Решение по дело №17/2016 на Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ № 15

гр. Разград  22.04.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд  на четвърти април две хиляди и шестнадесета  година в открито заседание в състав:

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ                                                                                             

 

Секретар: Н. Р.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

гр. дело № 17 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

         Постъпила е искова молба вх. № 200 /18.01.2016 г., депозирана от Г.К.И. ***, чрез пълномощник адв. С.Д. против Ц.К.Б., с постоянен адрес ***.Св. Кирил и Методи “ № 47, вх. 2, ет. 4.

         В исковата си молба ищцата твърди, че с н.а. за покупко-продажба от 28.12.2012 г. № 105, том 5, рег. № 8347, дело № 673 / 2012 г. на Н.С. – нотариус рег. № 291 на НК, закупила от ответника Ц.К.Б. недвижим имот: дворно място с площ 844 кв. метра, съставляващ по кадастралния план на село Побит Камък, община Разград, област Разград, одобрен със заповед № 480/1989 год., поземлен имот № 367, за който е отреден парцел VI-367 в квартал 26, при съседи: улица, имоти 366,368 и 356, заедно с построената в това дворно място двуетажна масива жилищно сграда с декларирана застроена площ 40 кв.м. и РЗП 80 кв.м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения в имота към момента на придобиването му, плащайки цена от 3339.90 лв.

         С решение № 424 / 05.01.2015 г. по гр. дело № 1415 / 2014 г. на РС-Разград, влязло в сила на 27.06.2015 г., на основание чл. 34 от ЗС, била осъдена да предаде владението върху същия недвижим имот на ответника, тъй като договора за покупко-продажба бил обявен за недействителен по отношение на ответника  и с решението бил признат за изключителен собственик на имота. Ищцата доброволно изпълнила решението.

         През времето от придобиване на имота до влизане в сила на осъдителното решение, като собственик и владелец ищцата извършила редица подобрения в имота и дворното място / подробно описани в 16 пункта /. Заплатила също дължимия данък върху недвижими имоти в общ размер 60 лв. и такса битови отпадъци за 2013 и 2014 г. в общ размер 40 лв.

         Ищцата твърди, че стойността на подобренията и разходите за поддръжка с дължимите такси и данъци възлизат на 53 820 лв.

         В предоставения му срок ответника Ц.К.Б. депозира отговор вх. № 774 / 17.02.2016 г.

         В отговора си ответника изтъква на първо място съображения за недопустимост на иска. Твърди, че придобил имота не чрез правна сделка, а по силата на съдебно решение, с което е обезсилен предходен акт за собственост и е признат за собственик. Придобил имота като наследство от баща си, а ищцата го измамила и си го присвоила, като тези нейни действия били отменени от съда. Счита, че ищцата иска да черпи права от собственото си неправомерно поведение. На 04.02.2016 г. продал имота на С.М.И.. Оспорва твърдението на ищцата, че изпълнила доброволно съдебното решение, като сочи, че това не  вярно, поради което се наложило образуване на изп. дело № 3 / 2016 г. по описа на ЧСИ рег. № 912 Г.С. с район на действие ОС-Разград за въвод във владение, насрочен за 23.02.2016 г. Твърди, че от 2003 г., когато с предварителен договор продал имота на Н.Х., не е посещавал процесния имот и не се е ползвал от направени в имота подобрения. Счита, че предявения иск е неоснователен. Оспорва твърдението не ищцата за извършени подобрения в имота. На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, прави искане за привличане на трето лице – помагач: С.М.Б. – лицето на което на 04.02.2016 г. продал имота.

         С определението по чл. 140 от ГПК е допуснато привличане на трето лице - помагач на ответника и като трето лице помагач на ответника е конституирана С.М.Б.. На третото лице са връчени преписи от исковата молба и от отговора на ответника.

         В проведено на 14.03.2015 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 234, ал. 1 от ГПК, бе одобрена постигната между страните съдебна спогодба относно иска по чл. 34 от ЗЗД, като ответника заплати на ищцата сумата от 3000 лв., а последната се отказа от претенцията си за тази сума. При това положение производството по иска по чл. 34 от ЗЗД продължи с претенция за сума в размер на 339.90 лв.

         В същото съдебно заседание, на основание чл. 214 от ГПК, по искане на ищцата бе допуснато изменение на иска по чл. 72 от ЗС, като същия бе увеличен от 53 820 лв. на 60 820 лв. 

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

         С договор от 22.10.2003 г. ответника Ц.К.Б. продал на Н. З. Х. собствения му по наследство недвижим имот, състоящ се от къща с дворно място от 801 кв.м., находящи се в с. Побит камък, обл. Разград, за сумата от 3000 лв., като се уговорили, че нотариалното прехвърляне ще бъде извършено в срок от пет години, а владението се отстъпва от деня на договора. Към момента на сключване на договора Н.Х. живеел на съпружески начала с ищцата Г.К.И..

         На 14.12.2012 г. бил сключен нов предварителен договор, по силата на който ответника Ц. Б. продал същия имот на ищцата Г.И. за сумата от 3000 лв. На същата дата 14.12.2012 г. била извършено нотариална заверка на пълномощно, по силата на което Б. упълномощил ищцата Г.И. за разпореждане със същия имот, включително и с права по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, като посочил, че са уредили сметните си отношения и получил изцяло продажната цена. Упълномощил я също така да декларира в нотариалния акт действителната продажна цена на имота

         С н.а. № 105, том 5, рег. № 8347, дело № 673 / 2012 г. на нотариус Н.С., рег. № 291 на НК, район на действие РС-Разград, Г.И., действаща като пълномощник на Ц.Б., продала на себе си процесния имот, представляващ дворно място с площ 844 кв. метра, съставляващ по кадастралния план на село Побит Камък, община Разград, област Разград, одобрен със заповед № 480/1989 год., поземлен имот № 367, за който е отреден парцел VI-367 в квартал 26, при съседи: улица, имоти 366,368 и 356, заедно с построената в това дворно място двуетажна масивна жилищна сграда с декларирана застроена площ 40 кв.м. и РЗП 80 кв.м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения в имота към момента на придобиването му, за сумата 3339.90 лв., която сума е получена напълно и изцяло от продавача.

         С нотариално съобщение, връчено на Г.И. на 15.01.2013 г., Ц.Б. оттеглил дадените от него на Г.И. пълномощия, във връзка с описания в пълномощното недвижим имот.

         С искова молба вх. № 6924 на РС-Разград, изпратена по пощата на 20.08.2014 г., ищеца Ц.Б. предявил против ответницата Г.И. иск за обявяване за недействителен на сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот, иск да бъде признато за установено, че той е собственик на процесния имот и в случай, че бъдат уважени исковете му, ответницата да бъде осъдена да му предаде владението върху недвижимия имот. Исковата молба с приложенията е връчена на ответницата на 18.10.2014 г. С решение № 424 / 05.01.2015 г. по гр. дело № 1415 / 2014 г. на РС-Разград, влязло в сила на 27.06.2015 г., упълномощителната сделка, обективирана в горното пълномощно е унищожена. Прогласена е недействителността по отношение на Ц.Б. на сключената с горния н.а. сделка, признато е за установено по отношение на Г.И., че Ц.Б. е изключителен собственик на описания в нотариалния акт недвижим имот и същата е осъдена да му предаде владението върху имота.  

         По делото са събрани, по искане на страните, гласни доказателства.

         В показанията си св. С. С. сочи, че от четири години живее в с. Побит камък, познава ищцата и свидетеля Н.Х., които живеели на съпружески начала в къща в същото село, но се разделили, без да сочи точно кога е станало това.  През 2011 -2012 г. ищцата заминала да работи в чужбина. След заминаването й, което било есенно време, Н. / Т. / все още бил в къщата, но през пролетта вече го нямало. Докато били заедно свидетеля влизал веднъж в къщата – през есента на 2011 г. или зимата между 2011 8 212 г. По къщата нищо не било правено, не била измазана, била както я купили. През пролетта на 2013 г., братът на ищцата – И. му казал, че сестра му иска да прави ремонт на къщата. По интернет говорил и с нея относно това какво точно иска. Свидетелят приел да извърши работите по ремонта и след 15 май 2013 г. започнала работата. В зависимост от работата понякога свидетеля работел сам, а понякога наемал двама-трима работници. Относно извършените работи свидетеля сочи: продълбочаване на бечовите помещения с ремонт по пода и стените, ремонт на канализацията на банята / сифони, ВиК, поставяне на тоалетна чиния и тоалетно казанче, таван на банята /, поставяне на душкабина, подмяна на входна и вътрешни врати, шпакловка и боядисване на стаите, ремонт и стабилизиране на съществуващо вътрешно стълбище

         Изолация на външните стени със стирипор, замазване и боядисване, подмазване на подменени дограми, които били поставени от други хора, демонтиране на покрива, с подмяна на негодни елементи и обработване на дървените части, поставяне на изолация на покрива, събаряне на комина до покрива и иззиждане наново, изграждане на два навеса около къщата, ремонт и изграждане на плочници около къщата, ремонт на оградата откъм улицата, направа и ремонт на две тераси на втория етаж.

         Работата продължила до м. ноември 2013 г. За работата, който била извършена, св. С. получил от брата на ищцата сумата 11 500 лв.

         В показанията си св. М. сочи, че живее в с. Побит камък, познава ищцата, брат й и Н. / Т. /, с който г. живяла на съпружески начала през 2006 -2010 г.  Към 2012-213 г. вече не живеели заедно, което чувал от нея и от брат й.Свидетеля се занимавал със строителство и през 2013 г. правил в имота външна чешма. Къщата била в окаяно състояние и по нея работили св. С. и наети от него хора. Брата на ищцата взел нова кухня, с пари, които тя му пратила, а той монтирал кухнята. Направил нова ел. инсталация на къщата. Участвал в изливане на бетон за тераси на втория етаж и около къщата под навеса след входната врата. Сменял батерии в банята. За труда си получил общо около 400-600 лв.

         В показанията си св. И. К. – брат на ищцата, сочи, че сестра му и св. Н.Х. живели заедно като семейство в периода от 2003 г. до 2012 г. Живели в същата къща в с. Побит камък  През 2008 – 2009 г. сестра му заминала да работи в Гърция, като понякога се връщала. Той и Х. също ходили при сестра му в Гърция. Докато сестра му била в Гърция, Х. не се задържал в къщата, не искал да живее там без нея. През декември 2012 г., след като Г. купила къщата от Б., Н. се изнесъл окончателно. След закупуване на къщата през 2003 г., ремонт бил правен само на банята, но със стари плочки и подмяна на една врата. При новия ремонт всичко било сменено изцяло. Ремонтите започнали през м. май 2013 г., като сестра му изпращала пари, а той купувал материали и наемал работници. На къщата бил извършен цялостен ремонт отвътре и отвън.

         В показанията си св. Н. В. сочи, че познава ищцата. След известно прекъсване от 2012 г. живее в с. Побит камък и знае имота за който страните спорят. Работел на друг обект, в близост до спорния имот и бил свидетел на целия процес. Къщата започнали да я правят от м. май 2013 г.. Лично помагал при изливане на бетон и при други по тежки работи. Участвал при изливане плоча над вътрешната баня, която не била довършена. Над банята изливали плоча, а над нея навес. Монтирал входната врата с помощта на св. М. Знаел, че в къщата била монтирана от св. С., отоплителна инсталация- котел с радиатори. Парите за ремонта изпращала от Гърция ищцата на брат си И., който се разплащал на място.

         В показанията си св. В. В. сочи, че познала ищцата и брат й, който го наел да работи по ремонта. Участвал при ремонта на покрива. Работил със св. С., както и със св. М . Участвал и в поставянето на изолация на външните стени, ремонта на стаите, стълбище, теракота, фаянс. Дограмата била сменена от фирма от с. Дянково. Всички врати били подменени с нови. Видял когато се прави отоплителната инсталация. Къщата преди ремонта не била в добро състояние.

         В показанията си св. Н.Х. сочи, че през 2003 г. купил къщата от ответника Ц.Б.. След закупуването на къщата започнали да живеят в нея с ищцата, която до 2006 г. стояла при него, но след това отношенията им се влошили и тя заминала за Франция. Той обитавал къщата до 2012 г. След закупуване на къщата правил баня на първия етаж в помещение, което било стая. Купил материалите за банята с пари, дадени от майка му. В коридора поставил ламперии. Направил барплот в кухнята. В спалнята до средата стените били облицовани с плоскости. На пътната порта имало желязна врата. Такава имало и на входа на къщата. Лакирал таваните тъй като били стари. Ремонтирал и боядисал помещение под вътрешното стълбище. Ремонтирал помещението, където била старата баня. Стената на калкана била изградена от съседа му, за което последния платил 1000 лв. За тези ремонти вложил около 25 000 лв. Имали си ограда откъм улицата, която била по-ниска с мрежа върху нея. Имало си и навес след входната врата, който той направил и покрил със стари керемиди, но бил съборен и вместо него направен друг.на втория етаж си имало тераса, която той направил с винкели, но също били съборени и заменени с дърво. Бойлера и тоалетната чиния в банята били купени от него.Фаянсовите плочи били поставени от него. Той поставил плоскости на тавана на банята. Той бил купил душкабина за 500 лв.

         В допълнителни показания, с оглед показанията на св. Х., св. С. сочи, че имало нещо като навеси, но това не били навеси. След входната врата имало изградено нещо като арматура за увивни растения-цветя. По отношение навеса на втория етаж сочи, че имало поставени два винкела и върху тях сложени две пластмасови плоскости за да пазят сянка на вратата, които той махнал. Терасата действително някога била правена, но понеже бил необходим ремонт, той премахнал съществуващото положение за да се направи наново. Около къщата не е имало гранитогрес, На тавана на банята не е имало плоскости. Той поставил такива, ако е имало не ги е виждал. Душкабината, която заварило в банята вещото лице, била поставена от него лично. Когато той посетил имота в банята нямало душкабина. Твърди, че не той слагал плочките в банята, не може да каже кой ги е слагал. На банята извършвал ремонт на канализацията.

         В показанията си св. С. П. сочи, познава ищцата и Н.Х. и че до 2009 г. имала имот в с. Побит камък, в съседство с процесния. До тази година къщата не била измазана. Вътре в къщата не била влизала. Нейният имот се намирал откъм стената на калкан, за която се твърди, че била на банята и имала проблем с канализацията. Н. оправил теча. След входната врата имало направен импровизиран навес, но не масивен.

         В показанията си св. С. сочи, че бил мл. полицейски инспектор в с. Дянково и замествал колегата си който отговарял за с. Побит камък. Познавал ищцата и Т. / св. Н.Х. /. По покана на двамата посетил къщата, където пили с кафе. Не може да каже коя година било това, но било преди 7-8 години. Направило му впечатление, че бил правен ремонт. Показали му, че си направили нещо като барче. Видял, че има поставени на стените плоскости.

         В показанията си св. Н. сочи, че до 2009 г. обслужвал като полицейски служител с. Побит камък и познава ищцата и Н.Х., знае процесната къща. Тази къща нямала изолации и не била измазана. Влизал в тази къща в периода 2005 – 2006 г. до към 2009 г. Определено бил извършван някакъв ремонт. Твърди, че виждал направен барплот, когато посещавал къщата. Виждал е поставена ламперия по стените.

         Ищцата е представила фактури, касови бележки и др. документи за покупка на строителни материали в периода м. май-м. август 2013 г., както следва: Сметка за закупени материали от фирма Саламбо-Ади комерс гр. Русе за 1363 лв. от 07.08.2013 г.; Фактура № 2883 за закупени материали от фирма „Муси-2008"ЕООД за 154.55 лв. от 09.05-2013 г.; 21 фискални/касови/ бона за закупени материали; Касова бележка № ********** от “Рувик“ ООД гр. Разград за закупени материали за 5.67 лв. от 29.07.2013 год.; Стокова разписка за закупени материали от “Видистрой“ ООД за 81.40 лв. от 28.07.2013 г.; Фактура със фискален бон за закупени материали от “Търговска база“ ЕООД гр. Русе за 475.72 лв. от 07.08.2013 г.; Касова бележка № 51646 от “Арт“ ООД гр. Разград за закупени материали за 316.80 лв. Стокова разписка за закупени материали от фирма “Муси-2008“ ЕООД за 198 лв. от 20.08.2013 г.; Касови бележки № 51512 от 13.05.2013 г. и 51368 от 07.05.2013 г. от “Ритъм Арт“ ООД гр. Разград за закупени материали за 396.00 лв. и 794 лв.; Складова разписка № 63550 от 27.05.2013 г. от “Алфа Трейд“ ООД гр. Разград за закупени материали за 55.70 лв. Складова разписка № 63561 от 27.05.2013 год. от “Алфа Трейд“ ООД гр. Разград за закупени материали за 65.40 лв.; Стокова разписка за закупени материали от фирма “Профимаркет“ АД за 1053.58 лв. от 07.08.2013 г.; Стокова разписка за закупени материали от фирма ЕТ “Сандо-С. А.“ за 133.00 лв. от 11.07.2013 г

         Видно от представено от Община Разград удостоверение, за периода 2013 – 2015 г. ищцата е платила сума в общ размер 72.87 лв., включващ данъци, такса битови отпадъци и лихви.

         По делото не е спорно, че и към момента имота се владее от ищцата, тъй като не е извършен въвод във владение по образуваното изп. дело № 20169120400003 по описа на ЧСИ Г.С., рег. № 912 на КЧСИ, район на действие – ОС-Разград.

         Назначената по делото СТЕ дава следното заключение относно извършени в имота строително ремонтни работи, след закупуването му от ищцата:

         - Подмяна на всички стари прозорци с нови / ПВЦ с кафяв цвят /. Прозорците са с комарници и алуминиеви външни первази;

         - Подмяна на всички стари врати с нови от пресовани плоскости – 6 бр., а входната заменена с блиндирана врата; Монтирани 5 бр. нови врати-две на стълбището, две на терасите и една на банята / от ПВЦ/;

         - Извършен външен и вътрешен ремонт на къщата, включващ: нови настилки, мазилки, боядисване, ламперии по стени, тавани и стълбище, външна топлоизолация на цялата сграда, измазване и боядисване с цветен фасаген;

         - Положени тротоарни плочки пред и около къщата – 31.9 кв.м. и 25.3 кв.м. бетонова настилка в двора;

         - Изградена външна чешма пред къщата;

         - Изградени два леки навеса пред къщата с дървена конструкция и покрити с битумни керемиди;

         - Монтирана външна метална пътна врата и изградена външна ограда от каменни и бетонни блокчета и декоративна бетонна ограда с две летящи врати в двора;

         - Ремонт на покрива в ново покритие от Бардолин, челни дъски, сачаци с ламперия, олуци и водосточни тръби;

         - Изградени две тераси на втория етаж с монтирани дървени парапети и положен теракот на подовете;

         - Ремонт на комина на къщата;

         - Изградено ново стълбище към втория етаж с обшиване на всяко стъпало с плоскости и лайсни по ръбовете;

         - Боядисване с латекс на мазето на първия етаж и подмяна на вратата му с нова;

         - Изградена вътрешна тоалетна с душкабина и

         - Изградено складово помещение с коридор на първия етаж, покриване на подовете с теракота, а стените измазани и боядисани с латекс.

         Според вещото лице стойността на описаните подобрения е в размер на 49 554.98 лв.

         Стойността на имота преди подобренията е в размер на 8000 лв.

         Сумата, с която се е увеличила стойността на имота след подобренията към датата на съдебното заседание е 38 000 лв.

         В допълнително заключение вещото лице сочи, че при повторно посещение на имота установило, че има изградена отоплителна инсталация от камина с водна риза с мощност 15 kw, водна помпа, пластмасови отоплителни тръби 56 м. и арматура, два алуминиеви и един панелен радиатора. Стойността на цялата инсталация е изчислена на 2 441.37 лв.

         Така стойността на подобренията, заедно с отоплителната инсталация възлиза на 51 996.35 лв., а стойността на имота с отоплителната инсталация възлиза на 48 000 лв. Стойността на имота след подобренията се е увеличила с 40 000 лв.    

         При анализа на гласните доказателства, съдът прие, че показанията на свидетелите С., М., В. са относими към предмета на делото, кореспондират с представените писмени доказателства относно закупуване на строителни материали и със заключението на назначената СТЕ, поради което съдът ги кредитира.

         Показанията на свидетеля Н.Х., С. и Н. за извършвани в предходен период от време ремонтни дейности също следва да бъдат споделени. Не така стоят нещата обаче с показанията на св. Х., че в тези ремонти вложил 25 000 лв. Показанията в тази им част не се споделят от съда, тъй като са изолирани от останалия доказателствен материал.

         Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно представените фактури, копия на касови бонове и др. документи относно закупуване на строителни материали. Тези доказателства следва да се ценят по-скоро от към датата на издаването им, отколкото към математическият сбор на посочените в тях суми. Конкретните стойности на извършените подобрения, включващи и положен труд, са дадени в заключението на назначената експертиза.

         При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

         По първия иск:

         Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка една от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея. Както бе посочено по горе, сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. за покупко-продажба от 28.12.2012 г. № 105, том 5, рег. № 8347, дело № 673 / 2012 г. на Н.С. – нотариус рег. № 291 на НК, с влязло в сила съдебно решение е обявен за недействителен по отношение на ответника Б. и ищцата е осъдена да му върне владението върху имота. В същия нотариален акт е посочена и цената на сделката - 3339.90 лв.

        Трайната съдебна практика приема, че нотариалният акт, в частта за плащане на цената, съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК, представлява частен свидетелстващ документ и има характер на писмена разписка. В случая ищцата, като купувач се явила и като пълномощник на продавача, съгласно дадените й от него изрични пълномощия по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Нотариалният акт не е оспорен от ответника в тази му част и не бяха събрани никакви други доказателства затова, че ищцата не е платила посочената в същия н.а. цена на сделката.

         След плащането в съдебно заседание на сумата от 3000 лв. от страна на ответника,  същия следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 339.90 лв., представляваща останалата част от платената от нея сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане.

         Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че дължи връщане само на сумата по предварителния договор. Действително страните са сключили и предварителен договор на 14.12.2012 г. в който като продажна цена е посочена сумата 3000 лв. На същата дата обаче е извършена и нотариална заверка на издадено от ответника пълномощно, по силата на което ищцата е изповядала обявената за недействителна сделка. В това пълномощно ответника посочил, че упълномощава ищцата да декларира в нотариалния акт, действителната продажна цена, каквато в пълномощното не е посочена. По силата на чл. 34 от ЗЗД страните дължат връщане на даденото по нищожната или унищожената сделка, а в случая това не е сключения между тях предварителен договор, а договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариалния акт, където продажната цена е 3339.90 лв.

         По втория иск:

         Предявеният иск е с правно основание чл. 72 от ЗС. Съгласно тази разпоредба добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на веща вследствие на тези подобрения, към деня на съдебното решение. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее веща на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма не е спазена. Необходимо и достатъчно е добросъвестността да е съществувала към момента на възникване на правното основание.

         Съдът приема, че в настоящия случай ищцата следва да бъде определена като добросъвестен владелец. Това е така, тъй като тя придобила имота на правно основание, годно да я направи собственик. Това е нотариалният акт, който в последствие е обявен за недействителен по отношение на ответника. Оттеглянето на пълномощното е достигнало до знанието на ищцата след изповядане на сделката, т.е. към момента на изповядане на сделката, тя е разполагала с валидно пълномощно, издадено по съответния ред от ответника. Вярно е, че извършените от нея подобрения са осъществени, след като вече е била уведомена за оттегляне на пълномощията, дадени й от ответника. Това обстоятелство обаче не я прави недобросъвестен владелец. Съдът намира за безспорно установено по делото, че подобренията са извършени от м. април-май 2013 г. до м. ноември 2013 г.

         Ц.Б. подал исковата си молба против ищцата за обявяване недействителността на сключения между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот, на 20.08.2014 г. Препис от исковата молба е връчен на Г.И. на 18.10.2014 г. Едва след този момент ищцата се явява недобросъвестен владелец. Както вече бе посочено обаче подобренията са извършени през 2013 г., поради което обезщетението следва да бъде определено при правилата на чл. 72 от ЗС. Няма никакви данни ищцата да е извършвала подобрения в имота, след датата на получаване на исковата молба. В този смисъл неоснователно е възражението на ответника, че след като узнала за оттегляне на пълномощното, владението й било недобросъвестно.

         Съгласно заключението на назначената по делото експертиза стойността на подобренията в имота е в размер на 51 996.35 лв.. Стойността на имота преди извършване на подобренията е 8000 лв., а стойността на имота след извършване на подобренията е 48 000 лв. Сумата, с която се е увеличила стойността на имота след извършване на подобренията е 40 000 лв. Това е и най- високата стойност, която може да бъде присъдена на ищцата за извършените от нея подобрения. От тази сума следва да бъдат извадени  стойността на движимостите, които могат да  бъдат демонтирани без съществено увреждане на имота. В случая не се сочат такива конкретни движимости. Съдът намира, че към тези движимости не следва да се причислява и отоплителната инсталация на къщата.

         Съдът намира, че от сумата 40 000 лв. следва да бъдат извадени посочените от вещото лице суми в размер на 2 408.90 лв. по пункт III, т. 8 за обшивка на стени с дървени плоскости и в размер на 297.57 лв. по пункт XIII, т. 3 от основното заключение също за обшивка с дървени плоскости. Общата стойност на тези подобрения е в размер на 2706.47 лв. За тези подобрения, ценени от вещото лице в експертизата, като направени от ищцата, са налице доказателства, че не са направени от нея, след придобиването на имота през м. декември 2012 г.,а са били налични към този момент. Допълнителното им третиране с лак е оценено от вещото лице отделно. При изваждане на сумата 2706.47 лв. от сумата 40 000 лв. се получава разлика от 37 293.53 лв. Към тази сума следва д бъде прибавена сумата от 72.87 лв., представляваща необходими разноски за данъци и такса битови отпадъци. Или на ищцата следва да бъде присъдена сума в размер на 37 366.40 лв., на основание чл. 72 от ЗС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане.

        Над този размер, до първоначално предявения от ищцата иск в размер на 60 820 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

         Ищцата е направила разноски в размер на 4 916.40 лв., а ответника в размер на 2230 лв. Съобразно с уважената част от исковите претенции, на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 3048.16 лв. Съобразно отхвърлителната част на претенциите, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на  847.40 лв. След извършване на прихващане на задълженията за разноски, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 2 200.76 лв.

         Воден от горното съдът

 

РЕШИ:

 

         ОСЪЖДА Ц.К. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на Г.К.И., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 339.90 лв. / триста тридесет и девет лева и деветдесет стотинки /, на основание чл. 34 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2016 г. до окончателно плащане.

         ОСЪЖДА Ц.К. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на Г.К.И., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 37 366.40 лв. / тридесет и седим хиляди триста шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки /, на основание чл. 72 от ЗС, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2016 г. до окончателно плащане.

         ОСЪЖДА Ц.К. Буджев, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на Г.К.И., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 2200.76 лв. /две хиляди двеста лева и седемдесет и шест стотинки, представляваща съдебни и деловодни разноски.

         Решението е постановено при участие на третото лице С.М.Б., ЕГН **********, с адрес ***.

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненски апелативен съд.

 

                                                                                                          Съдия:

                    НР