№ 1991
гр. Пловдив, 19.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Величка П. Белева
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502210 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 419 от ГПК, образувано по жалба на
длъжника К.С.С., ЕГН - ********** срещу Разпореждане за незабавно
изпълнение, обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение № 3036/27.04.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 5829/2022 г. на РС –
Пловдив въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК.
Жалбата се основава на твърдения за неравноправни клаузи в договора
за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот - от
който договор произтичат вземанията по заповедта. Като такива клаузи се
сочат тези по чл. 5 ал. 1 / Главницата по кредита се олихвява с лихвен процент
в размер на 6,25 % годишно / и ал. 3 / Банката има право едностранно до
промени размера на лихвения процент по ал. 1 в зависимост от размера на
инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия – за което
уведомява кредитополучателя, но не е необходимо страните да подписват
анекс към договора /, както и чл. 7 от облигацията – регламентиращ
дължимата първоначална такса при разрешаване на кредита и годишната
такса по кредита и предвиждащ също възможност за увеличаване на
годишната такса едностранно от кредитора. Жалбоподателят поддържа че
тези клаузи са нищожни като противни на морала, а също и неравноправни –
в нарушение на чл. 143 т.т. 3,10,12 и 17 и 147 ал. 1 от ЗЗП, както и в
нарушение на чл. 58 ал. 1 т. 2 от ЗКИ. Конкретните оплаквания са че клаузите
не са индивидуално уговорени и като така жалбоподателят не е имал
възможност да влияе върху тяхното съдържание; че не са посочени
обективните условия, при които кредиторът ще увеличава едностранно
възнаграждението си / лихвата по чл. 5 / и не е разписана методологията, по
която ще се осъществява това, като и изменението на това възнаграждение е
само в посока неговото увеличаване, но не и намаляване при наличие на
1
обективни предпоставки за това; че клаузите не са ясни и разбираеми, както и
че от жалбоподателя на основание чл. 7 от потребителския договор са
събирани такси и комисионни за разходи, които не са направени.
Ответникът по жалбата – кредиторът ОББ АД, е депозирал отговор за
нейната неоснователност. Поддържа възведените клаузи да не са
неравноправни, тъй като са индивидуално ясно и разбираемо договорени.
Основанията за едностранната промяна на възнаградителната лихва са само
обективни / инфлационни процеси, пазарни условия и основен лихвен
процент на БНБ /, върху които търговските банки и в частност на ОББ АД
нямат влияние, като и в случая претендираната и присъдена със заповедта за
незабавно изпълнение договорна /възнаградителна/ лихва е изчислена в
фиксирания към сключването на договора размер чл. 5 ал. 1 от същия / 6,25%
/, който не е бил променяна съгласно по чл. 5 ал. 3 не само за процесния
период, а и в нито един момент от и след сключването на договора. Поддържа
се още че дори и да се приеме че клаузата на чл. 5 ал. 3 е
неравноправна/нищожна, то последицата не е нищожност на целия договор,
съответно недължимост на всички вземания по него, а касае само размера на
вземанията на банката за лихви. Ответникът също така счита че въпросът за
наличие на неравноправни клаузи в процесния договор е вече разгледан и
разрешен по заповедното производство в положителна за кредитора насока –
с оглед постановената заповед за незабавно изпълнение, при издаването на
която заповедния съд следи служебно дали претендираните вземания не
произтичат от неравноправни клаузи на договор, сключен с потребител – чл.
411 ал. 2 т. 3 от ГПК вр. чл. 7 ал. 3, изр. първо от ГПК.
Настоящата инстанция намира следното:
Частната жалба е в подадена в срок – ведно с възражението по чл. 414
ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на съдебно обжалване съдебен акт,
внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата на чл. 276 от ГПК.
Съгласно чл. 419 ал. 1 вр. ал. 3 от ГПК длъжникът има право на жалба
срещу инкорпорираното в заповедта по чл. 417 т. 2 ГПК разпореждане за
незабавно изпълнение когато вземането се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител. Следователно издаването на заповедта не
преклудира процесуалното право на длъжника да обжалва съдържащото се в
нея разпореждане за незабавно изпълнение на това възведено от закона
основание и при неговата проверка по горния по степен съд не е обвързан от
преценката, която първоинстанцият съд е бил длъжен служебно да упражни
на основание чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК.
