№ 228
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20211001000932 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 302366/06.04.2021год. подадена от К. В. К. в
качеството му на Синдик на „ Имо 2005“ ООД гр.София в несъстоятелност срещу Решение №
261192/22.02.2021год., с което е признато за установено по иск по чл.422 от ГПК, че „Имо 2005“
ООД дължи солидарно с Д. В. П. като поръчител и като ЕТ „ КОКО-Д. П.“, „ Ф-ТУР“ ЕООД, „ ЕР-
ПИ „ООД и „ КОКО МД“ ЕООД на „ Банка ДСК“ АД по Договор за кредит № 212/2006год. от
10.08.2006год., изменен и допълнен с Анекс № 1/04.04.2008год., Анекс№ 2/12.11.2008год. и Анекс
№ 3/30.11.2009год. сумата от 2 791 117.19лева главница ,ведно със законна лихва върху нея,
считано от 23.06.2010год., 14 213.97лева- заемни такси , 65 267.03лева-лихва за периода от
25.01.2010год. до 22.06.2010год. , за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК по ч.гр.дело № 29165/2010год. на СГС. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно , тъй като е постановено в противоречие на
материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.
Поддържа се, че неправилно първоинстанционния съд е приел за доказана твърдяната от ищеца
облигационна обвързаност на „ Имо 2005“ ООД и поемането на солидарна отговорност на
дружеството за изпълнение на задълженията на кредитополучателя по Договор за кредит №
212/10.08.2006год. при доказана липса на представителна власт на лицето действало като
пълномощник на „ Имо 2005“ ООД при подписване на Анекс № 2/12.11.2008год. към цитирания
договор за кредит. Позовава се на неправилна преценка на събраните доказателства и нарушение
на процесуалните правила при тяхната преценка . Поддържа се също така неправилност на извода
на първоинстанционния съд за извършено потвърждаване 1 на извършени без представителна
власт действия чрез подписване на Анекс № 3 към договора , както и за липса на основание за
приложение на законовата презумпция по чл.301 от ТЗ . Прави се оплакване за пренебрегнато от
първоинстанционния съд възражение за недействителност на упълномощителната сделка поради
нарушаване на забраната за договаряне сам със себе си без изрично упълномощаване за това ,
както и за невъзприемане на тезата ,че при подписване на Анекс № 2 е налице нарушение на
1
забраната по чл.38, ал.1 от ЗЗД. Сочи се , че първоинстанционния съд неправилно е приел , че
сключването на Анекс №2 и встъпването в дълг на „ Имо 2005“ ООД не е недействително по
отношение на същото дружество на основание чл.40 от ЗЗД , както и че сделката не е
недействителна поради липса на основание. Поддържа се , че със сключването на Анекс № 2 „Имо
2005“ ООД е поело големи задължения към трети лица , че му се е увеличила кредитната
задлъжнялост и че анекса е недействителен по отношение на „ Имо-2005“ООД поради липса на
основание за неговото сключване . Сочи се като неправилен и извода на съда , че Анекс № 3 е
сключен и че е породил правно действие по отношение на „ Имо 2005“ ООД доколкото липсват
доказателства за настъпване на договореното между страните условие за влизането му в сила. По
изложените съображения се прави искане обжалваното решение да бъде отменено и постановено
ново, с което предявените против „ Имо 2005“ ООД в несъстоятелност искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и за присъждане на направените съдебни разноски .
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от „Банка ДСК „ АД, с който се
оспорва жалбата и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно , законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.
Поддържа се , че правилно и в съответствие с доказателствата по делото първоинстанционния съд
е приел за доказано наличието на облигационна обвързаност между „ Банка ДСК“ ООД и " Имо
2005“ ООД , обективирана в Договор за кредит № 212/2006год. , изменен с три анекса, както и че
манифестираната с Анекс № 2 воля на страните е за встъпване в дълг на „ Имо 2005“ ООД по реда
на чл. 101 от ЗЗД. Излагат се съображения затова , че „Имо 2005“ ООД в несъстоятелност е
обвързан с клаузите на процесния договор , че чрез подписване на Анекс № 3 към договора за
кредит дружеството е потвърдило клаузите на договора и към момента на подписването му следва
да се счита , че е узнало за неговото сключване. При липса на противопоставяне, правилно според
въззиваемото дружество, първоинстанционния съд е приел, че е налице потвърждаване на
действията пълномощника на „ Имо 2005“ ООД при подписване на анекс № 2 и че е налице
хипотезата на чл.301 от ТЗ. Сочат се доводи в подкрепа възприетото от съда относно възражението
на ответника за нищожност на Анекс № 2 поради липса на съгласие и неприложимост на
основанието на чл.40 от ЗЗД. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
обжалваното решение , в който случай се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото се установява следното :
Пред СГС е предявен от „ Банка ДСК“ ЕАД иск по чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземане по отношение на ответниците- ЕТ „ Коко -Д. П.» гр.***, Ф-Тур» ЕООД
гр.София, «Имо 2005» ООД гр.София ,»Ер Пи» ООД и « Коко МД» ЕООД и Д. В. П. от гр.София ,
произтичащо от Договор за кредит № 212/10.08.2006год. ,а именно главница в размер на
2 791 117.19 лева , ведно със законната лихва от 23.06.2010год., сумата от 14 213.97 лева- заемна
такса, сумата от 65 267.03 лева- лихва за забава за периода от 25.01.2010год. до 22.06.2010год.
Исковата претенция се основана на твърдения за неизпълнение на поетите с договора
задължения за връщане на отпуснатата в заем сума при условията на погасителен план ,неразделна
част от договора за кредит и за настъпване на предсрочната му изискуемост. Искът е предявен
срещу кредитополучателя и дружествата- съдлъжници като е обоснована тяхната солидарна
отговорност.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответниците не са подали писмен отговор.
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявения иск
като го е уважил изцяло. Приел е ,че страните по делото са обвързани с клаузите на процесния
договор за кредит, че със сключване на Анекс № 2 «Имо 2005» ООД, « Ер Пи « ООД и «Коко МД»
ЕООД са встъпили в дълга на кредитополуателя и са станали солидарно задължени с него , както и
че Анекс № 2 не страда от твърдените от Синдика на « Имо 2005» ООД пороци, който да го правят
недействителен и непораждащ задължения за дружеството .
Така постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му
част. Въззивна жалба срещу него е подадена единствено от ответника „ Имо 2005“ ООД в
несъстоятелност като с оглед наведените в жалбата оплаквания следва да се приеме ,че решението
се обжалва само в ЧАСТТА МУ, с която установителният иск е уважен спрямо „ Имо 2005“ ООД
.В останалата част, първоинстанционото решение не е обжалвано / жалбата на „Коко МД“ ЕООД е
върната при условията чл.262,ал.2,т.2 от ГПК / и е влязло в сила.
2
В обжалваната си част решението е допустимо и с оглед на това ,че е постановено по иск по
чл.422 от ГПК , предявен след проведено заповедно производство за същото вземане и между
страните по заповедното производство. Въз основа на подадено заявление по чл.417 от ГПК от
«Банка ДСК» ЕАД по ч. гр. дело № 29165/2010год. е издадена заповед за изпълнение от
09.07.2010год., с която е разпоредено на ЕТ« Коко-Д. П.» гр.***, Ф-Тур» ЕООД гр.София, «Имо
2005» ООД гр.София ,»Ер Пи» ООД и « Коко МД» ЕООД и Д. В. П. от гр.София да заплати на
«Банка ДСК» ЕАД сумата от 2 791 117.19лева , ведно със законната лихва от 23.06.2010год.,
сумата от 14 213.97лева-заемна такса, сумата от 65 267.03 лева-лихва за забава за периода от
25.01.2010год.,като дължащи се по Договор за кредит от 10.08.2006год. Срещу заповедта за
изпълнение е подадено възражение от «Ер Пи « ООД , Имо 2005» ООД, и «КоКо МД» ЕООД ,
поради което и в законовия срок « Банка ДСК» ЕАД е предявила иск по чл.422 от ГПК за
вземането , предмет на заповедта за изпълнение. Тъй като предявения за разглеждане пред СГС
установителен иск е в рамките, очертани от заповедното производство и след подадено
възражение по чл. 414 ГПК, същият се явява процесуално допустим, което прави допустимо и
постановеното по него решение .
