№ 56
гр. Провадия, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20233130200139 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.
Д. Г.– ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 23-0324-000138 /
23.03.2023. на Началник на РУ-Провадия при ОД-МВР-Варна, с което му е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2 000лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от
ЗДП.
В жалбата декларативно се твърди, че в хода на производството са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на
защита на въз.Г., както и че неправилно е бил приложен материалния закон. Поради
това се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въз. Г., редовно призован, явява се лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител , който поддържа жалбата на посочените в
нея основания и представя уточняваща молба. По същество адв. В.П. отново излага
становище, че е налице процесуално нарушение, тъй като наказващият орган не е
изяснил в цялост фактическата обстановка. На следващо място той счита, че въз.Г. е
желаел и е дал кръвна проба, но поради влошеното му здравословно състояние се е
придвижвал бавно и с много почивки от мястото , на което е бил спрян и на което е
било отнето свидетелството му за управление на МПС и табелите на автомобила, до
болничното заведение, което се е намирало на около 2,5 километра. Поради това и
адв.П. счита , че забавянето се дължи на обективни причини и въззивникът не е
извършил нарушението, което му е вменено във вина. С оглед на това и пледира
постановлението да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител и не е
1
изразено становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.01.2023г. около 22, 45ч. въз. Г. управлявал собственият си л.а. „ Мерцедес
200 Е“ с рег. № ****, като се движел по път VAR 3198 в посока път VAR 3194. По
същото време, на този пътен участък, в близост до бившия кантар , се намирали
полицейски служители, един от които св.К. К., които със служебен автомобил
извършвали обход на района.Те видели , че автомобилът пред тях криволичи по пътя и
че преминал прекалено близо до перилата на намиращият се на пътния участък мост.За
това и след подаване на звуков и светлинен сигнал спрели въззивника за проверка.
След разговор с него св.К. усетил мирис на алкохол от водача и видял тъмна бутилка
на предната седалка. За това и полицейските служители решили да извършат проверка
на въз.Г. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест- 7510“ с
фабр. № ARРМ- 0834. , за установяване на употреба за алкохол. Св.К. подробно
обяснил как точно трябва да се направи пробата.Въззивникът направил опит, който
обаче се оказал неуспешен , като апаратът давал индикация за недостатъчен обем на
издишания въздух. Полицейските служители отново обяснили на въз.Г. какво и как
трябва да направи за да бъде изпробван, като последвали няколко проби, всички
неуспешни поради недостатъчен обем в издишания въздух.При поредната проба
техническото средство отчело грешка.Поради това полицейските служители
докладвали на дежурния и бил изпратен екип с друг дрегер. Въз.Г. направил няколко
опита и с него, като отново поради недостатъчен обем в издишания въздух не могла да
се направи валидна проба.Поради това св.К. приел, че въз.Г. отказва да му бъде
направена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. За това и съставил
против него акт за установяване на нарушение, което квалифицирал като такова по
чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвп. В акта било посочено, че на 22.01.2023г. в 00,44ч. въз.Г.
оказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол
след многократни опити за извършване на проба и показания на техническото средство
„ недостатъчен обем“, като при разговор с водача същия лъха на алкохол.При личното
предявяване на акта въз.Г. посочил, че не е съгласен че лъха на алкохол.Други
възражения не били направени и депозирани.При съставяне на акта било иззето
свидетелството за управление на въз.Г.. Св.К. му издал талон за кръвна проба с №
121770, в който посочил, че въз. Г. следва да се яви в ЦСМП- гр.***** до 60
минути.Талонът му бил връчен в 01,25ч. За отказът да бъде изпробван с техническо
средство против въззивникът била издадена и ЗППАМ на основание чл.171 т.2 „а“ от
ЗДвП, с която била наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на
регистрацията на МПС“ за срок от 6 месеца, с която били иззети свидетелството за
регистрация на МПС и регистрационните му табели.Против въз.Г. бил съставен и
предупредителен протокол да не управлява МПС без да притежава свидетелство за
управление. След това полицейските служители напуснали мястото.
Въз.Г. от своя страна се явил в ЦСМП-гр.***** в 03,45ч., като му била взета
кръвна проба. В медицинското заведение бил изготвен протокол, в който било описано
обективно установеното състояние на въззивника. От проведената химическа
експертиза № 81/24.01.2023г. се установило, че в кръвта на въз. Г. не е било установено
наличие на алкохол.
В хода на образуваното административно-наказателно производство св.К.
изготвил докладна записка, в която посочил при съставяне на акта е допусната грешка,
тъй като използвания таблет не е запаметил зададения час на спиране на автомобила –
2
22.45ч. на 21.01.2023г., а е запаметил часът на съставяне на акта -00,44ч. на
22.01.2023г.
Въз основа на съставения акт, докладната записка и данните за часа, в който
била дадена кръвната проба, против въз. Г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление , в което наказващият орган приел, че въззивникът на 21.01.2023г.
около 22,45ч. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство. Резултатът от 0,00 промила не бил зачетен, тъй като кръвната
проба била представена след изтичане на времето , посочено в талона за кръвна проба.
Било посочено и че постановлението се издава на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН с
оглед допуснатата при съставяне на акта техническа грешка относно датата и часа на
извършване на нарушението, за което била изготвена докладна записка. Нарушението
отново било квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 от ЗДП и на същото законово
основание на въз.Илиев била наложена „Глоба“ в размер на 2 000лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС „ за срок от 24 месеца.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан К. К. –
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви.Свидетелят си спомни за случая с необходимата
конкретика , като посочи, че водача е бил спрян след като полицейските служители са
видели, че автомобилът, който управлявал криволичи по пътя и преминава в голяма
близост до перилата на мостово съоръжение.След разговор с въз.Г. св.К. усетил мирис
на алкохол, като видял и тъмна бутилка на предната седалка с неясно съдържание.
Свидетелят описа подробно направените от въззивника многократни и неуспешни
опити да бъде изпробван с техническото средство, като въпреки дадените му указания
валидна проба не е била дадена поради недостатъчен обем в издишания въздух. Св.К.
заяви и че въз.Г. не е споделил да има здравословни проблеми, че е бил сам в
автомобила, както и че разстоянието от мястото на което е бил спрян до медицинския
център е било около 1 километър.
Съдът приобщи към доказателствата по делото представените от адв.В.П.
заверени копия от медицински документи за въз.Г., както и разпечатка за възможния
пешеходен маршрут за движение от мястото, на което е бил спрян, до медицинския
център.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 23-0324-000138/ 23.03.2023г.. е издадено от
компетентен орган - от Началник на РУ-Провадия при ОД-МВР - Варна, съгласно
заповед № 8121з - 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок
3
по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въз. Г. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. То е описано с
необходимата конкретика, като са посочени съставомерните му признаци.От
приложената по преписката докладна се установява, че в акта е била допусната
техническа грешка относно датата и часа на извършване на нарушението, доколкото
използвания таблет неправилно е запаметил датата и часа на съставяне на акта, а не на
спирането на автомобила.В този смисъл съдът намира, че при издаване на
постановлението наказващият орган се е възползвал от възможността, дадени му от
чл.53 ал.2 от ЗАНН. При предявяване на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
въз. Г. не е направил или депозирал възражения, съдържащи спорни обстоятелства,
които да се нуждаят от разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН. По никакъв
начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално
правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма и е констатирал
нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП . От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че въз. Г. като водач на МПС е направил многократни и
неуспешни опити да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.
При всички тези опити техническото средство е давало индикация за недостатъчен
обем на издишания въздух.От показанията на св.К. е видно, че същия многократно е
разяснил на въз.Г. какво точно следва на направи и въпреки това той не е дал валидна
и годна проба за изследване. От съдържанието на приложената по преписката докладна
записка, акт и талон за кръвна проба е видно, че тези опити са продължили доста дълъг
период от време, доколкото въз.Г. е бил спрян за проверка в 22,45ч., а талонът за
кръвна проба е бил издаден в 01,25ч. В този смисъл съдът намира, че правилно
наказващият орган е приел, че въз.Г. е отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство. Безспорно е също така , че на
въззивникът е бил издаден талон за кръвна проба, като той не е спазил времето за
явяване в болничното заведение от 60 минути, посочен в него, като се е явил в 03,45ч.,
т.е. с 1 час и 20 минути закъснение. Тези обстоятелства се установяват от
съдържанието на приложения по преписката протокол за медицинско изследване, в
който изрично е посочено, че въз. Г. се е явил в ЦСМП-***** в 03,45 ч., а талонът му е
бил връчен лично в 01,25ч. След анализ на тези писмени доказателства и относимите
законови разпоредби, съдът намира, че правилно наказващият орган не е приел
резултатите от химическото изследване на кръвта на въз. Г., респективно е приел, че е
налице отказ от негова страна да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство и с химическо лабораторно изследване.В чл.3 „а“ от Наредба №
1/19.07.2017г., е предвидено, че установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на
алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване. В наредбата е предвидено, че контролния орган
издава талон за изследване, в който се отразява изборът на лицето дали установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор или
с медицинско и химическо лабораторно изследване, като се вписва мястото на
4
изследването и времето за явяване. В случая всички тези обстоятелства са били
надлежно отразени в издадения на въз. Г. талон- бил е вписан отказът му да бъде
изпробван с техническо средство, било е посочено мястото за явяване- ЦСМП-***** и
време от 60 минути. Съдът намира възраженията на адв.П. относно обективната
невъзможност на въз.Георигев да изпълни предписанията на талона за неоснователни.
Действително, от представените по делото заверени копия от медицински документи е
видно, че въззивникът страда от заболявания, които обаче са били актуални към 2018г.
и 2019г., но не и към момента на извършване на проверката.Св.К. е категоричен, че
въз.Г. не е споделил да има здравословни проблеми, поради които да не може да бъде
изпробван с техническото средство за употреба на алкохол, както и такива поради
които да не може да стигне до указаното му в талона медицинско заведение за даване
на кръвна проба.Дали разстоянието от мястото на проверката до медицинското
заведение е един километър или два и половина е неотносимо към казуса, доколкото
въз.Г. е разполагал с 60 минути да се яви в болничното заведение, а допуснатото от
него закъснение не е минимално , а е от 1 час и 20 минути . Поради това съдът намира,
че не са налице доказателства за това въз.Георигев по обективни причини да е бил
възпрепятстван изпълни предписанията в талона. От своя страна разпоредбата на чл.15
ал.6 от наредбата изрично предвижда, че при неявяване на лицето за изследване в
указания в талона срок, се приемат показанията на техническото средство, с което е
установена концентрацията на алкохол в кръвта. В случая, след като въз. Г. е отказал
да бъде изпробван с техническо средство, то закъснението му за даване на кръвна
проба, следва да се приравни на отказ за извършване на съответното изследване.
Поради изложеното до тук съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че
въз. Г. е извършил нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП.
Правилно административно-наказващият орган е наложил и административното
наказание на същото законово основание - чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, тъй като именно
в него е предвидена санкция за водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта,
каквото имаме в настоящият случай. Правилно на въз. Г. е била наложена „Глоба“ в
размер на 2 000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години, като
наказанията като вид, размер и продължителност са императивно предвидени в закона.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Доколкото по делото наказващият орган не е ангажирал становище по жалбата и
не е направено искане за присъждане на разноски съдът намира, че не следва да се
произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23-0324-000138 / 23.03.2023.
на Началник на РУ-Провадия при ОД-МВР-Варна, с което на К. Д. Г. е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 2 000лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДП. .
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6