Р Е ШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч,
20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на девети септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
адм.дело №196 по описа за 2022 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Производството е образувано въз основа на подадена
жалба с вх.№2183/09.06.2022 г. подадена от С.А.М. с ЕГН********** ***, против
Заповед №236/18.05.2022 г. издадена от Кмет на Община Тетевен.
С оспорения административен акт на основание чл. 99, т.2 във вр. с чл. 100
от АПК е отменено Разрешение за строеж № 64/08.10.2021 г., издадено от главен
архитект на Община Тетевен.
Оспорващата моли съда да прогласи нищожността на оспорената заповед или да
я отмени изцяло като незаконосъобразна.
Твърди се, че кметът на община не е материално компетентен орган, който
да отменя актове на главния архитект, както и че заповедта противоречи на
императивната разпоредба на чл. 156, ал. 8 от ЗУТ.
Жалбоподателката, представлявана от адв.С., претендира възстановяване
на извършените деловодни разноски.
Ответната страна, Кмет на Община Тетевен, представляван
от юрисконсулт Н., оспорва жалбата.
Оспореният
акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 ал.1 т.1 от ЗУТ,
подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността, поради което
жалбата е процесуално допустима.
Съдът,
след като прецени законосъобразността на обжалваните индивидуални административни
актове, с оглед разпоредбата на чл. 168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите
на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Съгласно
чл. 156, ал.1 от ЗУТ в 14-дневен срок от уведомяването за издадено разрешение
за строеж по реда на чл. 149, ал. 5 органите на ДНСК извършват служебна
проверка за законосъобразност на издадените разрешения за строеж заедно с
одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по
чл. 147, ал. 1 от ЗУТ.
Съгласно
ал.5 на същата норма при констатиране на нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на ДНСК или
оправомощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението
за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените
и одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Единствените
овластени органи за контрол върху разрешенията за строеж са началникът на ДНСК
или оправомощени от него длъжностни лица.
Кметът
на община не е сред органите, овластени да отменят разрешения за строеж или да
обявяват нищожността им.
Съгласно
ал. 8 от чл. 156 от ЗУТ влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на
отмяна, а оспорването с жалба или протест за нищожност на издаденото разрешение
за строеж след изтичане на сроковете по ал. 1 и по чл. 215, ал. 4 не спира
действието му (чл.156, ал. 6 от ЗУТ). Следователно след влизане в сила на
разрешението за строеж единствената възможност за оспорването му е поради
неговата нищожност и единствената възможност е обявяване на неговата нищожност,
което искане може да бъде предявено без ограничение във времето, съгласно чл.
149, ал. 5 от АПК.
В случая
е налице издадено Разрешение за строеж № 64/08.10.2022 г. Няма данни по делото
кога е влязло в сила спрямо всички възложители, а единствено по отношение на
жалбоподателката. Същата е получила разрешението на строеж на 29.10.2021 г.
Няма представени доказателства, че разрешението за строеж е оспорено от нея.
Относно останалите възложители, посочени в разрешението за строеж, не са
представени доказателства с административната преписка за датата на връчването
му, но с оглед доказателствата, че на всеки от тях е връчена процесната заповед
за отмяна на същото разрешение за строеж, съдът счита, че най-късно при
връчване на заповедта за отмяна те са узнали за издаденото разрешение за
строеж. Няма данни за обжалване на разрешението за строеж, нито за отмяната му
от органите на ДНСК.
След влизането
му в сила Разрешението за строеж може да се атакува само с твърдения за
нищожност.
С
оспорената заповед по реда на чл. 99 и чл. 100 от АПК - отмяна на влязъл в сила
административен акт от непосредствено по-горестоящ административен орган –
кметът на община Тетевен е отменил издадено от главния архитект на община
Тетевен разрешение за строеж. В придружителното писмо е посочено, че заповедта
е издадена от главния архитект на общината.
Съдът
намира оспорената заповед за нищожна.
Кметът
на общината не се явява горестоящ административен орган в производството по
издаването, оспорването и отмяната на разрешения за строеж. Поради което същият
не разполага и с материална компетентност да възобновява производството по
издаване на влезли в разрешения за строеж. Освен това е налице и действащата
разпоредба по чл. 156, ал. 8 от ЗУТ, която императивно забранява отмяната на
влязло в сила разрешение за строеж, независимо от кой орган и на какво
основание. Единствената възможност след изтичане на сроковете по чл. 156 ,ал. 1
и чл. 215, ал. 4 от ЗУТ е прогласяването на нищожността му от компетентен съд,
но в случая не е налице тази хипотеза.
С оглед изложеното до тук съдът
счита, че предявената жалба е основателна, като следва да бъде уважено искането
за обявяване на нищожността на оспорената Заповед №236/18.05.2022 г. издадена
от Кмет на Община Тетевен.
По делото има искания за възстановяване на разноски направено
от всички участници.
При този изход от делото претенциите на жалбоподателката се
явяват основателни и следва да бъдат уважени, като се присъди сумата
от 910 лв. за възстановяване на сторените разноски. Направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираното
възнаграждение е в минимален размер, съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Ловешки административен съд, шести
административен състав, на осн. чл.172, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед №236/18.05.2022 г. издадена от Кмет на
Община Тетевен, с която на основание чл. 99, т.2 във вр. с чл. 100 от АПК е
отменено Разрешение за строеж № 64/08.10.2021 г., издадено от главен архитект
на Община Тетевен.
ОСЪЖДА Община Тетевен, обл.Ловеч, пл.Сава Младенов № 9,
представлявана от кмет на община, да заплати на С.А.М. с ЕГН********** ***
сумата от 910 лв. /деветстотин и десет лв./, представляващи сторените деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението може да се обжалва по касационен ред в
14-дневен срок от съобщението му чрез АдмС - Ловеч пред Върховен
административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: