М О Т И В И
към Присъда № 260017 от 9.3.2021 г.,
постановена по ВНОХД № 663 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Р Хасково
С Присъда № 260002 от 01.09.2020 година, постановена
по НОХД № 273 по описа за 2020 година на Районен съд Р Кърджали, подсъдимият Д.Н.П.
е признат за виновен в това, че на 02.03.2019 г. в землището на с.П., общ.К.,
причинил на Д.В.И.,*** лека телесна повреда, изразяваща се в оток и
кръвонасядания по главата, лицето и лявото бедро, които са довели до болка и
страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено в условията
на домашно насилие Р престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК,
поради което и на основание чл.54 от НК му наложил наказание глишаване от
свободаУ за срок от 4 месеца, и че през периода 02.03.2019 г.-06.08.2019 г.- на
02.03.2019 г. в землището на с.П., общ. К. и на 06.08.2019
г. в гр.К., при условията на продължавано престъпление, се заканил на Д.В.И. ***
с престъпление против нейната личност Р убийство и причиняване на телесна
повреда и отвличане, с отправяне на словесни заплахи срещу нея с изразите гей
сега ще те хвърля в това дере, ще те заровя тука, никой повече няма да те
видиТ, гще те срещна някъде на тъмно, ще те отвлека, ще те залея с киселина,
първо ще залея краката ти, после ще залея ръцете тиТ, гняма да може да се
покажеш пред хоратаТ и чрез извършване на действия спрямо нея Р нанасяне на
лека телесна повреда, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, поради
което и осн. чл.144, ал.3, предл. първо и предл. трето вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК и във вр. чл.54 от НК му наложил наказание глишаване от свободаУ за срок
от 1 година.
На осн. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия било
определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях Р глишаване от
свободаУ за срок от 1 година, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено
за срок от 3 години. С присъдата районният съд се произнесъл и по въпроса за
веществени доказателства и възложил в тежест на подсъдимия направените в
досъдебното и съдебното производство разноски.
Недоволен от така
постановената присъда е останал защитникът на подс. Р адв. Б., която я е
обжалвала в срок с доводи за нейната необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност и постановяването ѝ в разрез с материалния и процесуалния
закон. Моли за нейната отмяна и постановяване на оправдателна присъда, респ.
признаването на подсъдимия за невиновен. По реда на чл. 320, ал. 4 от НПК са
постъпили допълнителни писмени изложения, с които се критикува направения от
районния съд доказателствен анализ, тъй като наличните доказателства не били
изследвани в пълнота, а част от тях били тълкувани превратно, в частност
показанията на пострадалата И. и св. Р. Р близка приятелка на последната. Не
била дадена вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията на св. П.,
базирайки се на личните отношения помежду им, като се кредитирали единствено
показанията, обслужващи тезата на държавното обвинение. Районният съд не бил
коментирал показанията на св. Е. С. и К. П. с мотив, че същите не били
възприели обстоятелства от предмета на доказване, а напротив, съдът в съдебно
заседание сам бил достигнал до извод, че св. П. била в дома си на
инкриминираните дати, което правело първия извод несъстоятелен. Св. П., въпреки
напредналата си възраст, отлично била възприела тези факти, което потвърждавало
теза, че подсъдимият и пострадалата никога не били живели на семейни начала,
респ. в едно домакинство. Не се споделя извода на районния съд за еднопосочност
и последователност на показанията на пострадалата И.. Очевидно било, предвид
събраните доказателства, че подсъдимият и пострадалата не живеели в едно
домакинство, а пострадала преспивала епизодично в дома на подсъдимия, тъй като
имали сексуална връзка, като по този начин счита, че се обосновава извод за недоказаност на обвинението по
безспорен и категоричен начин.
В съдебно заседание Окръжна прокуратура Р Хасково
изпраща представител, който намира жалбата за частично основателна, тъй като
телесната повреда не била извършена в условията на домашно насилие. Живеенето в
едно домакинство включвало трайно състояние на съвместно съжителстване и
споделяне на общ бюджет. Посочва и обстоятелството, че пострадалата оставала да
спи при подсъдимия, когато децата ѝ били при своя баща, което било още един
аргумент за липсата на фактическо съжителство между пострадалата и подсъдимия.
Обосновава, че телесната повреда била престъпление, което се преследва по тъжба
на пострадалия. От друга страна, реална била заканата с убийство, в частност
тази на 02.03.2019 г. Налични били обилни данни за проявено за първи път
агресивно поведение от страна на подсъдимия, а и доказателства чрез национална
система 112 как през м. ноември 2018 г. пострадалата била търсила помощ от
правозащитните органи. На 02.03.2019 г. пострадалата била бита в тъмната част
на денонощието, извън населено място, като спрямо нея били отправяни вербални
изрази с ясна насоченост за лишаване от живот. Предходните инциденти на насилие
били обстоятелства, които в съзнанието на пострадалата можели да доведат до
вземане на решение и бързото му изпълнение от страна на подсъдимия, т.е.
осъществен бил съставът на заканата с убийство. За сломяване съпротивата на
пострадалата било използвано МПС за отдалечаване извън населено място. Прокурорът
счита, че обвинението за закана с убийство било абсолютно доказано, поради
което претендира видът и условията, при които било наложено наказанието
глишаване от свободаТ, да останат без промяна. Същевременно моли подсъдимият да
бъде оправдан за престъплението по чл. 131 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът сочи, че
според практиката на ВКС престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК било
съставомерно, когато пострадалият категорично променял своя обичаен ритъм на
живот и обичайното си съществуване, тъй като тогава заплахите и заканите били
реални и насочени против личността и били възприемани от него така, че да
възбудят основателен страх. Защитникът твърди, че пострадалата И. не била
променила по някакъв начин своя живот, респ. не била възприела реално
заплахите. Нямало нито един свидетел, който да е чул реално отправени закани и
заплахи от страна на подсъдимия към пострадалата и обвинението се градяло
единствено на показанията на самата пострадала и на нейната приятелка, която
единствено препредавала думи на пострадалата. Поддържа искането с въззивната
жалба за оправдаването на подсъдимия.
Подсъдимият в своя защита заявява, че се придържа към становището на
своя защитник, а в последната си дума застъпва становище за своята невинност и
претендира да бъде оправдан.
Пред въззивната инстанция, с оглед пълното изясняване на делото от
фактическа страна, съдът по свой почин допусна преразпит на свидетелите Д.И. и С.Р..
Хасковският окръжен съд, като взе предвид депозираните жалба и протест,
съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на
основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт,
намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена от процесуално
легитимирано лице по чл. 318, ал. 1 от НПК и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по
същество е частично основателна.
От събрания по делото доказателствен материал се установява от
фактическа страна, че подсъдимият Д.Н.П. и пострадалата Р св. Д.В.И. се
познавали отдавна, като от 2016 г. започнали да поддържат интимни отношения. Тогава
подсъдимият живеел на етаж от къща на ул. гЮ.Т № * в гр. К., собственост
на **** му. За да могат да консумират връзката си, И. често
оставала да пренощува на посочения адрес заедно с подс. П. в случаите, когато
нейните деца били при своя баща. Преимуществено обаче Д.И. обитавала жилището
си в гр. К., кв. В., бл. гТ.Т № *, където живеела в едно домакинство с двете си деца,
които отглеждала.
През лятото на 2018 г. отношенията между подсъдимия П. и св. Д.И. се
влошили и възникнали кавги помежду им. На 30.11.2018 г. вечерта подс. П. и
пострадалата И. се намирали на адреса на
ул. гЮ.Т № * в гр. К., когато
подсъдимият употребил алкохол и започнал да вика и да хвърля чаши. Пострадалата
се изплашила да не ѝ посегне, поради което се заключила в спалнята. Тя се
обадила на ЕЕН 112 и поискала да изпратят полицейски патрул. Съобщила, че
приятелят ѝ Д.П. побеснял и не я пускал да си тръгне. Тя също така се свързала
по телефона и с **** си Р св. М. В. В., който веднага
отишъл на място. След неговата намеса тя успяла да напусне дома на подсъдимия.
На 02.03.2019 г. вечерта пострадалата И. ***. Около 22:00 часа дошъл
подсъдимият, който искал да разговаря с нея и тя го поканила вътре.
Пострадалата му казала, че не желае повече да се виждат, с което той привидно
се съгласил, но я помолил да го закара до вкъщи. Св. И. с управлявания тогава
от нея автомобил закарала П. до адреса му, но когато пристигнали там,
подсъдимият взел ключа от колата, избутал И. на другата седалка и седнал на
шофьорското място. След това подкарал автомобила с висока скорост в посока към
с.П., общ.К. Пострадалата го молила да спре, но той не я
послушал. В землището на с.П., близо до гориста
местност, подсъдимият П. спрял автомобила и започнал да удря св. И. с шамари, в
областта на лицето и покрай ушите. Изкарал я насила и продължил да ѝ посяга.
Свидетелката се опитала да избяга, но била застигната от подсъдимия, който и
нанесъл удари и по бедрата и дърпал я за ръцете. Освен, че посегнал физически
на пострадалата, подс. П. отправил и заплахи с убийство към нея. Той я замъкнал
до едно дере встрани и й казал, че ще я зарови там и нямало да я намерят.
Употребил изразите: гей сега ще те хвърля в това дере, ще те заровя тука, никой
повече няма да те видиТ. Подсъдимият със сила върнал св. И. към колата, при
което ударил главата ѝ в рамката на отворената автомобилна врата. На
свидетелката ѝ причерняло и седнала на седалката. Изплашена от заплашителните
действия и думи на П., тя го умолявала да спре, казвала му, че всичко щяло да
бъде по старому, че нямало да се разделят. Започнала да го прегръща, за да се
успокои и спре да я удря. След като се поуспокоил, подсъдимият подкарал
автомобила към дома си, където слязъл. Св. И. се преместила на шофьорското
място и с колата се прибрала до вкъщи. Тъй като била притеснена, тя се обадила
на **** си св. В., който
дошъл при нея. Пострадалата му разказала за случилото се и споделила, че се
страхува от П..
На следващия ден Р 03.03.2019 г. Д.И. била прегледана от съдебен лекар,
за което било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 29/2019 г. При
извършения преглед на пострадалата, съдебният лекар установил оток и
кръвонасядания по главата, лицето и лявото бедро, които увреждания причинили
болка и страдание.
На 06.03.2019 г. св. И. подала жалба до ОД на МВР-Кърджали, в която
описала случилото се на 02.03.2019 г. Оплакала се, че подсъдимият ѝ нанесъл
побой, отправил ѝ заплахи за убийство и отвличане, което възбудило основателен
страх за живота ѝ, поради което настояла да бъдат предприети необходимите
действия в нейна защита.
На 17.05.2019 г., след обяд, подсъдимият П. се обадил по телефона на
св. И. и поискал да се видят по пътя за с. С., на изхода на гр.К. Той обещал да ѝ върне пари, които
ѝ дължал, тъй като двамата имали и неуредени финансови взаимоотношения още
отпреди. Подсъдимият уверил пострадалата, че не бил сам, а заедно с негов
приятел разхождали куче на посоченото място. Тя се съгласила и тръгнала, като
преди това предупредила своята колежка и приятелка св. С.Р., че ако ѝ позвъни,
трябва да сигнализира на тел.112 или полиция. Св. И. отишла с автомобила на
разклона за с. С., където се видяла с подсъдимия П.,
който се качил в колата на пострадалата и при разговора им станало ясно, че не
възнамерявал да ѝ върне пари, а всъщност искал отново да имат интимни
отношения. Двамата се скарали, като И. казала на подсъдимия да слезе от колата,
но той отказал. Тогава тя се опитала да избяга и тичайки, успяла да се качи в
автомобила и да си тръгне от там. Междувременно се обадила и на св. Р., която
сигнализирала на ЕЕН 112 и поискала да бъде изпратена полиция. Св. И. спряла на
паркинга до сградата на Съдебната палата в гр. К., където дошла и св. Р.. Малко след това там
пристигнал подсъдимият, както и дежурни полицейски служители Р свидетелите Р. Х. К. и Т. Н.Н.. Пострадалата съобщила на органите на реда, че
по-рано се видели с подс. П. близо до с.С., където възникнал конфликт между тях и той ѝ ударил шамар.
Св. И. споделила също, че имали проблеми от известно време, като и друг път
подсъдимият ѝ бил посягал. Поискала от полицейския служител Н. да поговори с
него да не я притеснява повече, тъй като не желаела да имат отношения, а не да
му пише протокол за предупреждение, както полицаят предложил. На място подс. П.
бил предупреден устно да не се кара и саморазправя с пострадалата.
Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното производство
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 70/2019 г. с вещо лице д-р М., на 02.03.2019 г. на Д.В.И. са причинени оток и
кръвонасядания по главата, лицето и лявото бедро. Описаните увреждания са
получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и било възможно да
са получени по начина, съобщен от пострадалата. Уврежданията били довели до
болка и страдание. При разпита си по реда на чл. 282 от НПК, медицинският
експерт поддържа изцяло своето заключение. Допълва и обяснява за разликата
между тилната област (окосмената част на главата) и тила. Не можело да се каже дали
травматичните увреждания били при действието на удар с тъп предмет или удар
върху такъв, но категорично не можели да се получат единствено при падане върху
хоризонтална плоскост на терена.
Така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Окръжен
съд Р Хасково възприе въз основа на събрания в хода на съдебното следствие и
досъдебното производство доказателствен материал, а именно чрез събраните
гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Д.В.И., както и нейния
преразпит пред въззивната инстанция и дадените от нея показания в хода на ДП, приобщени
от настоящата инстанция по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Н. Д. М., С.В.Р., както и нейния преразпит пред въззивната
инстанция и приобщените от нея показания в хода на ДП, прочетени по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, от показанията на М. В. В.- **** на
пострадалата, Р. Х. К., Т. Н.Н.,
Д. Х. П., Е. А. С., К. И. П., обясненията на подсъдимия П., заключението на вещото
лице по назначената съдебномедицинска експертиза и разпита му, събраните в хода
на ДП доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Гореизложената фактическа обстановка е била oтчасти изяснена и от контролираната
инстанция, но настоящият състав намери основания за нейната корекция, предвид
направения собствен доказателствен анализ и приложението на приложимите
материалноправни норми, които се субсумират от престъпната деятелност на
подсъдимия П..
Настоящият състав не намира направения от районния съд анализ
на доказателствата по делото в
отделни негови части като пълен, всеобхватен и изцяло съответен, поради което и
същият не отговаря на заложените в чл. 13 и чл. 107, ал. 5 от НПК стандарти
досежно оценката на доказателствените средства, поотделно и в съвкупост. Предвид
изложеното, настоящият състав доразви изводите на районния съд относно
изводимите от доказателствените източници по делото факти и обстоятелства,
касаещи предмета на доказване, а съответно изложи свои такива. Отделно от това
заложените в чл. 339, ал. 2 от НПК стандарти изискват от този съд да отговори
на въпросите, изложени в жалбата, инициирала настоящата въззивна проверка.
Присъдата, предмет на настоящата въззивна проверка, не е постановена
при спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност
и законосъобразност, поради което и следва да бъде изменена.
При така установената фактическа обстановка съдът намира обвинението за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т.5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК за
несъставомерно от обективна страна поради липсата на квалифициращия белег
деянието да е извършено в условията на домашно насилие.
Следва да се споделят изводите от правна страна на районния съд, че на
процесната дата 02.03.2019 г. подсъдимият П. причинил на пострадалата св. И.
травматични увреждания, изразяващи се в оток и кръвонасядания по главата,
лицето и лявото бедро по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, като леката телесна
повреда е причинила болка или страдание без разстройство на здравето. Квалификацията
на извършеното от подсъдимия е в съответствие със задължителните указания на
Пленума на ВС, изложени в т.16 на Постановление № 3 от 27.11.1979г., а именно
за разстройство на здравето по смисъла на чл. 130 от НК се касае, когато е
налице гсамо болка или страданиеТ,
което се свежда до краткотрайни телесни повреди. В тази си част, районният съд
е направил изводи, които в пълна степен кореспондират на събраните по делото
доказателства.
Квалифициращият белег гпри условията на домашно насилиеТ обаче не е
налице в настоящия случай, тъй като не може да се възприеме тезата, че
подсъдимият П. и св. Д.И. са живели в едно домакинство, още по-малко пък да са
били във фактическо съжителство. От показанията на свидетелите В. Р ***** на
пострадалата, Д. П. Р ***** на
подсъдимия, С., К. П. Р **** на подсъдимия и обясненията на самия П. се установява
категорично, че св. Д.И. не е живяла в едно домакинство с подсъдимия в къщата
на ул. гЮ.Т № * гр.К. Доколкото НК не дава легална дефиниция на домакинство,
такава се открива в ¤1, т.2 от ДР на ДОПК и включва съпрузите, лицата, живеещи
във фактическо съпружеско съжителство, както и техните деца и роднини, ако
живеят при тях. Съгласно ¤3, т. 5 от ДР на Закон за преброяване на населението
и жилищния фонд в Република България през 2011год., гдомакинствоТ са две
и повече лица, които живеят заедно в едно жилище или в част от жилище.
Домакинство е и едно лице, което живее в самостоятелно жилище, в стая или в
част от нея към дадено жилище, живее на самостоятелен бюджет по отношение на
разходите за хранене и разходите за задоволяване на други потребности.Т. В случая не може да има спор от събраните по делото
доказателства, че подсъдимият П. и св. Д.И. са нямали общ бюджет и не са живели
в едно жилище. Напротив, двамата са имали само интимни контакти, с което се
изчерпвали техните взаимоотношения и именно с такава цел св. И. е пренощувала често
на този адрес. Още повече, че св. И. има две деца, за които се грижи и живее именно
с тях в едно домакинство в гр. К., кв. В., бл. гТ.Т № *, което се установява и от показанията на най- близкия
й роднина, разпитан по делото Р св. В. Доказателствата по делото установяват,
че И. е оставала да пренощува в къщата на ул. гЮ.Т № *, когато децата
ѝ били при баща им. Нещо повече, св. С. познава
както подсъдимия, така и Д.И. и споделя, че И. е нейна съседка, като винаги я
виждала сама, без подсъдимия. Същата свидетелка е виждала жилището на ул. гЮ.Т № * в гр.К. и споделя, че нямало женско присъствие Р нито дрехи,
нито тоалетни принадлежности. Предвид всичко изложено, не може да се изведе П.
и И. да са живели заедно и да са имали общ бюджет, което изключва това те да са
формирали едно домакинство. Липсата на едно домакинство изключва и леката
телесна повреда да е нанесена от подсъдимия в условията на домашно насилие.
Предвид изложеното, от обективна и субективна страна, деянието на подсъдимия
осъществява състава на чл. 130, ал. 2 от НК, което пък, на основание чл. 161,
ал. 1 от НК, се преследва само по тъжба на пострадалия, тъй като е престъпление
от частен, а не от общ характер. Доколкото престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК е от частен характер, а същевременно пострадалата Д.И. не е била
конституирана пред първата инстанция като частен обвинител, който да поддържа
наред с прокурора повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т.5а, вр. чл. 130,
ал. 2 от НК, са изчерпани
процесуалните възможности за осъждането на подсъдимия за извършено
престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия. В проведеното на 09.03.2021год.
съдебно заседание прокурорът също не се е възползвал от процесуалната
възможност да поиска от съда да се произнесе с присъдата и за престъплението,
което се преследва по тъжба на пострадалата съгласно същата разпоредба на чл.287, ал.5 НПК. Именно поради това съдът
оправда подсъдимия по повдигнатото му обвинение и отмени атакуваната присъда в
тази ѝ част.
Що се касае за повдигнатото на подсъдимия П. обвинение за престъпление
по чл. 144, ал. 3 от НК, извършено при условията на продължавано престъпление и
в условията на домашно насилие, настоящият състав споделя доводите на районния съд само досежно
извършеното на 02.03.2019год. деяние по чл.144, ал.3 НК.
Както е отбелязал и съставът на контролираната инстанция, съгласно
трайно установената съдебна практика, изразена в ТР № 53 от 18.11.1989 г. на
ОСНК на ВС, престъплението по чл. 144, ал.3 от НК /закана за убийство/ е
квалифициран състав на престъплението по чл.144, ал.1 от НК Р закана с
престъпление. За осъществяване на престъплението от обективна страна се изисква
изразени чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице,
която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването ѝ. ТР № 53 от 18.11.1989 г. на ОСНК на ВС отрича непременно да
е налице уплаха у пострадалия, за да бъде осъществен състава на престъплението
от обективна страна. Напротив, достатъчно е лицето да е възприело обективирана
с думи или действия закана, същата да е възприета от него като реална и
възможна да възбуди основателен страх конкретно за осъществяване на заканата.
От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя
е възприета от заплашения като действителна заплаха. Отрича се и наличието на
оформено решение на дееца за извършване на заканата.
При така установената от двете съдебни инстанции фактическа картина,
следва да се сподели тезата на държавното обвинение, че на 02.03.2019 г.
подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 144, ал.3 от НК.
Безспорно установено от обективна страна е, че при възникнала между
подсъдимия П. и пострадала И. кавга на 02.03.2019 г., в землището на с. П., общ. К. подсъдимият
осъществил признаците на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, като на
инкриминираната дата предприел такова поведение Р вербални закани с убийство,
насочени към пострадалото лице Д.И., които закани са били възприети от нея.
Видно от нейните показания, тя е възприела обективираните в думи закани, като
подсъдимият отправил към нея изразите гей сега ще те хвърля в това дере, ще те
заровя тука, никой повече няма да те видиТ. Както правилно е отбелязал и
районният съд, тези вербални закани са били съпътствани от нанесената на Д.И.
лека телесна повреда, което подкрепя извода, че тази вербална закана е била
възприета от И. и е в състояние да възбуди основателен страх у лицето за
нейното осъществяване. Уповавайки се на изложеното, правилно районния съд е
приел, че в настоящия случай е налице заплаха, годна да предизвика основателен
страх у пострадалото лице.
Що се касае за деянието на 06.08.2019 г., настоящият състав намира, че
обвинението в тази му част не е категорично и безспорно доказано. Обвинителната
теза в тази ѝ част се базира единствено на показанията на св. Д.И. и не
кореспондира с останалите събрани по делото доказателства. Макар изначално
показанията на всички свидетели да се характеризират с еднаква доказателствена
тежест, доказателствата, изводими от показанията на свидетелите, се преценяват
не съобразно броя на свидетелите, а съобразно фактите и обстоятелства, които
същите установяват, ценени през призмата на целия доказателствен материал. В
този смисъл е Решение № 428 от 19.11.2015
г. на ВКС по н. д. № 1149/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията С. И., което макар и да не представлява задължителна
практика за настоящия състав, е в духа и смисъла на наказателния процес,
регламентиращ правилата за оценка и анализ на доказателствените източници и се
споделя. Иначе казано, показанията на св. И. в тази им част не могат да бъдат
натоварени с достатъчно доверие, което да обуслови виновност на подсъдимия в
това, на 06.08.2019 г. да се е заканил с причиняване на телесно увреждане и
отвличане като изрекъл към св. И. следните думи: гще те срещна някъде на тъмно,
ще те отвлека, ще те залея с киселина, първо ще залея краката ти, после ще
залея ръцете тиТ, гняма да може да се покажеш пред хоратаТ. Така, тези
свидетелски показания остават изолирани от останалия събран доказателствен
материал. Поради изложеното, съдът призна подсъдимия за невиновен за деянието,
касаещо процесната дата 06.08.2019 г., респ. за невиновен в извършване на
престъплението по чл.144 НК при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26 от НК. Предвид това, подсъдимият бе оправдан за това, че на
06.08.2019 г. в гр. К., се заканил на
Д.В.И. *** с престъпление против нейната личност Р с убийство, причиняване на
телесна повреда и отвличане, като отправил словесни заплахи срещу нея с
изразите гще те срещна някъде на тъмно, ще те отвлека, ще те залея с киселина,
първо ще залея краката ти, после ще залея ръцете тиТ, гняма да може да се
покажеш пред хората и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, както и за това деянието да е било извършено в условията на
домашно насилие.
Не се споделя и възприетата от районния съд теза, че деянието е извършено
в условията на домашно насилие. Както вече бе посочено по-горе в настоящия
съдебен акт, доказателствата по делото не сочат П. и И. да са живели заедно и
да са имали общ бюджет, което съответно изключва това те да са формирали едно
домакинство. Липсата на едно домакинство изключва и обстоятелството деянието на
02.03.2019год. да е извършено от подсъдимия в условията на домашно насилие,
поради което и оправда подсъдимия за това деянието да е извършено при условията
на домашно насилие и измени присъдата в горния смисъл.
Така, от обективна страна, на 02.03.2019 г., в землището на с.П., общ. К. подсъдимият П.
се заканил на Д.В.И.,*** с престъпление против нейната личност Р убийство и
причиняване на телесна повреда и отвличане, с отправяне на словесни заплахи
срещу нея с изразите гей сега ще те хвърля в това дере, ще те заровя тука,
никой повече няма да те видиТ.
От субективна страна районният съд е приел, че са налице признаците на
престъплението, в което е обвинен П.,
което се възприема и от настоящата инстанция. Подсъдимият е съзнавал, че
съдържанието на тези вербални закани с убийство и че отправянето им към
пострадалото лице, биха могли да бъдат възприети от застрашената като
действителна заплаха, която може да бъде осъществена, което обуславя наличието
на интелектуалния елемент от субективна страна. Подсъдимият е отправил
обективирани с думи закани с убийство, така че същите да бъдат възприети от Д.И.,
т.е. същите представляват реална заплаха за осъществяването им. Подсъдимият е
отправил заканите си във видимо агресивно състояние, предвид също така нанесената
на пострадалата лека телесна повреда.
За престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК законът предвижда наказание глишаване от свободаУ до 6 години. Съдът намира,
че видът и размерът на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление
следва да се определят на плоскостта на чл. 55 от НК, предвид което измени
присъдата в частта досежно наложеното на подсъдимия наказание за деянието по
чл. 144, ал. 3, предл. I-во, вр. ал. 1
от НК. Степента на обществената опасност на деянието му не е висока, а установената
фактология по делото не позволява да се приеме, че извършеното от дееца се
отличава с признаци, които да обуславят по-висока степен на обществената
опасност в сравнение с други подобни случаи. Личността на самия деец също не се
отличава с висока степен на обществено опасност, а напротив, същият е с чисто
съдебно минало и видно от справката, е с добри характеристични данни. Отегчаващи
отговорността обстоятелства настоящият състав не установи. Въз основа на
изложеното съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, предвид което, на основание чл. 55, ал.1, т.2, б. гбТ съдът
замени предвиденото наказание глишаване от свободаТ и определи наказание
гпробацияТ при следните пробационни мерки, а именно гзадължителна регистрация
по настоящ адресТ за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично, гзадължителни
периодични срещи с пробационен служителТ за срок от 1 година и гбезвъзмезден
труд в полза на обществотоТ Р 100 часа за 1 година.
Доколкото съдът оправда подсъдимия за повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т.5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, респ. липсва
престъпна деятелност, която да покрива характеристиките на реална съвкупност по
смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, съдът отмени атакуваната присъда в тази ѝ част.
Присъдата без изменена и в частта ѝ досежно веществените доказателства,
като съдът постанови същите да останат по делото.
С оглед изложеното дотук, Окръжен съд Р Хасково намира, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена в останалите ѝ части като
правилна и законосъобразна, тъй като е постановена при изяснена фактическа
обстановка, законът е приложен правилно, не са допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател:
Членове: 1.
2.