О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 453
гр.Пещера,
15.08.2019г.
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, четвърти
граждански състав, в закрито заседание
на петнадесети август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Павлова
при секретаря ………..на
като разгледа докладваното от районния съдия Павлова гр.д.№ 1052 по описа на съда за 2016г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК.
С Решение № 316 от 12.04.2019 г., постановено по настоящото
гр.д.№1052/2016г. по описа на Районен съд-гр.Пещера съдът се е произнесъл по
иск за разпределение на реалното ползване по чл.32 ал. 2 от ЗС, като не се е
произнесъл по разноските.
Същото Решение е връчено надлежно
на ищцата Г.С.К. на 13.05.2019г.
На 15.05.2019г. от ищцовата
страна Г.С.К.,чрез адв. В., е постъпила молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК с вх.№2926/15.05.2019г. /клеймо на писмото от 14.05.2019г./ за
допълване на Решение 316 от 12.04.2019г.,
в частта за разноските, като се иска да бъдат осъдени ответниците да заплатят
на ищцата разноските в представения списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК от
ответника по делото И.Д., П.М., М. З. и Е.М. е постъпил писмен отговор по молбата,
в която изразяват становище за нейната неоснователност.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК от
ответника по делото М.М. не е постъпил отговор.
Съдът след като разгледа молбата счита,
че същата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в срока за обжалване
на съдебното решение съобразно чл.248 ал.1 от ГПК .
Разгледана по същество, молбата
се явява частично основателна, по следните съображения :
На първо място в последното по делото заседание преди да се
отмени хода по същество-л.328 от делото, чрез представен списък по чл.80 от ГПК
са заявени за плащане разноски както следва – държавна такса 172 лева,
адв.възнаграждение – 400 лева, експертиза – 300 лева,съдебни удостоверения-10лв.,
от АВ Велинград преписи -32,20 лева, ,удостоверние за данъчна оценка – 20 лева
и издаване на скица на имота – 65 лева, както и разноски по гр.д.№521/2014г. на
РС Пещера
От материалите по делото обаче се
установява, че ищцата К. е внесла държавна такса в размер на 50,00 лева,
съгласно чл. 3 от ТДТ към ГПК, което е минимума – л. 35 от гр.д.№232/2014г. на
РС Велинград, като остатъка от сумата в размер на 122 лева е по другия предявен
иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС, който настоящия съд не разглежда. На л. 51 от
настоящето дело е внесла сума от 10 лева за удостоверения. Също така се
установява, че общо е внесла за експертиза сума в размер на 350 лева - л.
145,л.201 от делото. Установява се чe по
гр.д.№232/2014 на ВРС е внесла за експертиза 290 лева. Общо доказани от ищцата Г.К. разноски в размер на 700 лева.
По въпроса относно
разпределението отговорността за сторените разноски от страните в производството
по чл. 32, ал. 2 ЗС, настоящият състав намира, че страните следва да понесат
такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за
назначени от съда технически експертизи, съответстваща на правата им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени.
Този извод следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС,
представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците
не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото
решение е вредно за вещта. (в този смисъл Определение № 62 от 26.03.2015 г. по
гр. д. № 4351/2014 г., ІІ Г. О. на ВКС). В този смисъл разноските за адвокат се
поемат от страните така както са ги направили, а за такси и експертизи ползват
всички, поради което следва да се понесат от всички, като съдът в решението си
е приел, че М.М., И.Т. и П.М. имат по
¼ ид.ч., а М. З. и Е. М. са освен собственици, и ползватели. На страната
на ответниците са 5 лица.
Отговорността за разноски в
гражданския процес е облигационно правоотношение, уредено от процесуалния
закон/чл.78 от ГПК/, който не е
предвидил солидарност на правно-задължените за съдебни разноски
субекти/страната, получила неблагоприятно за нея решение/. Тъй като в случая
ищецът е постигнал целения с иска резултат, съдът е разпределил ползването, ответникът
е този, за който е възникнало задължението за разноски. На страната на
ответника обаче, в условията на необходимо другарство, са другите съсобственици
и ползватели или общо пет лица, всяко от които самостоятелно носи отговорност
за съдебните разноски на ищеца по водене на делото. Следователно с оглед изхода
от спора, всяко от лицата, срещу които се води делото следва да понесе съответната припадаща му се
част от разноските. Всеки от ответниците
следва да заплати на ищеца сумата
от 116.66лева(700:6) разноски по делото.
С оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА М.К.М.,
ЕГН **********,***, И.Н.Т., ЕГН **********,***, П.Н.М., ЕГН **********,***, М.Б.
З., ЕГН **********, с адрес: ***, и Е.Б.М.-М., ЕГН **********, с адрес: ***.,
всеки от тях да заплати на Г.С.К., ЕГН **********,***,сумата от 116.66лева., представляваща съдебно-деловодни разноски.
Определението може да се обжалва
пред Окръжен съд – гр. Пазарджик в двуседмичен
срок от връчването му на страните съобразно чл. 248 ал. 3 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: