Р Е Ш Е Н И Е № 395
гр. Стара
Загора, 10.11.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публично съдебно заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: ИРЕНА ЯНКОВА
Членове: РАЙНА ТОДОРОВА
КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
При секретаря Зорница Делчева
и
в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА кас. адм. дело № 475
по описа за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.285, ал.1, изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от А.Ф.Х., чрез пълномощника му по делото адв. Г.М. срещу Решение № 243 от 17.06.2021г.,
постановено по адм. дело № 186/2021г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, в частта, с която са отхвърлени обективно съединените му искове за причинени
на ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на ответника в ЗОЗТ
и ЗООТ към затвора гр. Стара Загора за периода от 05.08.2016 година до
11.07.2017 година и от 31.10.2919 до 21.02.2021 година, за причинени
неимуществени вреди от незаконосъобразна дейност, изразяваща се в неосигуряване
на необходимите санитарно-хигиенни и битови условия за периода от 24.03.2016
г. до 15.07.2016 година
в затвора гр. Пазарджик, като иска е отхвърлен в предявения размер от
5000 лева, като неоснователен и недоказан.
Отхвърлени са изцяло исковете му за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия при престоя му в Следствен арест Стара Загора за
периода от 02.02.2012 година до 30.05.2012 годна в размер на 3000 лева, в Затвора гр. Стара Загора за периода от 30.05.2012
г. до 30.10.2012 г. в размер на 3000
лева и в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора гр. Стара Загора за периода от
30.10.2012 г. до 30.06.2015 година в размер на 15 000 лева поради
погасяване на вземането по давност. В касационната жалба се съдържат оплаквания
за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния
закон - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът оспорва извода на
съда, че вземанията му не били погасени по давност, като се твърди, че съдът
превратно бил изтълкувал задължителната практика, дадена с ТР 3/2004г. Съдът умишлено бил счел, че бил сезиран с
няколко отделни иска за няколко периода. Обстоятелството, че той бил прехвърлен в няколко
пенитенциарни заведения не означавало, че с прехвърлянето от един затвор в друг
се преустановявали незаконосъобразните действия и е спряла и погасителната
давност за този период. Бил предявил един иск в размер на 41 000 лева
срещу ГДИН. Още повече, че за процесният период от 02.02.2012 година до датата
на предявяване на иска си той не бил освобождаван от местата за лишаване от
свобода. Следвало да се счете, че погасителната давност започва да тече в
случая от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и от освобождаването
му от затвора. По отношение на присъденото му обезщетение в размер на 900 лева,
то същото било неоправдано занижено и не
съответствало на критериите на ЕСПЧ по подобен род дела. Моли за отмяна на
решението в отхвърлителната му част, и да се уважи изцяло исковата му претенция.
Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, се представлява от юрисконсулт Т.,
която в съдебно заседание и в подаден писмен отговор оспорва касационната жалба
като неоснователна.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението в
обжалваната част да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба
на А.Х. е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
изложеното в исковата молба незаконосъобразната административна дейност за периода 02.02.2012г.-30.05.2012г. в
Следствен арест – Стара Загора претенцията на ищеца произтича от липса на достатъчно
жилищна площ, липса на санитарен възел в килията, наличие на мухъл, насекоми и
гризачи; за периода 30.05.2012г.-30.10.2012г. в Затвора Стара Загора произтича
от липса на достатъчно жилищна площ, липса на санитарен възел в килията, липса
на достатъчно светлина и вентилация, лошо качество на храната; за периода 30.10.2012г.-30.06.2015г. в ЗОЗТ
„Черна гора“ към Затвора Стара Загора произтича от липса на достатъчно жилищна
площ, липса на вентилация, липса на санитарен възел в килията, лошо състояние
на банята, недостатъчно естествена светлина и отопление през зимата, липса на
дебели завивки, липса на достатъчно обзавеждане в килията, наличие на насекоми,
мухъл и гризачи, лошо качество и ниска калорийност на храната, липса на достъп
до течаща вода, неоказване на каквато и да е медицинска помощ; за периода
30.06.2015г.-15.07.2016г. в Затвора Пазарджик произтича от липса на достатъчно
жилищна площ, липса на медицинско обслужване, липса на достатъчно естествена
светлина в килията, липса на вентилация, наличие на насекоми и гризачи,
преместване без неговото мнение, което затруднило контактите му с роднини; за периода 15.07.2016г.-24.02.2021г. в ЗОЗТ
„Черна гора“ произтича от липса на достатъчно жилищна площ, липса на санитарен
възел в килията, лошо състояние на банята, липса на достатъчно мебели,
недостатъчно естествена светлина, неоказване на съдействие за предоставяне на
медицинска помощ. Затова претендира обезщетение в общ размер от 41 000лв.
С обжалваното
решение ГДИН гр. София е осъдена да
заплати следните суми: 120 лв., представляваща парично обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност на
администрацията на затвора гр. Пазарджик за периода от 24.03.2016 г. до
15.07.2016 година, като иска е отхвърлен в претендирания размер от 5000 лева,
като неоснователен и недоказан, а за периода от 30.06.2015 година до 24.03.2016
година като погасен по давност, 780 лева представляваща парично обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди
изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарни-
хигиени условия в ЗОЗТ и ЗООТ „Стара Загора” при затвора гр. Стара
Загора за периода от 05.08.2016 г. до
11.07.2017 г. и от 31.10.2019 г. до 21.02.2021 г., като е отхвърлен иска в претендирания размер от 15 000
лева, като неоснователен и недоказан. Отхвърлени
са изцяло исковете му за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия при престоя му в Следствен арест Стара Загора за периода от 02.02.2012
година до 30.05.2012 година в размер на 3000 лева, в Затвора гр. Стара Загора за периода
30.05.2012 г. до 30.10.2012 г. в размер
на 3000 лева и в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора гр. Стара Загора за периода от
30.10.2012 г. до 30.06.2015година в размер на 15 000 лева поради погасяване
на вземането по давност.
Съдът е приел, че по отношение на исковете за незаконосъобразни действия при престоя му
в Следствен арест Стара Загора за периода от 02.02.2012 година до 30.05.2012
годна, в Затвора гр. Стара Загора за
периода 30.05.2012 г. до 30.10.2012 г. в
размер на 3000 лева и в ЗОЗТ „ Черна гора“ към Затвора гр. Стара Загора за
периода от 30.10.2012 г. до 30.06.2015 година
е доказано наличието елементите
от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, но е отхвърлил претенциите, като
погасени по давност.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявените от А.Х.
са квалифицирани като искове по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредба
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС т.е. на нарушения на забраната осъдените /респ.
задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Въз основа на
събраните доказателства и установената по делото фактическа обстановка правилен
е изводът на съда, че по отношение на искове за незаконосъобразни действия при
престоя му в Следствен арест Стара Загора за периода от 02.02.2012 година до
30.05.2012 година, в Затвора гр. Стара
Загора за периода 30.05.2012 г. до 30.10.2012 г. в размер на 3000 лева и в ЗОЗТ „ Черна гора“
към Затвора гр. Стара Загора за периода от 30.10.2012 г. до 30.06.2015 годиа е
доказано наличието елементите от правопораждащия фактически състав за
отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС.
В съответствие със
закона съдът е приел, че исковите претенции са погасени по давност. Погасителната давност се свързва с
изтичането на предвиден в закона период от време, през който субектът на
правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална правна
уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност,
на основание както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал.
2 от АПК във вр. с чл. 285, ал.
1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл. 46 от
Закона за нормативните актове, следва да намерят приложение
правилата на чл. 110
– чл. 120 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уреждащи института на погасителната давност. В случаи на
непозволено увреждане, какъвто е настоящия, това е момента на прекратяване на
увреждащите действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние,
когато увреждането е следствие от бездействие. Съгласно разрешението, дадено в
т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №
3/2004 г. на ОСГК, когато вредите произтичат от незаконни действия или
бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на
иска за заплащането им е от момента на преустановяването им.
След изтичане на законово регламентирания давностен срок, правото на иск
за вземането на ищеца за обезщетение за претърпени вреди, се погасява. По
аргумент от нормата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно.
При прилагането на
разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по
тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК /което е задължително за съдилищата на основание
чл. 130, ал.
2 от ЗСВ/, следва да се приеме, че в случая погасителната давност започва да тече от момента на
преустановяване на незаконосъобразните действия (бездействия) на специализираните
органи по изпълнение на наказанията за поставянето на ищеца в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение "задържането
под стража" в Ареста гр. Стара Загора, Затвора гр. Стара Загора и в ЗОЗТ „Черна
гора“. Съдът не възприема тезата, че
началния момент, от който тече давността е момента на излизането на ищеца от затвора. При тази теза, когато едно лице е
осъдено на доживотен затвор, неговите претенции никога не биха се погасили по
давност, тъй като то няма да бъде освободено от
местата за лишаване от свобода. С оглед на гореизложеното съдът намира, че
това възражение се явява неоснователно,
а решението в тази си част е правилно, постановено при правилно
приложение и в съответствие с материалния
закон.
Правилни са
констатациите на съда за частична основателност на исковата претенция за престоя
му в затвора Пазарджик , ищецът е претърпял вреди вследствие на недостатъчна
жилищна площ, тъй като по време на престоя му е настаняван в помещение, за
което не са спазени минималните изисквания на ЗИНЗС и наличието на дървеници.
Според практиката на ЕСПЧ и становището на Комисията за предотвратяване на
изтезанията, според която, ако
затворниците /арестантите/ имат на разположение по-малко от три квадратни метра
жилищна площ, пренаселеността се определя като толкова тежка, че сама по себе
си следва да се определя като водеща до нарушение на чл.3 от Конвенцията, дори
и без да се отчитат и независимо от другите фактори /решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г.
по делото Н. и др. против България/. Правилно е признато от съда наличие на твърдяния неблагоприятен аспект на
затворническа среда по време на престоя на Х. в затвора. Доколкото
останалите оплаквания са преценени като
неоснователни съдът обосновава, че с
оглед времето на престоя и погасяване по давност на иска за периода 30.06.
2015 г. до 24.03.2016 година е присъдил парично обезщетение за
причинени от ищеца неимуществени вреди в размер на 120 лева.
Релевираните оплаквания по
претенцията за периода 05.08.2016г.-11.07. 2017 г. за периода от 31.10.2019 г.
до 21.02.2021 година в ЗОЗТ „Черна гора“
и ЗООТ при затвора гр. Стара Загора правилно са приети за частично основателни. В съдебното
решение са изложени подробни мотиви, че при пребиваването в ЗОЗТ се установява
спазване на изискването за достатъчно жилищна площ. Съдът е установил,
че на ищеца е оказвана адекватна медицинска помощ. Установените от съда
неудобства в ЗОЗТ и ЗООТ надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на
наложеното наказание. С оглед обичайните правила за условия на живот,
съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява
човешкото достойнство, коментираните по-горе условия, в които е бил поставен А.Х.
при пребиваването му в ЗОЗТ и ЗООТ Стара Загора предвид кумулативния им ефект
следва да бъдат квалифицирани нечовешки
и унизителни. В резултат на това е констатирано наличие на всеки един от
елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на
държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна
административна дейност на специализираните органи по изпълнение на
наказанията. При определяне размера на обезщетението са коментирани характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания от пребиваване при горепосочените
неблагоприятни условия в ЗООТ Стара Загора, продължителността им като при
съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е присъдена сумата 780 лв., а в
останалата част искът е отхвърлен.
В мотивите на
съдебното решение са изложени подробни съображения кои релевантни за спора
факти са приети за установени, при които задържаното лице е било поставено за
времето на пребиваването му в ЗОЗТ и ЗООТ
Стара Загора и релевира нарушение на
чл.3 от ЗИНЗС и нарушаване на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи. Настоящият съдебен състав напълно
споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.221, ал.2, изр.2
от АПК препраща към мотивите на това решение.
С оглед на
изложените съображения съдът намира, че касационната жалба е неоснователна. Не
е налице твърдяното отменително основание, поради което решението в обжалваната
част като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 243 от 17.06.2021г., постановено по адм. дело № 186/ 2021г. по описа
на Административен съд – Стара Загора в обжалваната част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.