М О Т И В И
по решение № 26 /16.01.2020год. по н.а.х.д.№ 814/2019год.
по описа на Добрички районен
съд
Срещу обвиняемия Г.К.М. с ЕГН ********** е повдигнато обвинение по чл. 343 ал.1 буква „Б” предл.2-ро във вр. с чл. 342 ал.1 от НК.
Повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ДРП Радомир Станев и пледира на налагане на
наказание съобразно с разпоредбата на чл.78 А ал.1 от НК , а именно „Глоба” в
размер на 1000/хиляда / лева .
Обвиняемият Г.М. се явява лично в съдебно заседание ,представлява
се от адвокат Н.М. от ДАК ,не признават вината по повдигнатото му обвинение и
молят за оправдаване на обвиняемия М. .
След като обсъди събраните в хода
на съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 12.12.2017 г., около 18:00
часа обвиняемият Г.К.М. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „***",
с per. № *** по околовръстен път П-97 в посока от гр.
Добрич към разклона за село Д.. Той управлявал автомобила с включени светлини. М.
бил сам в автомобила. Движението в този участък на пътя било двупосочно, с по
една лента за всяка посока с ширина по 4 метра. В участъка, където е станало
процесното пътнотранспортно произшествие имало непрекъсната разделителна осева
линия. От двете страни на пътното платно, на разстояние 0,60 метра от двата му
края били разположени мантинели. На разстояние 26
метра след края на ляво разположената мантинела (тази
мантинела е обозначена като ориентир 1 в протокола за
оглед на местопроизшествие), от
страната на лентата за движение в посока от разклона за с. Д. за гр. Добрич,
имало горски път с ширина 3,90 метра. В района нямало пешеходни пътеки и
светофарни колони. От справка на Агенция „Пътна инфраструктура", Областно
пътно управление Добрич се установява, че в процесния участък има поставени
пътни знаци В 26 (60), с които ограничението на скоростта на движение е
определено на 60 км/ч. Пътната настилка в целия участък била с гладко асфалтово
покритие. На 12.12.2017 г., около 18:00 часа, асфалтовата пътна настилка била
суха, без неравности и повреди, времето било ясно, като светлата част на
денонощието била свършила и било тъмно. Обвиняемият Г.М. решил да навлезе в
платното за насрещното движение, завил наляво и пресякъл единичната
непрекъсната осева линия с цел да достигне до горски път.Същевременно
свидетелят К. И. Ф. управлявал лек автомобил „***" с per. № *** по същия
път П-97 в посока от разклона за с. Д. към гр. Добрич. Той управлявал
автомобила с включени светлини. Ф. бил в автомобила заедно със съпругата си
-свидетелката Д. И. Ф. и сина си - свидетелят И К. И.. Свидетелят Ф. е посочил, че видял автомобилът, който се е движил срещу
него, без да включи ляв мигач, да завива наляво и да навлиза в неговата лента
за движение. Автомобилът, който навлязъл в лентата му бил почти перпендикулярно
на неговия. Последвал удар между двата автомобила. К. Ф. е заявил, че след настъпилото пътнотранспортно произшествие бил настанен
в болница и впоследствие му била извършена операция в гр. София. Установено е,
че автомобилът, който е навлязъл в лентата за движение на автомобила „***",
с per. № ***, бил именно лекият автомобил ***",
с per. № ***, управляван от обвиняемия Г.К.М., който
пресякъл единичната непрекъсната осева линия.Свидетелката Д. Ф. е заявила, че тя пътувала на предната дясна седалка, и чула съпруга си
да извиква: „Какво прави този в моето платно", след което последвал удар с
другия автомобил. Свидетеля И. К. И. разказва че се возил на задната
седалка в лекия автомобил „***" е per. № ***,
като по пътя задрямал, но в един момент чул баща си да казва „Този какво прави
този в моето платно", след което усетил удар с друг автомобил.Свидетелят К. И. Р. управлявал лек автомобил „****" и се движел зад лекия
автомобил „***", управляван от обвиняемия Г.М.. Р. видял, че автомобилът
пред него навлязъл в лентата за насрещно движение, като пресякъл единичната
непрекъсната осева линия, без да пуска мигач за ляв завой. Р. не е могъл да
посочи с точност дали автомобилът е намалил и завил наляво или е спрял и след
това завил и пресякъл непрекъсната осева линия. Свидетелят Р. видял как
автомобил идващ от посока разклона за с. Д. се удря в автомобила „***".
От заключението по назначената
комплексна съдебномедицинска, трасологическа и автотехническа експертиза се установява, че мястото на
удара се намирало на разстояние 27,00 - 28,50 метра след горепосочения ориентир
1 и изцяло в лентата за движение на лекия автомобил „***" с peг.- № ***. В момента на удара лекият автомобил ***",
с per. № ***, бил насочен с предната си част към отбивката за горепосочения горски път. Ударът се осъществил
между предната част на лекия автомобил „***", с per.
№ ***, и средната дясна част на лекия автомобил ***", с per. № ***. В резултат на удара и посоката си на движение
вторият автомобил продължил движението си напред и наляво, като се ударил с
предната си странична дясна част в дърво в гористата местност и се установил на
мястото, където е намерен и фиксиран в протокола за оглед на
местопроизшествието. Другият лек автомобил „***", с per.
№ ***, след удара с автомобила „***" се ударил с предната си част в мантинелата, разположена вдясно от лентата му за движение,
завъртял се около вертикалната си ос на около 200 градуса и се установил в
лявата лента спрямо посоката му за движение, обърната с предната си част почти
обратно на посоката, в която се движел. На това място той е фиксиран в
протокола за оглед.
При извършената автотехническа експертиза на лек автомобил „***" с per. № *** и лек автомобил „***" с per.
№ *** не са установени повреди по кормилния механизъм, окачването на предния
мост, окачването на задния мост ходовата част и спирачната система които биха
могли да са. причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие.
Установено е, че непосредствено преди произшествието лек автомобил „***" с
per. № *** се е движел със скорост 120.12 километра в
час, като опасната зона за спиране е имала дължина 124.00 метра. Лекият
автомобил „***" с рег.№ *** преди произшествието се е движел със скорост
25.31 километра в час.Установено било , че лекият автомобил „***" с per. № *** се е намирал на разстояние около 20,74 метра от
мястото на удара, в момента, в който лекият автомобил „***" с per. № *** при извършване на маневра ляв завой пресякъл
непрекъснатата осева линия и навлязъл в лентата за насрещно движение, в която
лента в този момент се движел автомобилът „***" с per.
№ ***. От заключението от 17.03.2019 г. по назначената допълнителна автотехническа експертиза се устновява,
че ако непосредствено преди произшествието лекият автомобил „***" с рег.№ ***
се е движил със скорост 60 км. в час, опасната му зона за спиране е щяла да има
дължина 42,61 метра. Следователно и при тази скорост на движение, дори и водача
му К. И. Ф. да беше реагирал своевременно и беше предприел спиране в момента, в
който лекия автомобил „***" с per. №*** е
предприел маневра за завиване наляво, пресякъл е непрекъсната осевата линия и е
навлязъл в насрещното движение, той не
би имал възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди
мястото на удара. В заключението на вещото лице от 30.04.2018 г. е посочено, че
причината за настъпването на произшествието е пресичането на траекторията на
движение на лекия автомобил „***" с per. № ***
от лекия автомобил „***" с рег.№ ***, вследствие на навлизане на втория
автомобил в лентата за насрещно движение на разстояние пред първия автомобил
по-малко от опасната му зона за спиране.
Видно от изготвената
съдебномедицинска експертиза № 82/2017 г. при пътнотранспортното произшествие
пострадалият К. Ф. е получил следните травматични
увреждания: счупване на дясна тазобедрена става, ожулване на челото, кръвонасядания по гръдния кош. Счупване на дясната
тазобедрена става е обусловило трайно затруднение движението на десен долен
крайник за период около 5-6 месеца. Това разстройство на здравето представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл. 343, ал. 1,6. „6", предложение
второ, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. От заключението по назначената
комплексна съдебномедицинска, трасологическа и автотехническа експертиза се установява, че тези увреждания
отговарят да са получени при гореописанато
пътнотранспортно произшествие и са в причинно-следствена връзка с него.
Така описаната фактическа
обстановка в Постановление на ДРП от 25.06.2019 година говори сама по себе си за
непълноценно и некоректно проведено
досъдебно разследване под контрола на РП Добрич, като се констатират
противоречиви показания на свидетелите в досъдебното производство касаещо
наличие или отсъствие на подаден мигач и
необходимост от допълнителна авто-техническа експертиза допусната едва в
съдебното производство изисквана от процесуалния представител на обвиняемия Г.М..
Поставените на вещото лице инж. Е.Ж. в
проведеното съдебно следствие и назначена авто-техническа експертиза въпроси касаят следната обстановка а именно , ако
непосредствено преди произшествието лекия автомобил „***" с per. № *** се е движел със скорост 60 км/ч., от момента в
който е реагирал и от момента, в който лекият автомобил „***" започнач маневра завой наляво, имал ли е техническа
възможност да спре. както и да се пресметне отстоянието
в двата варианта.
Според заключенията на вещото
лице – лекият автомобил „***” с рег. № ***се
намирал на отстояние около 88,21 м. Преди мястото на
удара с лекия автомобил ”***” С РЕГ. № *** в момента в който водачът му е
реагирал и е предприел спиране, ако непосредствено преди произшествието лекият
автомобил ”***" рег. № *** се е
движел със скорост 60 км/ч и водача му е реагирал и е предприел спиране в
същият момент, както при произшествието, той е имал техническа възможност да
предотврати произшествието спирайки автомобила си преди настъпването на удара с
лекият автомобил „***” с рег. № ***.Лекият автомобил „***" с рег. № *** се е намирал на отстояние около
44,66 м. Преди мястото на удара в момента,
в който лекият автомобил „***” с рег.
№ *** е започнал маневра завой в ляво.Лекият автомобил „***” с рег. № *** се е движел
със скорост 60 км/ч и водача му
е реагирал своевременно като е предприел спиране в момента, в който лекият „***" с рег.№ *** е започнал маневра завой в ляво, той е имал
техническа възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди
настъпването на удара между двата
автомобила.
Така изложената фактическа
обстановка се установява от обясненията на обвиняемият , свидетелските
показания, както и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени на
основание чл.283 от НПК към доказателствения материал по делото.
При гореизложената фактическа
обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Видно от назначената допълнителна
авто-техническа експертиза в съдебно заседание и съобразявайки се със
заключенията на вещото лице се достига до извода относно на липса на виновно
поведение у обвиняемия при настъпването на визираното по горе ПТП.Видно от
заключението на вещото лице основната причина за настъпването на ПТП е
несъобразената висока скорост на автомобила „***" с per.
№ *** управляван от свидетеля Ф. със скорост от 120.12 км/ч.Видно е че при движение
със скорост от 60 километра в час лекият автомобил „***” с рег. № *** и водача му/Ф./ е реагирал
своевременно като е предприел спиране в момента, в който лекият „***" с рег.№ *** е започнал маневра завой в ляво, той
е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, спирайки автомобила си преди
настъпването на удара между двата
автомобила.
От непълноценното проведено в ДП№1161/2017 година по описа на
Първо РУ гр. Добрич разследване не са дадени
отговори на множество въпроси имащи значение за настъпилото ПТП на 12.12.2017 година. Не е установено кой с какви
светлини се е движил и дали скоростта от
60 км/ч е била съобразена с конкретната пътна обстановка.Факти които няма как
да бъдат установени в настоящото съдебно производство , още повече че са
изминали три години от настъпилото ПТП.
Настоящият състав е съгласен с
възражението на адвокат М. касаещо, че разпоредбата на чл.63, ал.1 от ППЗДвП не
съдържа никакво правило за поведение, респективно не може да бъде нарушена каквото
и да било правило за поведение от подсъдимия. Правилни са изводите за това, че нарушението е евентуално по
друг член от ЗДвП.Релевантни за наказателната
отговорност са само тези нарушения на правилата за движение по пътищата, които
се намират в причинна връзка с настъпилите обществено опасни последици.
В тази връзка е и константата практиката на
ВКС касаеща , че доколкото подсъдимият е допуснал нарушение
на специални норми, регламентиращи правилата за движение по пътищата, свързани
с извършване на маневри, с навлизане в насрещна лента за движение, то не следва да се приема за нарушение на
разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, защото
освен че тя дефинира понятието единична непрекъсната линия. Нарушаването на
тази забрана за нейното застъпване и пресичане се поглъща от осъщественото нарушение
- навлизане в лентата за насрещно движение.
Ведно от повдигнатото обвинение липса
каквото и да било уточнение кое е всъщност е евентуално допуснатото нарушение
от обвиняемия.
Ок заключенията на вещото лице се
достига до единствения възможен извод относно вината за настъпилото ПТП на
12.12.2017 година, а именно високата скорост на движение от страна на свидетеля
Ф., който е нарушил правилата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като не е съобразил
скоростта си на движение със сигнализацията с пътен знак и чл.20, ал.2 от ЗДвП
в нейната втора хипотеза, която задължава водачите да намалят скоростта, когато
възникне опасност за движение по пътищата.
Отделно то това е допуснато
нарушение при повдигането на обвинението на обвиняемия без да се упомене
извършване на конкретно нарушения на ЗДвП , като по този начин е нарушено
правото на защита на обвиняемия.Същият не може да организира своята защита и какво е извършеното от него нарушение
респективно престъпление санкционирано по чл. 78А от НК.
От гореописаното и на основание
чл. 378 ал.4 т.2 се стига до следното решение:
Г.К.М. с ЕГН ********** Е НЕ ВИНОВЕН в това,
че на 12.12.2017 г. в гр. Добрич, по околовръстен път II-97, в посока от гр. Добрич към с. Д., при управление на лек автомобил „***”,
с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
Чл.63, ал.2, т.1 от Правилника за
прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/
„Единична непрекъсната линия” – М1. На пътните превозни средства е забранено да
я застъпват или пресичат
и с това по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на К. И. Ф. от с. Л., общ. ***, изразяваща се в счупване на
дясна тазобедрена става, довело до трайно затруднение на движението на долен
десен крайник за период от около 5-6 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б.
„б”, предложение второ, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и го ОПРАВДАВА по повдигнато му обвинение.
Председател: