РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Монтана, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Людмила Драгомирова
Аделина Тушева
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Людмила Драгомирова Въззивно гражданско
дело № 20211600500210 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЧЕЗ Е.Б.“АД срещу решение от
04.01.2021г.,постановено по гр.д.№ 706/2018г.на Районен съд-Берковица ,с
което е признато за установено по отношение на жалбоподателя,че „В.
Х.“ЕООД не дължи сумата 3 689.68 лв., начислена като корекция за периода
01.03.2018г.-29.05.2018г. Присъдени са и следващите се разноски.
Счита,че решението е неправилно поради нарушения на материалния
закон и необоснованост.Поддържа,че съдът неправилно е достигнал до
извода,че е правно релевантен факт обстоятелството дали ищецът лично или
чрез друго лице е въздействал върху процесното СТИ и излага подробни
доводи в тази насока.Поддържа,че към настоящия спор е приложима
регламентацията на отношенията,залегнала в чл.98а,т.6 от ЗЕ и
ПИКЕЕ,публикувани в ДВ на 12.11.2013г.,според които е предвидена
обективна отговорност ,при която не е част от фактическия състав и респ. не е
необходимо,съдът да установява дали неточното изпълнение или непълно
отчитане на ел.енергията е с участието на клиента.Моли съда да постанови
1
решение,с което да отмени обжалваното решение и се произнесе по
същество,като отхвърли изцяло предявения иск.Претендира разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от „В. Х.“ ЕООД, в който
е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложени са
подробни съображения.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима-подадена е от легитимирана да обжалва
страна в срока по чл. 259 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.262 вр.чл.
260 и чл. 261 от ГПК.
Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и
такива не са събирани.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
пределите на неговата правораздавателна власт и компетентност, поради
което е валидно.Същото е допустимо, с оглед произнасянето по надлежно
предявен иск в редовно развило се исково производство в рамките на
сезиращата съда претенция.
При проверка на правилността,въззивният съд намира,че обжалваното
решение е неправилно по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от „В. Х.“ ЕООД против „
ЧЕЗ Е. Б.“АД отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Ищецът
твърди, че потребява електрическа енергия с клиентски № *и абонатен № *.
Ответникът претендира заплащане на сумата в размер на 3 689.68 лв.,дължима
по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ, начислена по фактура №
**********/13.09.2018 г.Несъгласен с така начислената сума ищецът
депозирал възражения пред „Е.-П.“ АД и „ЧЕЗ Р. Б.“АД.
Електроразпределителното дружество отговорило,че е извършена проверка
на 29.05.2018г.,обективирана в констативен протокол № *, съставен в
присъствието на двама свидетели ,които не са служители на „ЧЕЗ
Р.Б.“АД.Изложени са констатациите на проверката и , че е извършен
демонтаж на електромер с фабричен № **********,който е изпратен в БИМ,
2
ГД МИУ за извършване на метрологична експертиза На 31.08.2018г. такава
експертиза е извършена и е съставен констативен протокол № */31.08.2018г.
Въз основа на двата протокола е извършена корекция на сметка за период
01.03.2018г.до 29.05.2018г.,като е взет предвид максималния базов ток на
СТИ в размер на 20785 кВтч за периода. Твърди,че в процесния имот за
процесния период не е потребено такова количество ел.енергия,поради което
процесната сума не се дължи.Оспорва изцяло цитираните документи ,въз
основа на които се твърди,че е начислена процесната сума в размер на 3
689.68 лв.Оспорва правилността на приложената разпоредба за корекция на
сметка-чл.48,ал.1,т.2 ,б. „б“ от ПИКЕЕ .Оспорва основанието,въз основа на
което е издадена процесната фактура-чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ и чл.51 от
ПИКЕЕ.Твърди,че към датата на проверката ,разпоредбата от
правилата,уреждаща редът и начинът на съставяне на протокол-чл.47 от
ПИКЕЕ е отменена и няма законова процедура по извършване на тази сложна
процедура,поради което съставения констативен протокол представлява
частен свидетелстващ документ, който не е годно доказателства за надлежно
възникване правото на доставчика едностранно да коригира сметката на
потребителя. Твърди,че на проверката не е присъствал представител на
ищеца и впоследствие протоколът не му е връчен за сведение.Счита,че ако е
имало някаква неизправност върху електромера,то може да се предполага,че е
възникнала след демонтажа на същия.Сочи хипотези как намереното при
експертизата на БИМ допълнително нерегламентирано устройство е могло да
бъде монтирано,включително от производителя.Поддържа,че констатираното
от БИМ ,че електромерът не съответства на техническите характеристики ,не
означава,че измерва неточно и не отговаря на метрологичните
изисквания.Счита,че след като СТИ е собственост на крайния снабдител ,
нему принадлежи правното задължение да обезпечи правилното му
функциониране. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 3 689.68
лв.,начислена с фактура № *********/13.09.2018г.за периода от 01.03.2018г.
до 29.05.2018г.за клиентски № * и абонатен № *за адрес на
потребление:гр.*,м.„*“,УПИ ПИ *. Претендира сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор,ответникът
оспорва предявения иск.Твърди,че процесното вземане е начислено при
3
осъществяване правото на корекция на крайния снабдител в случаите на
неизмерена,неправилно и/или неточно измерена ел.енергия,който ред е
предвиден в чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ и в резултат на изпълнението от
страна на ответника на предвидената в тях процедура и методика.Твърди , че
ищецът е клиент на „ЧЕЗ Е. Б.“АД по договор при Общи условия, одобрени
от ДКЕВР с решение от 07.11.2007г.,изменени и допълнени с решение от
26.04.2010г.на ДКЕВР. В самата искова молба ищецът прави признание,че
отглежда животни в процесния имот и ползва ел.енергията,доставяна в него.
Твърди,че на клиента е изпратено писмо от 30.05.2018г.,с което е уведомен за
извършената проверка,като и писмо от 10.09.2018г.с обратна разписка,с което
е уведомен за резултатите от метрологичната експертиза и основанието, на
което ще бъде извършена корекция. За фактурата ищецът е уведомен с писмо
от 14.09.2018г.с обратна разписка .Този ред на уведомяване бил предвиден в
Общите условия. Сочи,че с оглед установените разлики между фабричния и
намерения софтуер е установено категорично подмяната на оригиналния
софтуер ,а препрограмирането води до неизвестно поведение на уреда във
времето. Поддържа,че в случая отговорността е обективна,при която
крайният снабдител не дължи да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено
преизчисление на сметката му.Моли съда да отхвърли предявения иск, като
му присъди сторените по делото разноски.
При отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки на
отричаното от ищеца вземане, т. е. фактите, от които то произтича, а в случая
това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на електрическа енергия, причините
и основанията за издаване на процесната фактура по констативен протокол и
стойността й.
В тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу вземането.
От събраните в хода на делото писмени , гласни доказателства и
заключения по приети съдебно-електротехническа и софтуерна експертизи е
установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно,че ищецът е потребител на електрическа енергия с доставчик
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД и между тях е налице договор за продажба на ел.енергия,
4
регулиран от публично оповестени Общи условия.Във връзка с този договор
на името на ищеца е открита партида с абонатен № *и клиентски №*.
От констативен протокол за проверка на неточно измерване и/или
неизмерване на ел.енергия № */29.05.2018г.на „ЧЕЗ Р.Б.” АД се установява,
че на същата дата на адрес:гр.*,ПИ *,на обект-почивна станция,е била
извършена техническа проверка на електромер с фабричен № ********** в
присъствието на свидетелите Л.П. и Н.Т.-членове на Федерация на
потребителите,подписали протокола. По време на проверката потребителят не
е присъствал. Установено е при извършената проверка , че електромера се
намира в пластмасово електромерно табло ,тип ТЕПО ,монтирано на
железобетонен стълб. Пломбата на щита на таблото е нарушена.Пломбата на
капачката на клемния блок на електромера е нарушена .Фирмената пломба на
големия капак на електромера е нарушена ,а метрологичната е неоригинална.
След демонтиране на неизправния електромер,на негово място е монтира
изправен електромер ,измерен с еталонен уред,при което е установено,че
мери в класа си на точност.Посочено е,че електромерът ще бъде заявен за
метрологича експертиза.Поставен е в безшевен чувал,пломбиран с пломби
№NTZ PB 000 4537 и № ТЗ 912-0001675.
Демонтираното средство за търговско измерване с фабричен №
********** е заявено за извършване на метрологична експертиза от
Българския институт по метрология, ГД „МИУ”,Регионален отдел -П.. Такава
експертиза е извършена и е съставен констативен протокол
№*/31.08.2018г.,в който в т.4.1.Проверка на техническите изисквания е
отразено:Отсъствие на механични дефекти на кутията,на клемите на клемния
блок на електромера.Наличие на необходимите обозначения на табелката на
електромера.Наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната
конструкция на електромера:1.-знак от метрологична
проверка/пломба/№М16/02306-подправена,неоригинална 2.-фирмен
знак/пломба/№ZPA06/13-унищожена-с разширени гнезда на пломбажната
тел;3.-допълнителни стикери : S2728044- унищожен-със следи от разлепване;
и в т.5.Техническо състояние на частите и механизмите ,защитени от
нерегламентиран достъп е отразено: При отварянето на електромера е
констатирано осъществен достъп до вътрешността на електромера.На дъното
на кутията на електромера допълнително е монтирано нерегламентирано
електронно устройство ,състоящо се от две електронни платки ,обвити в
5
черна изолационна лента и проводници ,което устройство в единия си край е
присъединено във вторичните токови вериги на трите фази на електромера, а
в другия-в т.VC и в т. N от платката на електромера. Датчиците за
регистриране отваряне на капака са фиксирани във включено положение чрез
частично разтопяване на пластмасата им.Изводът на метрологичната
експертиза е,че електромерът не съответства на изискванията ,съгласно т.4.1
и т.5 .
Въз основа на извършената проверка и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ и чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б” от ПИКЕЕ е направено преизчисление на
количествата електрическа енергия на ищеца за периода от 01.03.2018г.до
29.05.2018г. и с приложената към исковата молба фактура №
**********/13.09.2018г. е коригирана и сметката му. За така описаните
действия, потребителят е уведомен по надлежния ред.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
посоченото в констативен протокол № */29. 08. 2018г. на „ЧЕЗ Р. Б.”АД и
констативен протокол № */31.08. 2018г. на БИМ относно несъответствието на
техническите изисквания на електромера с фабричен №
**********,обобщено представлява случай на непълно , неточно измерване
на ползваното от обекта на потребителя количество ел.енергия.Вещото лице е
посочило,че в резултат на манипулацията върху СТИ чрез неправомерно
вграденото във вътрешността му електронно допълнително устройство ,има
основание да счита,че фабричният алгоритъм на точното измерване и
отчитане от електромера на реално консумираната ел.енергия,заложен от
производителя е изменен неправомерно.Вещото лице е дало заключение,че
преизчисляването на консумираната ел.енергия , показано в предложението
за корекция на сметката е извършено при спазване на методиката по
чл.48,ал.1,т.2,б.„б” от ПИКЕЕ съответно за небитов потребител и при липса
на точен измерител. Изчислението на коригиращото количество ел.енергия е
извършено правилно с една трета от максималния базов ток на
електромера.Преизчисляването на сметката е извършено по действащите за
периода цени на ел.енергия.Друга техническа проверка на СТИ за период от
90 дни преди проверката от 29.05.2018г.не е извършвана.В съдебно заседание
вещото лице е допълнило,че допълнителното електронно
устройство,монтирано в електромера,може да се активира външно .Вещото
лице по компютърно-техническата експертиза е отговорило,че хардуерът-
6
всяко едно видимо и осезаемо устройство е неизползваем без програмно
осигуряване или софтуер.В съдебно заседание е допълнило,че има намеса и тя
е констатирана в констативен протокол № *на БИМ.Има чуждо тяло, което
влияе на данните,които отчита електромера,монтирано е вътре . Възможно е
това устройство да се задейства дистанционно и тогава няма да работи
трифазовото устройство.
От показанията на свидетелката Л.П.се установява,че същата е
присъствала на проверката на 29.05.2018г.Установява,че електромера се
намира на стълб извън сградата и при проверката е установено нарушение и
електромера е сменен,като всичко констатирано на проверката е записано в
протокола и тя го потвърждава.
От показанията на свидетеля Р.Р. ,служител на „ЧЕЗ Р. Б.” АД
,извършил проверката със свои колега и в присъствието на служители на
Федерацията на потребителите твърди,че е потърсил представител на обекта
,който е почивна станция и намерил една жена, която се представила за
управител.Уведомили я,че ще сменят електромера и ще го представят за
експертиза ,тя позвънила на собственика на обекта ,предала му какво са
казали,след това свидетелят разговарял със собственика и той му дал адрес за
кореспонденция. Управителката на обекта не е присъствала на самата
смяна на електромерите.
За да постанови обжалваното решение,районният съд е приел,че не е
доказано виновното поведение на потребителя и поради това не може да бъде
ангажирана отговорността му.Приел е,че в случая няма данни,които да водят
на безспорния извод,че поставеното във вътрешността на СТИ електронно
устройство е поставено именно от потребителя,че същото е използвано и че е
годно да доведе до изменение на алгоритъма на отчитане на потребената
ел.енергия.
Въззивният съд не споделя тези изводи и намира,че същите са в
нарушение на материалния закон и са необосновани.
С оглед наведените от страните доводи и възражения в
първоинстанционното и в настоящото въззивно производство, спорните
въпроси се свеждат до наличието на законово основание за едностранно
извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия
и дали корекцията е надлежно извършена.
7
Отношенията между страните към 29.05.2018г., когато е извършена
проверката на средството за търговско измерване се уреждат от ЗЕ и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, включително
и ПИКЕЕ /обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. /.
Проверката е осъществена след влизането в силата на приетите ПИКЕЕ и
след тяхната частична /с решение № 1500/06.02.2017 г. на 5-членен състав на
ВАС по адм. дело№ 2385/2016 г./ отмяна,с изключение на нормите на чл. 48,
чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ / и преди впоследствие пълна отмяна /с
решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд. в
сила от 23.11.2018 г./ С решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
9462/2014 г. е отменена значителна част от ПИКЕЕ, но от чл. 48 до чл. 51 вкл.
правилата са действащи към момента на проверката и не е налице основание
да не се прилагат.
Практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК- решение № 115/20.09. 2017
г. по т. д. № 1156/2016 г., решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. 2605/2014 г.- I
то на ВКС ,решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. 1650/2014 г.-I т. о. на
ВКС,решение №118/18.09.2017г.по т.д.№961/2016г.на ВКС- II то,решение
№124/18.06.2019г.по гр.д.2991/2018т- на ВКС-III го/приема, че по силата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 о ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ,
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, за периода след влизане в сила на
ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. /, приети въз основа на
законова делегация, е предвидено законово основание крайният снабдител
/доставчикът/ едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електрическа енергия,като доставчикът е
освободен от задължението да докаже периода на неточното измерване и
реално потребеното количество ел.енергия ,а при оспорване ,в тежест на
потребителя е да докаже потребеното количество ел.енергия. При установено,
в резултат на извършена проверка, неправилно и неточно измерване или
неизмерване, количеството енергия се определя съгласно процедура,
определена в ОУ или в раздел ІХ от ПИКЕЕ. Такава регламентация е налице
и в обвързващите страните общи условия на „Чез Е. Б.” АД и на „Чез Р.Б.”
АД. Според въззивния съд, след съвкупен анализ на разпоредбите на чл. 17,
ал. 1, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от ОУ на „Чез Е. Б." АД и чл. 58 и чл. 55, ал. 2 от ОУ
на „Чез Р. Б.” АД, следва извод, че са налице клаузи, предвиждащи ред за
8
уведомяване на клиента съобразно изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ.
Дори и да има празноти в ОУ, последните са попълнени/допълнени от
ПИКЕЕ, в които безспорно е уредено при какви случаи и по какъв начин се
извършва преизчисляването на количеството ел.енергия, както и ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.
С оглед изложеното,въззивният съд приема, че са налице всички
законови изисквания, съгласно чл. 98а,ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
които дават правото на ответното дружество да извърши корекция на
сметката на ищеца.
В случая за процесния период са налице предпоставките и на чл. 48,
ал.1,т.2,б. „б” от ПИКЕЕ за извършване на корекция в сметката на ищеца за
доставената ел. енергия, тъй като с оглед събраните по делото доказателства-
констативен протокол на „ЧЕЗ Р.Б.”АД, констативен протокол на
БИМ/официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство за
съдържащите се в него изявления/и заключението на съдебно-техническата
експертиза, се установява факта на извършено въздействие върху процесния
електромер-отварян и манипулиран, в измервателната му верига е монтирано
допълнително устройство, непринадлежащо към схемата на електромера и
същият не съответства на техническите изисквания.Това допълнително
електронно устройство има за последица възможност за манипулиране на
нормалното измерване, като извършената корекция в сметката за процесния
период по процесния констативен протокол съответства на методиката по чл.
48, ал. 1, т. 2, б. „б”от ПИКЕЕ и преизчислението е извършено по действащи
за периода цени на ел.енергия.Обстоятелството, че проверката е извършена
без да присъства абоната и протоколът не е подписан от последния, се явява
неотносимо за валидността на съставения за проверката констативен
протокол и годността му като доказателствено средство.
По изложените съображения,въззивният съд приема, че са налице
всички нормативно и договорно предвидени изисквания, които дават правото
на електроснабдителното дружество да извърши корекция на сметката на
ищеца през процесния период, която е извършена при съобразяване и на
процедурните правила за това,от което следва, че в полза на ответника
съществува вземане срещу ищеца за сумата от 3 689.68 лв., начислена след
9
извършване на корекция на сметката на ищеца въз основа на съставения
констативен протокол № */29.05.2018г.за проверка на неточно измерване
и/или неизмерване на електрическата енергия и констативен протокол№
*/31.08.2018г.на БИМ.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното
решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските по производството:
При този изход на делото на жалбоподателя-ответник следва да се
присъди, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 73.80 лв. - заплатена
държавна такса за въззивно обжалване. Тъй като жалбоподателят е защитаван
в настоящото производство от юрисконсулт,на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8
от ГПК следва да му се присъди сумата от 150 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
На „ЧЕЗ Е.Б.“-ответник в първоинстанционното производство следва да
се присъди, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 750 лв. - разноски
пред първата инстанция за възнаграждение на вещи лица,20 лв. –за
призоваване на свидетел и тъй като е защитаван в производството пред БРС
от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК, следва да му се
присъди сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 04.01.2021г., постановено по гр. д. №
706/2018г.по описа на Районен съд Берковица, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.Х.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:гр.*,ул. „*“№*,представлявано от управителя Т.С. и съдебен
адрес: гр.*,бул. „*“№*- адв.Ц.Д. срещу „ЧЕЗ Е.Б.“АД, ЕИК *,със седалище и
адрес на управление:гр.*,р-н *,бул. „*“№*, бл.* иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 3 689.68 лв., начислена със счетоводен документ с №*от
13.09.2018г.за периода от 01.03.2018г.до 29.05.2018г.,на клиентски № *и
10
абонатен № * за адрес на потребление:гр.*,м.“*“ УПИ ПИ *, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „В.Х.“ЕООД,ЕИК *,със седалище и адрес на управление:гр.*,ул.
„*“№*,представлявано от управителя Т.С. да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“АД, ЕИК
*,със седалище и адрес на управление: гр. *, р-н *,бул. „*“№*,бл.* сумата от
223.80 лв. деловодни разноски във въззивното производство,от които 73.80
лв. на основание чл.78,ал.1 от ГПК - заплатена държавна такса за въззивно
обжалване и 150лв.на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 от ГПК- юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата 920 лв.разноски в първоинстанционното
производство,от които 750 лв. на основание чл.78,ал.3 от ГПК-разноски за
възнаграждения на вещи лица; 20лв. на основание чл.78,ал.3 от ГПК -
разноски за призоваване на свидетел и 150 лв.на основание чл.78,ал.8 вр.ал.3
от ГПК , представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието в процеса на „ЧЕЗ Р. Б.”АД
,като трето лице помагач на ответника „ЧЕЗ Е. Б.”АД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11