№ 35152
гр. София, 21.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110162578 по описа за 2021 година
Производството е по чл.248 ГПК.
С молба вх.№ 237632/3.11.2022г., ищецът оспорва решението в частта му за
разноските. Молителят счита, че е доказал, че повод за завеждане на делото е именно
ответната страна, поискала извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело.
Ответната страна по искането, в становището си по молбата, счита същата за
неоснователна – счита, че с признаване на иска, претенцията на ищеца е удовлетворена.
С молба вх.№ 248966/16.11.2022г, ответната страна, оспорва решението по реда на
чл.248 ГПК, в частта, в която е осъден да заплати такса на съда – счита, че щом е налице
хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК, то и не дължи никакви разноски.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване на решението, а
ответниците са представили списък по чл.80 ГПК.
Съдът констатира, че с решението, в частта по разноските на страните, е посочил, че
намира за основателно възражението за прекомерност на ищеца, тъй като е приел, че
минималното възнаграждение следва да се определи върху интереса.
По молба вх.№ 237632/3.11.2022г – препис от решението е връчен на 19.10.2022г.,
като молбата е подадена по електронна поща, в срока за обжалването му – на
2.11.2022г.Молбата е допустима, защото с решението СРС не е присъдил разноски на
ищеца, поради което и необходимостта на списък за допустимост на производството,
отпада.
СРС, с решението си, в частта за разноските, е приел, че за период от 29.9.2021г. –
датата, на която изпълнителното производство е прекратено, до датата на предявяване на
иска – 2.11.2021г.,не са предприети действия по изпълнението.
Тук е моментът да се посочи, че СРС, с решението, не е обсъдил доводите, изложени
в хода на устните състезания от ищеца по съществото на спора, че поводът за предявяване
1
на иска, е налагането на запор от ЧСИ. Ето защо, произнасянето в настоящото определение
по тези доводи, е допустимо, тъй като касае дължимостта на разноските от страните. Видно
от копието на изпълнителния лист, постановлението от ЧСИ е изготвено на ръка. Няма
данни същото да е връчено на ищеца – длъжник по изпълнението. След датата на
прекратяване на изпълнителното дело, по искане на процесуален представител на ищеца –
физическо лице, е издадено от ЧСИ удостоверение за размер на задължението. Ето защо,
обективно, към 2.11.2021г., няма доказателства, че ищецът Д. И. е уведомен за
прекратяването на изпълнителното дело. Нещо повече – основанието, посочено от ЧСИ е
чл.433,ал.1,т.6 и 8/ ГПК, като разпоредбата на чл.433,ал.1,т.6 ГПК предвижда прекратяване
на изпълнителното производство, защото разноски по изпълнението не са внесени от
взискателя. Поводът затова е молба на взискателя /против длъжника физическо лице и ЕТ,
по отношение на когото делото е прекратено/, за извършване на изпълнителни действия,
която молба е от 20.7.2021г., на която ЧСИ е разпоредил да се внесе такса. Разликата между
двете основания е, че основанието по т.6 е по почин на взискателя, следователно следва
кредитирово бездействие, и изпълнението се прекратява от влизане в сила на
постановлението на ЧСИ, а основанието по т.8- следва настъпване на определен
юридически факт – изтичане на предвидения в закона срок. По мнение на настоящия
съдебен състав, двете основания не могат да съществуват едновременно, тъй като имат
различен фактически състав и последици.
Ето защо, ответникът е станал повод за завеждане на делото – към предявяване на
иска, ищецът не е уведомен, че изпълнителното производство е прекратено.
Постановлението на ЧСИ не формира сила на пресъдено нещо, че вземането не подлежи на
принудително изпълнение. На 15.4.2022г., видно от изпълнителното дело, на ищеца Д. И. е
изпратено съобщение от ЧСИ, че дължи такси на съдебния изпълнител.
Няма доказателства по изпълнителното дело, че наложеният по разпореждане от
18.6.2021г. на ЧСИ, по молба на ответника, запор на трудово възнаграждение на Д. И., е
разпоредено да бъде вдигнат.
С оглед изложеното, поводът за предявяване на иска, е поведението на ответника,
който дължи разноски, и по молбата на ищеца, решението следва да се измени, като се
постанови определение по чл-.78,ал.1 ГПК. Въз основа интереса, на процесуалния
представител следва да се определи възнаграждение от 1108,41 лева /по разпоредбата на
чл.7,ал.2,т.4 НМРАВ, в редакцията й преди изменението, публикувано в ДВ от 4.11.2022г,
тъй като действащата разпоредба е към приключване на устните състезания по делото/,
което да се присъди на процесуалния представител.
По молба вх.№ 248966/16.11.2022г. С решението, съдът е приел, че държавната такса
следва да се вмени на ответника. Разпоредбата на чл.78,ал.6 ГПК, е независима от
разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.78,ал.6 ГПК е приложима и когато
ответникът не е отговорен за сторените от ищеца разноски, тъй като е признал вземането по
иска, и не е станал повод за завеждането на делото, тази разпоредба се прилага, когато
ответникът е „осъдено“ лице, по смисъла на закона – тоест, когато искът е уважен, какъвто е
2
настоящият случай. Следователно, молбата на ответника, следва да се остави без уважение.
При тези мотиви, на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, по реда на чл.248 ГПК, решение № 11062/12.10.2022г., в частта, за
разноските, в частта, в която претенцията на Д. И. за присъждане на разноски е отхвърлена,
като:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАДв, възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на Д. И. в размер 1108,41 лева.
ОСЪЖДА Ю.Л. ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ********* да
заплати на адвокат Г. Д. Г., САК, личен номер ******** от единния регистър на Българската
адвокатура, с адрес ********** сумата 1108,41 лева адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на Д. И. по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 248966/16.11.2022г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 2- седмичен срок от
връчването на преписа на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3