№ 99
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20211800500564 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Ищецът Л. Ц. Х. обжалва Решение № 260054 от 28.04.2021 г. по гр. д. № 907 / 2020 г.
на Ихтиманския районен съд, с което исковете му с правно основание чл.49 ЗЗД, предявени
срещу А. „П. и.“, са били отхвърлени.
Развиват доводи за неправилност на обжалваното решение.
С отговора по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима. С нея се
обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Пред районния съд са били предявени искове за обезщетяване на претърпени
имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно
произшествие от 20.09.2020 г. на извънградския път между И. и В. поради виновно
противоправно бездействие на служители на ответника.
В исковата молба се твърди, че на 20.09.2020 г. ищецът и негови познати са
управлявали мотоциклети по извънградския път между И. и В.; че при предприета маневра
изпреварване и при движение със скорост до около 80 км/ч ищецът е попаднал в изрязан
участък от пътната настилка с дълбочина около 15 см, в резултат на което двете алуминиеви
джанти и гумите на мотора са били непоправимо увредени; че изрязаният участък (дупка) не
е бил сигнализиран или обезопасен. Твърди се, че стойността на ремонта възлиза на около
5000 лв. Освен това се твърди, че в резултат на инцидента ищецът е претърпял и сериозен
психологически стрес – уплаха непосредствено след инцидента, постоянни мисли за
сериозната опасност за живота и здравето му, която е избегнал, опити да споделя
преживяното с приятели с цел намаляване нивото на стрес, което от своя страна е довело до
1
тяхното отдръпване и избягване на компанията му; сънуването на кошмари, свързани с
инцидента; страх да управлява мотоциклет.
С отговора на исковата молба се обосновава недоказаност на исковете поради
непредставяне на констативен протокол за ПТП. Твърди се изключителна вина на ищеца
поради несъобразяване на движението с разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП и поради
несъобразена скорост и неспазване на дистанция. При евентуалност се обосновава
съпричиняване на вредите.
Районният съд е отхвърлил исковете с мотиви, че контролните органи не са посетили
местопроизшествието, въпреки че ищецът не е имал задължение да ги уведомява; че
механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка не са били установени със събраните
гласни доказателства; че не е доказано ищецът да е собственик на мотоциклета.
Във въззивната жалба са изложени конкретни доводи срещу посочените решаващи
мотиви, като жалбоподателят се позовава и на допуснато от районния съд процесуално
нарушение, свързано с доклада и в частност – с липсата на указания по чл.146, ал.2 ГПК.
С отговора на жалбата ответникът оспорва първоинстанционният съд да е допуснал
процесуално нарушение. Обосновава недоказаност на иска поради непредставянето на
протокол за ПТП. Поддържа доводите си за изключителна вина на ищеца, а при
евентуалност – за съпричиняване на вредите. За първи път с отговора оспорва процесното
ПТП да е настъпило на заявения в исковата молба участък, както и относимостта на
представено с исковата молба писмено доказателства (оферта от „М К. В.“ ООД).
Въззивната инстанция на основание чл.269, изр.2 ГПК приема, че най-напред трябва
да отговори на въпроса дали районният съд е допуснал процесуално нарушение във връзка с
доклада. Отговорът ще рефлектира върху оценката на доказателствения материал и ще е в
тясна връзка с доводите за необоснованост на решението.
Пред районния съд не е съществувал спор за собствеността върху превозното
средство. Този спор е бил въведен за първи път с обжалваното решение. С доклада по
делото съдът не е включил правото на собственост в предмета на доказване, нито е указал
на ищеца, че не сочи доказателства за това обстоятелство. Поради липсата на спор относно
собствеността настоящата инстанция приема, че имуществените вреди са настъпили именно
в патримониума на ищеца. Освен това при непозволеното увреждане липсва условие
вредите да са само за собственика на вещта. Деликтното право може да възникне и за
несобственик, ако това произтича от вътрешните отношения със собственика (Решение №
170 от 23.07.2012 г. по т. д. № 806 / 2010 г. на ВКС, ІІ т.о.) В тази връзка е без значение, че
жалбоподателят не е представил доказателства за правото му на собственост върху
мотоциклета. От свидетелските показания, преценени в съвкупност с офертата за стойността
на ремонта, изготвена по искане на ищеца, може да се направи категоричен извод, че
ремонтът на гумите и на джантите тегне като задължение именно върху него.
Установява се със свидетелските показания, че на при движение по пътя И. – В.
ищецът е попаднал с мотоциклета си в дупка на пътното платно, която не е била обозначена
или обезопасена. В резултат на ПТП гумите били разкъсани, а джантите – счупени. Ищецът
бил стресиран, като това негово състояние продължава и към датата на приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция на 07.04.2021 г. Страхува се да управлява не само
мотоциклет, но и лек автомобил. Сънува кошмари и бълнува.
Към момента на ПТП ищецът е управлявал мотоциклета със скорост над 80 км/ч.
докъм 90 км/ч. Произшествието е станало в момент на изпреварване на други
мотоциклетисти от групата, които са се движели със скорост 70 – 80 км/ч.
Според изготвена по искане на ищеца оферта от 24.09.2020 г., цената на ремонта
възлиза на 4464 лв. с ДДС.
При тези факти съдът намира исковете за доказани по основание.
2
С разпоредбата на чл.30 от Закона за пътищата законодателят е възложил върху
ответника осъществяването на дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. Това задължение произтича и от разпоредбите на чл.3, ал.1 и
чл.167, ал.1 ЗДвП. Ето защо ответникът е следвало да положи дължимата грижа пътят да
бъде в такова състояние, че да се опази имуществото на юридическите и физическите лица
(чл.1, ал.2 ЗДвП), респ. препятствието (дупката на пътното платно) да бъде сигнализирано и
отстранено във възможно най-кратък срок. Това обаче не е било сторено, в резултат на което
мотоциклетът е бил увреден. Налице е причинна връзка между виновното поведение
(бездействие) на лицата, на които Агенцията е била възложила ремонта и поддържането на
пътя, респ. контрола за изправността и състоянието на пътната настилка, и причинените
вреди.
Във връзка с имуществените вреди ищецът е представил оферта, която определя
приблизително тяхната стойност. Установява се, че повредите по мотоциклета не са били
отстранени до приключване на съдебното дирене, а това обстоятелство препятства
представянето на други писмени доказателства. Не е била искана и експертиза, която да
определи средната пазарна цена за репариране на вредите. От друга страна относимостта на
офертата и посочената в нея цена не са били своевременно оспорени. Ето защо при
условията на чл.162 ГПК и стъпвайки на офертата, въззивната инстанция приема, че
действителните имуществени вреди, претърпени от ищеца, възлизат на 4464 лв. За разликата
до пълния предявен размер от 5000 лв. не са ангажирани доказателства, а и съдът не може да
даде по-висока цена поради липса на база, на която да основе изводите си.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди могат да бъдат оценени на 2000 лв.,
какъвто е и размерът на предявения иск. Налице е силен емоционален стрес в момента на
произшествието. Стресът е продължил около 7 месеца, през който период ищецът се е
страхувал да управлява моторни превозни средства. Исканата от ищеца сума е разумна и
отговаря на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Доказано е обаче и възражението на ответника за съпричиняване на вредите.
Установява се от свидетелските показания, че ищецът се е движел със скорост, по-висока от
разрешените 80 км/ч съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП. Това е максималната скорост за пътно
превозно средство от Категория А при движение извън населено място. Съдът определя
съпричиняването на 10%.
Като краен резултат въззивната инстанция намира, че в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени 4018 лв. за обезщетяване на претърпените имуществени вреди и 1800 лв. за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Това налага частичната отмяна на
обжалваното решение.
Обезщетенията се дължат със законната компенсаторна лихва от деня на
увреждането.
Без значение за правата на ищеца е обстоятелството, че контролните органи не са
били уведомени, не са посетили мястото на произшествието и не са съставили протокол.
Съставянето на протокол не е задължително съгласно чл.125 ЗДвП. За ищеца не могат да
възникнат неблагоприятни последици само поради това, че не е предприел действия, за
които не е бил нормативно задължен. Обстоятелствата относно механизма на увреждането и
причинната връзка с вредите се установяват с други допустими доказателствени средства, а
именно със свидетелски показания.
Без значение е също така, че вредите не са били отстранени, респ. че мотоциклетът не
е бил ремонтиран. За отговорността на делинквента е достатъчен фактът на настъпване на
вредата.
При този изход на делото съдът следва да разпредели разноските за двете съдебни
инстанции съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
3
Пред районния съд ищецът е направил разноски от 1080 лв., а пред въззивната
инстанция – от 140 лв. Съразмерно на уважената част от исковете ответникът му дължи
съответно 897,63 лв. и 116,36 лв.
Разноските на ответника са за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 100 лв. за всяка инстанция. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът е
задължен за 16,89 лв. за първата инстанция и също толкова за разглеждане на делото от
въззивния съд.
Между вземанията за разноски може да бъде извършено прихващане на основание
чл.104, ал.2 ЗЗД. Ето защо като краен резултат ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски от 980,21 лв. за двете съдебни инстанции.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК Софийският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Решение № 260054 от 28.04.2021 г. по гр. д. № 907 / 2020 г.
на Ихтиманския районен съд, В ЧАСТИТЕ, с които исковете на Л. Ц. Х. с правно основание
чл.49 ЗЗД, предявени срещу А. „П. и.“, са били отхвърлени за сумите от 4018 лв. за
обезщетяване на имуществени вреди и от 1800 лв. за обезщетяване на неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП от 20.09.2020 г. на пътя И. – В., както и В ЧАСТТА за
разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. „П. и.“ с БУЛСТАТ ........ да заплати на Л. Ц. Х. от гр. С., ЕГН
**********, сумата от 4018 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, и
сумата от 1800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени на
20.09.2020 г. на пътя И. – В. в резултат на пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната компенсаторна лихва от 20.09.2020 г. до окончателното изплащане на главниците.
ОСЪЖДА А. „П. и.“ с БУЛСТАТ ........ да заплати на Л. Ц. Х. от гр. С., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.104, ал.2 ЗЗД (по компенсация) направени
по делото разноски в размер на 980,21 лв. за двете съдебни инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260054 от 28.04.2021 г. по гр. д. № 907 / 2020 г. на
Ихтиманския районен съд, В ЧАСТИТЕ, с които исковете на Л. Ц. Х. с правно основание
чл.49 ЗЗД, предявени срещу А. „П. и.“ за обезщетяване на имуществени и неимуществени
вреди, са били отхвърлени за съответно за разликата над 4018 лв. до пълния предявен размер
от 5000 лв. и за разликата над 1800 лв. до пълния предявен размер от 2000 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4