Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

                            град Свиленград, 23.05.2019година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                      

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

 

при секретар: Т.Т., като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №210 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №18-0351-000819 от 06.11.2018година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на В.Г.В. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6месеца .

      Жалбоподателят В.Г.В. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Твърдят  се в жалбата общи доводи за допуснати процесуални нарушения,без да се конкретизират такива. Отделно от това се оспорва изложеното в обжалваният акт, като се твърди,че същият не бил извършил вмененото му нарушение,като се оспорва и размера на наложените наказания с довод за несъобразяване от страна на АНО с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.С оглед на изложеното моли  съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

       В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява  лично и с адв.Б.И., който  поддържа жалбата по изложените в нея доводи. По същество пледира за отмяна на обжалваният акт,като подробно аргументира защитата си в насока,че липсвал субективният елемент на твърдяното нарушение,тъй като въззивникът не бил собственик на процесното МПС, а самото то било с поставени регистрационни табели в процесният ден . По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното НП.

     Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

      Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

         На 20.10.2018г. св. К.Г.П. и И.Д.Г., изпълнявали служебните си задължения в гр.Любимец,като се позоционирали на улица Орбита.Около 12,15часа същите забелязали ,че по улица Орбита в посока „Папас олио” се движи товарен автомобил марка Ман Л2000 с рег.№Х 4057ВН  .На самата улица имало ограничители за височината на преминаващите по нея камиони,която според свидетелските показания била 3метра. Тъй като улицата била под наклон,въпреки,че камиона не надвишавал ограничителите,същият при преминаването под тях,закачил със задната си част от каросерията едно от тях и го съборил,поради което свидетелите спрели за проверка движещия товарен автомобил ,който бил управляван от въззивника. Извършили проверка на документите на водача. На место извикали служител от КАТ,като около 14,00часа на место дошъл св.Д.Г.Г..При извършената служебна проверка в системата на КАТ,св.Д.Г. установил, че товарният автомобил е с прекратена регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП на 25.09.2018г.,тъй като бил собственост на купувача В.В. 74 гр.Димитровград,т.к. била извършена разпоредителна сделка/покупко продажба/,съгласно договор за покупко продажба с №5571/12.07.2018г.,при което МПС не било регистрирано по надлежния ред.

           Контролният орган – Д.Г.Г. в присъствието на К.Г.П. и И.Д.Г. съставил на нарушителя –жалбоподател АУАН с № 454945/20.10.2018г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП-управление на МПС , което е с прекратена регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП.

          В констатиращият Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушител, който не вписал възражения против констатациите. 

        Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.

        Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на група към ОД на МВР Хасково, РУ - Свиленград, е издал  процесното НП№18-0351-000819 от 06.11. 2018година, с което за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено на жалбоподателя  административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6месеца .

         НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 06.03.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.

         По АНПр е налична справка за нарушител/водач,видно от която е правоспособен водач и има множество издадени АУАН,фишове и НП .

        Във връзка с твърдяното нарушение е изискана справка от АНО относно  собствеността на автомобила, разпоредителната сделка –между кои страни и на коя дата е сключена и кога е извършено служебно прекратяване на регистрацията на процесния автомобил,като са постъпили писма с приложени към тях доказателства съгласно които процесният автомобил е бил регистриран на територията на Р.България ,като впоследствие на 25.09.2018година е с прекратена регистрация поради извършена разпоредителна сделка –договор за покупко продажба №5571/12.07.2018г. ,като купувача В.В. 74 гр.Димитровград не бил пререгистрирал МПС в изискванията на закона в двумесечния срок и вследствие на което регистрацията на МПС е автоматично прекратена на 25.09.2018година.

         Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ - Свиленград да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Директора на ОДМВР - Хасково. На Съда е служебно известно, че Б.Ц.Б.е назначен на длъжността „Началник на група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”.

          Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – Д.Г.Г. , К.Г.П. и И.Д.Г.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.Г.Г. , К.Г.П. и И.Д.Г., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.

          С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

        При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

        Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

        Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

        Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието,  които да налагат неговата отмяна,поради което не се споделят доводите на жалбоподателя в тази насока.

           Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.

        При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

         От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява процесуалните изисквания досежно  неговото минимално съдържание, в съответствие с императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от актовете и е обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание на фактическото нарушение, предмет на повдигнатото административнонаказателно обвинение, против жалбоподателя.

            Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в проявление  на санкционната си власт в издаденото НП е посочил съответния осъществен административнонаказателен –санкционен състав, чийто елементи се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона задължения, считайки ги за осъществени, на което  основание  и е наложил предвидените административни наказания.

         Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя, респ. за какво нарушение е наказан, от тук и не може да се приеме за накърнено или ограничено правото му на защита. Още повече,  последната се реализира против фактите, а не против тяхната правна квалификация, като в конкретиката на казуса същите са били известни и точно,ясно оповестени.

            Поради това липсва допуснато процесуално нарушение, досежно този реквизит от формата и минимално изискуемото съдържание на АУАН, още повече предвид наличието на пълно съвпадение във възприетата материалноправна квалификация на всяко от твърдяните нарушения, между констатиращия акт и санкционния - НП. В тези фактически и правни рамки, в спазване на императивното предписание на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН,вр.т.7  –относимо към НП, се е произнесъл и АНО  подвеждайки нарушението с неговите обективни елементи, под действието на приложимият за същото санкционен  -административнонаказателен състав, на основание който същото подлежи на наказване, с който е завършил дейността по  правното му квалифициране, предпоставяща правна преценка, дължима в крайния  заключителен акт, ползващ се с правораздавателни характеристики.

         От материалноправна страна, преценено с оглед  приложението на материалния закон, съдът намира следното.

         Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

         От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин ,че на 20.10.2018 г., въззивникът жалбоподател управлявал товарен автомобил марка Ман Л2000 с рег.№Х 4057ВН, като се движел в гр.Любимец по улица Орбита в посока „Папас олио” .Безспорно е и това, че около 12,15часа, бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР Свиленград.Установява се от гласните доказателства, че при извършената проверка полицейските служители установили, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателят е бил със служебно прекратена регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП. Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек  автомобил не бил регистриран по съответния законов ред.

          Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване. От писмените доказателства ангажирани от страна на АНО се установява ,че процесното МПС е било предмет на разпоредителна сделка от 12.07.2018г. ,както и че в двумесечен срок от придобиването ,новият собственик не е изпълни задължението си по чл. 145, ал.1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое име, т.к договорът е скл. на дата 12.07.2018г, а нарушението е от дата 20.10.2018г, т.е. двумесечният срок е изтекъл на дата 12.09.2018г./ ден-сряда /. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила.Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират собственика  за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение).

         От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха.Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било собственост на фирма/съгласно писмените доказателства представени в съдебно заседание от АНО/и същото е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото.

    В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, водачът-несобственик на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това.Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно поради липса на субективният елемент на визираното нарушение, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.

          При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.

         Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което, като материално незаконосъобразно, издаденото наказателно постановление следва да се отмени.  

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

           ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление /НП/ №18-0351-000819 от 06.11.2018година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на В.Г.В. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6месеца .

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................