№ 206
гр. Шумен, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Г.ева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20233600100363 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от
изп. директори А.П.Л. и Р.К.Д., чрез адвокат Г. Б. Х. със съдебен адрес в гр. С. срещу Д. Д.
Е., ЕГН ********** с адрес в гр. Ш.... Ищецът твърди, че с влязла в сила Присъда № 260009
от 12.05.2021 г. постановена по НОХД № 307/2020 г. по описа на ОС – Силистра,
подсъдимият Д. Д. Е. е признат за виновен за това, че на 24.11.2018 г. около 17.00 ч. в с.
Окорш на кръстовището на ул. „Н....“ и ул. „Р...“, при управление на лек автомобил „Мазда“,
модел „Примаси“ с рег. № СС .... АМ е нарушил правилата за движение по пътищата,
вследствие на което е допуснал ПТП при което блъска пешеходеца Т.Ш. и по
непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на 28.11.2018 г., след което избягал от
местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.1, пр.1, б. „б“ във вр. с ал.1, б. „в“, във
вр. с чл.342, ал.1 от НК. Към датата на ПТП отговорността на водача на л.а. „Мазда“, модел
„Примаси“ с рег. № СС .... АМ е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“
при ищеца – застрахователна полица BG/238118002448232, валидна от 18.08.2018 г. до
17.08.2019 г. Родителите на починалия – Р.Ш. Ю. и М. А. Ю. са предявили пред
застрахователя претенции за изплащане на обезщетения по доброволен ред за
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сина им, като ищецът е платил в
полза на всеки един от тях обезщетение в размер на 80 000 лв. или общо 160 000 лв. С оглед
на това за застрахователя е налице правен интерес да претендира от виновният водач на
МПС възстановяване на изплатените застрахователни обезщетения в общ размер на 160 000
лв. С исковата молба ищецът претендира ответника да му заплати 160 000 лв.,
представляващи регресна претенция за изплатените от ищеца на Р.Ш. Ю. и М. А. Ю.
1
застрахователни обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените от
тях неимуществени вреди по повод смъртта на техния син, настъпила, вследствие на ПТП от
24.11.2018 г. в с. Окорш, ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от датата
на предявяване на иска до окончателно плащане на сумата.
В отговора си, Д. Д. Е. посочва, че не участвал в споразумението между
застрахователя и родителите на Т.Ш. за сумата от 160 000 лв. Моли сумите да бъдат
отхвърлени или намалени. В момента излежава присъдата си в Ловешкия затвор и разчита
на издръжка от дъщеря си, която на два пъти месечно му изпраща пари за лекарства и др.
неща от първа необходимост. Освен това дъщеря му плаща разходите на семейството,
поради обстоятелството, че съпругата на ищеца и нейна майка също е болна, трудоустроена
и от 7 години не работи. Твърди, че майката на починалия Т.Ш. - М. А. Ю. има вина за
случилото се. Тя не го е придружавала, въпреки здравословните му проблеми. Движейки се
сам по улиците Т.Ш. винаги неправилно е предприемал пресичанията по пътя.
С оглед направеното от ответника на основание чл.94 от ГПК искане, Определение
№ 465 от 01.07.2024 г. съдът е назначил адв. И. С. К. за процесуален представител на
ответника. В съдебно заседание процесуалният представител оспорва предявения иск
относно размера на платеното обезщетение, както и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязла в сила на 06.03.2023 г. Присъда № 260009 от 12.05.2021 г. по НОХД №
307/2020 г. по описа на ОС – Силистра ответникът Д. Д. Е. е признат за виновен в това, че на
24.11.2018 г. в с. О... на кръстовището на ул. „Н....“ с ул. „Р...“ при управление на лек
автомобил марка „Мазда“, модел „Примаси“ с рег. № СС .... АМ е нарушил правилата за
движение, а именно: чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, в резултат на
което е допуснал пътнотраспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта
на Т. Р.Ш., ЕГН ********** от с. О...., настъпила на 28.11.2018 г., като след деянието е
избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б. „б“ във вр. с
ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НС, чл.36 и чл.54 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от пет години, при първоначален общ режим на изтърпяване.
На основание чл.343г от НК Д. Д. Е. е лишен от правото по чл.37, ал.1, т.7 от НК да
управлява МПС за срок от пет години.
С решение № 114 от 08.07.2022 г. по ВНОХД № 361/2021 г. по описа на ВнАС е
изменена частично в наказателноосъдителната й част присъда № 260009 от 12.05.2021 г. по
НОХД № 307/2020 г. на ОС – Силистра, като признава Д. Д. Е. за невинен и го оправдава по
обвинението в нарушение на чл.20 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и увеличава размера на
наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години на
осем години.В останалата й част присъдата е потвърдена.
С решение № 50150 от 06.03.2023 г. по НД № 650/2022 г. на ВКС, ІІІ н.о. е изменено
2
решение № 114 от 08.07.2022 г. по ВНОХД № 361/2021 г. по описа на ВнАС, като е намалено
наложеното на Д. Д. Е.наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем
години на пет години.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява
обстоятелството, че към датата, на която е осъществено процесното ПТП между ищеца и
ответника има валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил
марка „Мазда“, модел „Примаси“ с рег. № СС .... АМ, обективиран в застрахователна полица
№ BG/23/118002448232, валидна от 18. 08.2018 г. до 17.08.2019 г.
В съдебно заседание е разпитана майката на починалия Т. Р.Ш. - М. А. Ю..
Свидетелката заявява, че са били задружно и сплотено семейство, включващо съпруга й,
сина им и дъщеря им. Синът им живеел с тях, но имал отделна стая, бил напълно
самостоятелен, сам се оправял и пазарувал. Не е ходел на работа, а е помагал на родителите
си при отглеждането на животни. Свидетелката и съпругът й изключително тежко са приели
загубата на сина си, не са успели да я преодолеят до настоящия момент и усещат
отсъствието му. Всеки месец ходят на гроба му, а всяка година правят мевлид (помен).
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката. В хода на процеса не са
събрани доказателства, които да ги оборват.
М. А. Ю. и Р.Ш. Ю., в качеството си на родители на починалия Т. Р.Ш.
(удостоверение за наследници изх. № 143 от 28.10.2022 г. кметство с. О....) са отправили към
ищеца застрахователни претенции по чл.380 от КЗ с вх. № 99-1919/21.03.2023 г. и вх. № 99-
1920/21.03.2023 г. Видно от писмо изх. № 99-2913/02.05.2023 г. на застрахователя и 2 бр.
платежни нареждания от 30.05.2023 г. родителите на починалия са получили
застрахователни обезщетения, чрез преводи по банковите им сметки в общ размер на
160 000 лв.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно правото на застрахователя да получи от виновния
водач на МПС, платеното на пострадалите застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане на претендираната сума. Предявените обективно и комулативно съединени искове
срещу ответното дружество са с правно основание чл.500, ал. 1, т.3 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са основателни, поради следните
съображения:
Съгласно чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ, освен в случаите по чл.433, т.1 от КЗ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
настъпването на ПТП е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на
3
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително. Разпоредбата урежда регресното право на
застрахователя по задължителна застраховка „ГО“ да получи от застрахования деликвент
платеното на увреденото лице обезщетение, при наличие на следните предпоставки: 1)
валиден застрахователен договор; 2) настъпване на застрахователно събитие, вследствие
нарушаване правилата на движение, уредени в ЗДвП, причинено от виновния водач, който
при настъпването му е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон и 3) изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
увреденото лице.
В случая и трите предпоставки са налице. Между страните е сключен
застрахователен договор за застраховка „Гражданска застраховка“ в предвидената от закона
форма (чл.344 от КЗ), съдържащ съществените елементи за този вид договор,
регламентирани с разпоредбата на чл.343, ал.1 от КЗ.
В случая е безспорно, че на 24.11.2018 г. е осъществено ПТП с участието на лек
автомобил, управляван от Д. Д. Е., при което е настъпила смъртта на Т. Р.Ш., като след
деянието ответникът е избягал от местопроизшествието. Наказателното производство е
приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Доказателствата по делото установяват и третият елемент от фактическия състав по
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ изплащане на застрахователно обезщетение в общ размер на 160 000
лв. от застрахователя на увредените лица.
В хода на процеса не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията,
въведени с отговора на исковата молба за съпричиняване, поради нарушение на правилата за
движение на ЗДвП от страна на Т. Р.Ш.. Предвид принципа на непосредственост и равенство
в процеса (чл.11 от ГПК), тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд,
независимо дали по отношение на тях са събрани доказателства в хода на наказателното
производство.
Относно възраженията свързани с размера на изплатените застрахователни
обезщетения. Разпоредбата на чл.380, ал.1 от КЗ, урежда способ за извънсъдебно
удовлетворяване от застрахователя на увреденото лице, предвид съществуващата правна
възможност на последния да предяви пряк иск срещу него – чл.432, ал.1 от КЗ. С
направеното от застрахователя предложение за размера на обезщетението и неговото
приемане от увреденото лице се предотвратява един бъдещ спор между тях. По същество е
налице извънсъдебна спогодба, с която страните по нея разрешават съществуващ между тях
спор или осуетяват възникването му. Следователно няма как съдът да определя размера на
застрахователното обезщетение, при условията на чл.52 от ЗЗД, тъй като той не е сезиран с
разрешаването на възникнал между страните спор, който те не са в състояние да разрешат
доброволно помежду си.
4
При определяне размера на застрахователното обезщетение не следва да участва
деликвента или негов представител. Предвид разпоредбите на чл.380 и чл.432 от КЗ, касае
се за правоотношения засягащи само застрахователя на деликвента и увреденото лице, които
не зависят и не следва да се съобразяват с волята на трето лице.
Предвид гореизложеното, съдът, счита, че предявения на основание чл.500,
ал.1, т.3 от КЗ, ал.1 от ТЗ иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, така
както е предявен.
Основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от датата
на завеждане на иска до окончателното й заплащане, поради наличие на неизпълнение на
парично задължение от ответника.
Относно разноските по делото.
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е направил
деловодни разноски в размер на 28 235 лв., включващи 1) 8 515 лв. разноски в
обезпечителното производство, от които държавна такса – 40 лв.; държавна такса за частна
жалба – 15 лв. и адвокатско възнаграждение – 8460 лв. и 2) 19 720 лв. разноски в исковото
производство, от които държавна такса – 6 400 лв.; депозит за призоваване на свидетел – 60
лв. и адвокатско възнаграждение – 13 260 лв.
На основание чл. 78, ал.5 от ГПК, ответникът е направил възражение за прекомерност
на заплатеното по адвокатско възнаграждение и поиска адвокатския хонорар да бъде
намален до предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер от 11 050 лв.
Съдът счита, че не е налице фактическа и правна на делото. С оглед на това заплатеното
адвокатско възнаграждение от 13 260 лв. е прекомерно и значително надхвърля
минималното адвокатско възнаграждение в размер на 11 050 лв., предвидено в чл.7, ал.2, т.5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. С оглед на това съдът присъжда по-нисък размер на
разноските в тази им част, като ответникът ще следва да заплати на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 11 050 лв. Следователно на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
представените писмени доказателства за направени разноски по делото и искането на ищeца
следва да му се присъдят направените по делото разноски в размер на 17 510 лв., а също
така, предвид т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 06. 11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС и направените в обезпечителното производство разноски в размер на 8 515
лв., предвид липсата от страна на ответника на възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, или в общ размер на 26 025 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Д. Д. Е., ЕГН ********** с адрес в гр. Ш... да заплати на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от
изп. директори А.П.Л. и Р.К.Д. сумата от 160 000 лв., представляваща регресно вземане по
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ възникнало с изплащането на застрахователни обезщетения на
правоимащи лица М. А. Ю., ЕГН ********** и Р.Ш. Ю., ЕГН ********** и двамата с
5
постоянен адрес с. О...., ул. „Я.... за претърпени от тях неимуществени вреди от настъпила в
резултат на пътнотранспортно произшествие на 24.11.2018 г. смърт на сина им Т. Р.Ш., ЕГН
********** – застрахователно събитие, представляващо покрит риск по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективирана в застрахователна
полица № BG /23/118002448232, валидна от 18.08.2018 г. до 17.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 18.08.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 26 025 лева, представляваща направените от
ищеца разноски по делото и по обезпечителното производство.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
6