Решение по дело №1049/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 1053
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Елисавета Георгиева Деянчева
Дело: 20191520101049
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 16.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. 1049 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 79 от Закона за задълженията и договорите, във вр. с чл. 240 от с.з.

В исковата молба се сочи, че на 21.03.2014 г. бил сключен неформален, устен договор за заем със страни Д.С.Д. в качеството му на заемодател и К.Г.Т. като заемополучател, който договор имал за предмет сумата от 800.00 лева, последната реално предадена от заемодателя на заемополучателя.

Съгласно договора К.Г.Т. трябвало да върне заетата сума на падежа - 21.05.2014 г., но това не се случило и към датата на депозиране на исковата молба задължението му не било погасено.

За обезпечаване изпълнението на паричното задължение К.Т. издал на ищеца запис на заповед за сумата от 800.00 лева на 21.03.2014 г. с падеж 21.05.2014 г., но изпълнение отново нямало.

Ето защо се поддържа искане да бъде осъден К.Г.Т., да заплати на ищеца сумата от 800.00 лева, дължима по неформален договор за заем от 21.03.2014 г., обезпечен със запис на заповед от 21.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендират се и разноските по настоящото производство, вкл. тези за адвокатско възнаграждение

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на отговор.

В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват и не излагат становище по иска.

 

 

 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

           Като писмено доказателство по делото е приет Запис на заповед от 21.03.2014 г. за сумата от 800 лв., с поемател Д.С.Д., ЕГН ********** и издател ответника по настоящото дело. Видно от същия е, че падежната дата е 21.05.2014 г., а мястото на плащане – с. Еремия, общ. Невестино, обл. Кюстендил.

            Други доказателства не са ангажирани от страните.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

          Договорът за заем е уреден в чл. 240 ЗЗД като реален договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им. Предаването им е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ.

Съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, формирана с решение № 546 от 23.07.2011 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ІV г.о., в производството по иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им.

За доказване на обезпеченото със запис на заповед заемно правоотношение в случая е представена единствено ценната книга. От записите в нея обаче, не може да се направи извод за пряко предаване на сумата, доколкото документът, макар и редовен от външна страна, удостоверява единствено безусловното обещание на ответника да плати на ищцата сумата 800 лева на датата на падежа 21.05.2014 год. Не може да служи обаче като доказателство за сключен заем, нито на разписка за предаване на парични средства по договор за заем. Фактът на реално предаване на заемните средства не е елемент от фактическия състав на записа, поради което следва да се установява с други доказателства – извън записа него. И т.к. исковата сума е претендирана на основание договор за заем, а доказателства за установяването на посочените обстоятелства не са ангажирани, претенцията се възприема за недоказана и като такава ще бъде оставена без уважение.

Нещо повече, дори и при доказана връзка между записа на заповед и договор за заем, сключването на договора, включително предаването на заетата сума като елемент от неговия фактически състав, следва да се извърши с други доказателства, извън самия запис на заповед (в тази насока – решение № 78/17.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 20/2009 г., 1 ТО, ТК и решение № 88/27.05.2013 г. на ВКС по т.д. № 374/2012 г., 2 ТО, ТК). И след като в случая това не бе сторено, изводът за неоснователност на иска остава без алтернатива.

В допълнение -  твърденията за съществуващо вземане по силата на договор за заем, предполагат провеждане на главно и пълно доказване, вкл. и на предаването на сумата – арг. от нормата на чл. 154 от ГПК, независимо от това каква е избраната от страна на ответника процесуална защита. Липсата на представен писмен отговор в срока по закон не освобождава ищеца от вменената му доказателствена тежест, нито предполага основателност на иска само на това основание. Последиците от неподаването на отговор не могат да бъдат приравнени и на признание на иска. Несъмнено е, че чрез събраните доказателства тук не може да се създаде абсолютна увереност и сигурно убеждение във верността на фактическото твърдение за реално предаване на сумата, но въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба, не може да се презюмира, че само на това основание искът е основателен или да се приеме, че ищецът се освобождава от доказателствената тежест по чл.154 ал.1 ГПК (така и Решение №27 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1893/2013 г., II т.о., решение № 67 от 06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г. състав на ВКС, I т. о. и др.).

С оглед горното неоснователно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението.

По разноските: С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза на ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но т.к. искане, а и доказателства за сторени такива, не са ангажирани, произнасяне в т.см. не е необходимо.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на Д.С.Д., ЕГН: ********** с адрес *** против К.Г.Т., ЕГН: **********,***, за присъждане на сумата от 800,00 лв. (осемстотин лева и нула стотинки), дължима по неформален договор за заем от 21.03.2014 г., (обезпечен със запис на заповед от 21.03.2014 г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователна и недоказана.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: