№ 6611
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110105408 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от //////// против П. В.
ИГН. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумите по издадена по
реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение за
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 1152,24 лева –
главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София, на
адрес ж.к. //////, бл. 8, /////////// за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2021 г. до
окончателното изплащане, мораторна лихва върху тази главница, за периода
от 15.09.2018 г. до 26.04.2021 г. в размер на 118,98 лева, сумата от 30,40 лева
– дялово разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2021 г. до окончателното
изплащане както и законна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.05.2018 г. до 26.04.2021 г. в размер на 5,72 лева. Ищецът
твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът
не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на интернет
страницата на продавача. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал
1
писмени отговор. С възражението, направено в заповедното производство
твърди, че не е бил потребител към ищеца. Не оспорва размера на вземанията.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не се
явява и не изпраща представител. Подава молба с която поддържа исканията
си. Ответникът се явява лично, признава фактите по делото и моли за
разсрочване на задължението.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
С оглед направените от ответника признания, съдът намира, че всички
правнорелевантни факти, от които произтичат неговите задължения, са
осъществени. Същият има качеството на потребител и за процесния период
ищецът му е доставил претендираната топлинна енергия и услуга дялово
разпределение. Поради това всички искове се явяват основателни.
По отношение на разноските, съдът намира, че такива се дължат само на
ищеца, в размер на 52,29 лева – държавна такса в настоящото и заповедното
производство и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение в настоящото и
заповедното производство.
С оглед направеното от ответника искане за разсрочване на
задължението и като взе предвид релевантните обстоятелства по делото,
съдът намира, че искането за разсрочване на изпълнението на задължението е
основателно и следва да бъде уважено, като ответникът да заплаща сумата от
1307,34 лева – главници и лихви и 202,29 лева – разноски или общо 1509,63
лева на равни месечни вноски от по 150 лева на месец за периода от девет
месеца след влизане на решението в сила и сумата от 159,63 лева за десетия
месец.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. В. ИГН., ЕГН: **********, с
адрес гр. София, ул. ///////// дължи на „///////////, ЕИК: /////////////, със седалище и
адрес на управление: гр. София, //////, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 1152,24
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за имот с адрес гр. София, ж.к.
2
//////, бл. 8, /////////// ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.05.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. В. ИГН., ЕГН: **********,
дължи на „///////////, ЕИК: /////////////, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
118,98 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2018 г.
до 26.04.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. В. ИГН., ЕГН: **********
дължи на „///////////, ЕИК: /////////////, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318,
ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 34,40 лева –
главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода
от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот с адрес гр. София, ж.к. //////, бл. 8,
/////////// ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2021 г.
до окончателното ѝ изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. В. ИГН., ЕГН: **********,
дължи на „///////////, ЕИК: /////////////, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
5,72 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 31.05.2018 г.
до 26.04.2021 г.
ОСЪЖДА П. В. ИГН., ЕГН: ********** да заплати на „///////////, ЕИК:
///////////// на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените разноски в размер на 52,29
лева – държавна такса в настоящото и заповедното производство и 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение в настоящото и заповедното производство.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на
решението за срок от десет месеца след влизането му в сила на равни месечни
вноски от 150 лева за първите девет месеца и сумата от 159,63 лева за шестия
месец.
СУМИТЕ могат да бъдат изплащани по банков път по сметка на ищеца
с IBAN: ///////////////.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач //////
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3