан на 01.07.2015г., вх.№3823, т.6, № 28,парт.книга №1959 на СВп. Полагането на подписите под анекса е удостоверено от Нотариус с рег.№16 в НК и район на действие РС-Плевен. Видно от съдържанието на анекса, предмет е промяна на срока, като се удължава до 30.09.2023г. и се уговаря нова цена от 18лв. на декар, включително и за 2015/2016г. Към заявлението е приложен основният договор, удостоверение за наследници с изх.№65/23.03.2015г.,презаверено на 07.06.2017г. от Кмета на с.Малиново и Пълномощно със заверка на подписите от Кмета на с.Малиново от 31.05.2017г. .

С обжалваното определение съдията по вписванията при РС-Ловеч е отказала да впише анекса, с мотив, че не са представени доказателства, установяващи наличие на въведеното с изменението на чл.3,ал.4 от ЗАЗ изискване за сключването на такъв договор. Приела е, че е нужно да се представят доказателства, удостоверяващи, че арендодателят е единствен собственик или притежава повече от 50% от собствеността. Съдията по вписванията е приела, че се касае до съществено условие за сключване на такъв договор, съгласно цитираните изменения на ЗАЗ.

Съставът, като съобрази оплакванията на жалбоподателя и представените доказателства, намира, че жалбата е неоснователна.

Съдията по вписванията при РС-Ловеч е извършила правилна и законосъобразна проверка на представения за вписване акт и не е превишила компетенциите си, съгласно Правилника за вписванията.

По правилото на чл.32а,ал.1 от ПВп. предмет на проверката е дали актът отговаря на изискванията на закона и подлежи ли на вписване.

Не се спори,че актът подлежи на вписване-касае се за анекс към договор за аренда, с който се продължава срока на договора, като съгласно нормата на чл.18 от ЗАЗ следва да се извърши в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и се впише в СВп. и регистъра на съответната общинска служба по земеделие.

По критерият „съответствие със закона” е налице задължителна съдебна практика- ТРеш. №7/25.04.2013г. по т.д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което в т.6 е разяснен обхватът на проверката. Прието е, че съдията по вписванията следва да установи дали актът подлежи на вписване, съставен ли е в изискваната форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание по смисъла на чл.6,ал.1,б.б.”а” и ”в” от ПВп., а именно  идентификация на страните и идентификация на имота. Не се проверяват материално-правните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона.

При съобразяване на представения за вписване анекс съставът намира, че не са изпълнени изискванията за достатъчна идентификация на страните.

На първо място арендодателят е посочена като „в качеството си на собственик/съсобственици – лично или в качеството на наследници на..”, която формулировка не дава яснота в какво качество сключва арендата Пенка Иванова Тодорова. Не е ясно дали е упълномощена от останалите сънаследници.

На второ място, в случай,че договаря като съсобственик, е поставено изискването на чл.3,ал.4 от ЗАЗ за обосноваване на пълномощията й. С приетото с „ДВ” бр.13/2017г. изменение се въведе изискването при сключване на договор за аренда със съсобственик, той да притежава повече от 50% от собствеността или да е упълномощен от съсобственици, които заедно с него да притежават повече от 50% от собствеността върху земята,предмет на арендата. Касае се за материалноправна норма, която има действие е от приемането й- т.е. от 07.02.2017г. и всички правни действия на страните, основаващи се на ЗАЗ, следва да са съобразени с новоприетото изискване.

В случая от представеното удостоверение за наследници става ясно,че Пенка Тодорова е съсобственик-сънаследник,но не притежава повече от 50% от собствеността. Няма данни да е упълномощена от останалите съсобственици, които заедно с нея притежават и формират повече от 50% от собствеността върху земята, предмет на арендата. Касае се за съществена характеристика на арендодателя, водеща до нередовност на молбата за вписване на акта. По правилото на т.1 от ТРеш.по т.д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при такъв порок съдията по вписванията може единствено да откаже да извърши вписването, не и да дава указания за отстраняване или уточняване. В този смисъл и съдията по вписванията при РС-Ловеч правилно е преценил,че при така зададената индивидуализация на арендодателя, не е изпълнено изискването за съответствие със закона- чл.6,ал.1 б.”а” от ПВ – точна и ясна идентификация на страните. В този смисъл следва да се разбира посочването в отказа на възможните начини за легитимиране на арендодателя, при спазване на нормата на чл.3,ал.4 от ЗАЗ, а не като проверка на материалните предпоставки за сключване на такъв договор. В този смисъл Опр. № 496/12.10.2017г. по ч.т.д.№ 2115/2017г. на І т.о. на ВКС; Опр. № 498/12.10.2017г. по ч.т.д.№ 2107/2017г. на І т.о. на ВКС, Опр. № 495/12.10.2017г. по ч.т.д.№ 2130/2017г. на І т.о. на ВКС, Опр.№ 738/05.12.2017г. по ч.т.д.№ 1027/2017г. на ІІ т.о. на ВКС, Опр. № 739/05.12.2017г. по ч.т.д.№ 2155/2017г. на ІІ т.о. на ВКС, Опр. № 740/05.12.2017г. по ч.т.д.№ 2121/2017г. на ІІ т.о. на ВКС.

По изложените съображения съдът намира, че Определение №111/03.11.2017г., с което Съдията по вписванията при РС-Ловеч е отказала да впише Анекс към Договор за аренда от 27.10.2017г., с вх.№6174/03.11.2017г.по описа на СВ-Ловеч и  рег.№9847/27.10.2017г.на Нотариус с рег.№16 в НК и район на действие РС-Плевен, който е към Договор за аренда на земеделска земя от 01.07.2015г., вписан с вх.№3823, т.6, № 28,парт.книга №1959 на СВп, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Затова ОС-Ловеч

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №111/03.11.2017г.,с което Съдията по вписванията при РС-Ловеч е отказала да впише Анекс към Договор за аренда от 27.10.2017г., с вх.№6174/03.11.2017г.по описа на СВ-Ловеч и  рег.№9847/27.10.2017г. на Нотариус с рег.№16 в НК и район на действие РС-Плевен, който е към Договор за аренда на земеделска земя от 01.07.2015г., вписан под №80, т.6, регистър 3089, като правилно и законосъобразно

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                 2.