В обжалваната му част решението е допустимо, тъй като е постановено по отношение на
вземане , което не е включено в списъка на приетите от синдика вземания на « Имо 2005» ЕООД и
възражението по чл.690,ал.1 от ТЗ по отношение на това вземане не е уважено от съда по
несъстоятелността . От данните по делото , а и от извършената служебна справка по чл.23, ал.6 от
ЗТРРЮЛНЦ е видно ,че след предявяване на иска по чл.422 от ГПК / същият е предявен на
09.08.2011год./ с Решение № 209/01.10.2012год. по № 409/2011год. по описа на ОС-Благоевград е
открито производство по несъстоятелност по отношение на « Имо 2005» ООД . На 05.11.2012год.
« Банка ДСК» ЕАД е предявила вземанията , произтичащи от процесния договор за кредит № 212
и анекси към него към « Имо 2005» ООД в производството по несъстоятелност , но вземането й не
е включено в списъка на предявените и приети вземания на несъстоятелното дружество. С
Определение № 1638/25.04.2013год. , постановено по т.д. № 409/2011год. на ОС-Благоевград
подаденото от « Банка ДСК» ЕАД възражението по чл. 690 от ТЗ е оставено без уважение , поради
което предявеният преди откриване на призводството по несъстоятелност иск по чл.422 от ГПК за
вземането , идентично на неприетото в производството по несъстоятелност вземане, се явява
допустим , а това прави допустимо и постановено по него решение.
Решението, в обжалваната му част, е правилно . При осъществяване правомощията си по
чл.269 от ГПК във връзка с преценка правилността на решението, вззивният съд съобрази следните
релевантни за спора факти :
На 10.08.2006год. между « Банка ДСК» ЕАД , в качеството й на кредитор и ЕТ «Коко- Д.
П.» в качеството му на кредитополучател и « Ф Тур» ООД в качеството му на съдлъжник е
сключен Договор за кредит № 212/2006г., с който „ Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на
кредитополучателя кредит за ремонт и реконструкция на съществуващо производствено
предприятие, разширение чрез изграждане на нова производствена част и покупка на машини и
оборудване в размер на 3 600 000 лева при конкретно посочени в договора условия.
В чл. 3.1 от договора страните са уговорили 10.02.2007год. като краен срок за усвояване на
кредита, в чл.3.2- гратисен период до 10.08.2007год., в чл.4 -краен срок за погасяване на кредита-
10.08.2013год. , а в чл.5 - издължаването да става по погасителен план, представляваща неразделна
част от кредита. В чл.9.1 страните са уговорили заплащане на годишна лихва в размер на 7.5
процентни пункта, формирана от ОЛП на БНБ плюс договорена надбавка в размер на 4.70
процентни пункта, при ОЛП в размер на 2.80 процента при сключване на договора.Върху договора
са положени подписи посочени като такива на едноличния търговец - кредитополучател,
управителя на дружеството- съдлъжник и представители на банката-кредитор.
На 13.06.2007год. е сключен Анекс № 1 , с който са предоговорени някои от каузите на
договора за кредит.
На 12.11.2008год. е сключен нов Анекс № 2 , с който за променени, допълнени и
създадени нови клаузи на договора за кредит . Изрично в новосъздадената т.15.1, б.“ е“ към
основния Договор за кредит и анекси към него е записано, че „ като съдружници по Договор за
кредит № 212/10.08.2008год. се приемат : „ Ер Пи „ ООД, „ Ф Тур“ ООД, „ Иво 2005“ ООД и „
Коко МД“ ООД. Анекс № 2 е сключен между „ Банка ДСК“ ЕАД, ЕТ“ Коко- Д. П.“, „ Ф Тур“ ООД
и „ Имо 2005“ ООД, „ Ер Пи „ ООД и „ Коко МД“ ООД и върху него фигурират подписи на
3
представители на първоначалните страни по договора за кредит , както и на представители на „
Имо 2005“ ООД, „ Ер Пи „ ООД и „ Коко МД“ ООД , посочени като съдлъжници. Видно от
посоченото в Анекс № 2 , същият е подписан от П. Т. Ч. като пълномощник на Управителя на „
Имо 2005“ ООД -Д. В. П., съгласно пълномощно рег.№ 1165/11.02.2008год.
На 30.11.2009год. е сключен нов анекс - Анекс № 3 към договора за кредит , подписан от
банката – кредитор , кредитополучателя, „ Имо 2005“ ООД и „ Ер Пи „ ООД в качеството им на
съдлъжници , с който отново са предоговорили условията на отпуснатия на едноличния търговец-
кредитополучател кредит. Върху анекса са положени подписи на представители на страните, като
за съдлъжника „Имо 2005“ ООД договорът е подписан от неговия управител Д. П.. Последният и в
лично качество е сключил с „ Банка ДСК“ ЕАД и договор за поръчителство, който е с дата
30.11.2009год. и е приложен по делото.
От изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се
установява ,че отпуснатата с процесния договор за кредит сума в размер на 3 585 764.21 лева е
усвоена в цялост на 09.02.2007год. ,че кредитните задължения са погасявани частично и нередовно
като на след 22.04.2010год. пращането по кредита е преустановено. На 22.04.2010год. е погасена
само просрочена лихва в размер на 29.07лева и към датата на подаване на заявлението по ч.417 от
ГПК задължението по кредита е било в размер на 2 791 117.19лева главница, 65 267.03лева лихва
за забава и 14 213.97лева такси за управление. От експертизата се установява също така ,че към
датата на предявяване на иска по чл.422 от ГПК- 09.08.2011год. задължението по процесния
договор е както следва : главница – 2 791 117.19лева, лихва- 390 548.48лева , заемни такси-
15 398.65лева и съдебни разноски- 81 149.96лева , а към датата на крайния срок за издължаване -
10.08.2013год. е както следва : главница- 2 791 117.19лева, лихви – 966 960.07лева , заемни такси-
30 364.39лева и съдебни разноски- 138 586.92лева.
От изготвената по делото допълнителна съдебно-икономическа експертиза е видно , че
извършените за периода от 30.11.2009год. до 20.04.2010год плащания са погасени просрочени
възнаградителни лихви , както и че към 23.06.2010год. падежираните лихви са в размер на
58 060.65лева , а падежираната главница- в размер на 324 548.50лева. Установява се също така , че
към 23.06.2010год. непогасените суми като главница са в размер на 2791 117.19лева / от които
324 548.50лева падежирана главница и 2 466 568.69лева-редовна главница/ и 34 230.24лева
възнаградителна лихва. Към 13.08.2013од. съответно непогасените суми по актуалния погасителен
план са както следва : 2 791 117.19 лева главница и 244 098.24лева възнаградителни лихви, без
начислените такси за закъснение и наказателни надбавки за просрочие. В изготвена към
допълнителното заключение таблица са илюстрирани погасяванията по кредита за периода от
12.11.2008год. до 23.06.2010год.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна
страна :
Според чл.101 от ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или длъжника. В резултат на встъпването кредиторът
придобива право да търси дължимото от първоначалния длъжник и от встъпилото лице, което
отговаря солидарно. Встъпването предпоставя наличие на валидно съществуващо облигационно
правоотношение доколкото то се прави именно в изпълнение на поети задължения по това
правоотношение.
В случая наличието на такова правоотношение не се оспорва от страните , а се установява
и от събраните по делото доказателства. Между „ Банка ДСК“ ЕАД и ЕТ“ Коко-Д. П. „ в
качеството му на кредитополучател и „ „Ф Тур“ ООД в качеството му на съдлъжник е сключен
договор за кредит № 212/ 10.08.2006год. , по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в уговорения размер. Кредитът е усвоен на части, последната от която
на 09.02.2007год. и не е погасен в уговорения в чл.4 от договора за кредит срок, а именно до
10.08.2013год.
Гореизложеното обосновава извод за съществуването на вземане в полза на „ Банка ДСК“
ЕАД по цитирания Договор за кредит № 212/2006год. спрямо едноличния търговец -
кредитополучател като спорен по делото се явява въпроса дали жалбоподателят – „ Имо 2005“
ООД в несъстоятелност е поел солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на
кредитополучателя по договор за кредит № 212/2006год.. Първоинстанционният съд е дал
положителен отговор на този въпрос и е изложил съображенията си за това, които въззивната
4
инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК.
Видно е от Анекс № 2 / 12.11.2008год. ,че „ Имо 2005“ ООД е посочен като солидарен
длъжник по кредита, получен от ЕТ „ Коко- Д. П.“ и това му посочване е достатъчно , да се изясни
волята на страните по договора, а тя безспорно е в смисъл, че „ Имо 2005“ ООД следва да поеме
солидарната отговорност по издължаване на кредита . Тази воля се потвърждава и от
формулировката на новосъздадената към договора за кредит разпоредба на чл.15.1,б.“ Е“ от Анекс
№ 2, в която ясно и недвусмислено е посочено ,че „като съдлъжници по Договор за кредит №
212/10.08.2008год. се приемат : „ Ер Пи“ ООД, „ Имо-2005“ ООД и „ Коко МД“ ЕООД“. При това
съдържание на Анекс № 2 се налага категоричния извод ,че „ Имо 2005“ ООД е изразил воля да
отговаря солидарно за изпълнение задълженията на кредитополучателя за погасяване на кредита.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за това , че неправилно
първоинстанционния съд бил приел , че „ Имо 2005“ ООД е поел задължение за солидарна
отговорност с подписване на Анекс № 2. Това оплакване се основава на възражения за нищожност
на Анекс № 2 на няколко различни основания- поради сключването му във вреда на
представлявания , от лице , което не е било надлежно упълномощено за това и поради липса на
съгласие.
Възраженията за нищожност на Анекс № 2 са заявени от Синдика на „ Имо 2005“ ООД на
16.06.2017год. и те не са преклудирани като направени извън срока за писмен отговор , доводи за
което излага въззиваемата банка. С Разпореждане № 22070/09.06.2014год. съдията-докладчик в
първоинстанционното производство е разпоредил изпращане на препис от исковата молба и
доказателствата на ответниците, в частност до ответника „Имо 2005“ ООД на адреса му на
управление в гр. Кърждали. Съобщението от този адрес е върнато в цялост и е прието за редовно
връчено по реда на чл.50 от ГПК./разпореждане на съда от 18.09.2014год./. Към този момент
спрямо ответника „ Имо 2005“ ООД е открито производство по несъстоятелност –Решение №
209/01.10.2012год., постановено по т.д.№ 409/2012год. по описа на ОС-Благоевград и с назначен
постоянен синдик К. К. /Определение № 2456/02.11.2012год./. Гореизложеното обосновава извод
че доколкото към 18.09.2014год. ответното дружество е представлявано от постоянния синдик К.
К. , на когото не е връчен препис от исковата молба и доказателствата , то не може да се приеме за
настъпила предвидената в чл.133 от ГПК преклузия относно възраженията за нищожност на Анекс
№ 2 от 12.11.2008год. релевирани в писмен отговор вх.№ 81255/ 16.06.2017год. С оглед на това не
съществува процесуална пречка те да бъдат разгледани и в настоящото въззивно производство.
Анекс № 2 / 12.11.2008год. към Договор за кредит № 212/2006год. е подписан от П. Т. Ч.
като пълномощник на „ Имо 2005“ ООД съгласно пълномощно рег.№ 1165/11.02.2008год.
Последното е представено като ксерокопие по делото , същото е с нотариална заверка на
подписите от 27.11.2008год Предоставената на пълномощника представителна власт касае
представляването на дружеството пред всички банки на територията на РБ, разпореждането със
суми по неговите сметки без ограничение и подписване на платежни документи, да извършва
плащания, да внася суми, да получава поща, да закрива и открива сметки. В обема на
представителната власт са включени права да представлява „ Имо 2005“ ООД пред всички
общини , НАП, Данъчни служби, НОИ, НСИ , здравно осигуряване и всички общински и
държавни служби, както и да представлява дружеството навсякъде , където намери за добре, да
сключва договори от името и за сметка на дружеството както и да продава и получава всякакви
документи , декларации, справки , уведомления , да връчва писмени покани на лица, посочени от
дружеството , да води преговори ,да поучава суми, да подписва разписки за получените суми ,
както и всичко друго свързано с дейността на „ Имо 2005“ ООД. Така цитираното пълномощно е
оспорено от синдика на ответното дружество , поради което в с.з. от 30.01.2020год. е открито
производство по чл.193 от ГПК по оспорване на неговото съдържание .Оспорването не е доказано ,
тъй като съдържанието на пълномощното се потвърждава от представените и приети като
доказателства по делото Удостоверение № 07/05.04.2018год. и от 11.04.2018год.
Несъстоятелно се поддържа, че представеното от ищеца пълномощно в заверен от него
препис следва да бъде изключено от доказателствата по делото ,тъй като ищецът не бил
представил оригинал на пълномощното въпреки задължението на съда. Въпреки твърденията на
жалбоподателя не се установява ищецът да е бил задължаван от съда да представи оригинала на
пълномощно от 11.02.2008год. с нотариална заверка от 27.11.2008год., поради което не могат да
бъдат приложени последиците на чл.183 от ГПК.
5
От гореизложеното и установеното съдържание на пълномощното се налага извод ,че с
него е учредена представителна власт на П. Ч. , която включва възможността за пълномощника да
сключва договор за встъпване в дълг , какъвто е обективиран в Анекс № 2.
Дори и да се приеме , че Анекс № 2 е сключен от лице без представителна власт, това би
довело до недействителност на съглашението на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, но не и на
нищожност на основание чл.26, ал.2 , предл.2 от ЗЗД. Това съответства на разясненията дадени в
мотивите към т.2 от ТР № 5 / 12.12.2016год. на ОСГТК на ВКС, в което е направено разграничение
между двата вида недействителност. В хипотезата на чл.42, ал.2 от ЗЗД мнимият представител
формира и изявява поначало валидна воля от името на мнимо представлявания , поради което
липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26,ал.2,
предл.2 от ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл.42, ал.2 от ЗЗД
възможност за потвърждаване на договора. Потвърждаване в конкретния случай е направено със
сключването на Анекс № 3 / 30.11.2009год. , подписан от Управителя на „Имо 2005“ ООД- Д. П..
Автентичността на подписа му под документа не е оспорена , доказателства за противното не са
събирани , поради което и на основание чл.180 от ГПК следва да бъде прието , че изявленията в
Анекс № 3 са направени от лицата , които са го подписали, в частност и от Управителя на „ Имо-
2005“ ООД.
Видно е че Анекс № 3 / 30.11.2009год. е подписан от Управителя на „ Имо 2005“ ООД в
качеството му на съдлъжник . В това си качество той е изразил воля за предоговаряне условията по
Договор № 212/10.08.2006год. и то по причина-затруднения на кредитополучателя за погасяване на
кредита. Ясно в Анекс № 3 е посочен размера на предоставения кредит , цитиран е номера на
договора за кредит и анексите към него, включително и Анекс № 2 , поради което не би могло да
се приеме ,че Управителя на „ Имо 2005“ ООД не е бил наясно със съдържанието на Анекс № 2,
което да го е поставило в невъзможност да се противопостави веднага след узнаването на
съдържанието на Анекс № 2 . Данни за такова противопоставяне липсват по делото, поради което
и съгласно чл.301 от ТЗ е налице потвърждаване на извършените действия без представителна
власт, поради което целените със сключването на Анекс № 2 правни последици са настъпили.
Анекс № 3 обективира волеизявленията на подписалите го лица и обстоятелството дали
анекса е влязъл в сила или не намира отражение върху тяхната валидност.
Неоснователно е и поддържаното възражение за недействителност по чл.40 от ЗЗД на
Анекс № 2 поради сключването му във вреда на представлявания. Според Тълкувателно решение
№ 5/12.12.2016 г. на ВКС на РБ по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК - т. 3, договор, при който
представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по
смисъла на чл.40 от ЗЗД е недействителен и не поражда целените с него правни
последици.Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл.40 от ЗЗД, се състои от два
елемента: обективен - договорът, сключен от представителя и насрещната страна по него, да
уврежда представлявания, и субективен – "споразумяване" между представителя и третото лице за
увреждането на представлявания. Преценката за наличието на увреждането или за обективния
елемент се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, свързани с
интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, но във всички случаи –
към момента на сключване на договора. Вторият елемент от фактическия състав се изразява в
недобросъвестност на представителя и насрещната страна – те и двамата знаят, че сключеният
договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност подлежи на доказване от
страна на представлявания. Недобросъвестността на третото лице не се предполага. Преценката за
наличието й също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, към
момента на сключване на договора.
В конкретния случай първият, обективен елемент от фактическия състав на
недействителността по чл.40 от ЗЗД е налице , но не и субективният. От постигнатите
договореност, обективирани в Анекс № 2 е видно, че поемането на дълга на кредитополучателя е
станало при неизгодни за съдлъжника условия, обременяващи и ограничаващи икономическата му
дейност –чл.15.1 от Анекс № 2 . Същевременно , подписването му е станало във време /края на
2008год./ , към който момент вече е налице трайно влошаване на икономическото състояние на
дружеството, изразяващо се в невъзможност за изпълнява задълженията си по търговски сделки и
спиране на плащанията. Данни за това съдът черпи от Решение № 209/01.10.2012год. по №
409/2011год. по описа на ОС-Благоевград, с което по отношение на «Имо-2005» ООД е открито
производство по несъстоятелност и с което за начална дата на неплатежоспособността е
6
определена датата 31.12.2018год. Гореизложеното обосновава извод, че сключеният от П. Ч. като
пълномощник на „ Имо 2005“ ООД Анекс № 2, обективиращ воля за поемане на задължение за
погасяване на кредита на ЕТ „ Коко Д. П.“ по Договор за кредит № 212, е увреждащ интересите на
представляваното дружество- „ Имо 2005“ ООД. Не е доказан по делото вторият , субективен
елемент от фактическия състав на чл.40 от ЗЗД , а именно споразумяването между представителя и
насрещната страна по договора за увреждането на представлявания. Липсват преки, а дори и
косвени доказателства от които да се заключи, че пълномощника и лицето, с което той договаря е
било налице знание за увреждане на представлявания. Извод за наличие на мотив за увреждане на
представлявания не може да се прави единствено и само от факта на подписване на договор по
чл.101 от ЗЗД ,тъй като солидарната отговорност между двама и повече длъжници може да
възникне освен когато е уговорена - чл.121 от ЗЗД, но и в определени от закона случаи. Не е
твърдяна и доказана визираната в чл.135 , ал.2 от ЗЗД роднинска връзка между представляващия и
третото лице, при която знанието за увреждането би се презумирало.
Въззивният съд не обсъжда възражението за нищожност на Анекс № 2 поради липса на
основание- чл.26, ал.2 от ЗЗД ,тъй като същото е направено за първи път пред въззивната
инстанция. Възражение за нищожност на така посоченото основание не е релевирано в писмения
отговор на Синдика на „ Имо-2005“ ООД, поради които е преклудирано .
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира ,че по силата на
сключения Анекс № 2 / 12.11.2008год. за „ Имо 2005“ ООД е валидно възникнало задължение ,
солидарно с кредитополучател , за погасяване на кредита , отпуснат на последния с Договор за
кредит № 212 / 2006год. С оглед установеното в първоинстанционното производство
неизпълнение от страна на кредитополучателя да задължението му да върне отпуснатия кредит на
падежа - 10.08.2013год., то в полза на „ Банка ДСК“ ЕАД е възникнало вземане по отношение на
кредитополучателя ,респ. солидния длъжник - „ Имо 2005“ ООД в несъстоятелност в установения
в първоинстанционното производство размер. В случая всички вноски по процесния договор за
кредит са с настъпил падеж по погасителния план и то преди датата на последното съдебно
заседание,проведено в първоинстанционния съд , поради което са изискуеми . Доколкото същите
имат за правно основание сключения договор за кредит и независимо ,че ищецът се позовава на
предсрочната им изискуемост, то правилно първоинстанционният съд е съобразил тяхната
дължимост и това съответства на възприето в Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019год.
на ОСГКТ на ВКС .
Поради съвпадащите мотиви на двете инстанции относно основателността на предявения от
„ Банка ДСК“ ЕАД против „ Имо 2005“ ООД в несъстоятелност иск с правно основание чл.422 от
ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора и на основани чл.78 от ГПК вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата банка юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300лева.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София, ТО, 9-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261192/22.02.2021год., постановено по т.д.№
10723/2011год. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „ Имо-2005“ ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление : гр.Кърджали, бул.“ Промишлен район „ Летище да заплати на „ Банка ДСК“ ЕАД
с ЕИК ********* със съдебен адрес: гр.София , ул.“ Московска № 19 сумата от 300 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8