Р Е Ш Е Н И Е
№
3825/10.08.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14943 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от „*“ АД
против ответника С.Г.Д. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с искане да
бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в
общ размер на 614,60 лв., от които сумата от 546.42 лв., представляваща
главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури, издадени за периода
от 15.01.2018 г. до 13.04.2018 г., за обект на потребление с абонатен номер аб.№ **********, находящ се на адрес: гр. *, както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 68,18 лв., представляваща
сборът от мораторната лихва върху главницата по всяка фактура от падежа и́
до 27.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 9273/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, 46-ти състав, както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника се намират в
облигационно правоотношение относно продажбата на електрическа енергия, за
обект на потребление, заведен с абонатен номер аб.№ **********,
с клиентски номер кл.№ **********, находящ се на
адрес: гр. *. Сочи, че през процесния период, а и понастоящем, тези
облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД (ОУДПЕЕ), приети на
основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени с Решение
ОУ-061/07.11.2007 г. на (Д)КЕВР. Намира, че по силата на чл. 17, т. 2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД
(ОУДПЕЕ) ответникът е задължен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия по начина, определени в тези Общи условия, в сроковете,
регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ.
Намира, че с оглед разпоредбата на ал. 6 на същия член потребителят изпада в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Изтъква, че в
случаите, в които клиентът не е изпълнил задължението си в срок, той дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден,
съгласно чл.38 от ОУ ДПЕЕ. Твърди, че ответникът има неизплатени задължения в
общ размер на 614,60 лв. за процесния обект на потребление, като в посочената
сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 546,42 лв., с
номера: ФП № **********, ФП № **********, ФП № ********** и ФП № **********,
издадени за периода от 15.01.2018 г. до 13.04.2018 г., както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 68,18лв., представляваща сборът от мораторната
лихва върху главницата по всяка фактура от падежа й до 27.05.2019 г. Предвид
неизпълнение на задълженията по процесните фактури е учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № 9273/2019 г. по описа на ВРС, по което в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Издадената заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като на ищеца е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната
форма на искова защита. По изложените съображения по същество моли да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
процесните суми, за които е издадена заповедта за изпълнение, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на задължението. Уточнява, че не претендира плащане на
сумата в размер на 19,00 лв. по фактура ТП № **********/21.03.2018 г. (която е
предявена в Заявление по 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 9273/2019 г.), като исковата претенция е редуцирана до размера на
неплатения остатък по главница за консумирана ел.енергия и лихви за забава.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.Г.Д., чрез
назначения си особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който
предявеният иск се оспорва като допустим, но неоснователен. Твърди се, че
описаните в исковата молба обстоятелства не отговарят на действителното
положение между страните. Оспорва се наличието на облигационна връзка между
страните по силата на сключен между тях договор за продажба на електрическа
енергия, тъй като доказателства в тази насока не са представени по делото.
Ответникът оспорва доставянето на отразените в процесните фактури количества
електрическа енергия, като намира, че за посочения период такова количество ел.
енергия не би могло да бъде доставено на адреса на потребление, съответно да
бъде измерено от СТИ. Възразява и срещу акцесорната претенция за заплащане на
мораторна лихва. С оглед твърденията в исковата молба, че начислените суми с Фактура
от дата 31.03.2018 г., представляват такса за възстановяване на ел.енергия,
формира извода, че на 21.03.2018 г. електроснабдителното дружество е поискало
от електроразпределителното дружество „ЕРП - Север" АД да прекъсне
електроподаването в процесння имот и следователно след тази дата няма как да се
потребява ел.енергия. В условията на евентуалност счита, че след посочената
дата ищцовото дружество незаконосъобразно и без каквито и да е доказателства за
осъществен реален отчет на показания на СТИ, е начислило процесните суми и от
тази дата същите не му се следват. Счита, че размерът на сумата, начислена за
периода 27.02.2018 г. -27.03.2018 г., не е надлежно определен, както и че за
времето от 21.03.2018 г. до 27.03.2018 г. не би следвало да не се е потребявала
и отчитала ел.енергия поради прекъсването на електроподаването в имота. На
следващо място ответникът оспорва дължимостта на претендираната с депозираното
заявление по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9273/2019 г. по описа на ВРС
такса в размер на 19 лв., в случай, че
ищцовото дружество увеличи иска си с посочената сума. Намира клаузата в ОУ, въз
основа която е начислена сумата, за неравноправна на основание чл. 143, т. 18
ЗЗП, а доколкото не е уговорена индивидуално - и за нищожна, на осн.чл. 146 от ЗЗП, за което излага подробни аргументи и се
позовава на съществуваща съдебна практика. Отделно от изложеното особеният
представител на ответника твърди, че при извършена проверка в един от
центровете за обслужване на клиенти на ответното дружество в гр. Варна е
установил, че партида с клиентски номер ********** и абонатен номер **********
е служебно закрита, както и към същата няма задължения. Заявява,че при
извършена повторна проверка за сметката за електроенергия на
интернет-страницата на ищцовото дружество е потвърдена събраната от него
информация, че по процесната партида няма задължения. Поради това счита, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради пълно погасяване или отпаднало
основание в случай, че процесиите счетоводни документи са сторнирани. Настоява
за отхвърляне на исковата претенция с оглед всички изложени съображения.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска и моли за
постановяване на решение при признание на иска.
В съдебно заседание особения представител на
ответника признава иска.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Страните
са в облигационни отношения във връзка с договор за продажба на електрическа
енергия. Ответникът С.Г.Д., ЕГН ********** е клиент на ищеца „Е.П.“ АД и
притежава партида за обект находящ се в гр. *, с кл.
№ ********** и аб.№ **********.
От
приложените по делото фактури се установява, че за използвана електрическа
енергия ищцовото дружество е фактурирало суми в общ размер от 546,42 лв. за периода
15.01.2018 г. – 13.04.2018 г., както и за сумата от 19 лв. за възстановяване на
електрозахранване.
От
заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че на 23.10.2019 г. претендираните от ищеца суми за
изразходвана електроенергия са заплатени, както и обезщетенията за забава.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Производството е образувано по предявен
положителен установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, във връзка с проведено заповедно
производство по ч.гр.д. № 9273/2019 г. по описа на ВРС.
По отношение на допустимостта на производството
съдът констатира, че за вземането в размер на 19 лв., представляваща такса за
възстановяване на електрозахранването, е издадена заповед за изпълнение, но не
е предявен установителен иск. В тази хипотеза заповедта за изпълнение подлежи
на обезсилване от заповедния съд по отношение на непредявеното вземане.
Установява
се от допуснатата по делото ССЕ, че ответникът е заплатил изцяло доброволно в
хода на процеса претендираните вземания, което плащане съдът е длъжен да вземе
предвид съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и разрешенията дадени в ТР
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
По
отношение на извършването от особения представител на ответника признание на
иска, съдът не приема същото за надлежно процесуално действие. Съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК за признаване на исканията на другата страна
е необходимо изрично пълномощно. Особеният представител може да извършва
действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда,
пред който се води делото /чл. 29, ал. 5 ГПК/. В случая, доколкото признанието
на иска би имало за последица неговото уважаване, а съобразяването на извършено
плащане в хода на процеса, би имало за последица отхвърляне на иска, съдът
приема, че постановяване на решение при признание на иска не е в интерес на
ответника, поради което не следва да се одобрява от съда. Извършеното признание
на иска следва да се счита за признание на неизгоден факт, а именно че
вземанията се дължат. Доколкото не се приема за валидно изявлението на особения
представител, то и не следва да се уважава искането на ищеца за постановяване
на решение при условията на признание на иска.
Предвид
установяването по делото, че вземанията по заповедта за изпълнение са заплатени
в хода на процеса, то същите вече не се дължат и следва предявения положителен
установителен иск по чл. 422 ГПК да се отхвърли изцяло, доколкото
съществуването на вземането се установява към момента на приключване на устните
състезания.
Независимо
от отхвърлянето на иска разноските по делото следва да се възложат на
ответника, доколкото същият е станал причина за подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, предвид неизпълнението на задълженията му на
съответните падежи. Ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и 75 лв.
държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 150 лв. депозит за
назначаване на особен представител и 200 лв. за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза. Тези разноски са реално извършени и следва да се присъдят в негова
полза. Юрисконсултското възнаграждение за исковото
производство е адекватно определено съобразно правната и фактическа сложност на
делото, поради което и следва да се присъди в претендирания размер. Сумата в
размер на 150 лв. за депозит за назначаване на особен представител следва да се
върне на ищеца, предвид изричното изявление на особения представител на
ответника в съдебно заседание, че се отказва от тази част от възнаграждението
си.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът
С.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца „Е.П.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** *-Г, сума в общ размер на 614,60 лв., от
които сумата от 546.42 лв.,
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури,
издадени за периода от 15.01.2018 г. до 13.04.2018 г., за обект на потребление
с абонатен номер аб.№ **********, находящ се на
адрес: гр. *, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 68,18 лв., представляваща сборът от
мораторната лихва върху главницата по всяка фактура от падежа и́ до
27.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 9273/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, 46-ти състав, както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *, сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в заповедното производството
и сумата от 525 лв. /петстотин
двадесет и пет лева/, представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в исковото
производство.
ДА СЕ ПРЕВЕДЕ от специалната сметка за депозити на Варненски районен
съд по банковата сметка на ищеца в „РАЙФАЙЗЕН БАНК“, BIC ***, IBAN: ***, сумата от 150 лв.
/сто и петдесет лева/, част от общо внесения на 22.01.2020 г. /л. 68/ депозит в
размер на 300 лв. за назначаване на особен представител на ответника.
Дължимите
от ответника суми могат да се заплатят по представената със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение банкова сметка *** „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, BIC: ***, IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: