Решение по дело №4539/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

           Номер                                     Година   27.03.2020                         Град   Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                             XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори януари                                                                                       Година 2020 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар: В.П.            

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4539 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

 

Ищецът едноличен търговец Я.Г.М.с фирма **“ твърди в исковата си молба, че по ч.гр.д. № 3855/2019 г. на Старозагорския районен съд била издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 18 609.06 лева по фактури №№ **********/11.03.2015 г., № **********/11.02.2015 г., № **********/23.02.2015 г., № **********/25.02.2015 г., № **********/14.01.2015 г., № **********/12.01.2015 г., № **********/27.08.2014 г., № **********/15.09.2014 г., № **********/10.09.2014 г., № **********/08.09.2014 г., № **********/27.10.2014 г., № **********/25.10.2014 г., № **********/22.10.2014 г., № **********/16.10.2014 г., № **********/02.10.2014 г., № **********/03.11.2014 г., № **********/05.11.2014 г., № **********/10.11.2014 г., № **********/12.11.2014 г., с 5565.40 лева законна лихва от 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г. и законна лихва върху главницата от 24.07.2019 г. до изплащането й, както и разноски. Ответникът подал в срок възражение по чл. 414 ГПК срещу тази заповед, поради което предявявал процесните искове. С ответника имали дългогодишни търговски отношения, като ищецът му доставял лекарства, хранителни добавки и медициниски консумативи за животни. Такива, подробно описани в исковата молба, ищецът му доставил и по всяка от посочените фактури, сумите по които ответникът следвало да му плати по посочената във всяка от тях банкова сметка, ***ането й, съвпадаща с тази на издаването й, на която била доставена и стоката по всяка от тези фактури. Въпреки многогодишните им отношения и проведени многобройни разговори, към датите на подаване на заявлението и исковата молба, ответникът не му бил платил и му дължал по същите фактури общо 18609.06 лева главница, с 5665.40 лева законна лихва от 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г. и законна лихва върху тази главница от 24.07.2019 г. до изплащането й. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 18 609.06 лева за главница от неплатени цени по посочените фактури, с 5565.40 лева законна лихва от 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г. и законна лихва върху главницата от 24.07.2019 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3855 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.    

 

Ответникът „А.“ Е. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в молба -становище, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

За процесните вземания ищецът е подал на 24.07.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д. № 3855/2019 г. на СтРС, по което на 26.07.2019 г. е издадена исканата заповед, срещу която на 29.07.2019 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, а на 05.09.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 24.07.2019 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

 

От представените от ищеца и неоспорени от ответника процесни фактури е видно, че в периода от 27.08.2014 г. до 11.03.2015 г. страните са сключили деветнадесет договора за търговска продажба на лекарства, хранителни добавки и медицински консумативи за животни, материализирани в същите фактури (л. 18-68). Тези договори представляват търговски сделки (чл. 286, ал. 1 и 3 ТЗ). От т. Б-3 на заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че ищецът е изпълнил договорните си задължения по чл. 187, изр. 1 ЗЗД по същите договори и доставил на датите на издаването им лекарствата, хранителните добавки и медицински консумативи за животни, посочени съответно във фактура № **********/27.08.2014 г. на цена 2076.07 лева,  във фактура № **********/08.09.2014 г. на цена 1371.04 лева, във фактура № **********/10.09.2014 г. на цена 448.74 лева,  във фактура № **********/15.09.2014 г. на цена 459.61 лева, във фактура № **********/02.10.2014 г. на цена 1500.52 лева, във фактура № **********/16.10.2014 г. на цена 2478.50 лева, във фактура № **********/22.10.2014 г. на цена от 1226.89 лева, във фактура № **********/25.10.2014 г. на цена от 75.01 лева, във фактура № **********/27.10.2014 г. на цена 16.20 лева, във фактура № **********/03.11.2014 г. на цена 623.17 лева, във фактура № **********/05.11.2014 г. на цена 600.68 лева, във фактура № **********/10.11.2014 г. на цена 307.58 лева, във фактура № **********/12.11.2014 г. на цена 150.18 лева, във фактура № **********/12.01.2015 г. на цена 3183.76 лева, във фактура № **********/14.01.2015 г. на цена 246.89 лева, във фактура № **********/11.02.2015 г. на цена 1701.05 лева, във фактура № **********/23.02.2015 г. на цена 257.32 лева, във фактура № **********/25.02.2015 г. на цена 738.07 лева, във фактура № **********/11.03.2015 г. на цена 1147.78 лева или общо 18 609.06 лева (л. 106). Понеже страните са уговорили във всяка фактура ден/падеж за плащането й, който, въпреки неоснователните възражения и доводи за противното на ответника, няма данни да е променян, тези цени той е следвало да плати на ищеца най-късно на същия посочен във всяка фактура ден/падеж за плащането й, съвпадащ с този на издаването й и доставка на посочените във всяка от тези фактури лекарства, хранителни добавки и медицински консумативи за животни (чл. 327, ал. 1 ТЗ). Доставката им се установява и от т. Б-2 от ЗСИЕ, от което е видно, че тези фактури и ответникът е осчетоводил в счетоводството си, включил ги е в дневниците си „за покупки” и в справките си декларации по ЗДДС, и е теглил по тях пълен данъчен кредит (л. 106). А тези му действия представляват недвусмислено признание не само на факта, че е получил от ищеца без възражения доставените му по всяка от тези фактури лекарства, хранителни добавки и медицински консумативи за животни, но и на процесните парични задължения за плащане на цените им, и доказват тяхното съществуване (чл. 55, ал. 1 ТЗ и чл. 182 ГПК, Р 427-2007-I т.о., Р 42-2010-II т.о. и Р 46-2009-II т.о.).

 

При това положение тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно своите насрещни изискуеми паричнни задължения по чл. 327, ал. 1 ТЗ и е платил на ищеца уговорените в тези фактури цени, на посочените в тях дати на плащането им, съвпадащи с тези на издаването им и доставка на посочените в тях лекарства, хранителни добавки и медицински консумативи за животни, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото обаче същият не представи и няма доказателства за плащането им до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Това се установява и от т. Б-5 на ЗСИЕ, от която е видно, че няма данни ответникът да е платил на ищеца цените по тези фактури в общ размер от 18 609.06 лева (л. 106).

 

При това положение, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, съдът намери за установено по делото, че ответникът не е платил на ищеца до приключване на съдебното дирене, въпреки настъпването на уговорените в тях падежи, цените по всяка от процесните деветнадесет фактури, в общ размер от 18 609.06 лева. Това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това съдът намери, че са възникнали и съществуват претендираните от ищеца с предявения главен иск негови вземания в общ размер от 18 609.06 лева за тези неплатени му от ответника цени по тези фактури (чл. 235, ал. 3 ГПК и т. 9 от ТР 4-2014-ОСГТК). Поради това, с оглед диспозитива на заповедта за изпълнение, следва да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца тази сума от 18 609.06 лева за главница от неплатените цени по процесните фактури №№ **********/27.08.2014 г., № **********/08.09.2014 г., № **********/10.09.2014 г., № **********/15.09.2014 г., № **********/02.10.2014 г., № **********/16.10.2014 г., № **********/22.10.2014 г., № **********/25.10.2014 г., № **********/27.10.2014 г., № **********/03.11.2014 г., № **********/05.11.2014 г., № **********/10.11.2014 г., № **********/12.11.2014 г., № **********/12.01.2015 г., № **********/14.01.2015 г., № **********/11.02.2015 г., № **********/23.02.2015 г., № **********/25.02.2015 г. и № **********/11.03.2015 г., със законната лихва върху тази главница от  24.07.2019 г. до изплащането й (чл. 422, ал. 1 ГПК).

 

Страните са уговорили във всяка фактура падеж за плащането на цената й, съвпадащ с деня на издаването й и доставка на ответника на посочените в нея лекарства, хранителни добавки и медицински консумативи. Поради това ответникът е следвало да плати цената на всяка от тях на този ден (чл. 327, ал. 1 ТЗ). По делото обаче се установи, че той не е платил цените по тези фактури при настъпването на тези падежи. Поради това на следващият ден е изпаднал и в забава да ги плати (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От тези дни на своята забава той дължи на ищеца мораторни лихви за обезщетяването й в размер на законната лихва (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Ищецът обаче претендира тези лихви от по-късната дата 22.07.2016 г. на забавата на ответника да му плати цените по процесните фактури, до по-ранната дата 22.07.2019 г. от тази на 24.07.2019 г., на която е подал заявлението си в съда, за който исков период поради това следва да се изчисли дължимата му се за забава в плащането им мораторна лихва, с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 ГПК). За същия период вещото лице е изчислило, че на ищеца се дължи общо 5582.71 лева мораторна лихва, до който размер поради това следва да бъде уважен, като основателен, иска за съществуването й, а в останалата му част, отхвърлен, като неоснователен (т. Б-5 ЗСИЕ, л. 106). Други релевантни доказателства, които да навеждат на изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма представени по делото.

 

При този изход на делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 2396.19 лева (от които 485.49 лева внесена д.т. за производството, 0.70 лева внесена д.т. за препис от протокол, 410 лева внесено възнаграждение за вещото лице и 1500 лева платено адвокатско възнаграждение), следва да се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 2388.03 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца за делото адвокатско възнаграждение от 1500 лева, защото минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1258.23 лева, при което надвишаващото го с 241.77 лева адвокатско възнаграждение, което е платил за защитата си по делото, не би могло с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, по което са предявени искове за съществуване на общо тридесет и осем главни и акцесорни вземания по деветнадесет фактури, проведени три съдебни заседание, приети множество писмени доказателства и изслушана експертиза, да се приеме за прекомерно и намали (чл. 78, ал. 5 ГПК). Неоснователни са и доводите на ответника, че не бил дал повод за завеждане на това дело, защото по същото се установи, че не само не е платил и към датата на приключване на съдебното му дирене своите изискуеми парични задължения към ищеца по процесните фактури, но е подал и възражение срещу издадената в заповедното производство заповед за изпълнението им по чл. 410 ГПК (чл. 78, ал. 2 и чл. 415, ал. 1, т. 1  ГПК). При този изход на настоящото дело, сторените от ищеца в заповедното производство разноски в общ размер от 1435.49 лева (от които 485.49 лева внесена за същото д.т. и 950 лева платено адвокатско възнаграждение), също следва да се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете по делото или сумата от 1430.60 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). Неоснователно е и възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца за заповедното производство адвокатско възнаграждение от 950 лева, защото минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 7, във вр. с т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е 894.15 лева, при което, надвишаващото го с 55.85 лева адвокатско възнаграждение, което ищецът е платил за защитата си в заповедното производство, не би могло, с оглед конкретната му фактическа и правна сложност, обусловена от заявлението му за издаване на заповед за изпълнение за тридесет и осем главни и акцесорни вземания по процесните деветнадесет фактури, да се приеме за прекомено и намали (чл. 78, ал. 5 ГПК). При този изход на делото и ответникът има право да иска присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). В делото обаче няма данни той да е сторил разноски, нито е налице негово искане за присъждането им, поради което такива не му се присъждат (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК).

 

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.“ Е., с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---, че дължи на едноличен търговец Я.Г.М.с фирма **“, с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление -, сумата от 18 609.06 лева за главница от неплатени цени на доставени лекарства, хранителни добавки и медицински консумативи за животни по фактури №№ **********/27.08.2014 г., № **********/08.09.2014 г., № **********/10.09.2014 г., № **********/15.09.2014 г., № **********/02.10.2014 г., № **********/16.10.2014 г., № **********/22.10.2014 г., № **********/25.10.2014 г., № **********/27.10.2014 г., № **********/03.11.2014 г., № **********/05.11.2014 г., № **********/10.11.2014 г., № **********/12.11.2014 г., № **********/12.01.2015 г., № **********/14.01.2015 г., № **********/11.02.2015 г., № **********/23.02.2015 г., № **********/25.02.2015 г., и № **********/11.03.2015 г., с 5 582.71 лева мораторна лихва от 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г., и законна лихва върху главницата от 24.07.2019 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 2007/26.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 3855 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането за мораторна лихва В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 5582.71 лева до претендираните 5665.40 лева.

 

          ОСЪЖДА „А.“ Е. с п.с., да заплати на едноличен търговец Я.Г.М.с фирма **“ с п.а., сумата от 2388.03 лева за разноски по настоящото дело съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 1430.60 лева за разноски по заповедното частно гражданско дело № 3855 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд съразмерно с уважената част от исковете по настоящото дело.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: