Решение по дело №868/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 809
Дата: 10 юни 2022 г.
Съдия: Ивайло Димитров Иванов
Дело: 20224520100868
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 809
гр. Русе, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20224520100868 по описа за 2022 година
Ищцата Р. Г. М. твърди, че по силата на нотариален акт № 176, том 3, рег.№ 10285,
нот.дело № 487/27.07.2012г. на нотариус № 221 с район на действие РРС, е собственик на
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63668.69.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-36/10.07.2007г. на
изпълнителния директор на АГКК, трайно предназначение на територията – земеделска и с
начин на трайно ползване – НИВА с площ от 13 880 кв.м., трета категория на земята,
находяща се в землището на с.Ряхово, община Сливо поле, обл.Русенска, в местността
„Топилица”, номер по предходен план: 069002, при граници: имот № 069001, имот №
000215, имот № 069003, имот № 069018 и имот № 069045. От 2012г. до настоящия момент е
отдавала под наем този недвижим имот на ответната кооперация, като е сключвала само
едногодишни договори за наем на земеделска земя. Такива договори за наем на земеделска
земя е сключила и на 20.07.2018г. за стопанската 2018/2019г.; за стопанската 2019/2020г. и за
стопанската 2020/2021г. при договорена наемна цена от не по-малко от 60.00 лева на декар.
До момента обаче за тези стопански години ответникът не й е заплатил дължимата се
наемна цена, въпреки отправените от нея устни покани и проведени разговори с
председателя на кооперацията. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответната кооперация да й заплати сумите от 832.80 лева, представляваща дължим
наем по договор за наем на земеделска земя от 20.07.2018г. за стопанската 2018/2019г.;
832.80 лева, представляваща дължим наем по договор за наем на земеделска земя за
стопанската 2019/2020г. и 832.80 лева, представляваща дължим наем по договор за наем на
земеделска земя за стопанската 2020/2021г., ведно със законната лихва върху трите главници
считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендира
1
и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищцата в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира
правно предявените обективно съединени искове по чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Ответникът ППК „Надежда - Ряхово” със седалище и адрес на управление: с.Ряхово,
обл.Русенска, ул.”Искър” № 1, представлявана от председателя Сашо Гочев Грозданов, в
съдебно заседание оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че Кооперацията не е
била ползвала имота на ищцата, поради което й не й дължи наем. През процесните
стопански години имота е бил в състояние, което не позволявало обработка с цел
произвеждане на земеделска продукция. Местността, в която се намирал имота много често
била наводнявана и това не е позволявало обработването му от ответника. На практика
ищцата не е изпълнила задълженията си по договорите за наем, тъй като отдадения под
наем имот не е бил годен за ползване по предназначението му и не е бил годен за обработка,
с цел производство на земеделска продукция.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно представения нотариален акт № 176, том 3, рег.№ 10285, нот.дело №
487/27.07.2012г. на нотариус № 221 с район на действие РРС, ищцата е собственик на
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63668.69.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-36/10.07.2007г. на
изпълнителния директор на АГКК, трайно предназначение на територията – земеделска и с
начин на трайно ползване – НИВА с площ от 13 880 кв.м., трета категория на земята,
находяща се в землището на с.Ряхово, община Сливо поле, обл.Русенска, в местността
„Топилица”, номер по предходен план: 069002, при граници: имот № 069001, имот №
000215, имот № 069003, имот № 069018 и имот № 069045. Ищцата сключила с ответника
три договора за наем на земеделска земя: на 20.07.2018г. за стопанската 2018/2019г.; за
стопанската 2019/2020г. и за стопанската 2020/2021г., по силата на които му отдала за
временно и възмездно ползване притежавания от нея гореописан недвижим имот, при
договорена наемна цена от не по-малко от 60.00 лева на декар. Договорено е в чл.4 от
съглашението, че плащането на наема се извършва до края на годината и в натура – в
едномесечен срок от прибирането на всеки вид договорена продукция.
От справката изготвена от Общинска служба по земеделие – гр.Сливо поле,
обл.Русенска /л.25 от делото/ е видно, че за стопанските 2018/2019г., 2019/2020г. и
2020/2021г., поземлен имот с идентификатор 63668.69.2 и заявен в Заявления по чл.70, ал.1
от ППЗСПЗЗ във вр.с чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ от ППК „Надежда” – с.Ряхово на основание
едногодишни договори за наем. И за трите стопански години Кооперацията е подавала
заявления за подпомагане, но дали е получавала такова и в какъв размер, данни може да даде
„Държавен Фонд Земеделие – РА Русе”.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
2
изводи:
Възражението на ответника, че Кооперацията не била ползвала имота на ищцата,
поради което й не й дължи наем, тъй като през процесните стопански години имота е бил в
състояние, което не позволявало обработка с цел произвеждане на земеделска продукция -
местността, в която се намирал имота много често била наводнявана и това не е позволявало
обработването му от ответника, съдът намира за неоснователно и противоречащо на
събраните по делото доказателства. Ако отдаденият под наем имот не е бил годен за
ползване по предназначението му, на първо място наемателят е разполагал с възможността
да прекрати сключените договори за наем, което той не е направил, дори напротив. Налице
са 3 сключени договори за наем със срок на действие от една стопанска година. Ако имотът
е бил негоден за ползване, дори и първият договор да не е бил развален, то липсва житейска
логика, ответникът да сключи още два такива, за следващите две стопански години. Това
изцяло опровергава твърдението му и сочи че отдаденият под наем недвижим имот е бил
годен за ползване по предназначението ме. Това изцяло се доказва и от справката изготвена
от Общинска служба по земеделие – гр.Сливо поле, обл.Русенска /л.25 от делото/, от която е
видно, че за стопанските 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г., поземлен имот с
идентификатор 63668.69.2 и заявен в Заявления по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.с чл.37б,
ал.3 от ЗСПЗЗ от ППК „Надежда” – с.Ряхово на основание едногодишни договори за наем,
както и че за трите стопански години Кооперацията е подавала заявления за подпомагане.
Това допълнително доказва, че имотът, отдаден под наем е бил годен за ползване по
предназначението му, бил е годен за обработка, с цел производство на земеделска
продукция.
Поради гореизложеното и от представените по делото 3 договора за наем се доказва
по категоричен начин, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение по
силата на сключени от ишцата с ответника три договора за наем на земеделска земя: на
20.07.2018г. за стопанската 2018/2019г.; за стопанската 2019/2020г. и за стопанската
2020/2021г., по силата на които отдала на ответната Кооперация за временно и възмездно
ползване притежавания от нея гореописан недвижим имот, при договорена наемна цена от
не по-малко от 60.00 лева на декар. Не са представени от ответника доказателства, че той е
заплатил дължимата се наемна цена по трите договора за наем, на договорените в чл.4 от
същите падежи, като доказателствената тежаст за това е негова, както му е било указано и с
доклада по делото. Тези доказателства следва да са и писмени, тъй като са задължението за
плащане на наемната цена е установено с писмен акт – сключените договори за наем.
По изложените съображения предявените обективно съединени искове се явяват
доказани както по правното си основание, така и по размер, поради което следва да се
уважат изцяло, като ответната кооперация бъде осъдена да заплати на ищцата сумите от
832.80 лева, представляваща дължим наем по договор за наем на земеделска земя от
20.07.2018г. за стопанската 2018/2019г.; 832.80 лева, представляваща дължим наем по
договор за наем на земеделска земя за стопанската 2019/2020г. и 832.80 лева,
представляваща дължим наем по договор за наем на земеделска земя за стопанската
3
2020/2021г. Върху трите главници следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на предявяване на исковете – 09.02.2022г. до окончателното им изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявените обективно
съединени искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по
настоящото дело разноски в размер на 455.00 лева – заплатени държавна такса за
производството по делото, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Предвид гореизложеното и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ППК „Надежда - Ряхово” със седалище и адрес на управление: с.Ряхово,
обл.Русенска, ул.”Искър” № 1, еик *********, представлявана от председателя Сашо Гочев
Грозданов, да заплати на Р. Г. М. от гр.Русе, ул.”***” № 5, с ЕГН: **********, сумите от
832.80 лева /осемстотин тридесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължим
наем по договор за наем на земеделска земя от 20.07.2018г. за стопанската 2018/2019г.;
832.80 лева /осемстотин тридесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължим
наем по договор за наем на земеделска земя за стопанската 2019/2020г. и 832.80 лева
/осемстотин тридесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължим наем по
договор за наем на земеделска земя за стопанската 2020/2021г., ведно със законната лихва
върху трите главници считано от 09.02.2022г. до окончателното им изплащане, както и
сумата от 455.00 /четиристотин петдесет и пет/ лева – направени по делото разноски.
Присъдените парични суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищцата:
Банка „ДСК” – IBAN: ******************, BIC: STSABGSF.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4