РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 28.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 11537/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 77628/30.08.2011 г., предявена от С.С.Д., с ЕГН: **********,***, офис 613 – адв. Р.Д., против М.Д.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: ***.
Ищецът
С.С.Д. твърди, че на 08.12.2003 г. е издал в полза на ответника запис на
заповед, по силата на който се е задължил да му заплати, сумата от 20 000 евро на
датата на падежа – 28.12.2003 г.
Ищецът
твърди, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на
задълженията му по договор за поръчка, по силата на който, ответникът се
задължил да намери банка, която да сключи договор за предоставяне на оборотен
кредит на ищеца в размер на 200 000 евро, като при сключването на такъв
договор, ищецът следвало да заплати на ответника възнаграждение в размер на 20
000 евро.
Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за поръчка и
нито на 28.12.2003 г., нито към предявяване на исковата молба, е съдействал на
ищеца да сключи договор за банков кредит. Поради това, ищецът не дължал на
ответника възнаграждение по договора за поръчка, респ. не дължал и сумата по
записа на записа, която обезпечавала изпълнението на задължението на ищеца по договора
за поръчка.
Ищецът
сочи, че въз основа на записа на заповед от 08.12.2003 г., ответникът се
снабдил с изпълнителен лист, на основание чл. 237, б. „е“ ГПК (отм.), въз
основа на който било образувано изп. дело № 20107900401020 на ЧСИ Р.В..
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че не дължи на М.Д., сумата от 20 000 евро по запис на заповед,
издаден на 08.12.2003 г., както и останалите вземания (лихви и разноски), за
които е бил издаден изпълнителен лист.
Ответникът
М.Д.Д. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска с
възражението, че е недопустим, тъй като не е предявен в предвидения в закона
срок. Евентуално, ответникът счита, че искът е неоснователен. Излага
съображения, че записът на заповед е безусловно задължение за заплащане на
суми, без да се търсят и издирват мотиви. Оспорва твърденията на ищеца в
исковата молба. Сочи, че записът на заповед е валиден и въз основа на него е
издаден изпълнителен лист. Моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът
приема следното от фактическа и правна страна:
Преди
да пристъпи към произнасяне по същество на спора, съдът е длъжен и служебно да
съобрази допустимостта на производството,
в която връзка са и изричните възраженията на ответника. Извършвайки проверка в
тази насока, съдът намира, че предявеният иск е допустим, а направеното от
ответника възражение е неоснователно. Предявеният отрицателен установителен
иск, че ищецът не дължи сумата 20 000 евро по запис на заповед с правно
основание чл. 254 ГПК (отм.), не може да се разгледа на това основание, тъй
като този иск не се обхваща от § 2, ал. 9 пр. 2 ПЗР на ГПК. Тъй като длъжникът
има правен интерес да предяви иск за установяване, че не дължи сумата,
произтичаща от несъдебно изпълнително основание - чл. 237 ГПК (отм.), предмет
на този иск е оспорване съществуването на самото изпълняемо право. Този иск е с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който е аналогичен на иска по чл. 254 ГПК
(отм.). Предявяването на иска не е свързано със срок, какъвто е предвиден за
специалния иск по чл. 424 ГПК (решение № 129/14.10.2011 г. по т. д. № 864/2010
г. на I т. о. на ВКС и решение № 216/28.08.2012 г. по т. д. № 913/2010 г. на II
т. о. на ВКС). Затова производството е допустимо и спорът следва да се разгледа
по същество. Поради същите съображения поканата за доброволно изпълнение (л.
425, том II) и графологичната експертиза (л. 524-530), не са относими към
допустимостта на производството нито към обстоятелствата от предмета на спора.
По
основателността на иска:
По
делото е установено, че на 08.12.2003 г., ищецът С.Д. е издал запис на заповед
(записа на заповед, л. 6, том I). С него той безусловно се е задължил да
заплати сумата от 20 000 евро на М.Д. на падежа - 28.12.2003 г. В текста и
в заглавието на документа се съдържа наименованието „запис на заповед“,
посочено е място и време на издаване – 08.12.2003 г., гр. София. Положен е
подпис на С.Д.. Тези обстоятелства, освен че се установяват от представения по
делото запис на заповед, не са спорни между страните и са отделени, като ненуждаещи
се от доказване (вж. т. 3 от доклада по делото, л. 427, том II).
На
27.10.2008 г. е бил издаден изпълнителен лист (л. 483, том II) за сумата по
записа на заповед. За принудителното изпълнение на това задължение е било
образувано изпълнително дело при ЧСИ Р.М.(вж. ПДИ, л. 425 и л. 484, том II). По
тези обстоятелства също не се спори.
Спорът
по делото е концентриран около това дали записът на заповед е бил издаден като
обезпечение на задължение по договор за поръчка, който впоследствие е бил
развален. Това твърдение ищецът е въвел с исковата молба. С проекта си на
доклад съдът е указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже това
обстоятелство (т. 5 от определението, л. 428, том II). Единствените
доказателства в подкрепа на твърденията за наличен договор за поръчка между
страните са били показанията на свидетелите А. и С. (л. 453-455, том II).
Съгласно
чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, свидетелски показания се допускат във всички
случаи, освен ако се отнася за установяване на обстоятелства, за доказването на
които закон изисква писмен акт, както и за
установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са
сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до
четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.
В
случая чрез разпита на свидетелите ищецът е целял да докаже именно сключването и
съдържанието на договора за поръчка с договорено възнаграждение от 20 000
евро, т.е. на стойност по-голяма от 5 000 лева. Установяването на такова
обстоятелство чрез разпит на свидетели е недопустимо. Както се посочи, други
доказателства за доказването на договора не са събрани, а тежестта да докаже
това е била на С.Д.. Ето защо не може да се приеме за установено, че между
страните е имало сключен договор за поръчка, респ., че записът на заповед е бил
издаден като обезпечение на задължението по този договор.
С
оглед на горното, по делото е установено наличието на запис на заповед издаден
от ищеца, който притежава всички необходими реквизити. От друга страна, не е
доказана връзка със соченото от ищеца каузално правоотношение, което е развалено, поради неизпълнение на задълженията на ответника (с което да се е погасило задължението на ищеца). Следователно
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно
разноските:
Ответникът не е представил доказателства
за извършени разноски, поради което и такива не му се присъждат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, предявения от С.С.Д., с ЕГН: **********,***,
офис 613 – адв. Р.Д., против М.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 20 000 евро – главница по запис на заповед, издаден на
08.12.2003 г., с падеж 28.12.2003 г., за която сума е издаден изпълнителен лист
от 27.10.2008 г. по гр. д. № 7448/2008 по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: