№ 987
гр. Варна, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110104313 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Е. Т.“ ЕООД, с ЕИК***
и седалище и адрес на управление гр.Б., ул. „П.“ №15 срещу „М. Т.“ЕООД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление с.С., ул.“Г.Р.“№2, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и
чл.233 ал.1 пр.2 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищцовото дружество следните
суми: 3600лева, представляваща неплатена наемна цена за м. октомври, ноември и декември
2019г., дължима по Договор за наем на движима вещ от 01.03.2019г.; 3600лева,
представляваща неплатена наемна цена за м. януари, февруари, и март 2020г., дължима по
Договор за наем на движима вещ от 01.03.2019г.; 10000лева, представляващa неустойка,
начислена на осн. чл.24 от Договор за наем на движима вещ от 01.03.2019г. за периода от
31.12.2019г. до 02.04.2020г.; 8598лева, представляващa неустойка, начислена на осн. чл.25
от Договор за наем на движима вещ от 01.03.2019г. за периода от м. септември до
м.декември 2019г.; 3454лева, представляваща стойността на начислени разходи за
отстраняване на щети съгл. чл.12 от Договор за наем на движима вещ от 01.03.2019г.,
изрязващи се в подмяна на три бр. ламели, 3бр. калника с държащи и 2бр. стойки за
калници, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.03.2021г. до окончателно изплащане на задълженията.
В исковата молба се твърди, че на 01.03.2019г. между страните е сключен Договор
за наем на движима вещ: полуремарке, марка „Щмиц Каргобул Готха Ски 24 СЛ 10,5“, с рег.
№***. Съгласно договора вещта се предоставяла на наемателя за временно и възмездно
ползване срещу месечен наем от 1200лева с ДДС, платима до трето число на месеца. Срокът
на договора бил до 31.12.2019г. Наемателят платил последната наемна вноска за м.
септември 2019г., след което преустановил поклащанията по договора. За задълженията му
за м.10,11 и 12.2019г. били издадени фактури на обща стойност 3600лева. Съгласно чл.24 от
договора, ако наемателят не върне вещта или при забава в плащанията за повече от три
месеца, същият дължи неустойка в размер на 10000лева. Процесната вещ била върната на
наемодателя на 02.04.2020г. или 3м. и 2дни след изтичане срока на договора. В този смисъл
били издадени още три фактури за задълженията за м. 01,02 и 03.2020г. и една за
начислената неустойка съгласно чл.24 от договора. В чл.25 от договора страните договорили
1
и нак.лихва при забава в плащането на наемната цена в размер на 0,5% от наема за всеки
просрочен ден до датата на окончателното заплащане на месечния наем. За тези задължения
на наемателя били издадени 4бр. фактури на обща стойност от 8598лева. Сочи се, че тъй
като вещта, предмет на договора е върната повредена и съгл. чл.12 от договора били
начислени суми за отстраняването на щетите в обща размер от 3454лева - за подмяна на три
бр. ламели, 3бр. калника с държащи и 2бр. стойки за калници. Ищецът моли за уважаване на
исковите претенции, прави доказателствени искания и претендира присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В проведеното първо открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковете и моли да бъдат уважени. Ответникът се представлява от
пр.представител, който оспорва исковете по основание и размер и моли за тяхното
отхвърляне.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от съдържанието на представения по делото Договор за наем на движима вещ
от 01.03.2019г., страните са сключили същия, като ищецът като наемодател се е задължил да
предостави за временно и възмездно ползване на ответника, като наемател движима вещ
полуремарке, марка „Щмиц Каргобул Готха Ски 24 СЛ 10,5“, с рег.№*** за срок съгл. чл.9
от договора до 31.12.2019г.
Съгласно чл.4 от договора, наемателят се задължава да заплаща месечна наемна цена
в размер на 1000лева месечно, върху която сума се начислява ДДС /1200лева с ДДС/, като
падежът на задължението е до 3-то число на месеца.
Съгласно чл. 24 от договора за наем за неизпълнение на задължението за връщане на
наетата вещ след прекратяване на договора или при забава на плащане за повече от три
месеца, наемателят дължи неустойка в размер на 10000лева, както и обезщетение в размер
на наемната цена по т.3 за всеки месец до връщане на вещта.
Съгласно чл. 25 от процесния договор, при забава от страна на наемателя на
заплащането на наемната цена, той дължи неустойка в размер на 0,5% върху наемната цена,
за всеки просрочен ден до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 12 от договора вредите и поддръжката на наетата вещ са за сметка на
наемателя.
Представен по делото е приемо – предавателен протокол от 02.04.2020г., с която
вещта е върната на ищеца с опис на повредите по нея.
Към доказателствата по делото са приети фактури, издадени от ищеца на ответника за
периода от месец ноември 2019 г. до месец януари 2021г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, като за пораждане на правните му последици е достатъчно между
страните да бъде постигнато съгласие. Предаването на вещта, предмет на договора, и
заплащането на уговореното наемно възнаграждение не се включват във фактическия състав
на договора, а представляват изпълнение на породените от него договорни задължения.
Основното задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ на наемателя и да му
предостави свободното ползване на вещта в рамките на уговорения срок, а за наемателя се
пораждат следните правни задължения: да заплати уговореното наемно възнаграждение, да
пази вещта, като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение, да
2
заплаща всички уговорени разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, както
и да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване.
За да бъде уважена претенцията на ищеца за наемно възнаграждение, последният
следва в условията на пълно и главно доказване да установи наличието на наемно
правоотношение между страните, че е предал на наемателя – ответник държането на наетата
вещ в състояние, годно за обичайното или уговореното употребление, както и че през
процесния период е осигурил спокойното и безпрепятствено й ползване от наемателя.
Съдът приема за безспорно установено по делото наличието на наемно
правоотношение между страните, обективирано в процесния Договор за наем на от
01.03.2019г., с предмет движима вещ - полуремарке, марка „Щмиц Каргобул Готха Ски 24
СЛ 10,5“, с рег.№***. Договорът е сключен за срок до 31.12.2019г., като за процесния
период същият е бил действащ.
Предаването на държането на вещта и осигуряването на нейното ползване от страна
на ищеца, съдът намира за установени от представения Приемо-предавателен протокол от
02.04.2020г. и от показанията на свидетеля Тодор Игнатов Игнатов, които съдът кредитира в
цялост, като обективни, логични и последователни. Последният свидетелства затова, че
през 2019г. представители на фирмата ответник – мъж и жена, са взели наетата вещ.
Впоследствие след около една година представители на ищеца са отишли и са взели обратно
вещта от ответника, като същата не е била в състоянието в което е била предадена при
сключването на договора и е имала липси и повреди.
В този смисъл, за ответника – наемател е възникнало задължението да заплати
уговореното в чл.4 възнаграждение в размер на 1200лева с включен ДДС за периода от
месец октомври, ноември и декември 2019г. или общо в размер на 3600лева, като по делото
липсват доказателства за извършено плащане на наемната цена за посочения период.
Поради това, така предявеният иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД е
основателен и в полза на ищеца следва да бъде присъдена посочената сума, представляваща
наемна цена, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
24.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Текстът на чл.24, от договора предвижда, че когато наемателят не върне наетата вещ
след прекратяване на договора или при забава на плащане за повече от три месеца,
наемателят дължи неустойка в размер на 10000лева, както и обезщетение в размер на
наемната цена по т.3 за всеки месец до връщане на вещта. В този смисъл, съдът намира, че
считано от 31.12.2019г., договорът за наем е бил прекратен, като от този момент е
възникнало задължението на ответника за връщане на наетата вещ с приемо-предавателен
протокол, както и за заплащане на обезщетение в размер на уговорения наем за времето,
през което без правно основание е ползвал вещта, както и уговорената сума в размер на
10000лева.
Съгласно чл. 25 от процесния договор, при забава от страна на наемателя на
заплащането на наемната цена, той дължи и неустойка в размер на 0,5% върху наемната
цена за всеки просрочен ден до окончателното изплащане на сумата. Предпоставка за
начисляване на посочената неустойка е изпадането в забава на наемателя за заплащане на
дължимото наемно възнаграждение.
За установяване размера на тази претенция по делото е изслушано и прието
заключението по изготвена съдебно - счетоводна експертиза. Същото, като даващо отговор
на всички поставени му задачи, съобразно направените уточнения при изслушването му,
неоспорено от страните, изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото
доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца , бива възприето в
цялост от съда. От заключението на вещото лице се установява, че начислените неустойки
по фактурите са в общ размер от 8598лева. Поради това, предявеният иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е основателен и в полза на ищеца следва да бъде присъдена
3
посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
24.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на иска с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на наетата вещ:
За успешното провеждане на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по сключен договор
за наем; твърдяното увреждане на имущество на ищеца, както и размера на претендираната
сума – разходите за възстановяване на вещта. Съдът намира, че въпреки, че ищецът доказа,
че наетата вещ е била увредена от ответника, той не ангажира доказателства за размера на
претендираната сума или за необходимите разходи за възстановяване на вещта. В този
смисъл този иск остана недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатена ДТ от 1170,08лева и адв. хонорар
от 1600лева, съгласно договор за защита и съдействие от 24.03.2021г. или в общ размер на
2770,08лева.
Ответникът също има право на разноски на осн. чл. 78 ал.3 ГПК, но такива не са
поискани, поради което съдът не присъжда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М. Т.“ЕООД, ЕИК**** , със седалище и адрес на управление с.С.,
ул.“Г.Р.“№2, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Т.“ ЕООД, с ЕИК*** и седалище и адрес на управление
гр.Б., ул. „П.“ №15, следните суми: 3600лева, представляваща неплатена наемна цена за м.
октомври, ноември и декември 2019г., дължима по Договор за наем на движима вещ от
01.03.2019г.; 3600лева, представляваща неплатена наемна цена за м. януари, февруари, и
март 2020г., дължима по Договор за наем на движима вещ от 01.03.2019г.; 10000лева,
представляващa неустойка, начислена на осн. чл.24 от Договор за наем на движима вещ от
01.03.2019г. за периода от 31.12.2019г. до 02.04.2020г.; 8598лева, представляващa
неустойка, начислена на осн. чл.25 от Договор за наем на движима вещ от 01.03.2019г. за
периода от м. септември до м.декември 2019г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяване на иска – 24.03.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. Т.“ ЕООД, с ЕИК*** и седалище и адрес на
управление гр.Б., ул. „П.“ №15 срещу „М. Т.“ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление с.С., ул.“Г.Р.“№2 иск за осъждане ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 3454лева, представляваща стойността на начислени разходи за отстраняване на
щети съгл. чл.12 от Договор за наем на движима вещ от 01.03.2019г., изрязващи се в
подмяна на три бр. ламели, 3бр. калника с държащи и 2бр. стойки за калници, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба –
24.03.2021г. до окончателно изплащане на задълженията, на осн. чл.233 ал.1 пр.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „М. Т.“ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление с.С.,
4
ул.“Г.Р.“№2, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Т.“ ЕООД, с ЕИК*** и седалище и адрес на управление
гр.Б., ул. „П.“ №15, сумата от общо 2770,08лева., представляващи съдебно – деловодни
разноски, за платена ДТ от 1170,08лева ДТ и адв. хонорар от 1600лева, съгласно договор за
защита и съдействие от 24.03.2021г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5