№ 83
гр. Габрово, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20254200500124 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „*****“ АД срещу постановеното решение по
гр.д.№172/2024г. на РС-Трявна.
В жалбата се излагат твърдения, че ответното дружество се явява потребител на
енергийна услуга като краен клиент, който купува енергия от доставчика. Прави се
позоваване на представения по делото договор за наем от 26.02.2018г., с който ответното
дружество се е задължило да заплаща всички консумативи ,включително и използваната от
него в обекта електроенергия. В заявлението за достъп и пренос на електрическа енергия е
посочено, че то е подадено от ответника по делото , а предходен ползвател на енергийните
услуги е било дружеството наемодател „*****“ ЕООД,от което е изводимо, че задължено
лице по процесната фактура е „*****“ЕООД. Сочи се ,че при разпределяне на
доказателствената тежест не е било вменено като задължение на ищеца да представи
доказателства за стопанската дейност на ответника и редовно водено счетоводство от ищеца.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение ,ведно със законните последици.
Постъпил е писмен отговор от ответника, в който въззивната жалба е оспорена като
неоснователна.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
С обжалваното решение по гр.д.№172/2024г. на РС-Трявна е отхвърлен предявеният
1
иск по чл.422 ГПК от „ *****“ АД против “*****” ЕООД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца заплащане на следните суми: СУМАТА от 841,58 лева –
главница за незаплатени мрежови услуги по фактура, ведно със законната лихва за периода
от 19.03.2024г. до изплащане на вземането и СУМАТА от 17,18 лева – лихва за забава за
периода от 16.01.2024г. до 19.03.2024г. Съдът е приел, че като задължено лице по
процесната фактура е посочено “*****”ЕООД, като ищецът не е ангажирал доказателства
защо исковата претенция е насочена срещу ответника “*****” ЕООД и че задължението по
фактурата следва да се плати именно от него.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо .
Предмет на предявения установителен иск по чл.422 ГПК е установяване
съществуване вземането на ищеца „ *****“ АД от “*****” ЕООД за сумата от 858,76 лева,
от която 841,58 лева главница - за неплатена електроенергия по фактура №********** от
08.01.2024г. за периода 01.12.2023г. - 31.12.2023г. за обект в гр.Трявна ,ул.”*****”№160,
ведно със законната лихва от 20.03.2024г. до окончателното изплащане и сумата от 17,18
лева мораторна лихва за периода 16.01.2024г. - 19.03.2024г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№63/2024г. на РС-Трявна.
Ответникът оспорва да дължи исковите суми ,като се позовава ,че между него и
ищеца не е съществувало облигационно правоотношение през исковия период.
Не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при
разпределяне на доказателствената тежест, като предметът на спора не изисква събирането
на доказателства за стопанската дейност на ответното дружество и как е водено
счетоводството на ищеца, а установяване от ищеца ,че сумата по процесната фактура е
дължима от ответника за доставени мрежови услуги от ищеца за обект в гр.Трявна,
ул.”*****”160 / с посочен клиентски и абонатен номер в исковата молба/.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че фактурата от
08.01.2024г., на която се позовава ищецът, е издадена на “*****”ЕООД, с клиентски
№*******, за обект в гр.Трявна ,ул.”*****”№160, за сумата от 841,58лв. за осъществените
мрежови услуги за пренос и достъп за месец декември 2023г.
От представеното към исковата молба извлечение за фактури и плащания се
установява, че на “*****”ЕООД, с посочения по-горе клиентски номер, за посочения в
процесната фактура обект в гр.Трявна ,ул.”***** “№160, са издавани фактури и за
предходни месеци през периода м.септември 2023г.- м.декември 2023г., като в справката са
отразени като платени.
Представено е от ищеца и извлечение от сметка към 19.03.2024г., с клиент
“*****”ЕООД, абн.№1601027, ул.”*****”160, в което е отразена процесната фактура от
08.01.2024г. за сумата от 841,58лв. като неплатена, както и задължение за лихва от 17.18лв.
От тези доказателства се установява съществуващо правоотношение между ищеца и
“*****”ЕООД за обект в гр.Трявна ,ул.”***** “№160, за периода, за който е издадена
процесната фактура.Съществуването на наемно правоотношение между “*****”ЕООД, като
2
наемодател на собствения недвижим имот в гр.Трявна,ул.”*****”№160 и “***** “ЕООД
като наемател, по сключен договор за наем на 26.07.2018г., не поражда права и задължения
за ищеца , който не е страна по това правоотношение и не може да черпи права от процесния
договор. С оглед на това какви задължения са поети от наемателя по него е ирелевантно за
процесния спор.
От доказателствата по делото не се установява за периода, за който е издадена
процесната фактура :01.12.2023г.-31.12.2023г. , между ищеца и ответника, като клиент в
някоя от хипотезите на чл.4 от ОУ, да е възникнало правоотношение за обекта в гр.Трявна
,ул.”*****”№160. Самият ищец на 08.01.2024г. е издал процесната фактура със задължено
лице не ответника, а “*****”ЕООД. Съгласно чл.6 от ОУ за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „*****“АД всички фактури се издават на
клиента на дружеството по смисъла на разпоредбите от раздел ІІІ от ОУ, определящи
страните, като чл.4 в отделните хипотези определя кой има качеството „клиент“. Съгласно
чл.4,ал.1 от ОУ клиент е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
обекта , а съгласно ал.2 това може да бъде и трето лице , който е ползвател на обекта, при
условие ,че е представено писмено съгласие в нотариално заверена форма от собственика
или титуляра на вещното право на ползване. В раздел ІV от ОУ са уредени редът и
условията за встъпване в договорни отношения, като се изисква клиентът да подаде писмено
заявление до дружеството със съответните документи и е определен 10 дневен срок за
встъпване на клиента в договорни отношения с електроразпределителното дружество.
В случая от доказателствата по делото не се установява, че за периода, за който е
начислено задължението за исковата сума по процесната фактура, ответникът да е бил в
договорно правоотношение с ищцовото дружество като клиент съгласно ОУ. От данните по
делото се установява ,че към 20.12.2023г., когато ответникът е подал заявление за встъпване
в договорни отношения, не е имало сключен договор между страните по делото за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ищеца ,видно от
приложеното на л.59 от първоинстанционното дело писмо до “ *****“ЕООД. Съгласно чл.14
от ОУ клиентът встъпва в договорни правоотношения с електроразпределителното
дружество в срок от десет дни от подаване на заявлението, като не се твърди и няма
доказателства по делото такъв да е бил сключен с ответника до края на периода , за който е
издадена процесната фактура.
По изложените съображения предявеният иск по чл.422 ГПК за дължимост на
исковите суми от ответника е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, до
който извод е достигнал и първоинстанционният съд. С оглед на това обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
На основание чл.78 ГПК на ответника следва да се присъдят разноските за
въззивното производство в размер на 400 заплатено адвокатско възнаграждение.
Заявеното от жалбоподатля възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна за въззивното производство е направено при
3
евентуалност, ако е в по-висок размер от минималния по НМРАВ. В случая размерът на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника за въззивното производство не
надхвърля минималния по Наредбата, поради което не се е осъществило соченото при
евентуалност от жалбоподателя основание , на което се основава възражението за
прекомерност.
Предвид изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №85 от 18.12.2024г. по гр.д.№172/2024г. на РС-Трявна.
ОСЪЖДА „*****“ АД , ЕИК***** и адрес: гр. Варна, БУЛ.****** 258, ****** – Г, да
заплати на „*****“ ЕООД , ЕИК***** и адрес: гр. Трявна, УЛ.****** 160, сумата от 400 лева
- разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4