Решение по дело №10503/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4271
Дата: 26 септември 2024 г. (в сила от 18 октомври 2024 г.)
Съдия: Роси Петрова Михайлова-Маркова
Дело: 20241110210503
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4271
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. М.-МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. М.-МАРКОВА Административно
наказателно дело № 20241110210503 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) Серия К № 9216980, издаден от СДВР, с който на Й.
Б. М., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата, подадена от Й. Б. М., чрез адв. Д. Т., се твърди, че обжалваният електронен
фиш е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че ЕФ е
издаден в нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като навежда оплаквания относно
правилността на дадената квалификация на нарушението, както и относно непосочването на
датата на издаване на електронния фиш. Наведени са аргументи, че липсва ясно описание на
нарушението, тъй като не е конкретизирано мястото, на което се твърди, че е извършено,
както и дали то представлява населено място или не. На следващо място се твърди, че не
става ясно дали е приспаднат толеранс от 3 км/ч по отношение на измерената скорост. Моли
се за отменя на електронният фиш и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – СДВР, чрез пълномощника юрк. М., депозира писмени
бележки, в които изразява доводи за правилност и законосъобразност на електронния фиш.
Моли същият да бъде потвърден, претендира възнаграждение за юрисконсулт, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Депозира
становище, чрез адв. Т., в което се моли да се даде ход на делото и електронният фиш да
бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се разноски, моли се за присъждане на
1
минмалното юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна, ако електронният фиш
бъде потвърден.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства намира за установено следното:
Автоматизираното техническо средство Cordon M2 с идентификационен номер МD
1197 е одобрен тип средство за измерване, вписано под номер В-26 в регистъра на
одобрените за използване и е преминало изследване на техническа годност на дата
21.03.2024 г., със срок на годност една година, за което бил съставен и протокол от проверка
№ 038-СГ-ИСИС/21.03.2024 г.
На 24.05.2024 г. в 23:43 ч. е управляван лек автомобил „Ауди А 3“ с рег. № ХХХХХХ в
гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ до номер 111В, с посока на движение от бул.
„Александър Малинов“ към бул. „Асен Йорданов“. При ограничение на скоростта 80 км/ч.,
въведено с пътен знак В26, горепосоченият автомобил е засечен да се движи със скорост от
116 км/ч, приета за 113 км/ч след приспаднат толеранс от 3 км/ч., като констатираното
превишение на позволената скорост е с 33 км/ч. Нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство АТСС Cordon M2 с идентификационен номер МD 1197.
Собственик на автомобила към този момент е била Й. Б. М., ЕГН **********.
За така установеното нарушение на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП
на Й. Б. М., ЕГН **********, с обжалвания електронен фиш на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
/четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Съдът приема така посочената фактическа обстановка за установена съобразно всички
събрани по делото писмени доказателства, а именно: снимков материал, справка за
собственост на МПС, снимка на АТСС, заповед на МВР № 8121з-931/30.08.2016 г., протокол
от метрологична проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за
използване на АТСС, справка разпечатка от АИС АНД, ежедневна форма на отчет,
сертификат за обучение, справка за нарушител/водач, както и останалите писмени
доказателства по делото, приложени в преписката.
Съдът кредитира представените доказателства, доколкото не констатира противоречия
в същите.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП срок от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът констатира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган – СДВР, макар
2
да не е посочено конкретно физическо лице като издател на акта. Съгласно §. 1, ал. 1, т. 1 от
ДР на ЗАНН ЕФ представлява електронно изявление, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на данни, получени от автоматизирано техническо
средство, следователно не се нуждае от име и подпис на физическо лице като негов издател.
По тази причина и в ЗДвП се съдържа изискване фишът да съдържа означение само на
териториалната структура на МВР, на територията на която е извършено нарушението, а не
и други индивидуализиращи белези на административния орган. Не се изисква и посочване
на датата на издаване на електронния фиш.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са предвидени реквизитите, които ЕФ трябва да съдържа, а
именно това са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е извършено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство или ползвателя му, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното
заплащане. Относно мястото на нарушението ясно и недвусмислено е посочено конкретното
място, където е била установена скоростта на автомобила, конкретизирани са посоката на
движение и до кой номер по посочения булевард е установено нарушението, като данните
кореспондират с тези от протокола за използване на АТТС за мястото, на което е било
поставено. Посочени са видът и номерът на използваното АТТС, приложен е протокол за
използването му, сертификат за преминат курс от служителя за използването му, данните от
който подкрепят посочените в електронния фиш констатации, приложени са документи за
премината метрологична проверка и за одобрен тип средство. От описанието на мястото на
извършване на нарушението и данните от протокола за използване на АТТС се установява,
че на мястото на извършване на нарушението е действало ограничение на скорост въведеноо
с пътен знак В26 – до 80 км/ч. Цифровата квалификация съответства на словесното описание
на нарушението. От приложената заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-
931/30.08.2016 г. относно утвърждаването на образец на електронния фиш, съдът констатира,
че същият е спазен. В тази връзка настоящият съдебен състав намира възраженията на
жалбоподателя в тази насока за неоснователни.
Съдът счита, че е доказано по делото извършеното от жалбоподателя нарушение, а
именно несъобразяване на скоростта на движение за населено място с указаната в чл. 21, ал.
2 ЗДвП. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение
на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. В чл. 21, ал. 2 се
предвижда „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.“ , а в първата алинея на цитираната
разпоредба се съдържат максимално позволените скорости на движение, които се
разграничават съобразно вида на пътното превозно средство и съответния път. В случая е
ясно определена квалификация на нарушението по ал 2, а препращането към ал. 1 е
доколкото в разпоредбата на ал. 2 е предивидено, че с пътен знак е предвидена различна
максимално допустима скорост от определената в първата алинея, поради което не внася
3
неяснота в квалификацията. От субективна страна нарушението, което е на просто
извършване и е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл като жалбоподателят е
съзнавал противоправния характер на деянието и съзнателно е нарушил установеното в
закона ограничение на скоростта на движение.
От всички събрани доказателства е видно, че са спазени изискванията във връзка с
изправността на АТСС, с което е установено нарушението, а именно същото притежава
удостоверение за одобрен тип уред за измерване, преминало е през метрологична проверка и
е вписано в Българския институт по метрология. В протокола за използване на АТСС е
предоставена и информация относно местоположението на АТСС, като е приложена и
снимка на същото. Съдът не намира основания да се поставя под съмнение правилното
функциониране на АТСС.
Наказанието „глоба“ в размер на 400 лева е правилно определено съобразно
установеното превишаване на позволената скорост от 33 км/ч и изричната разпоредба на чл.
182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, в която е фиксиран размерът на глобата.
Предвид горното съдът намира, че обжалваният електронен фиш е издаден при
спазване на законовите изисквания и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото право на разноски на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
има въззиваемата страна – СДВР. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на СДВР
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет) лева,
определено в този размер с оглед невисоката правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът



РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш (ЕФ) Серия К № 9216980, издаден от СДВР, с който на
Й. Б. М., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Й. Б. М., ЕГН **********, да заплати в полза на СДВР сумата в размер на
80 (осемдесет) лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на основание чл. 63в ЗАНН вр. чл. 211, ал. 1 АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4