Определение по дело №1153/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. ДОПК, вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 9б и чл. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на М.Р.Д., ЕГН ********** ***, против отказ обективиран в писмо рег.№ МД-Т23002065ВН/21.02.2023г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ за обработка на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, приета с вх. № **********/23.01.2023г., потвърден с писмо с рег. № МД-Т23002065ВН_002ВН/04.04.2023г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна.

В жалбата се релевират доводи за допуснати при постановяването на отказа нарушения на процесуалните правила, както и такива на материалния закон, поради което се претендира и неговата отмяна и връщане на преписката за обработване на подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите в жалбата и доказателствата представени от жалбоподателката с молба с.д.9492/21.06.2023г. и към административната преписка по заявление с рег.№ ********** от 23.01.2023г. на Община Варна, както и допълнително от ответника с молба с.д.9950/29.06.2023г., намира следното:

М.Р.Д. подала декларация по чл.14 ал.1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ с вх. № **********/23.01.2023г., с която декларирала изменение на обстоятелствата относно ПИ с идентификатор 10135.2555.318, с площ от 691 кв. м., находящ се в гр. Варна, ***с вписан начин на придобиване: давност от 26.06.1971г., без документ за собственост.

Декларираният имот с площ от 691 кв. м. представлява част от имот с площ от 1305 кв.м., за другата част от който, с площ от 614 кв.м. г-жа Р. е призната за собственик с решение на ВОС, ГО № 1223/14.07.2017г. постановено по гр.д. 2111 за 2016г.

По повод на подадената данъчна декларация с писмо рег. № МД-Т23002065ВН/21.02.2023г. орган по приходите констатирал, че е налична данъчна партида на имота с вписан собственик Община Варна. Това обстоятелство се установявало и от скица на ПИ № 15-1165673/07.10.2022г., която е неделима част от нотариален акт за дарение № 19/20.12.2022г., с който заявителката е прехвърлила 2 кв.м. от притежаваните от нея 614 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2555.318. При извършената проверка в Агенция по геодезия, картография и кадастър се установявало, че в поземления имот са нанесени две сгради със застроена площ от 57 кв.м. и 58 кв.м. Собствеността върху имота е определена и със съдебни решения, поради което декларация не поражда последствия.

За горното е уведомена заявителката на 24.02.2023г. Срещу отказа за обработка на декларацията по чл.14 от ЗМДТ приета с вх. № **********/23.01.2023г. била подадена жалба до Директора на Дирекция „Местни данъци” при община Варна, който с писмо рег. № МД-Т23002065ВН_002ВН/04.04.2023г. потвърди становището и отново посочил, че декларацията ще остане без последствия.

Писмо с рег. № МД-Т23002065ВН_002ВН/04.04.2023г. било връчено на жалбоподателката на 07.04.2023г. Последното било оспорено с жалба рег.№ МД-Т23002065ВН__003ВН/18.04.2023г. чрез директора на дирекция „Местни данъци” - община Варна до Административен съд - Варна. Тъй като жалбата не била препратена в съда, жалбоподателката с молба вх. док. № 7782/23.05.2023г. до Административен съд Варна прилага копие от същата и моли за образуване на дело. След разпореждане № 5965/25.05.2023г. на настоящия състав, по делото е приобщена представената от административния орган административна преписка.

При така установените факти, съдът намира, че е сезиран с жалба, която се явява процесуално недопустима поради неизчерпан ред за административно оспорване.

Видно от данните по делото, от страна на М.Р.Д. е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №**********/23.01.2023г. Декларацията съставлява заявление на едно задължено лице по ЗМДТ във връзка с негово твърдение за настъпила промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, за което данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.

Съгласно актуалната съдебна практика, обективирана в Решение № 5436 от 23.05.2023г. постановено по адм. д. 10406/2022г. на Върховния административен съд, докладчик председателя Й.К.„По това искане следва да се произнесе служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със заповед по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ от Кмета на общината. Актът на органа по приходите по отразяване на промените, съответно непроизнасянето в срок, следва да бъде обжалван по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове – чл. 83, ал. 4 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Казано по друг начин, по оспорването на издаденият от административния орган акт по подадената декларация следва да бъде проведено задължително административно оспорване /по аргумент от чл. 83, ал. 4 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и чл. 152 ДОПК/, като компетентен горестоящ орган, който следва да се произнесе по жалбата, е кметът на общината – чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във вр. с чл. 152, ал. 1 ЗМДТ. Провеждането на подобно оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата по съдебен ред – чл. 156, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ.“

В този смисъл е и Решение № 5814 от 01.06.2023г. на ВАС по адм. д. № 8810/2022г., докладчик председателя С.А., съгласно което „В процесния случай се поставя въпроса при задължително административно обжалване, кой е решаващ орган, който трябва да се произнесе по жалбата срещу отказа да се отпишат от данъчната партида процесните МПС? Отговорът е даден в чл. 83, ал. 4 ДОПК, като според тази разпоредба актовете за регистрация и отказите от регистрация (прекратяване на регистрация) в специалните регистри, се извършва по реда на обжалване на ревизионните актове. Като се има предвид, че и разпоредбата на с чл. 4, ал. 5, предл. 1 ЗМДТ препраща към чл. 152, ал. 2 ДОПК, то компетентността на решаващ орган в производствата по ЗМДТ съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ се изпълнява от кмета на съответната община. След като чл. 83, ал. 4 ДОПК изрично посочва кой е органът, който се произнася при обжалване на акт за регистрация или за прекратяване на такава, респ. по отказа в процесния случай, правилно кмета на Община Благоевград се е произнесъл с решение, потвърждавайки отказа на приходните орган в дирекция "Местни данъци и такси" при Община Благоевград. Следвайки реда за обжалване по ДОПК решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК не е акт, който да подлежи на самостоятелно обжалване предвид, че с него е потвърден отказа на приходния орган при съответната общинска администрация и именно той е подлежащия на обжалване пред съда акт.“

В посочения смисъл е налице произнасяне на тричленни състави на Върховния административен съд: Определение № 4100 от 31.03.2021 г. по административно дело № 3040/2021г. I отд., докладчик председателя М.З., Определение № 804 от 21.01.2021г. на ВАС по адм. дело № 13582/2020г., I отд., докладчик Б.Л., Решение № 3120 от 09.01.2021г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. дело № 13550/2020г., докладчик председателя Й.К., Решение № 12090 от 25.11.2021г. на ВАС по адм. дело № 3042/2021г., I отд., докладчик председателя М.З. и др.

Предвид гореизложената съдебна практика на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав намира, че писмо с изх. № МД-Т23002065ВН_002ВН/04.04.2023г., подписано от Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна не съставлява произнасяне на компетентен горестоящ орган, по аргумент от чл. 83, ал. 4 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5 ЗМДТ и чл. 152 ДОПК.

Административното обжалване съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК е абсолютна процесуална предпоставка за обжалване на съответния индивидуален административен акт по съдебен ред. Надлежно административно оспорване не е проведено, което прави подадената жалба процесуално недопустима. Като такава същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото бъде прекратено и изпратено като преписка на кмета на Община Варна за произнасяне по жалбата на М.Р.Д..

За пълнота на изложението, съдът следва да даде указания по приложението на закона, като освен анализ на относимите разпоредби посочи и тълкуването им дадено в релевантната съдебна практика на Върховния административен съд на Република България. Съгласно:

Решение № 2821 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13127/2013 г., VII о., докладчик съдията С.Я.: „Съгласно чл. 99, ал. 5 ДОПК приемането на декларация може да бъде отказано само в три лимитативно определени хипотези една от които – неподписване (в т.ч. на всички необходими страници), в случая безспорно е налице. Преди да извърши отказ от приемане на представена декларация служителят в съответната данъчна служба (с оглед на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ посоченото е приложимо и за служителите в съответната общинска служба) е длъжен да окаже съдействие по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочи необходимостта от отстраняване на непълнотите в попълнената декларация – чл. 99, ал. 3 ДОПК. Тогава, когато декларацията е получена по пощата, законодателят не е освободил служителя от визираното в чл. 99, ал. 3 ДОПК задължение за съдействие. С оглед на това и за да изпълни задълженията си в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 1 ДОПК – добросъвестно и съобразно добрите нрави, служителят следва да направи необходимото, за да уведоми надлежно декларатора за допуснатата нередовност и да му предостави възможност да я отстрани.“

Решение № 6246 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8125/2014 г., VII о., докладчик съдията С.Я. „Съгласно чл. 14 ЗМДТ собственикът, съответно ползвателят на недвижим имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, подава декларация. Чрез нея той декларира пред компетентните органи правната връзка, която има със съответния недвижим имот и която е основание за придобиване от него на качеството на данъчно задължено лице. Но освен правната връзка с недвижимия имот, обект на облагане, собственикът, съответно ползвателят на имота, е длъжен да декларира и определени, релевантни за данъчното облагане факти и обстоятелства относно имота. Тази декларация няма пряко установително действие за данъка, съответно за таксата, защото на базата на декларираните факти и обстоятелства общинската данъчна администрация извършва изчисление на размера на дължимия данък и такса. Именно защото задълженото лице не изчислява само данъка общинската данъчна администрация му съобщава размера на задължението със съобщението по чл. 23 и 64, ал. 2 ЗМДТ.“

Решение № 8926/22.07.2015г. на ВАС, постановено по адм. дело № 13210/2014г. VII отд., докладчик председателя Т.В., „По силата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Няма спор, че жалбоподателката е декларирала имота като собствен по наследство, но не декларирането прави данъчно задължено едно лице, а собствеността. Декларирането по чл. 14 ЗМДТ не установява собственост на имота.“

Решение № 6991/10.06.2016г. на ВАС, постановено по адм. дело № 8510/2015г. VII отд., докладчик председателя К.А.„Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Облагаемата основа и размера на данъка се определят от компетентния данъчен орган. Ако след придобиване на имота или на правото настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок – чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва както поради наказателната отговорност, която носи за декларирането на неверни факти и обстоятелства по силата на чл. 313, ал. 2 от Наказателния кодекс, така и поради декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. Служителят, който приема данъчната декларация, има задължението да окаже съдействие на задълженото лице по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочи необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация – чл. 99, ал. 3 от ДОПК, но той не може да указва на задълженото лице какви факти и обстоятелства да декларира. Това е въпрос на лична преценка и поради това и на лична отговорност. “

Решение № 527/09.06.2009г. на ВКС, постановено по гр.д. № 1430/2008г. IVг.о., ГК., докладчик председателя Ж.С., “Декларацията е частен свидетелстващ документ и няма правопораждащо действие. …. Общината не е установила на какво основание е придобила право на собственост върху имота към момента на съставяне на акта за общинска собственост. Законосъобразно съдът е приел, че този акт няма правопораждащо действие, а само удостоверително такова.“

Предвид съдържанието на цитираните в горепосочените решения разпоредби и даденото им от върховните съдии тълкуване, следва, че към регистърното производство по ЗМДТ приложение намират разпоредбите на ДОПК по арг. от чл.3 вр. чл.4 от ЗМДТ. Относимата към отказ за приемане на декларациите разпоредба на чл.99, ал. 5 ДОПК, предвижда, че „Приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3“ от същия кодекс. Разпоредбата на чл.81, ал.1, т.2 и т.3 от ДОПК регламентира съдържанието на Регистъра в частта на данни относно: 2. името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице и 3. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г.) единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденеца. От изложеното следва, че само в изчерпателно посочените в закона случаи може да бъде отказано приемането на декларацията относима към данъчните задължения на лицата. Установените в настоящото производство факти не влекат на извод за наличие на предпоставките по чл.99, ал.5 от ДОПК за отказ от приемане на декларацията.

Предвид уредбата на декларирането на данни от собствениците на недвижими имоти към момента на подаване на декларацията от жалбоподателката се налага извод, че същата е за промяна на обстоятелствата по отношение на вече деклариран нейн имот, т.е. че декларирането е в хипотезата на чл.14, ал.5 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 14, ал.1 вр. ал.5 ЗМДТ, собственикът, съответно ползвателят на недвижим имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, подава декларация. Чрез нея той декларира пред компетентните органи правната връзка, която има със съответния недвижим имот и която е основание за придобиване от него на качеството на данъчно задължено лице. Но освен правната връзка с недвижимия имот, обект на облагане, собственикът, съответно ползвателят на имота, е длъжен да декларира и определени, релевантни за данъчното облагане факти и обстоятелства относно имота. /Решение № 6246 от 28.05.2015г. на ВАС по адм. дело № 8125/2014г. VII отд. докладчик съдия Т.Я./. При приемането на декларацията и обработването й, извън правомощията на административния орган е преценката чий е имота, за който се иска обработването на декларация. Задължение на органа по приходите е да приеме декларацията по чл. 14 ал. 5 от ЗМДТ, съответно да я обработи и да регистрира промяната. Поради тези съображения не могат да бъдат приети възраженията на органа по приходите, че наличието на данъчна партида за имота с вписан собственик Община Варна е основание да не се приеме и обработи подадената декларация от жалбоподателката (предвид и акта, с който е вписана като собственик общината – акт за общинска собственост, който както беше посочено в Решение № 527/09.06.2009г. на ВКС, постановено по гр.д. № 1430/2008г. IVг.о., ГК., докладчик председателя Ж.С. няма правопораждащо действие.

Съдът намира, че отказът да регистрира промяната на обстоятелствата и да обработи декларацията по чл. 14 ал. 5 от ЗМДТ е постановен в противоречие с материалния закон. В това производство административният орган нямат право да преценяват дали декларатора е придобил право на собственост или ползване и на какви основания, както и нямат право да се произнасят по собствеността на имота. Правомощието да се произнесе по собствеността на имота е предоставено на други органи – така в охранителното производство пред нотариуса, или от компетентния съд при материалноправен спор се преценява наличието на предпоставките за придобиване право на собственост по давностно владение по чл. 79 ЗС и, респ. наличието на забрана да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Доколкото в мотивите на отказа не се сочат пречки, които обективно да не позволяват обработването на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, регистрирането на имота, съдът намира, че оспореният в това производство отказ е в противоречие с изискванията на ДОПК и на трайната практика на ВАС, част от която е цитирана по-горе.

След като не е изчерпан редът за обжалване по административен ред пред компетентния орган, съдът следва да върне преписката за произнасяне на компетентния решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 5 ЗМДТ – кмета на община Варна.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Р.Д., ЕГН ********** ***, против отказ обективиран в писмо рег.№ МД-Т23002065ВН/21.02.2023г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ за обработка на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, приета с вх. № **********/23.01.2023г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1153/2023 г. по описа на Административен съд – Варна.

ИЗПРАЩА делото като преписката на кмета на Община Варна за произнасяне по жалбата на М.Р.Д. срещу отказ, обективиран в писмо рег.№ МД-Т23002065ВН/21.02.2023г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ за обработка на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, приета с вх. № **********/23.01.2023г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението до страните.

Съдия: