Определение по дело №540/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1179
Дата: 19 май 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20222100500540
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1179
гр. Бургас, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500540 по описа за 2022 година
Производството е по чл.413, ал.2 ГПК и e образувано по частната жалба на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, Столична община, бул."Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, оф.4, против разпореждане № 3028/10.04.2022 г. по ч.гр.д.1196/2022 г. по
описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Т. Т. Т. от *** за заплащане на
сумата от общо 785.65 лв, представляваща главница, дължима по договор за мобилни услуги
сключен на 08.12.2017г. с “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, вземанията по
които - по пет броя фактури, издадени в периода от 15.12. 2017 г. до 15.04.2018 г., са били
прехвърлени от “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на заявителя - с
Приложение № 1/28.02.2019 г. към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
15.10.2018 г., ведно със законната лихва и деловодните разноски.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като са неправилни
изводите на съда, че заявителят не е изпълнил дадените му от съда указания да
конкретизира обстоятелствата, от които произтича вземането му. Твърди се, че в
заповедното производство е достатъчно да се посочат съществените юридически факти, от
които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му, а не е
необходимо да се посочват всички обстоятелства, имащи значение за основателността на
заявената претенция и за евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването й,
тъй като препис от нея не се връчва на длъжника. Твърди се, че в заявлението и
допълнителното уточнение към него, са посочени юридическите факти, на които те се
основават /договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги/, конкретните размери на
1
всяко вземане, период на дължимост, както и обстоятелствата, имащи значение за
настъпване на изискуемостта и не са налице пречки по смисъла на чл.410, ал.2 ГПК за
издаване на исканата заповед за изпълнение. Претендира се съдът да отмени атакуваното
разпореждане и да се произнесе по същество на въпроса.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Производството пред заповедния БРС е образувано по постъпило заявление от
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение против Т. Т. Т. от *** за заплащане на сумата от общо 785.65 лв – главница и
законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението. Посочено, че вземането
произтича от „неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги,
за който е открит акаунт № **********, сключен между Българска телекомуникационна
компания ЕАД и Т. Т. Т., обективирано в издадени и непогасени фактури“, като вземането е
прехвърлено от „БТК“ ЕАД на заявителя. В т.12 от заявлението е пояснено, че предмет на
правоотношението е предоставяне на електронни съобщителни услуги на потребителя чрез
обществена електронна съобщителна мрежа. Посочени са издадените фактури за дължими,
но незаплатени суми и е посочен периодът, за който се дължат. Твърди се, че на 28.02.2019
г. е подписано Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания от 15.10.2018 г., по
силата на който вземанията на БТК ЕАД, произтичащи от договор за телекомуникационни
услуги, за който е открит акаунт № **********, са прехвърлени на заявителя. Твърди се, че
длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за станалата продажба на вземането с
уведомително писмо от цедента.
С разпореждане № 2571 от 28.02.2022 г. заповедният съд е оставил заявлението
без движение, като на заявителя са дадени следните указания: да се индивидуализират
надлежно договорите, които твърди да са сключени от длъжника с БТК ЕАД, с всички
анекси, с дати на сключване и предмет, съответно какви са дължимите суми по всеки един
от тях поотделно – по видове /месечни абонаментни такси, цени на предоставени
допълнителни услуги, лизингови вноски, неустойки/ и по периоди.
В изпълнение на това разпореждане заявителят е уточнил в нарочна молба, че
вземането е по сключен между длъжника и БТК ЕАД договор № 546146708122017-42372387
от 08.12.2017 г., с предмет „предоставяне на мобилен интернет и мобилни разговори, както
и за предоставяне на мобилен апарат“. Посочено е, че за този договор е открит акаунт №
**********, като по открития акаунт са издадени фактури на обща стойност 785,65 лв.
Изброени са 5 фактури с номера, дата на издаване, период и сума. Посочено е, че към датата
на подаване на заявлението, изброените суми не са заплатени от длъжника. Фактурите са
описани с номер, дата на издаване, период и сума. Посочено е, че няма начислени
неустойки, които да се претендират със заявлението, а претендираните суми по отделните
фактури включват само стойността на използваната услуга за съответния период.
2
С обжалваното разпореждане е прието, че констатираните нередовности не са
отстранени, поради което заявлението е отхвърлено.
За да е редовно едно заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, в хипотезата на чл.410 ГПК, е необходимо вземането да бъде
индивидуализирано на база фактическите твърдения на кредитора заявител, в който смисъл
е трайната съдебна практика, вкл.ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно
разграничението между заповедите за изпълнение по чл.417 ГПК и чл.410 ГПК и
правомощията на съда да извлича фактическите основания от представените към
заявлението писмени доказателства. В хипотезата на чл.410 ГПК е недопустимо съдът да
извлича индивидуализиращите вземането основания на база приложените от заявителя
доказателства. Вземанията се индивидуализират, чрез техните правопораждащи юридически
факти /фактически основания/, а също и чрез посочване на техния размер и страни.
При подадено заявление по чл.410 ГПК е необходимо кредиторът-заявител,
особено този претендиращ с едно заявление различни вземания, ясно да е разграничил
отделните вземания, по начин, позволяващ тяхната индивидуализация. Вземанията не се
индивидуализират посредством фактури. Фактурата е счетоводен документ, а не
юридически факт.
С подадената молба от 07.03.2022 г. от заявителя не са отстранени указаните
нередовности. В уточняващата молба, заявителят е посочил номер на договора за
електронни съобщителни услуги и датата, на която е сключен, но нито в обстоятелствената
част на заявлението, нито в уточняващата молба, заявителят не е посочил датата, на която е
сключен договорът за предоставяне/покупко-продажба на мобилен апарат, по които се
дължат претендираните суми. Не е конкретизирано сумите от всяка фактура какво
задължение включват (месечен абонамент, стойност на предоставена услуга, част от цената
на предоставения мобилен апарат…). Всяка една услуга е предмет на отделно договаряне,
дори и страните да са договорили всички услуги в един и същ писмен акт, отново става
въпрос за отделни договори - насрещни изявления за предоставяне на конкретната
електронна услуга. Отделните вземания са посочени като стойност на вземането за
конкретен период в рамките на процесния период, но не е посочено от кой от договорите (и
приложения към договори) е възникнало това вземане.
По така изложените съображения съдът намира, че оплакванията в жалбата са
неоснователни, тъй като заповедният съд е указал на заявителя нередовностите, които не са
били отстранени, така, че да се достигне до индивидуализация на претендираните
вземания. Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и подлежи изцяло на
потвърждаване.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3028/10.04.2022 г. по ч.гр.д.1196/2022 г. по
описа на Районен съд Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4