Решение по дело №1699/2018 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  2590

29.06.2018 година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, IX граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Павлина Попова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1699 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против С.С.Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86  ЗЗД. 

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на дружеството - ищец:

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **, ап. *, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. В изпълнение на задълженията си, топлопреносното предприятие, доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия „НЕЛБО“ ЕАД разпределил за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на стойност 215.04 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2017 г., която ответникът не заплатил. Твърди се, че дължимите суми за процесния период са за доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и по – специално с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 37 от 24.04.2007 г.). Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 44.20 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.10.2014 г. – 19.11.2017 г.

Ответникът не бил изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради  което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 18363/2017 г. на ПРС, ХІІІ гр.с., длъжникът в срока по чл. 414, ал.2 ГПК подал възражение за недължимост на вземанията, поради което в едномесечния срок по чл. 422 ГПК ищецът предявил настоящите установителни искове. Моли се претенциите да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 20.11.2017 г. до окончателното погасяване, както и разноските за настоящото и заповедното производство.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.С.Т., не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу С.С.Т., по което е образувано ч. гр. дело № 18363/2017 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като съобщението за същото му е било връчено лично. В съобщението изрично е предупреден, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение. За тази възможност страната е предупредена и със съобщението, с което й е връчен препис от исковата молба и приложенията и с определението по чл. 140 ГПК.

В съдебно заседание проведено на 29.05.2018 г. ответникът или него представител не се е явяват, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез  проц. си представител, изрично е поискал на основание  чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените писмени доказателства може да се направи извод за основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество.

Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявения иск да се уважи изцяло.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Разноските на които има право ищеца в заповедното производство са в размер на 25 лева за държавна така и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, предвид пълното уважаване на претенциите.

Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото исково производство в размер на 75 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.С.Т., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 215.04 лева- главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2013 г.–30.04.2017 г. за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „С.” № **, ап. *, с ИТН ******; 44.20 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.10.2014 г.–19.11.2017г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 20.11.2017 г. до окончателното й погасяване, за които суми е била издадена Заповед № 11158/21.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 18363/2017 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА С.С.Т., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 250.00 лева /двеста и петдесет лева/- разноските по ч. гр. дело № 18363/2017 г. на ПРС и по настоящото гр.д. № 1699/2018г. по описа на ПРС.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

                                                                                              /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала: П.П.