Решение по дело №8530/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3404
Дата: 3 юни 2025 г. (в сила от 3 юни 2025 г.)
Съдия: Пепа Маринова-Тонева
Дело: 20241100508530
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3404
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100508530 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 9789 от 23.05.2024 г. по гр.д. № 54034/2023 г. Софийски
районен съд, 63 състав: Признал за установено по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Д. И. К., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 1 559.71 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 18, находящ се в гр. София, район „Искър“,
ж.к. „Дружба“-2, бл. ****, за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г. вкл.;
сумата 220.95 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
15.09.2021 г. до 08.06.2023 г., и сумата 30.40 лева – главница за извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., както
и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС – 20.06.2023 г., до окончателното плащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС, като отхвърлил
1
иска за сумата от 6.42 лева – обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.07.2020 г. до 08.06.2023 г.; Признал за
установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. М. К., ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата 1 559.71 лева – главница, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 18,
находящ се в гр. София, район „Искър“, ж.к. „Дружба“-2, бл. ****, за периода
от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г. вкл.; сумата 220.94 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 08.06.2023 г., и сумата от
30.41 лева – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС –
20.06.2023 г., до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
34102/2023 г. на СРС, като отхвърлил иска за сумата от 6.42 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.07.2020 г. до 08.06.2023 г. Съобразно изхода на спора и чл. 78 ГПК са
разпределени разноските за заповедното и за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД, ЕИК *********,
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от двамата ответници.
Ответникът Д. И. К. обжалва решението в частите, с които предявените
срещу него искове са уважени, с оплаквания за неправилност - неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. Районният съд
неправилно приел, че е доказано наличие на облигационно правоотношение
между ищеца и ответника. По делото нямало безспорни и категорични
доказателства за притежанието на вещно право върху имота от ответника К..
Такова доказателство не представлявал представеният нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека. Договорът за ипотека доказвал само, че
имотът е ипотекиран, но не и кой е вещен ползвател. По делото безспорно се
установило, че за имота има открита партида на друго лице – Г.А.Ч., която
така била встъпила в облигационни отношения с ищеца. Съгласно
константната съдебна практика, потребител било лицето, на което е открита
2
партида. Съдът неправилно приел за дължими суми за лихви, след като
ищецът не ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите
в сайта дружеството или по друг начин, респективно не установил изпадането
в забава на ответника, като в жалбата се цитират клаузи от ОУ на договора от
2014 г. Нямало никакво основание за присъждане и на сумите за дялово
разпределение в полза на ищеца. В тежест на ищцовото дружество било да
докаже при условията на пълно доказване, че задължение на ответника е да
заплаща в полза на дружеството възнаграждение за услугата дялово
разпределение. Трябвало да се докаже основанието за това задължение, както
и че същото е в рамките на процесния период, а също и датата, на която
възнаграждението следвало да бъде платено. От страна на ищеца не били
ангажирани доказателства, от които да се установят при условията на пълно
доказване всички тези предпоставки, поради което този иск също бил
неоснователен. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените срещу въззивника искове. Претендира разноски за двете
инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл.
80 ГПК. Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение на
пълномощника му адв. С.К. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА.
Ответницата Ц. М. К. обжалва решението в частите, с които предявените
срещу нея искове са уважени, с оплаквания за неправилност - неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. Районният съд
неправилно приел, че ответницата е потребител на топлинна енергия, след
като по делото било установено, че такъв е другият ответник – Д. К.. Съдът не
съобразил константната съдебна практика, че вещният ползвател на имота,
който е поискал и му е открита партида за имота е потребител, а не голият
собственик. Откриването на партида било със силата на договор между
страните. В случая с всички представени документи по делото – фактури,
отчети за дялово разпределение и изравнителни сметки, сумите се
претендирали от ответника К.. Позовава се на Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
3
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобивало качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора дължало цената на
доставената топлинна енергия. Освен това имало съдебна практика, която не
приемала като безспорно и категорично доказателство договорната ипотека.
Съдът неправилно приел за дължими суми за лихви, след като ищецът не
ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта
дружеството или по друг начин, респективно не установил изпадането в
забава на ответника, като в жалбата се цитират клаузи от ОУ на договора от
2014 г. Нямало никакво основание за присъждане и на сумите за дялово
разпределение в полза на ищеца. В тежест на ищцовото дружество било да
докаже при условията на пълно доказване, че задължение на ответника е да
заплаща в полза на дружеството възнаграждение за услугата дялово
разпределение. Трябвало да се докаже основанието за това задължение, както
и че същото е в рамките на процесния период, а също и датата, на която
възнаграждението следвало да бъде платено. От страна на ищеца не били
ангажирани доказателства, от които да се установят при условията на пълно
доказване всички тези предпоставки, поради което този иск също бил
неоснователен. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените срещу въззивницата искове. Претендира разноски за двете
инстанции.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговори по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбите и моли съда да потвърди
решението в обжалваните части като правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „ДАЛСИЯ“ ООД (преди „Бруната“
ООД), ЕИК *********, не взема становище по жалбите.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от
надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по
основателността им.
4
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в
жалбите е правилно в обжалваните части по следните съображения:
Неоснователни са доводите в жалбите по делото да не било доказано
наличие на валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия за битови нужди между ищеца и ответниците.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.
Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и в един местен
всекидневник, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение
5
№ 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо
от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от
§ 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на
заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на
писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие.
В случая съвкупната преценка на приетите и неоспорени писмени
6
доказателства - нотариален акт № 41 от 13.07.2007 г., том ІІ, рег. № 9530, нот.
дело № 227 от 2007 г. на нотариус с рег. № 140 на НК, постановление за
възлагане на недвижим имот по изп.д. № 20128440400710 по описа на ЧСИ
С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, влязло в сила на 12.04.2022 г., протокол за
доброволно предаване на недвижим имот от 22.06.2022 г. с нотариална заверка
на подписите – обуславя единствен извод, че в процесния период 01.05.2020 г.
– 31.03.2022 г. ответниците са били собственици на процесния имот. С
нотариален акт № 41 от 13.07.2007 г. същите като съпрузи са учредили върху
собствения си имот, представляващ съпружеска имуществена общност,
находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“-2, бл. ****, ****, договорна ипотека за
обезпечаване на задължения по отпуснат им кредит. При учредяване на
ипотеката нотариусът е извършил възложената му с чл. 586, ал. 1 ГПК
проверка, че учредителите на ипотеката са собственици на ипотекирания
имот, като за доказване на правото си на собственост ответниците са
представили договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 07.08.1991 г. от Министерство на народната отбрана и
удостоверение за граждански брак от 23.09.1973 г. Ипотеката е вписана в АВ, а
впоследствие поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит
кредиторът „Банка ДСК“ АД е предприел действия по принудително
изпълнение. По образуваното изп.д. № 20128440400710 по описа на ЧСИ С.Я.,
рег. № 844 на КЧСИ, е извършена публична продан на процесния имот и с
влязло в сила на 12.04.2022 г. постановление имотът е възложен на Г.А.Ч.. С
протокол за доброволно предаване на недвижим имот от 22.06.2022 г.
ответниците предали имота на Гергана Чобанова, като се задължили да
покрият всички задължения за имота до 22.06.2022 г.
Въз основа на тези доказателства се установява по безспорен начин, че в
исковия период м. 05.2020 г. – м. 03.2022 г. ответниците са били собственици в
режим на съпружеска имуществена общност на процесния имот. Ответниците
нито са релевирали конкретни възражения, нито са ангажирали доказателства,
от които да се установи прехвърляне на правото на собственост или
учредяване на вещно право на ползване върху имота в полза на трето лице
преди процесния период. Представеното заявление за откриване на партида на
името на купувача от публичната продан е от 22.06.2022 г. и е ирелевантно за
спора, доколкото ищецът претендира вземания за период до 31.03.2022 г. При
липсата на твърдения бракът между ответниците да е бил прекратен преди
7
процесния период, откриването на партида на името на един от съпрузите за
имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, не изключва
качеството „битов клиент“ на другия съпруг. Отделен въпрос е, че по силата
на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от
двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството.
Същевременно не е било спорно и се установява че сградата, в която се
намира имотът, е топлоснабдена. Приети по делото в заверен препис са и
приложимите в процесния период Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, в сила от 12.08.2016 г. Ето защо по делото е установено, че в
процесния период м. 05.2020 г. – м. 03.2022 г. между ищеца и ответниците е
съществувало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия
за битови нужди, със съдържание по общите условия, като отношенията им в
процесния период са се регулирали от ЗЕ и Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Като клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, ответниците дължат цената на доставената в имота им
топлинна енергия, като дължимият размер за процесния период е изрично
признат с отговорите на исковата молба.
Неоснователни са и доводите в жалбите във връзка с акцесорните искове
за лихви за забава върху главниците за топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора – ал. 2 на чл. 84 ЗЗД.
Според чл. 33, ал. 2 от приложимите към процесния период и сега
действащи Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 12.08.2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от ОУ,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2,
т.е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за
8
отчетния период, отразяваща реалното потребление на база изравнителните
сметки. Тълкуването на тези клаузи по реда на чл. 20 ЗЗД налага извод, че
предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3
не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването
на обща фактура от страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година.
Необходимостта от изравняване на действително потребеното
количество топлинна енергия с начисленото за съответния отоплителен сезон
отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ.
осчетоводяването му. Дотогава кредиторът не може да иска изпълнение.
Следователно задължението за заплащане на стойността на действително
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото
на чл. 84, ал. 1 ЗЗД клиентът изпада в забава, считано от 15 септември на
съответната година, а отправяне на покана не е необходимо. Цитираните в
жалбите клаузи от общите условия от 2014 г. са неотносими за спора.
Неоснователни са и доводите във връзка с дължимостта на главниците за
дялово разпределение.
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ, отговорността за извършването
на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите
по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне
на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е
определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б, с който се урежда цената за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
В случая ищецът е сключил договор при ОУ с третото лице помагач за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.
139в, ал. 2 ЗЕ, който е приет по делото. С договора по чл. 139в ЗЕ, който се
одобрява от КЕВР, се определя и цената на услугата дялово разпределение по
посочените в ал. 3 на чл. 139в критерии, а цената на услугата се обявява на
интернет страниците на продавача и на търговеца, извършващ дялово
разпределение. Съгласно чл. 22 и чл. 36 от ОУ от 2016 г., клиентите заплащат
9
на продавача както сумите за потребената топлинна енергия, така и сумите за
извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец.
Следователно ищецът е доказал основанието да получи сумите за
извършеното дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР с
договора по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице помагач.
Противно на твърдяното в жалбите, по делото се установява от неоспореното
извлечение от сметки, че главниците за дялово разпределение касаят именно
процесния период.
Ето защо правилно районният съд е уважил исковете за главници за
топлинна енергия, за лихви за забава върху тези главници и за главници за
дялово разпределение в признатите с отговорите техни размери. Доводите в
жалбите са неоснователни, поради което първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход и изричната претенция, разноски за въззивното
производство се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки
извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от
100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9789 от 23.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 54034/2023 г. на Софийски районен съд, 63 състав в обжалваните
части, с които е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Д. И. К., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, сумата 1 559.71 лева – главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот
– апартамент № 18, находящ се в гр. София, район „Искър“, ж.к. „Дружба“-2,
бл. ****, за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г. вкл.; сумата 220.95 лева –
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до
08.06.2023 г., и сумата 30.40 лева – главница за извършена услуга дялово
10
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., както и законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
34102/2023 г. на СРС – 20.06.2023 г., до окончателното плащане на сумите,
както и е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че че Ц. М. К., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 1 559.71 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 18, находящ се в гр. София, район „Искър“,
ж.к. „Дружба“-2, бл. ****, за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г. вкл.;
сумата 220.94 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
15.09.2021 г. до 08.06.2023 г., и сумата от 30.41 лева – главница за извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., както
и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС – 20.06.2023 г., до окончателното плащане на
сумите.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, и Ц. М. К., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“-2, бл. ****, ****, да заплатят на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78 ГПК
сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 54034/2023 г. на Софийски
районен съд, 63 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на
„ДАЛСИЯ“ ООД (преди „Бруната“ ООД), ЕИК *********, като трето лице
помагач на страната на ищеца-въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12