№ 669
гр. Дупница, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Д.
при участието на секретаря Р. М. Агонцева
като разгледа докладваното от Иван Б. Д. Гражданско дело №
20241510100218 по описа за 2024 година
Д. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, Ю. И. Ш., ЕГН **********, с адрес: с.
***, В. Й. Х., ЕГН **********, с адрес: с. ***, чрез адвокат С. Б., със съдебен адрес за
призоваване: гр. ***, са предявили срещу „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Витоша, бул. „Цар Борис
III” № 201, представлявано от А.Н.Ц., иск с правно основание чл.65, ал.2 от ЗЕ вр. с чл.49 и
чл.45 от ЗЗД. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищците: - обезщетение за
причинените им имуществени вреди в съсобствения им недвижим имот с идентификатор
65379.31.557, находящ се в с. Сапарево, община Сапарева баня, в размер на: 980 лв. - за
унищожени 5 броя овощни дървета, 5840 лв. - за товарене, транспорт и разтоварване на
земна маса; - обезщетение за причинените им неимуществени вреди в размер общо на 1500
лв. /по 500 лв. за всеки от ищците/, ведно със законната лихва върху сумите от датата на
увреждане - 21.03.2023 г., до окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че на основание наследство от Й.И. Ш. притежават правото на
собственост върху ½ ид. част от овощна градина от 0.934 дка, десета категория в местността
„Под бърдо“, землището на с. Сапарево, община Сапарева баня, имот № 031557 по КВС, а
по КККР за с. Сапарево имотът е с идентификатор 65379.31.557, площ 934 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина,
категория на земята: 10, номер по предходен план: 031557. Приживе на наследодателя е
извършено разпределение на ползването на имота между него и неговия брат; в частта от
имота, ползвана от наследодателя на ищците, той е изградил и къща.
По инициатива на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД е проведена процедура
за учредяване на сервитут по чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗЕ за преминаване и прокарване във
връзка с изграждането на обект „Присъединителни електропроводи 110кV“ за обект ФЕЦ с
мощност 100MW с -възложител „Белозем Солар Парк 3” ООД в териториален обхват на
конкретно посочени землища, между които и с. Сапарево, община Сапарева баня. За
инвестиционното намерение на дружеството е одобрен ПУП - ПП със заповед № ОА-РД-36-
1
2/30.09.2022 г. на Областния управител на област Кюстендил, допълнена със следваща
заповед № ОА-РД-Зб-4/07.11.2022 г., и е допуснато предварително изпълнение. Заповедите
са обнародвани в Държавен вестник и са влезли в сила. Имотът на ищците е включен в
обхвата на одобрения проект. Съгласно скица-проект към ПУП - ПП и Регистър на
засегнатите от изменението имоти, засегнатата част от имота на ищците е 0.166 дка и
включва част от стълб 124 с площ на стъпката 0, 010 дка.
С Решение на комисията по чл.210 от ЗУТ при община Сапарева баня, обективирано
в Протокол от 15.11.2022 г., на основание чл.210, ал.1 и ал.2 от ЗУТ е определено еднократно
парично обезщетение за ищците в размер на 240.50 лв., дължимо от „Белозем Солар Парк 3”
ООД за право на прокарване и преминаване върху 166 кв.м. от имота във връзка с
изграждане на два „Присъединителни електропровода по 110кV“ и три фази в
териториалния обхват на землището за обект „Фотоволтаична електроцентрала с мощност
100 MW“. С влязло в сила Решение № 180/06.10.2023г., постановено по административно
дело № 42 по описа на АС Кюстендил за 2023 г., е изменен посоченият акт относно размера
на обезщетението и е присъдено обезщетение в размер на 5 926.20 лева.
Съгласно т. 3.2 във връзка с т. 3.5, т. 12.2.13 във връзка с т. 11.1.2 и т. 11.1.4 от
предварителен договор за присъединяване на производител № ПРД-Р-110-513/03.09.2021
г., ответникът „Електроенергиен системен оператор” ЕАД е възложил на присъединяваното
дружество „Белозем Солар Парк 3” ООД проектирането, изграждането и въвеждането в
експлоатация на съоръженията за присъединяване със задължение за възстановяване на
вложените разходи за изграждането им. Извършените строителни дейности са в частта от
процесния имот, ползвана от наследодателя на ищците и впоследствие от ищците.
Изграден е площадков обект, който представлява съоръжение - стълб, трайно
прикрепен към земята върху циментов фундамент с размери от 4/4 или около 8 кв.м.
Строителните дейности, извършени в тази част, са изменили субстанцията на земята и
ограничават потенциалната й възможност да бъде ползвана по предназначение, ведно с
построената в нея едноетажна паянтова жилищна сграда с приземен етаж - зимник за
съхранение на плодове и инвентар. След извършените строителни дейности вече една
година постройката не се ползва и се руши, а мястото вече е обрасло с трева и храсти, тъй
като не прилича на дворно място. Използваната от ответника тежка специализирана техника
при строителството е унищожила почти цялата част от имота следствие на проявена
небрежност и безхаберие от негова страна. Ответникът не е уведомил ищците, че в имота ще
извършва строителни работи.
На 21.03.2023 г. те узнали от трети лица за строителството, посетили имота и
установили, че работниците на изпълнителя вече били отрязали 5 броя овощни дървета,
които попадат извън сервитутната зона на около 4 м - череша, 2 броя круши, ябълка и синя
слива, посадени от техния наследодател и на възраст около 15 години, с височина 4-5 м.
Дървеният материал и клоните били разхвърляни в имота. Стойността на унищожените
овощни дървета е 980 лева. За да възстановят имота в първоначалния му вид възложили тази
дейност на фирма, която след оглед на мястото изготвила оферта за стойността на
строителните работи. При формиране на цената фирмата взела предвид, че имотът има
голяма денивилация, труден достъп до него за влизане на техника и определила стойността
на работата в размер на 5840 лв. със следните дейности за изпълнение: работа с малък
верижен багер и камион с товароносимост до 3.5 тона с оглед местоположението на имота,
прокарване на път до него за 1 ден, товарене и извозване на земната маса до
специализираното депо в гр. Бобошево за 5 дни, разтоварване на земната маса в депото и
прокопаване на отводнителен канал за оттичане на дъждовните води, който да предпазва
имота от свличане на земна маса. Фирмата отказала изпълнението на възложената работа
поради липса на такава техника. Натрупаната земна маса в имота ограничава правата на
ищците да го ползват по предназначение и в пълния му обем. Ответното дружество като
2
възложител на строителните дейности не е положило дължимата грижа на добър стопанин и
отговаря за настъпилите имуществени вреди в патримониума на ищците.
Ищците преживели болка и страдание, след като посетили имота и видели в какво
състояние е оставен след извършените строителни дейности. Отсечените 5 броя овощни
дървета са били засадени още от наследодателя им, починал 1995 г., и при посещението на
имота, в който има изградена и паянтовата едноетажна жилищна сграда, тези дървета ведно
с къщата са създавали у тях естетическа нагласа и са особено важен елемент от атмосферата
там. Отсичането на 15-20 годишните дървета е създало у тях остра негативна реакция на
мъка и потиснатост. Нанесената от дружеството вреда е необратима и с трайно въздействие,
защото с изсичането на дърветата те са лишени не само от плодоползване, но се чувстват и
виновни за това, че не са могли да съхранят имота в състоянието, в което го оставил
наследодателят им. Негативните преживявания на ищците, свързани с отсичането на
овощните дървета и обезобразяването на имота към момента следва да се репарират със
сумата по 500 лв. за всеки от ищците или общо 1500 лв. неимуществени вреди.
В постъпилия писмен отговор се оспорва основателността на иска, като се сочи, че
при изготвяне на оценката за определяне на размера на обезщетението са оценени овощните
дървета, попадащи в сервитутната зона; всички строителни дейности и нанесени щети са в
определената сервитутна зона; оспорва се твърдението, че е имало засадени овощни дървета
извън сервитутната зона, имотът не бил поддържан от съсобствениците, в него няма годна за
обитаване жилищна сграда, съществуващата постройка е в много лошо състояние – с
нарушена конструкция и без прозорци.
Привлеченото от ответника трето лице - помагач „Белозем Солар Парк 3” ООД е
изразило становище за неоснователност на исковете, като сочи, че всички извършени
дейтости и изсечени при строителството дървета попадат в сервитутната зона, в която
съгласно чл.64, ал.3 ЗЕ не се допуска засаждане на трайни насаждения. Твърди се липса на
натрупани земни маси в имота.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото са отделени като безспорни обстоятелствата: че ищците са
собственици на ½ ид. част от процесния имот; че по инициатива на „Електроенергиен
системен оператор” ЕАД е проведена процедура за учредяване на сервитут по чл.64, ал.1 и
ал.4 от ЗЕ за преминаване и прокарване във връзка с изграждането на обект
„Присъединителни електропроводи 110кV“ за обект ФЕЦ с мощност 100 MW с възложител
„Белозем Солар Парк 3” ООД, като въз основа на Решение № 180/06.10.2023 г. по адм. дело
№ 42/2023 г. по описа на АС - Кюстендил е присъдено еднократно обезщетение в размер на 5
926.20 лева, което е изплатено; че процесният имот е включен в обхвата на одобрения
проект, засегнатата част от имота е 0.166 дка и включва част от стълб 124 с площ на
стъпката 10 кв.м.; че ответникът е възложил на присъединяваното дружество „Белозем
Солар Парк 3” ООД проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на
съоръженията за присъединяване.
От показанията на свидетелката С. С. се установява, че процесният имот е разделен
на две части, едната от които се стопанисва от ищците. Свидетелката е посетила имота след
монтажа на стълба и е възприела отрязани дървета, които вече били нарязани и наредени; не
помни къде в имота са били разположени овощни дървета, смята, че причина за изрязването
на дърветата е било осигуряването на възможност за преминаване за транспортиране и
монтаж на стълба. Д. Б. била разтревожена от гледката – унищожените дървета, които били
засадени от дядо й, и унищоженото пространство в двора.
В показанията си свидетелката Й.К. също сочи, че ищците ползват половината от
имота /косели тревата и събирали плодовете от овощните дървета/, като монтажът на стълба
е извършен в ползваната от тях част. След поставянето на стълба свидетелката посетила
3
имота и видяла натрупана пръст недалеч от стълба, която според нея пречи имотът да се
ползва за земеделие. Отрязаните дървета се намирали близо до къщата. Д. Б. и Ю. Ш.
приели зле променения вид на имота, съсипвали се.
И двете свидетелки сочат, че стопанисването на имота от ищците се изразявало в
почистване /окосяване на тревата/ и събиране на плодове от овощните дървета.
Според свидетеля Р.Й., осъществявал инвеститорски контрол при процесните СМР,
отсечените дървета при тези дейности били в сервитутната зона. При строежа на
фундамента на стълба, състоящ се от четири пети /четири малки изкопа/ след изливането на
бетона изкопаната пръст се връща в изкопа и се уплътнява; поради това остава малко
количество земна маса, която поради стръмния наклон на имота не е натрупвана, а е
оформена като хоризонтална площадка и впоследствие извозена. Останалата след СМР
изкопна маса била извозена най-късно на 26.05.2023 г., като е възможно към 04.04.2023 г. да
е имало 2-3 куб.м. неизвозена земна маса. В процесния имот бил направен път и
отводнителна канавка.
От заключението на вещото лице К. П. по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че извършените СМР по изкопа, отливането на фундамента,
сглобяването и монтажа на процесния стълб попадат изцяло в рамките на сервитутната зона.
В съдебното заседание вещото лице е допълнило, че е огледало внимателно целия имот, като
не е видяло следи от изсичане на дървета извън сервитутната зона.
От заключението на вещото лице Л. М. по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че след съпоставка между първоначалния и настоящия релеф на
имота е налице разлика, като общият обем на насипа в имота е 16, 1 куб.м. Площта на имота
е разделена от вещото лице на квадрати със страна 5 м., като на изготвената комбинирана
скица във всеки от тези квадрати в червен кръг е посочен обемът на насипа в кубични
метри. При огледа вещото лице е установило две отрязани дървета, и двете извън имота,
ползван от ищците. С две червени пунктирани линии е отграничена сервитутната зона, като
частта от натрупаната пръст, попадаща в нея, възлиза на 9, 2 куб.м. В съдебното заседание
вещото лице е уточнило, че по-голямата част от насипа в имота се дължи на извършено
отнемане на земна маса при изграждането на обслужващия път за процесните СМР.
Ответникът е оспорил изводите на вещото лице Л. М., основавайки се на представени
и приети по делото едромащабни топографски карти от 1963 г. и от 1983 г. Вещото лице е
пояснило защо според него сравнение между тези карти не следва да се прави, а ответникът
не е поискал назначаване на повторна или допълнителна експертиза. Поради това съдът е
приел заключението като обосновано и отговарящо в пълна степен на поставените въпроси.
От основното и допълнителните заключения на вещото лице К. С. се установява, че
при огледа са били налице три пъна от отсечени дървета, и трите извън процесния имот.
Разходите за натоварване и извозване на останалата след процесните СМР земна маса
възлизат общо на 3 305, 35 лв., а при натоварване и извозване само на земната маса,
останала извън сервитутната зона – на 1875, 80 лв.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД и в тежест на ищеца е да докаже, че
са налице всички елементи от фактическия състав на посочената разпоредба: механизма на
причиняване на вредите, вида и размера на вредите, тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа, както и да са причинени вследствие
противоправно деяние при или по повод на възложената работа, причинна връзка между
вредите и противоправното поведение на причинителя; причинителят да е действал
виновно, като вината му се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е установяването на обстоятелството, че всички строителни
4
дейности и нанесени щети са в определената сервитутна зона и са обхванати от изплатеното
обезщетение.
Предвид обявените за безспорни обстоятелства по делото е установено, че
възложител на извършените СМР в процесния ПИ с идентификатор 65379.31.557 е
ответникът /в чиято полза е учреден сервитут по чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗЕ/, а част от
собствениците на имота са ищците. От свидетелските показания се установи, че е извършено
разпределение на ползването на имота между съсобствениците, а извършените строителни
дейности са в частта от процесния имот, ползвана от наследодателя на ищците и
впоследствие от ищците.
От заключението на вещото лице Л. М. по назначената съдебно-техническа
експертиза се установи, че след извършените СМР в частта от имота, ползвана от ищците, е
останала неизвозена земна маса, която е разпръсната в слой с различна дебелина в по-
голямата част от имота. Причина за образуването на този слой според вещото лице е най-
вече извършено отнемане на земна маса при изграждането на обслужващия път за
процесните СМР; този извод съответства на обстоятелствата, установени от показанията на
свидетеля Р.Й. /за извършен обратен насип при отливането на фундамента, водещ до малко
оставащо количество земна маса, както и за направен път и отводнителна канавка – свързано
също с отнемане на земна маса, но без обратен насип/. Предвид заключението на вещото
лице Л. М., липсва твърдяното от свидетелките С. С. и Й.К. натрупване на пръст на едно
място, като е възможно свидетелките да са възприели временно създадената от земната маса
площадка, за която сочи свидетелят Р.Й., според когото към 04.04.2023 г. е имало 2-3 куб.м.
неизвозена земна маса, извозена по-късно - до 26.05.2023 г.
Съгласно чл.15, т.1 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните
обекти, при упражняване на сервитутните права титулярят е длъжен да възстанови терена на
сервитутната зона след строителството и ремонта и да извози отпадъците.
Освен общата разпоредба на чл.45 от ЗЗД, законодателят е предвидил отговорност на
енергийното предприятие и в специалния закон - чл.65, ал.2 от ЗЕ, съгласно който
независимо от еднократното обезщетение за сервитута, който ползва, енергийното
предприятие дължи и възстановяване на всички причинени вреди на имота или съответно
парично обезщетение - Решение № 974 от 11.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4500/2008 г., I г.
о., ГК. Отговорността на ответника е основана на чл.49 от ЗЗД и произтича от възлагането
на процесните СМР, част от които е и извършеното прокарване на път и отводнителна
канавка.
При тези СМР в частта от имота, ползвана от ищците, е останала неизвозена земна
маса /общо 16, 1 куб. м./, в нарушение на задължението на ответника по чл.15, т.1 от
Наредба № 16 от 9.06.2004 г. Неоснователен е доводът, че частта от тази земна маса в
сервитутната зона /9, 2 куб. м./ не подлежи на извозване, тъй като е използвана за
подравняване на терена – в показанията на свидетеля Р.Й. не се сочи да е извършвано такова
подравняване, а се сочи, че след изграждането на фундамента на стълба е останала земна
маса, подлежаща на извозване.
Нарушаването на посоченото задължение при процесните СМР е противоправно
деяние при изпълнение на възложената работа, като е налице и причинна връзка между
вредите /наличието на неизвозена земна маса/ и противоправното поведение на
причинителя. Не бяха ангажирани доказателства, опровергаващи презумпцията, че
конкретните причинители – физически лица, са действали виновно, като не са премахнали
изцяло земната маса от изкопните работи.
Предвид изложеното са налице всички предпоставки, посочени в разпоредбата на
чл.49 от ЗЗД и ответникът следва да възмезди ищците за понесените вреди.
Претенцията за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
5
разходите за натоварване и извозване на останалата след процесните СМР земна маса, с
оглед на заключението на вещото лице К. С. е частично основателна – за сумата 3 305, 35
лв., т.е. за целия обем от останала земна маса, съгласно изложените по-горе съображения.
Искът за разликата до 5 840 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
Изцяло неоснователна е претенцията за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в претърпяна загуба от отсичане на овощни дървета. Вещите лица и по трите изготвени
експертизи са извършвали оглед и не са открили следи от изсечени дървета в ползваната от
ищците част от имота. Неоснователен е доводът, че натрупаната земна маса пречи за
установяване на местоположението на отсечените дървета: при малкия брой на овощните
дървета /4-5/ и твърденията за създавана у ищците именно от тези дървета дълги години
естетическа нагласа като особено важен елемент от атмосферата на мястото би следвало
точното им местоположение да е добре известно на ищците и след отстраняване на
натрупаната пръст само в тези 4-5 точки да бъдат посочени на вещите лица следите от
отрязаните дървета /още повече, че дървесината от всички отрязани в имота дървета е
собственост на ищците и те са извършили действията по нарязването и транспортирането й/.
Вредата от отсичането на дърветата в сервитутната зона е включена в изплатеното
обезщетение за учредения сервитут, тъй като съгласно чл.14, ал.1, т.2 от Наредба № 16 от
9.06.2004 г. в сервитутната зона не се допуска засаждане на трайни дървесни насаждения.
Във връзка с претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер общо на 1500 лв. /по 500 лв. за всеки от ищците/ по делото са събрани гласни
доказателства за претърпени негативни изживявания от Д. Б. /според свидетелката С. С. тя
била разтревожена от гледката – унищожените дървета, които били засадени от дядо й, и
унищоженото пространство в двора/ и Ю. Ш. /според свидетелката Й.К. ищците Д. Б. и Ю.
Ш. приели зле променения вид на имота, съсипвали се/. За претърпени неимуществени
вреди от ищцата В. Й. Х. не са ангажирани доказателства и предявеният от нея иск следва да
се отхвърли изцяло.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по
аргумент от чл.52 ЗЗД, при отчитане на конкретните обстоятелства по делото, имащи
отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди. Ищците основават твърденията
си за преживени болка и страдание на отсичането на 5 броя овощни дървета, засадени от
наследодателя им, които ведно с къщата са създавали у тях естетическа нагласа и са особено
важен елемент от атмосферата там; отсичането на 15-20 годишните дървета създало у тях
остра негативна реакция на мъка и потиснатост, лишило ги от плодоползване и създало у тях
чувство за вина за това, че не са могли да съхранят имота в състоянието, в което го оставил
наследодателят им. Негативните им преживявания са свързани и с обезобразяването на
имота.
Предвид липсата на доказателства за отсечени дървета извън сервитутната зона и за
натрупана земна маса, а единствено за наличие на разпръснат слой неизвозена земна маса с
неголям обем /вещото лице К. С. в съдебно заседание поясни, че в справочниците за средни
цени в строителството цената за разриване на почва е посочена за обем от 100 куб. м., при
процесното количество от 16, 1 куб. м. получаваната стойност от 27 лв. е неатрактивна за
евентуален изпълнител и налага прилагане на коефициент за оскъпяване/, както и предвид
установеното от гласните доказателства /показанията на С. С. и Й.К./, че имотът не е
ползван за земеделие, а единствено е почистван от трева, съдът намира иска за причинени
неимуществени вреди за основателен за сумата 100 лв. – по 50 лв. за ищците Д. Б. и Ю. Ш..
За разликата до претендираните 500 лв. от всеки от двамата искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищците разноски по делото - за внесена държавна такса, възнаграждение за вещи
лица и адвокатско възнаграждение /неоснователно е възражението за прекомерност, предвид
6
фактическата сложност на делото, довела до необходимост от назначаване на три различни
експертизи, както и до провеждането на шест съдебни заседания/ съразмерно с уважената
част от исковете на стойност 1124, 63 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски по
делото за възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение /определено в
размер на 300 лв. съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП/ съразмерно с отхвърлената част от исковете
на стойност 413 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на Д. И. Б., ЕГН **********, Ю. И. Ш., ЕГН **********, В. Й. Х., ЕГН **********,
обезщетение за причинените им имуществени вреди при извършени СМР в съсобствения им
недвижим имот с идентификатор 65379.31.557, находящ се в с. Сапарево, община Сапарева
баня, в размер на 3 305, 35 лв. за натоварване и извозване на земна маса с общ обем 16, 1
куб. м., ведно със законната лихва от датата на увреждане - 21.03.2023 г., до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 5 840 лв., както и иска за
осъждане на ответника да заплати на ищците сумата 980 лв. - обезщетение за унищожени 5
броя овощни дървета.
ОСЪЖДА „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
Д. И. Б., ЕГН **********, и Ю. И. Ш., ЕГН **********, обезщетение за причинените им
неимуществени вреди при извършени СМР в съсобствения им недвижим имот с
идентификатор 65379.31.557, находящ се в с. Сапарево, община Сапарева баня, в размер
общо на 100 лв. /по 50 лв. за всеки от ищците/, ведно със законната лихва върху сумите от
датата на увреждане - 21.03.2023 г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата до претендираните по 500 лв. от двамата ищци.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Й. Х., ЕГН **********, за осъждане на „Електроенергиен
системен оператор” ЕАД, ЕИК *********, да й заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди при извършени СМР в недвижим имот с идентификатор 65379.31.557,
находящ се в с. Сапарево, община Сапарева баня, в размер на 500 лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждане - 21.03.2023 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
Д. И. Б., ЕГН **********, Ю. И. Ш., ЕГН **********, В. Й. Х., ЕГН **********,
направените разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете на стойност 1124,
63 лв.
ОСЪЖДА Д. И. Б., ЕГН **********, Ю. И. Ш., ЕГН **********, В. Й. Х., ЕГН
**********, да заплатят на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, ЕИК *********,
направените разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете на стойност
413 лв.
Решението е постановено при участието на привлеченото от ответника трето лице -
помагач „Белозем Солар Парк 3” ООД, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7
8