Р Е Ш Е Н И Е №671/27.10.2017г.
гр. Ямбол, 27.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря М. Й. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 871/ 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е исковата молба от М.С.М. *** срещу С.М. ***, за недължимост на вземания в общ размер на 7551,26 лв., за принудителното изпълнение на които е образувано изпълнително дело № ********* г. на ДСИ при ЯРС. Твърди се, че ищецът е получил покана за доброволно изпълнение. Изпълнителното основание е съдебно решение по бракоразводно дело между него и майката на ответницата, с което ищецът е осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 10 лв., считано от 15.02.2002 г.. Вземането по издадения изпълнителен лист е за главница и законна лихва, които ДСИ е изчислил: първата на 2480 лв., втората съответно на 4349,62 лв.. В поканата за доброволно изпълнение е посочена и сума за разноски по изп.дело в размер на 679,64 лв. В исковата молба се твърди, че тези вземания са погасени чрез плащане. Ищецът е изпълнявал задължението си за издръжка ежемесечно в размер, надвишаващ присъдения. Предоставял е парични суми, закупувал е дрехи, обувки, учебни пособия, лекарства и други. В условията на евентуалност навежда и друго основание на иска- погасителна давност. Решението на ЯРС е влязло в сила на 15.02.2002 г.. Изпълнителният лист е издаден на 21.09.2016 г. Изпълнителното дело е образувано на 10.11.2016 г. и 5-годишната давност е изтекла за вземанията от 15.02.2002 г. до 10.11.2011 г.. Освен това се сочи, че ДСИ неправилно е изчислил общия размер на вземането за издръжка, което следва да е 1170 лв., а също така и мораторната лихва и разноските по изпълнението. Поради това се иска съдът да приеме за установено, че сумите са недължими.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител пледира за уважаване на иска, както и за присъждане на разноските по делото.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Възраженията си основава на фактите, че насрещната страна не е заплащала присъдената издръжка. Между родители и деца не тече погасителна давност.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ищцата е дете на ответника, родено на *** г., видно и от Удостоверение за раждане от *** ***.
По делото не е спорно също, че с посоченото в исковата молба Решение № *** г. по гр.д.№ *** г. на ЯРС е прекратен бракът на ищеца и майката на ответницата, на която е предоставено упражняването на родителските права, а ищецът е задължен да заплаща издръжка в размер на 10 лв. месечно, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Решението е влязло в сила на 15.02.2002 г.. Изпълнителен лист за издръжката, ведно със законната лихва, е издаден на 21.09.2016 г.
Видно от завереното копие на изп.д. № ********* г. на ДСИ при ЯРС, същото е образувано по молба от 08.11.2016 г. от настоящия ответник, срещу настоящия ищец, за изпълнение на вземането по изпълнителния лист на ЯРС. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 29.11.2016 г., за главница- 2480 лв., лихви- 4349,62 лв., разноски по изп.дело в размер на 42 лв., както и такса -679,64 лв. или общо за сумата 7551,26 лв.. Запор е наложен върху възнаграждението на длъжника и запорно съобщение до него е изпратено на 10.11.2016 г.
Като свидетели по делото са разпитани С.С.-*** на ищеца и Н.К.-съжителстваща с ищеца на семейни начала, първият от които заявява, че знае от М.М. за уговорката му с бившата му съпруга, да не заплаща издръжката, а да помага, когато има нужда. И двамата свидетели сочат, че ищецът е давал парични средства, за което знаят от самия него, а само лично са виждали даване на суми на ръка: св. С.-5-6 пъти по 20 лв., 5 пъти по 5 лв. в офиса, а св.К. –през 2013 г. даване на дребни банкноти от по 10-20 лв., а през 2015 г.-50 лв. Свидетелите Д.-*** на ответницата и И.-*** на същата- не са виждали ищеца да й дава пари, само знаят да подарен телефон, който бащата си е взел обратно, а св.И.-и за платен един урок по математика от него, за който счита, че струва 5 лв. Гласните доказателства сочат, че ответницата е работила в офиса на баща си през лятото на 2013 г. и е получавала заплата (св. на ищеца-в пари, а св. И.-телефон вместо пари).
В хода на ДП-*** г. на РУ-Я., преписка вх.№ *** г. на ЯРП ответницата е признала, видно от Протокол за очна ставка от 09.06.2017 г. за давани от баща й парични суми за рождени дни, 5 или 6 пъти, за чийто размер казва, че е различен, но не надвишава 50 лв., а в Протокол за очна ставка от 20.06.2017 г.-за финансова помощ от страна на баща и от време на време, чийто размер не може да посочи.Отрича останалите твърдения на ищеца за давани пари.
Според заключението на вещото лице Д. точният размер на вземането за издръжка за периода от влизане в сила на съдебното решение до навършване на пълнолетие от ответницата на 05.10.2016 г. е 1756,61 лв., а за мораторни лихви- 1428,89 лв. Държавната такса за образуване на изп.дело е 24 лв., за налагане на запор-18 лв., ДТ по чл. 53 от Тарифата за ДТ -274,84 лв. Главницата за периода от 10.11.2011 г. -05.10.2016 г. е 588,28 лв., а лихвата за периода 01.12.2013 г.-05.10.2016 г.-49,94 лв.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание с чл. 439 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като може да го основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Съдът намира иска за частично основателен. Действително за 14 г., 9 м. и 20 дни (до навършване на пълнолетие от детето) месечната издръжка възлиза на 1756,61 лв., а лихвата 1428,89 лв. Т.е. ДСИ не е изчислил точно размера на сумите и вземанията за разликата над точния размер до посочените в поканата за доброволно изпълнение не съществуват.
Съдът счита, че ищецът не е доказал по реда на чл. 154 ал.1 от ГПК –с пълно доказване изпълнение на задължението си за издръжка. Писмени доказателства за това липсват. Свидетелските показания са недопустими на осн. чл. 164 ал.1 т.4 от ГПК-за погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Противната страна не е изразила изрично съгласие недопустимите доказателства да бъдат събрани. Поради това съдът не следва да ги обсъжда. Дори и да се приеме, че обратното, следва да се отчете фактът, че свидетелите са заинтересовани като близки на ищеца и следва показанията им да се подкрепят от други доказателства. Основателно е и възражението на ответната страна, че за повечето обстоятелства знаят от самия ищец, а не са ги възприели лично. Това, което твърдят, че лично са видели, не конкретизират достатъчно като размер на сумите и времето на даването им. Свидетелят С. сочи ориентировъчно 5-6 пъти по 20 лв., от което не се установява точен размер, също толкова неконкретизирано е и твърдението на св.К. –за даване на дребни банкноти от по 10-20 лв. Що се отнася до сумите, дадени пред св.С. в офиса на фирмата на бащата от по 5 лв., при наличие на данни, че ответницата е работила там и е получавала заплата, не може категорично да се приеме, че става въпрос за средства за издръжка. Не може да се определи и за какво са дадени през 2015 г. пред св.К. 50 лв., доколкото ищцата е признала, че са й давани такива суми за рождени дни. Това обаче не може да се определи като „издръжка”, доколкото има характер на подарък. Дадените подаръци не могат да погасят задължението за издръжка. Същото се отнася за подарения телефон, който според всички свидетели ищецът си е взел обратно. Що се отнася до признанието на ответницата за финансова помощ, дадена й от баща й, направено по прокурорската преписка (което съгласно посоченото от ищеца Решение № 170 от 12.10.2016 г. по гр. д. № 1952/2016 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС по чл. 290 от ГПК, съдът следва да цени) същата не е конкретизирала по размер помощта, за да се приспадне от дължимата по изпълнителния лист сума. Освен това, както сочи свидетелят С., ищецът е приел, не да дава издръжката по съдебното решение, а да помага в случай на нужда, т.е. даването на суми е било на различно основание, не и в изпълнение на съдебното решение. Поради това съдът приема, че задълженията за издръжка не са погасени чрез плащане.
Вземанията на ответника срещу ищцата за период от 5 години преди предприемането на действия за принудително изпълнение са погасени по давност на осн. чл. 117 ал.2 от ЗЗД, съгласно който ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги 5 години. Съдът намира, че в случая и по отношение на вземанията за лихви, доколкото същите са присъдени с влязло в сила съдебно решение, важи петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а не съкратената тригодишна давност по чл. 111 ЗЗД (вж Решение № 401 от 18.12.2013 г. по гр. д. № 3552/2013 г., г. к., ІV г. о. на ВКС). За двата вида вземания давността е изтекла, считано от влизане в сила на съдебното решение през 2002 г., както и за вземанията до 10.11.2011 г., тъй като на 10.11.2016 г. са предприети действия за принудително изпълнение на вземането, с които съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва. Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От влизане в сила на решението са изминали повече от пет години, през които взискателят не е предприел действия по изпълнение, с които да е прекъснал давността. Т.е. дължими са сумите за периода от 5 години преди налагането на запора -от 10.11.2011 г. до навършване на пълнолетието на 05.10.2016 г., които за издръжка общо са 588,28 лв. Въз основа на таблицата към заключението на вещото лице с посочения размер на лихвата върху всяка месечна вноска за издръжка, изчисленият общ размер на лихвите за периода 11.2011 г.-05.10.2016 г. е 249,71 лв., вкл. 49,94 лв. за периода 01.12.2013 -05.10.2016 г. За тези суми, общо от 837,99 лв., исковете следва да бъдат отхвърлени, тъй като са дължими по изпълнителното дело. Исковете са основателни за общата сума от 5991,62 лв.
Що се отнася до таксите по изпълнението, същите следва да се изчислят от ДСИ въз основа на установените размери на вземанията на взискателя с влязло в сила съдебно решение по спора (по-конкретно таксата по чл. 53 от Тарифата, а простите такси се дължат независимо от размера на вземането). Таксите са дължими не на взискателя, а на ДСИ и не представляват вземане на ответницата, освободена от такси по изпълнението на задължение за издръжка.
Що се отнася до възражението на ответника, че на осн. чл. 115, б."а" ЗЗД не тече давност между страните по делото, следва да се изходи от задължителната съдебна практика, както сочи и ищцовата страна. Съгласно постановеното по чл. 290 Решение № 401 от 18.12.2013 г. по гр. д. № 3552/2013 г., ІV г. о. на ВКС, посочената разпоредба има предвид обичайната житейска практика, възпроизведена в нормативните разпоредби, че децата и техните родители - съпрузи живеят заедно и последните фактически упражняват правата и задълженията си чрез непосредствена грижа за децата. Когато упражняването на родителските права е възложено и поето от единия родител (в случая майката), само между нея и детето е приложима разпоредбата на чл. 115, б."а" ЗЗД. Между детето и другия родител е налице съдебно признато вземане за издръжка, това правоотношение е подчинено на общия режим на погасителната давност и не се обхваща от хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. "а" ЗЗД. Разпоредбата следва да се преценява и прилага с оглед настъпилата фактическа и правна промяна при упражняване на родителските права само от единия родител след развод, с когото детето живее съвместно, и този родител еднолично полага ежедневните грижи за гледането и възпитанието на детето, включително грижата за охраняване материалните интереси на детето и като негов представител следва да изисква изпълнение на съдебно признатото му вземане за издръжка. Другият родител не е ограничен или лишен от родителски права, не е ограничено правото и задължението му да участва при решаване на въпроси, касаещи здравето, образованието, социалното развитие на детето. Това обаче не е равностойно на упражняването на родителските права от другия родител, който ежедневно е в състояние на непосредствена грижа за детето. С оглед на така изложените доводи на ВКС, следва възражението на ответницата да се приеме за неоснователно.
Искането на ищеца за присъждане на разноските (с общ размер за исковете за главница и лихви от 1011,25 лв.) е частично основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. Държавните такси за тези искове са съответно 99,20 лв. и 173,98 лв., от които суми следва да се присъди съразмерна част. По възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът приема, че същото, изчислено по реда на НМРАВ, за двата иска-за главница и лихви, е равно на 638,07 лв., от която сума следва да се присъди част, съразмерна на уважената част от исковете. Направени са и разноски за вещо лице, които също следва да се уважат по съразмерност.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА за установено по отношение на С.М. ***, ЕГН **********, че М.С.М. ***-а, ЕГН ********** не й дължи сумите от 1891,71 лв., представляваща издръжка, и 4099,91 лв.-мораторна лихва, предмет на принудителното изпълнение по изпълнително дело № ********* г. на ДСИ при ЯРС, а исковете за разликата над 1891,71 лв. до 2480 лв.-главница и над 4099,91 лв. до 4349,62 лв.-лихви като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.М. ***, да заплати на М.С.М. сумата от 887,17 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: