№ 549
гр. Пазарджик , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200387 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, местност „Ч*“, представлявано от управителя А. С.,
против Наказателно постановление № 13-002360 от 17.02.2021 г., издадено от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
с което за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 600 лева.
В жалбата обобщено се излагат съображения за незаконосъобразност на НП,
чиято отмяна се иска, поради постановяване на същото при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Алтернативно се предлага да бъде изменено
НП, като се намали наложената имуществена санкция до предвидения в закона
минимум.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редно призовано не се
представлява от законовия или процесуален представител. По делото е постъпило
писмено становище, с което се поддържа жалбата и се излагат аргументи в
подкрепа на искането за отмяна на НП като незаконосъобразно. Не се прави
1
искане за присъждане на сторените от дружеството-жалбоподател разноски.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано писмено
становище, относно законосъобразността на НП и отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на поисканите разноски за поисканото
адвокатско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите
на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, намира за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това че в качеството
си на работодател смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено
задължително за изпълнение предписание по т.20 от протокол №
2016526/29.07.2020 г., на гл. инсп. Ф.А. със срок за изпълнение до 21.08.2020 г., а
именно „Да се установи допълнителен платен отпуск от 5 дни на водачите на
товарни автомобили с товароносимост над 12,5 тона, съгласно чл.2 т.29 от
Наредба за видовете работи, за които се установява допълнителен отпуск /ДВ
бр.103/2005 г./ и чл.156 ал.2 от КТ.
Нарушението било извършено на 22.08.2020 год., т.е. в деня, следващ
изтичането насока за изпълнение на предписанието.
Нарушението било констатирано на 16.10.2020г. в дирекция „ИТ“-
Пазарджик при извършена последваща проверка и преглед на фирмената
документация, представена от упълномощено лице- АТ. Г., когато било
установено, че предписанието не е изпълнено.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, поради
което против дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 13-
002500/09.11.2020 г. в отсъствие на законния представител на дружеството-
нарушител или негов пълномощник, след което бил връчен надлежно на
20.11.2020 г. (виж известие за доставяне на л.19).
Въз основа на съставения АУАН на 17.02.2021 г. било издадено атакуваното
НП, което било връчено на дружеството на 19.02.2021 г. (виж известие за
2
доставяне на л.13). Жалбата против НП била депозирана от управителя на
санкционираното дружество чрез АНО до съда, като била входирана в
деловодството на ДИТ- Пазарджик на 24.02.2021 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства, показанията на свидетелите Ф.А. и АТ. Г.. Съдът
кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. същите са непротиворечиви,
хронологично точни и взаимно се допълват.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следното:
Съдът намира, дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му
нарушение, като същото е доказано до необходимата степен на несъмненост. Не
се спори по делото, че дружеството-жалбоподател има качеството на работодател
по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Не се оспорва и това, че на същото е било
дадено надлежно задължително предписание по чл.404 ал.1 от КТ, както и това, че
същото не е било изпълнено от работодателя.
От всички доказателства по делото се установи, че на дружеството е била
извършена проверка от инспектори на Д „ИТ“- Пазарджик, в която участвал и св.
А.. Тя приключила с Протокол ФА № 2016526/15.07.2020 г. (л.5-8), надлежно
връчен на упълномощен представител на дружеството- св. АТ. Г. (виж
пълномощно на л.10-11). Установи се и това, че впоследствие св. А. установил, че
при изписване на отразените обстоятелства в протокола е допуснал технически
грешки, поради което съставил писмо до дружеството (л.9), в което посочил тази
констатация, както и че на основание чл.62 ал.2 от АПК предписанията, дадени в
протокола от 15.07.2020 г. следва да се считат за невалидни, поради което издава
нов протокол от 29.07.2020 г. Цитираното писмо било връчено на пълномощника
на дружеството- св. Г. преди да бъде връчен на 31.07.2020 г. новият протокол ФА
№ 2016526/29.07.2020 г. (л.20-25). Видно от протокола е, че едно от дадените с
него предписания е именно процесното по т.20 и че срокът му за изпълнение е до
21.08.2020 г. Срещу така съставения протокол и дадени предписания св. Г.
възразила пред ИА „ГИТ“- София (л.26). Същото било разгледано от ИА, която се
произнесла с решение на осн. чл.97 ал.1 от АПК (л.27-30), с което отменила
3
единствено даденото по т.24 предписание, а всички останали предписания били
потвърдени. Това решение на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ не е било
оспорено в 14-дневния срок пред АС Пазарджик (виж показанията на Г.). Няма и
постановено спиране на предварителното изпълнение на предписанията. При това
положение няма съмнение, че дадените предписания, в това число и това по т.20
от цитирания протокол са били задължителни за изпълнение от дружеството-
работодател.
Установи се също така, че на 16.10.2020 г. св. А. отново извършил проверка
на дружеството, като изискал фирмената документация, в т.ч. и съответни
документи свързани с изпълнението на дадените задължителни предписания и
конкретно предписанието по т.20 (виж т.2 от Призовка на осн. чл.45 ал.1 от АПК
на л.14). При извършената от него проверка, св. А. констатирал, че предписанието
по т.20 от протокола за издаване на заповед от страна на работодателя, с която да
се установи допълнителен платен отпуск от 5 дни на водачите на товарни
автомобили с товароносимост от 12,5 тона, съгласно установеното в КТ и
Наредбата, не било изпълнено като липсвала такава заповед или друг документ,
удостоверяващ направеното предписание. До приключване на проверката
дружеството-жалбоподател не представило доказателства за изпълнение на
даденото по т.20 от Протокола предписание. Срокът за изпълнение на последното
е изтекъл на 21.08.2020 г. и от следващия ден- 22.08.2020 г. дружеството-
жалбоподател е осъществило нарушението.
Всички горепосочени обстоятелства, очертаващи осъществяването на
вмененото на дружеството нарушение, се установяват по несъмнен начин от
показанията на св. А. и св. Г., както и от писмените доказателства по делото.
Нарушението е реализирано с изразеното бездействие на адресата на
предписанието. Правилно за извършител на нарушението е възприет работодателя
в лицето на дружеството-жалбоподател, доколкото той е адресат на даденото
предписание.
Вярно е, че св. Г.- пълномощник на дружеството, в съдебно заседание заяви,
че е запознала управителя на дружеството с протокола, с който са дадени
предписанията, макар и не подробно. Съдът обаче намира, че обстоятелството
дали свидетелката е уведомила управителя за дадените предписания (каквото
възражение се излага в писменото становище на въззивника) и необходимостта
тяхното изпълнение в случая е без значение. Тъй като това е въпрос на
координация и комуникация между длъжностите лица в предприятието, а от друга
4
страна св. Г. е разполагала с генерални пълномощия, дадени й от управителя и в
този смисъл е могла сама да предприеме необходимите действия по изпълнение
на предписанията.
Съдът не споделя направеното и друго възражение по съществото на спора, а
именно, че работниците в дружеството били управлявали само товарни
автомобили с товароносимост от 12 тона, а не над 12,5 тона, което ставало ясно от
трудовите им договори, поради което така издаденото от ДИТ предписание, не
било задължително за дружеството-работодател. На първо място от показанията
на св. А. се установи, че той е констатирал, че работниците- водачи на МПС са
управлявали такива с товароносимост над 12,5 тона. На второ място, видно от
трудов договор № 26/23.03.2020 г. сключен между дружеството-жалбоподател и
работника Д. Д. Г. е че той е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен
автомобил- 12 и повече тона с код по НКПД 83322005. Тоест в дружеството е
имало работници, които са били водачи на цитираната категория товарни
автомобили и за тях е съществувало задължението на работодателя да установи
допълнителен платен отпуск в размер на 5 дни. Вярно е, че по АНП и по делото не
са представени трудовите договори на другите работници-шофьори, но дори и 1
работник да спада в тази категория, работодателят е бил длъжен да издаде такава
заповед и да установи сочения допълнителен ПГО.
Не се споделя от съда и соченото възражение, че не ставало ясно за кой
период е следвало да се установи допълнителен ПГО. Това обстоятелство касае
самото предписание и ако то е било неясно за дружеството-работодател е следвало
да обжалва надлежно същото, което обаче то не е сторило.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че е осъществен съставът на
административно нарушение по чл.415 ал.1 от КТ.
Съдът не споделя направените от страна на въззивника нарушения за
допуснати СПН.
На първо място неоснователно е възражението за допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Както е посочено в НП, а се установи от
показанията на св. А., нарушението е било констатирано на 16.10.2020 г., а е
извършено както се посочи по-горе на 22.08.2020 г. При това положение не е
изтекъл нито 3-месечния срок от установяване на нарушението и нарушителя,
нито едногодишния срок от извършване на нарушението, когато е бил съставен
5
АУАН- на 09.11.2020 г. Също така НП е издадено в шестмесечния срок от
съставяне на АУАН, а именно на 17.02.2021 г.
На следващо място неприемливо за съда е и другото възражение за
допуснато СПН, а именно нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН, а именно непълно и точно описание на нарушението, което се
изразявало в това, че в АУАН било записано „допълнителен отпуск от 5 дни“, а в
НП било добавено „платен“ допълнителен отпуск, както и че имало разминаване в
посочения бр. ДВ относно редакцията на Наредбата в АУАН и НП. Последното
няма никакво значение, тъй като нормативният акт е посочен с пълното му
наименование и цитираната разпоредба от същия съответства на описанието на
даденото предписание. Освен това е посочена и кореспондиращата норма от КТ.
Това пък от своя страна както и посоченото словесно описание, недвусмислено
сочат в какво предписание е следвало да изпълни дружеството-жалбоподател, а не
го е изпълнило, още повече че е посочено по коя конкретно точка от цитирания
протокол. Т.е. дружеството е наясно с даденото предписание и неговото
съдържание още с издаването му с цитирания по-горе протокол. Така че няма
съмнение, че дружеството е било наясно кое точно предписание ме се вменява, че
не е изпълнило. В този смисъл е неоснователно и възражението за допълнения в
НП израз с „платен“ допълнителен отпуск от 5 дни. Пак защото предписанието е
ясно и няма съмнение кое точно предписание не е изпълнено, а дали
допълнителният отпуск от 5 дни следва да бъде платен е несъмнено не само от
даденото конкретно предписание, но и от посочените нормативни разпоредби.
При това положение съдът не възприема направеното възражение, тъй като
намира, че в АУАН и НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението-
посочени са дата, място на извършването му и всички съставомерни
обстоятелства. Освен това и двата акта освен в законоустановените срокове са
издадени и от компетентни органи в кръга на правомощията им.
Неоснователно е и възражението, че е допуснато СПН изразяващо се в това,
че със съставянето на новия Протокол след констатиране на ОФТГ, било
поставено началото на ново АНП, а старото не било прекратено. Първо следва да
се каже това, че в случая е спазена предвидената по закон процедура за поправка
на ОФГ и второ- не съставените протоколи поставят началото на АНП
(образуване на АНП), а съставянето на АУАН, така както разписва разпоредбата
на чл.36 ал.1 от ЗАНН.
6
Макар възражения в тази насока да не са направени, съдът намира за
необходимо да посочи и това, че настоящият случай не е маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Това е така, тъй като в едни продължителен период от време,
след като е бил длъжен работодателят не е изпълнил даденото му предписание.
Последното е важно тъй като е свързано с безопасните и здравословни условия на
труд на работещите в дружеството, независимо от техния брой, макар и
минимален. Освен това на съда е служебно известно, а и от гласните и писмени
доказателства се установи, че освен процесното предписание, дружеството-
жалбоподател не е изпълнило и всички останали дадени му от ДИТ предписания,
повечето от които са свързани именно с ЗБУТ и трудовите права на работниците.
Всичко това показва, че е завишена обществената опасност и на деянието, и на
дееца, и доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушението, то не може да се приеме, че извършеното
съставлява маловажен случай. Конкретното нарушение е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения,
които нормата на чл.415 ал.1 от КТ във връзка с чл156 ал.2 от КТ и чл.2 т.29 от
Наредбата е призвана да гарантира. Ето защо налагането на санкция на
дружеството-работодател за конкретното нарушение е напълно справедливо и
адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така, според
настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се
превъзпита работодателя да полага повече дължима грижа към изискванията на
закона, като спазва трудовото законодателство и в частност разпоредбите за
безопасни и здравословни условия на труд.
При определяне размера на санкцията наказващият орган е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните
наказания като е отчел, че нарушението е извършено за първи път, но и също така
и продължителния период на бездействие и наличието на още няколко нарушения
освен процесното. При тези данни съдът счита, че размерът на санкцията е
правилно определен малко над установения в закона минимум за съответното
нарушение, а именно 1 600 лева.
По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото за основателна намира съда претенцията на
7
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН. Пред въззивната инстанция
АНО бе представляван от юрисконсулт, който своевременно направи искане за
присъждане на разноски. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
присъдено в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.
София, доколкото Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик (органа издал НП)
е структурно звено към ИА и няма статут на самостоятелно ЮЛ.
Възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от
Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е
съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба
на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН,
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в две
съдебни заседания, с разпит на двама свидетели, същото не е с правна и
фактическа сложност, поради което следва да се присъди минималния размер на
юрисконсултско възнаграждение, а именно 80 лева, който ще отговоря на
осъщественото процесуално представителство.
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-002360 от 17.02.2021
г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, местност „Ч*“, представлявано от управителя А. С., за
нарушение на чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1
600 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, местност „Ч*“, представлявано от управителя А. С., ДА ЗАПЛАТИ
на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ ГР.
СОФИЯ, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
8
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Административен
съд в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9