Следователно жалбата е допустима и ще се разгледа по същество.
Предмет на издадената Заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 т. 2 от ГПК са вземания на ОББ АД срещу К.С.С.,
произтичащи от сключен между страните на 23.08.2007 г., изменен с Анекс от
2
21.11.2007 г. Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на
недвижим имот, кредита по който обявен за предсрочно изискуем, както
следва: 34 981, 49 евро – непогасена главница, ведно със законната лихва,
считано от 02.03.2022 г. /депозиране на заявлението в съда/ до окончателното
изплащане; 5 706, 45 евро – договорна / възнаградителна / лихва, начислена
за периода 10.10.2019 г. – 09.02.2022 г. ; 194,34 евро – обезщетение за забава
върху главницата за период 10.02.2022 г. – 01.03.2022 г. и 203, 39 евро – такса
за подновяване вписването на обезпечението по кредита – ипотека върху
недвижимия имот.
Съответно предмет на заповедта не са вземания на търговеца,
представляващи първоначалната и ежегодни такси по кредита – които са
уредени в чл. 7 от договора за потребителския кредит. Следователно
възраженията за неравноправност/нищожност на тази клауза от договора са в
случая неотносими и съдът не дължи преценка на същата, съответно
съображения в тази насока не се излагат.
Чл. 5 ал.ал. 1 и 3 от облигацията са – както се каза по горе, с предмет
дължимата се възнаградителна лихва по предоставения кредит. Съдебната
практика последователно и еднозначно приема че договорната /
възнаградителна / лихва по предоставен паричен кредит съставлява
възнаграждението на търговеца за предоставените на кредитополучателя на
основание облигацията парични средства, тоест тази лихва е цената на
предоставения за временно ползване капитал. Всяка стока/услуга има своята
цена, затова уговарянето на цената/възнаграждението й при възмездните
договори не е неморално и не противоречи на добрите нрави. Съгласно чл.
145 ал. 2 от ЗЗП преценяването на неравноправни клаузи от договор с
потребител не включва основния му предмет, както и съответствието между
цената или възнаграждението от една страна и стоката или услугата, която ще
бъде доставена – от друга страна, единственото изискване за тяхната
действителност е да са ясни и разбираеми – не само езиково, смислово и
граматически, но и с оглед икономическото и финансово значение за страните
и в частност за потребителя.
С оглед изложеното преценката на клаузите на чл. 5 ал.ал. 1 и 3 от
договора / регламентиращи възнаградителната лихва за предоставения
паричен кредит /, следва на първо място да бъде в насока дали по ясен и
разбираем за кредитополучателя К.С. начин определят цената, която той
дължи за този кредит.
Клаузата на ал. 1 е напълно ясна и разбираема с оглед горепосочените
критерии – посочен е годишния лихвен процент, с който се олихвява кредита,
като в договора е посочено още, че кредитът се издължава на точно посочен
брой месечни анюитетни вноски и размера на всяка от тях, вкл. и възнагр.
лихви.
Клаузата на ал. 3 не е ясна и разбираема с оглед казаните по горе
критерии. Макар посочените в същата предпоставки - при настъпването на
3
които банката може да променя едностранно размера на възнаградителната
лихва, да са от обективен характер, не е разписана методиката, по който ще се
определи и изчислява новия лихвен процент. Но преди да пристъпи към
преценката на неравноправността на клаузата във връзка с правата на
потребителя по делото следва да се установи дали същата е приложена. По
делото липсват данни – не се и твърди от жалбоподателя – длъжник,
кредиторът едностранно да е променил договорения в ал. 1 на чл. 5 лихвен
процент в посока неговото увеличаване, в която само хипотеза правата на
кредитополучателя биха били накърнени. С оглед липсата на твърдения в тази
насока и възраженията в противна насока на банката не се установява
увреждане на жалбоподателя чрез клаузата на чл. 5 ал. 3 от договора за
кредит.
С оглед изложеното жалбата против атакуваното разпореждане за
незабавно изпълнение се явява неоснователна и се оставя без уважение.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на К.С.С., ЕГН - **********
срещу Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение № 3036/27.04.2022 г., издадена
по ч.гр.д. № 5829/2022 г. на РС – Пловдив въз основа на документ по чл. 417
т. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4