РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20225000500585 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
С Решение № 1241/12.10.2022 г. по гр.д. 20215300102407 по описа за
2021 г. Пловдивски окръжен съд е отхвърлил исковете, предявени от В. П. З. с
ЕГН - **********, с адрес: град П., ул. „П.Л.“ № 17 против „У.“ ЕООД с ЕИК
- ...., със седалище и адрес на управление: град П., ж.к. Т., бл. 71, вх. „Б“, ет. 3,
ап. 8, за заплащане на следните суми: по Договор за заем от 10.03.2017 г.
сумата от 115000 лева, представляваща невърната заемна сума, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане; сумата от 16100 лева, представляваща
договорена годишна лихва в размер на 6 % върху заемната сума, за периода
от 01.05.2019г. до 01.09.2021г., като неоснователни. Със същото решение е
отхвърлен иска, предявен от В. П. З. с ЕГН - **********, с адрес: град П., ул.
„П.Л.“ № 17 против „У.“ ЕООД с ЕИК - ...., със седалище и адрес на
управление: град П., ж.к. Т., бл. 71, вх. „Б“, ет. 3, ап. 8 за заплащане на сумата
от 115000 лева, като получена без основание, ведно със законната лихва от
1
датата на предявяване на иска, като неоснователен. С посоченото решение е
осъдена В. П. З. с ЕГН - **********, с адрес: град П., ул. „П.Л.“ № 17 да
заплати на „У.“ ЕООД с ЕИК - ...., със седалище и адрес на управление: град
П., ж.к. Т., бл. 71, вх. „Б“, ет. 3, ап. 8 сумата от 4850 лева, разноски за
производството по делото.
Недоволна от така постановеното решение е останала В. П. З., която
чрез пълномощника си адв. М. Р., го е обжалвала частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за заплащане на сумата от 115000 лева, като получена без
основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, като
се претендират и разноските. Излагат се твърдения за неправилност на
Решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и
поради необоснованост. Сочи се, че ответното дружество не е заявило в
отговора на евентуалния иск, какво е конкретното основание за получаване на
сумата. Не е било проведено пълно главно доказване на каквото и да е
основание, а съдът е базирал фактическите изводи в решението си на
недопустими гласни доказателства. Неподписаният от ищцата договор за
заем, предоставен от ответното дружество, не доказвал изразяване на воля от
ищцата за сключване на подобна сделка. Коментира се заключението на ССЕ,
което е извършило констатации в счетоводството на ответника, като не
можело да се направи извод за наличие на договор за заем. Твърди се, че при
съвкупен анализ на всички събрани доказателства по делото се налагат
съвсем различни фактически и правни изводи. Анализира спора от
икономическа гледна точка. Моли да бъде отменено обжалваното решение,
като бъде постановено ново, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата сумата от 115000 лева, като получена без основание, ведно със
законната лихва от 20.12.2021 г.
Въззиваемата страна „У.“ ЕООД чрез адв. Г. Н. в отговор на въззивната
жалба е заявила, че въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде
потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част. Според
дружеството аргументите в жалбата са неоснователни, а изводите на съда –
правилни и обосновани. Обръща внимание, че характерно за иска по чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД е изначална липса на основание, а това в случая не било налице.
Коментира детайлно платежното нареждане и посоченото в него, данъчната
декларация на ищцата представено от ТД на НАП – П. – Приложение № 11.
2
Излага аргументи свързани с приетата по делото ССЕ и констатираното
отразено задължение в баланса на дружеството към ищцата в размер на
исковата сума от главница. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирано лице – ищец; касае част от неблагоприятно за него
първоинстанционно решение, откъм съдържание и приложения е редовна,
поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Пред Пловдивски окръжен съд са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД,
съединени с евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Ищцата В. П. З. е поискала ПОС да постанови решение, по силата на
което да осъди „У.“ ЕООД да й заплати следните суми по Договор за заем от
10.03.2017 г.: сума от 115000 лева, представляваща невърната заемна сума,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сума от 16100 лева,
представляваща договорена годишна лихва в размер на 6% върху заемната
сума, за периода от 01.05.2019 г. до 01.09.2021 г. В условията на евентуалност
е поискала да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 115000 лева, като
получена без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска.
Твърди се, че между ищцата и ответника на 10.03.2017 г. е бил сключен
договор за паричен заем, по силата на който ищцата се е задължила да
предостави на ответника сумата от 115000 лева, което тя изпълнила на
29.03.2017 г. чрез внасяне по банкова сметка на ответното дружество на
заемната сума. Ищцата е посочила, че ответникът не е изпълнил
задължението си да върне заемната сума в договорения 24-месечен срок, нито
да заплати договорената лихва. Евентуално се твърди, че сумата е преведена
на дружеството-ответник от ищцата без основание.
Така предявените искове са оспорени от ответното дружество като
3
неоснователни. Оспорено е наличието на заемно правоотношение по договор
за заем от 10.03.2017 г., както и че не е получавана заемна сума по такъв
договор за заем, оспорва да е сключван такъв договор, оспорва, че подписът
положен за „заемател“ е изпълнен от представител на дружеството. Твърди,
че между страните действително е сключен договор за заем, но за срок от
осем години и към момента не е настъпил падежът за връщане на заемната
сума, както и че съгласно този договор не е уговорена възнаградителна лихва.
Според въззиваемото дружество евентуалният иск е неоснователен, като се
твърди, че между ищцата и дружеството е налице валидно облигационно
отношение по сключен договор за заем и процесната сума е преведена от
ищцата по банковата сметка на ответника на договорно основание.
Съгласно прието от ПОС и неоспорено от страните заключение на СГЕ
подписът, положен за „заемател“ в представения за изследване договор за
паричен заем от 10.03.2017 г. не е изпълнен от С.Н.Б. - представляваща
дружеството в качеството на управител. Липсват по делото други
доказателства установящи задължение на дружеството за връщане на
заемната сума в срок от 24 месеца. Видно от представена вносна бележка, на
29.03.2017 г. на каса, по банковата сметка на ответното дружество е внесена
сумата от 115000 лева, от ищцата, посочена в документа като вносител. В нея
е посочено, че основанието за внасяне на сумата е „по договор“. Не са
ангажирани от ищцата други доказателства за твърдяното задължение на
ответното дружество да върне в срок до 24 месеца получената по банков път
сума от 115000 лева от получаването й по банков път на 29.03.2017 г. Поради
недоказаност на твърдяния момент на изискуемост ПОС е приел претенциите
на ищцата по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за неоснователни. Според
ПОС и предявеният евентуален иск за неоснователно обогатяване на
дружеството е неоснователен, защото от вносната бележка от 29.03.2017 г. се
установявало, че на същата дата ищцата е внесла на каса, по банковата сметка
на ответното дружество сумата от 115000 лева, като е посочила, че
основанието за внасяне на паричната сума е по договор. Съгласно изискана от
ТД на НАП – П. ГДД за 2017 г., ищцата е декларирала, че е предоставила през
2017 г. заем на ответното дружество в размер на 150000 лева. Окръжният съд
в мотивите на решението си се е позовал на показанията допуснати от него
двама свидетели на ответното дружество за установаване на факти и
обстоятелства по заемното правоотношение, независимо от
4
противопоставянето на ищцовата страна.
При осъществяване на служебната проверка по чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция намира първоинстанционното решение в обжалваната
му част за валидно и допустимо.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение в
обжалваната му част досежно предявения иск за връщане на сумата от 115000
лева, като дадена и получена от ответника без основание е правилно, а
жалбата – неоснователна.
Безспорно е между страните, че сумата от 115000 лева е дадена от
въззивничката и същата сума е получена от ответното дружество. В тази
връзка са налице писмени и експертни доказателства - вносна бележка от
29.03.2017 г. за внесени от В. З. на каса, по банковата сметка на „У.“ ЕООД
сумата от 115 000 лева. Съгласно заключение на ВЛ И.С. по ССчЕ в баланса
на дружеството е отразена процесната сума като задължение към ищцата З.,
като задължението е осчетоводено като възникнало на 29.03.2017 г. и е
отразено в аналитичния регистър на дружеството.
Основният въпрос поставен за разглеждане във въззивното производство
е дали даването на сумата от 115000 лева на дата 29.03.2017 г. от В. З. на „У.“
ЕООД е с основание или не.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за непровеждане на
пълно и главно доказване от противната страна на каквото и да е основание. В
тежест на ответника е при иск по чл. 55 от ЗЗД да докаже на какво основание
е получил даденото.
Основателно е възражението на въззивника, че със свидетели не може да
се доказват волеизявления, които изграждат фактическия състав на договор
на стойност над 5000 лева – чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. II от ГПК.
Пред първа инстанция главният иск по чл. 240 от ЗЗД се е развил на
плоскостта за установяване момента на връщане на заетата сума -
изискуемост 24 месеца след предаване на сумата (твърдяно от ищцата) или 8
години след предаването й (твърдяно от ответника). Ищцата не е успяла да
докаже договореност за по-краткия падеж – приетата съдебно-почеркова
експертиза е опровергала наличие на насрещно волеизявление на
представител на дружеството в представения договор за заем от 10.03.2017 г.
5
(с посочен падеж 24 месеца от получаването на сумата).
По делото са събрани писмени доказателства и то изхождащи от самата
въззивничка, сочещи като основание за предаване на сумата – договор. Във
вносната бележка от 29.03.2017 г. (л. 6) В. З. е посочила като основание за
внасяне на сумата от 115000 лева по сметка на ответното дружество:
„договор“.
В представената от ТД на НАП – П. (л. 36 и сл.) и приета по делото ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх.№ 164391800588396/25.04.2018 г. –изходяща от
въззивничката В. З., Приложение № 11 за предоставен през данъчната 2017 г.
паричен заем е посочена сума от 150000 дадена именно на ответното
дружество „У.“ ЕООД. Не без значение са насрещните волеизявления на
страните в представените два варианта на договор за заем, подписани от
всяка една от тях, в които като заемодател е посочена ищцата, а като заемател
– ответното дружество и уговорена сума – 115000 лева. Анализът на
посочените доказателства води до извод за наличие на основание за
процесната сума, а именно договор за заем. При доказателствена тежест за
ищцата, тя единствено не е успяла да докаже по категоричен начин твърдяния
от нея падеж на изпълнение от дружеството за да се приеме забава на
заемателя и изискуемост на вземането. Следва да се посочи, че договорът за
заем е реален договор и същият се счита за сключен в момента, в който
заемодателят предаде на заемателя парична сума, което се е случило на
29.03.2017 г. Не е необходима писмена форма за действителността на
договора за заем. По делото е доказано, че дружеството не отрича
задължението си да върне получената сума.
Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства установява, че
процесната сума не е дадена без основание от ищцата на ответното
дружество, а във връзка със съществуващи между страните договорни
отношения.
Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Пред настоящата инстанция въззиваемото дружество е претендирало
заплащане на разноски. Констатира се на л. 22 договор за правна защита и
съдействие, съгласно който дружеството е платило в брой сумата от 8650 лева
и която сума, като разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдена.
6
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1241/12.10.2022 г. по гр.д. 20215300102407
по описа за 2021 г. Пловдивски окръжен съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
искът предявен от В. П. З. с ЕГН - **********, с адрес: град П., ул. „П.Л.“ №
17 против „У.“ ЕООД с ЕИК - ...., със седалище и адрес на управление: град
П., ж.к. Т., бл. 71, вх. „Б“, ет. 3, ап. 8, за заплащане на сумата от 115000 лева,
като получена без основание, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска, като неоснователен.
В необжалваната част Решение № 1241/12.10.2022 г. по гр.д.
20215300102407 по описа за 2021 г. Пловдивски окръжен съд е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. П. З. с ЕГН - **********, с адрес: град П., ул. „П.Л.“ № 17
да плати на „У.“ ЕООД с ЕИК - ...., със седалище и адрес на управление: град
П., ж.к. Т., бл. 71, вх. „Б“, ет. 3, ап. 8 сумата от 8650 лева – разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7