Решение по дело №497/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и чужденците, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба от Х. С. А., роден на [дата]., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, срещу Решение № 1040 от 28.01.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Административният акт се атакува със съображения за неправилност и незаконосъобразност като се иска същият да бъде отменен. Твърди се, че ако бъде върнат обратно в Сирия животът и здравето му ще бъдат изложени на опасност. В тази връзка се сочи, че на територията на Сирия продължават ударите на Израел срещу граждански и военни обекти. На 03 март 2025 г. при израелски военен удар в провинция Дейр ал Зор са убити 3 души, 20 са ранени. Същевременно въпреки, че обстановката в някои региони се подобрява, в други региони безредиците продължават. Твърди, че няма нормални здравни грижи, има продоволствена несигурност, доставките на вода и ток са ограничени, поради щетите, причинени на язовир „Тишрин“. Изтъква се в жалбата, че новата власт в Сирия е приела нова учебна програма за всички възрастови групи, която отразява по-силно ислямската гледна точка и премахва всички следи от по-светския период на Сирия. Това предстои да се случи и с останалите аспекти на живота в страната. Излагат се съображения за нарушения на общностното право при издаване на обжалвания акт. Визира се, че като е достигнал до обратната констатация, ответникът е постановил неправилно решение. В тази връзка същият не е разгледал относимите факти в тяхната съвкупност вкл. и по отношение на молбата за предоставяне на бежански статут. Релевират се и допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с неизяснени факти.

Ответникът-Председател на Държавната агенция за бежанците, редовно призован, в писмени бележки от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Подчертава, че не са допуснати процесуални нарушения като решението е издадено въз основа на релевантите факти по случая. Отделно обективно е разгледана бежанската история и е анализирана същата, вкл. и на фона на обстановката в държавата по произход на молителя.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, дава заключение, с което намира жалбата за основателна.

Административен съд-Пловдив като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по молба за международна закрила вх. № 306 от 02.08.2024 г. подадена от жалбоподателя Х. С. А., роден на [дата]. в Мохасан-Алката, Дейр ал Зор, Сирия, с етническа принадлежност– арабин, вероизповедание –мюсюлманин-сунит, женен, с лични данни, установени първоначално въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С Настанително решение № 208/02.08.2024г. жалбоподателят е бил настанен в Регистрационно-приемателен център [населено място]. Съставен и попълнен е бил Формуляр за идентификация и оценка на нуждите и Декларация на основание чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, Регистрационен лист, всички с рег. № УП-3908/02.08.2024г. От жалбоподателя е била депозирана Молба-декларация рег. № УП 3908/11.11.2024г. за разрешаване по време на производството по ЗУБ да пребивава за негова сметка на адрес: [населено място], бул. „България“ № 9, като адресът е бил проверен от служител на 03 РУ, ОДМВР-Пловдив.

С Х. А. са проведени две интервюта на 08.08.2024 г. и на 02.10.2024г., видно от които същият заявява, че е напуснал Сирия на 14.06.2024 г. от Т. Т. и влезли нелегално в Турция група от 23 човека, отишли в Урфа, където останали 7 дни в къщата на „трафиканта“. След това отишли с такси в Истанбул, където останали 5 дни, от там отново с такси до Одрин, където били 8 дни. Взели ги с кола и го закарали до границата на България, където минали нелегално през нарязана тел, били същата група от 23 човека. След като преминали границата на 17.07.2024 г. ги разделили на 3 групи, вървели 3 дни в гората, след което им изпратили кола и 20 минути след като пътували с колата били заловени от полиция. Заявява, че основната причина да напусне Сирия била войната. Последно живеел в [населено място], източна провинция Дейр ал Зор. Първо живеели в [населено място] ал Зор, след като се уволнил от армията на 01.01.2012 г. дошъл в града, отворил магазин за ПВЦ дограма и се оженил. През 2013 г. започнала войната в Сирия. През 2014 г. напуснал [населено място] ал Зор. Съпругата му била бременна и след бомбардировките от страх загубила бебето. Твърди, че бомба паднала до дома им, счупили се стъклата, а жена му получила кръвоизлив. Целият им квартал бил бомбардиран, който останал жив избягал и отишъл в [населено място]. Семейството на жалбоподателя също останало там до 2016 г. След това и в Албулел започнали бомбардировки, които продължили 1 месец. Напуснали и отишли на 30 км, в [населено място], провинция Дейр ал Зор, където останали 1 година. Там също започнали бомбардировки и се преместили на 80 км. от града им в [населено място], където останали 2 години, до 2019 г. Там също започнало бомбардиране, избягали и отишли в [населено място], където останали 1 година и половина. След като и там започнали бомбардировки отишли в Т. А.. С. Т. А. в Джарабулус, където живели докато Алзахер напуснал Сирия, където оставил съпругата и децата си. Заявява, че е отбил редовната военна служба в периода от 2009 г. до 2012 г. като шофьор на фадрома в Дамаск. Не е получавал призовки, но по новините казали, че всеки, който се е уволнил трябва да се обърне към казармите, но той не можел да носи оръжие срещу човек или животно. Сочи, че заради продължителното бомбардиране, животът му бил в опасност. Напуснал държавата, като рискувал живота си заради своите деца. В Сирия нямало безопасност, нямало училища за децата му, не можел да работи. Нямало вода, ток, децата му били изплашени от бомбардировките. Изрично заявява, че срещу него или членове на неговото семейство не е отправяна заплаха, не е оказвано насилие. Не е осъждан и не е имал проблеми в страната си заради неговата етническа или религиозна принадлежност. Декларира, че не е членувал в политически партии или организации.

Административният орган е приел, че Х. С. А. не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Липсват заявени опасения за сигурността и правата му основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Прието е и че инцидентът, при който бомба е паднала в близост до къщата им и жена му пострадала, не е основната причина да напусне страната, тъй като това се е случило през 2014 г., а той е продължил да живее в Сирия още около 10 години, като са се местили на различни места. Направен е извод, че се касае за нещастен случай, следствие на бомбардировка, а не за целенасочен към него или семейството му акт.

Изведен е извод, че жалбоподателят е напуснал Сирия не за да търси закрила, а по-добър начин на живот. В противен случай би потърсил международна закрила и би подал молба в първата страна, в която е влезнал - Турция, но е продължил към конкретно избрана от него страна - България, където е искал да се установи, от което са изведени изводи, че причините за напускането на Сирия са лични и икономически и са извън предметния обхват на ЗУБ.

На следващо място е прието, че за Алзахер не се установява да е бил принуден да отпътува от Сирия, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Срещу него не са били предприети такива действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира.

Въз основа на справка с вх. № ЦУ - 1841 от 23.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС за обстановката в Сирия за състоянието на сигурността в Сирия, ответникът е приел, че все още имало ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи. Независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в страната, сравнена с изминали години се била подобрила значително и към изследвания момент не можело да се говори за наличие на безогледно насилие. Въпреки трудната обстановка в Сирия, е направен извод, че при евентуалното завръщане на кандидата за международна закрила в родината му, това не би довело до неблагоприятни последици за него. Най-накрая в решението е обсъдено и дали може молителят безпроблемно да се завърне в страната си по произход като в този аспект пречки не са открити.

С оглед всичко изложено молбата за предоставяне на международна закрила на Х. С. А. е отхвърлена с обжалваното решение.

По делото е приета цялата административна преписка по издаване на административния акт, вкл. справка вх. № МД-02-20/14.01.2025г. и справка вх. № МД-02-159/14.03.2025г. и двете от Държавна агенция за бежанците при МС, дирекция „Международна дейност“, касаещи актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към 14.01.2025г. и 14.03.2025г.

При така установеното от фактическа страна съдът направи своите правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, поради което е допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдено както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред компетентен интервюиращ орган с пълнолетния кандидат за закрила са проведени две интервюта, отразени в нарочни протоколи(л.94 и л. 116), прочетени на интервюираното лице в присъствието на преводач на разбираем за него език. Административният орган е изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации и документи.

Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа(л.103).

Съдът намира, че не е допуснато нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл. 35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на оспорващото лице. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от Х. С. А. факти от бежанската му история, същите се анализират, като въз основа на тях ответникът приема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му на произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

При регистрацията на Х. С. А., същият е регистриран, като сирийски гражданин, с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме Сирия.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведените с жалбоподателя интервюта не се установява спрямо него да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е било обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група мюсюлманин – сунит е достатъчно основание за опасения от преследване. Соченото пред интервюиращия орган, пренесено и в жалбата твърдение, че на територията на Сирия продължават ударите на Израел срещу граждански и военни обекти не може да се приеме като причина за предоставяне на исканата закрила. На 03 март 2025 г. при израелски военен удар в провинция Дейр ал Зор са убити 3 души, 20 са ранени. Същевременно въпреки, че обстановката в някои региони се подобрява, в други безредиците продължават, не очертава факти и обстоятелства, които да обосноват действия по преследване и репресии. По-скоро се описват хулигански и криминални простъпки. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на кандидатите за закрила на хуманитарен статут: Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В случая от страна на жалбоподателя не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административният орган.

Цитираната норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т. 39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

От гореизложеното е видно, че за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага, ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

Жалбоподателят е посочил, че преди напускане на страната си по произход са живели в Джарабулус, провинция Алепо. По делото е приложена справка вх. № ЦУ-1841 от 23.08.2024 г. От същата е видно, че Сирия е разделена на зони, контролирани от бунтовническите въоръжени групировки, действащи срещу официалното сирийско правителство, на зони контролирани от режима на А. и на няколко отделни области и анклави контролирани от кюрдските Сирийски демократични сили и свързаните с тях отряди за защита на народа, като ситуацията в провинцията остава сложна. Б. А. управлява Сирийската арабска република като президент от 2000 година насам, а Конституцията регулира правно превъзходството на лидерите на партията БААС в държавните институции и в обществото и лидерите на БААС и А. действително доминират и в трите клона на управлението, изграждайки авторитарен режим. Въстанието срещу режима, започнало през 2011г., продължава през цялата изминала година, президентските избори на 26 май 2021 г. водят до преизбирането на А., а воденият от неговата партия Национален прогресивен фронт печели 177 от 250 места на парламентарните избори през 2020 г. Тези избори, считани от международната общност за нелегитимни, се провеждат в среда на широко разпространена правителствена принуда и без участието на мнозинството от сирийците, живеещи на територия, контролирана от опозицията, поради липсата на безопасна и неутрална среда за участие на избирателите. Наблюдателите от неправителствени организации допълнително изразяват опасения за изборни измами и не смятат изборите нито за свободни, нито за честни.

Отразено е също, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично, а и от 2012 г. е налице мълчаливо споразумение между сирийското правителство и кюрдската партия „Демократичен съюз“, което предоставя на последната известна степен на автономия в районите с кюрдско мнозинство, в североизточната част на страната, в замяна на което кюрдската партия не участва в конфликта. От справката се установява също, че последният останал анклав от първоначалната опозиция на правителството е в северозападната част на провинция Идлиб на границата с Турция, където са разположени десетки предимно ислямистки групи.

От справка за актуална политическа и икономическа обстановка към 14.01.2025г. става ясно, че представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто "Хаят Тахрир ал Шам" обявява обща амнистия. На 21 декември 2024 г. Сирийският вестник Al Watan съобщава, че най-малко 34 000 бивши членове на режима на А. са подали заявления за уреждане на статута си в центровете в осем провинции, като най-малко 20 000 от тези кандидати произхождат от "крепостите" на бившия режим в провинциите Латакия и Тартус. На 19 декември 2024 г. генералният секретар на ООН А. Г. говори пред репортери, потвърждавайки ангажимента на ООН да подкрепя Сирия през предстоящия преходен период. При служебното правителство политическият процес трябва да следва принципите, изложени в резолюция 2254 на Съвета за сигурност, която предоставя пътна карта за този преход и призовава за прекратяване на конфликта, установяване на несектантско управление и свободни и честни избори, които да се проведат в рамките на 18 месеца. "Всички общности трябва да бъдат напълно интегрирани в новата Сирия", казва г-н Гутериш. Специалният пратеник на ООН за Сирия, г-н Г. П., посещава Дамаск за среща с лидерите на фракциите в Сирия, включително "Хаят Тахрир ал Шам", където отбелязва, че има "много надежда сред цивилните за началото на нова Сирия. Нова Сирия, която в съответствие с резолюция 2254 на Съвета за сигурност ще приеме нова конституция, която ще гарантира, че има социален договор, нов социален договор за всички сирийци", допълва г-н Педерсен. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в Сирия възобновяват своята дейност. От 27 ноември 2024 г. насам 58 500 души са се свързали с обществените центрове, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за закрила. Според ВКБООН, в периода 8-29 декември 2024 г. 58 400 души са се завърнали в Сирия (основно от Ливан, Йордания и Турция). От началото на 2024 г. (до 29 декември 2024 г.) приблизително 419 200 сирийски бежанци са се завърнали в страната, повечето от тях в Ракка (25%), Алепо (Халеб) (20%) и Дараа (20%).

В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 2 януари 2025 г. се посочва, че според оценки на Комисариата, от 8 декември 2024 г. насам 115 000 сирийци са се завърнали обратно в Сирия. Тези данни се основават на публични изявления на приемащите страни, контакти с имиграционните служби от вътрешността на Сирия, както и на граничен мониторинг, извършван от ВКБООН и партньорски организации. По отношение на официалните изявления, на 30 декември 2024 г. Турция съобщава, че 35114 сирийци са се завърнали доброволно от 8 декември 2024 г. насам. Правителството на Йордания също съобщава, че повече от 22 000 сирийци са влезли в Сирия през Йордания, 3100 от които са регистрирани бежанци. Към 27 декември 2024 г. 664 000 души остават новоразселени в Сирия от началото на декември, 75% от които жени и деца. Същевременно, около 486 000 вътрешно разселени лица вече са се завърнали в районите си на произход. Преобладаващата несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, продължава да представлява предизвикателство за цивилните лица и вероятно ще повлияе на потенциалното решение за завръщане, пред което са изправени сирийците, живеещи извън страната. ВКБООН продължава да се ангажира с временните сирийски власти, включително срещата на 29 декември 2024 г. с кабинета на управителя на Дараа за обсъждане на хуманитарните потребности в провинцията. По същия начин ВКБООН продължава да посещава активни гранични пунктове, да наблюдава процесите и да изслушва сирийците, преминаващи обратно в страната, за техните приоритети и потребности. Възстановяването на 200 частично повредени къщи в провинция Дамаск е възобновено, като завършването се очаква през януари 2025 г. ВКБООН също така раздава основни помощи и зимни артикули на завърнали се семейства в провинциите Дамаск, Хомс и Идлиб, както и на вътрешно разселени лица, живеещи в колективни центрове и недовършени сгради в провинциите Рака и Хасака. На 7 януари 2025 г. международните полети от летището в Дамаск са възобновени за първи път след падането на режима на Б. А.. В началото на януари 2025 г. САЩ предоставя шестмесечно изключение от санкциите, т.нар. Общ лиценз, за да позволи хуманитарна помощ след края на управлението на Б. А. в Сирия.

От справка за актуална обществено-политическа обстановка към 14.03.2025г. става ясно, че представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто "Хаят Тахрир ал Шам" обявява обща амнистия. На 18 февруари 2025 г., след провеждане на преговори, Сирийските демократични сили се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. Ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили и Сирийският демократичен съвет се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото сирийско правителство. Смята се, че други ключови аспекти на сделката включват пълна интеграция на всички сили за сигурност и институции на Рожава в институциите на сирийското правителство и създаване на съвместни (включващи всички страни) комитети за прилагане на механизми за гарантиране на ефективното прилагане на разпоредбите. Според друга постигната договорка, завръщането на разселените сирийски арабски бежанци в техните градове и села ще бъде улеснено, а на тези лица и ще бъдат осигурени подходящи условия за живот. На 2 март 2025 г., съгласно изявление на сирийското президентство, новите власти в Сирия обявяват сформирането на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация. Новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А. на 8 декември 2024 г., което слага край на продължило над половин век управление на семейството му и на 13 години на опустошителен конфликт. Президентството обявява "сформирането на комисия от експерти", включваща две жени, натоварена с изготвянето на "конституционната декларация, която регулира преходната фаза" в Сирия. Седемчленната комисия ще "внесе своите предложения пред президента", се казва в изявлението, без да се уточнява времева рамка. Съобщението от 2 март 2025 г. се основава на стремежите на сирийския народ да изгради своя държава, основана на върховенството на закона и надгражда резултатите от конференцията. за национален диалог в Сирия, посочват от президентството и допълват, че целта е да се подготви правната рамка, регулираща преходната фаза. Конференцията за национален диалог, проведена в края на февруари в Дамаск, очертава пътя за новата Сирия. В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 7 март 2025 г. се посочва, че по данни на Комисариата към 6 март 2025 г. около 301 967 души са се завърнали в Сирия през съседни държави от началото на декември 2024 г. Цифрите се основават на гриангулация на външни и вътрешни източници за Сирия и включват бежанци, регистрирани от ВКБООН и други сирийци, завръщащи се от Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Египет, както и лица извън посочения регион, които също се завръщат.

Според ново широкомащабно проучване на намеренията, проведено от ВКБООН, КЕАСН и Клъстера за координация и управление на лагери, един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в Северозападна Сирия, възнамеряват да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото. Според изчисления на ВКБООН от 6 март 2025 г., считано от 8 декември 2024 г., 303 400 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави. Освен това, считано от 27 ноември 2024 г. и въз основа на най-новите данни на ВКБООН и ОСНА от 26 февруари 2025 г., 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Проучването, проведено в 514 места за вътрешно разселени лица, подчертава, че намеренията за връщане са особено силни в Идлиб, като бившите фронтови зони в Идлиб и Алепо (Халеб) са основните дестинации. Въпреки това остават огромни предизвикателства: вътрешно разселените лица посочват липсата на хуманитарна помощ, на работни места и на основни услуги и заплахата от противопехотни мини като основни пречки пред завръщането им. В Североизточна Сирия ВКБООН също има важна роля за улесняване на доброволното завръщане на вътрешно разселените лица. Само на 4 март 2025 г. над 403 души напускат лагера "Агееsha" в Камишли, завръщайки се обратно в своите райони на произход в провинция Дейр ал Зор, включително Табия, Маядин и Кория. За да подпомогне тези движения, ВКБООН осигурява специални транспортни услуги, гарантирайки, че вътрешно разселените лица могат да се завърнат по безопасен и достоен начин. Чрез широка мрежа от услуги, базирани в общността, ВКБООН достига до вътрешно разселени лица, завърнали се от Идлиб и до сирийски бежанци, завърнали се от съседни страни. Ключовите области на подкрепа включват гражданска документация (като лични карти и удостоверения за брак), разпространение на основни помощни артикули, хигиенни комплекти, парична помощ и възможности за препитание. Подкрепяните от ВКБООН обществени центрове остават в основата на услугите за закрила, като 106 от 122 оперативни центъра предоставят критична помощ на завърнали се лица, вътрешно разселени лица и приемни общности. Тези центрове предлагат правна помощ, селскостопанска подкрепа, медицинска помощ, психично здраве и психосоциални услуги, превенция на основаното на пола насилие и управление на случаи за защита на детето, наред с други услуги. Скорошните инициативи включват възстановяване на повредени домове в Алепо, разпределяне на селскостопански субсидии в Дараа, предоставяне на помощни комплекти в Алепо и Идлиб, подкрепа за образованието на децата в Суейда и разпределяне на основни помощи в Хомс, Ракка и Дейр ал Зор. Освен това ВКБООН насърчава устойчиви решения чрез субсидии за препитание за малки предприятия, разпространение на соларни устройства на новозавърнали се семейства в Камишли и програмата "Пари за подслон" в Алепо. Тези инициативи подчертават постоянния ангажимент на ВКБООН за насърчаване на устойчивостта и възстановяването на разселеното население в Сирия.

Тези два документа са приети по делото, неоспорени от страните и имат обвързваща съда материална доказателствена стойност. От същите става ясно, че процесите на стабилизиране на обществения живот в Сирия, макар и бавно, вървят в посока на създаване на конституционна рамка за възраждане на нормалния политически и социално-икономически живот в страната на произход. Следва да се отчете нарастващият брой на завърнали се сирийци от чужди държави и този на завръщащи се по родните си места след вътрешно разселване. Въпреки данните за военни сблъсъци между враждуващи страни, за отбелязване е, че те са извършени в райони, извън този, в който е живял жалбоподателят и са спорадични и на верска основа и не може да става дума за насилие върху мирни жители. Показателно е повишаващото се число на върналите се сирийци през периода между двата доклада.

Предвид така установеното, то по мнение на съда правилен се явява изводът на административния орган, че към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Макар обстановката в страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива при които съществува реален риск, чужденецът да понесе тежки посегателства. Напротив от обсъдените две справки от 14.01.2025г. и 14.03.2025г. се забелязва траен процес на стабилизиране на вътрешната обстановка в държавата, ангажимент на международната общност за подпомагане на тези процеси и не на последно място стъпки на временното правителство в Дамаск в насока приемане на нова конституция и възраждане на Сирия след продължилия 13 години въоръжен конфликт.

На следващо място жалбоподателят твърди, че срещу него или членове на неговото семейство не е отправяна заплаха, не е оказвано насилие. Не е осъждан и не е имал проблеми в страната си заради неговата етническа или религиозна принадлежност. Декларира, че не е членувал в политически партии или организации. Следователно не може да се направи извод, че личното и общественото му положение предполагат същият да е рискова група, чиято дейност да га постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там.

По смисъла на т. 39 от решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя следва безогледното насилие в Сирия да е изключително, каквото то не се установява да е от относимата справка на Дирекция „МД“ при ДАБ към МС. Нещо повече от обсъдените справки рег. № 1841/2024 г., вх. № МД-02-20/14.01.2025г. и вх. № МД-02-159/14.03.2025г. на ДАБ при МС, дирекция „Международна дейност“ може да се направи и изводът, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване в частите от страната, в които е налице по-висока сигурност и в които жалбоподателят спокойно би могъл да се ползва от закрилата на официалните власти.

Предвид това обоснован се явява изводът на административния орган, че за кандидата за закрила не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, както и че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Правилен се явява и изводът, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

От горното може да се направи заключение, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. С. А., роден на [дата]., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, срещу Решение № 1040 от 28.01.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.