Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 09.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И., като разгледа материалите по гр.д. №5632/2018
г. по описа на СГС,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ.
ИЩЕЦЪТ-
Г.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.С.Ч., със съдебен адрес:***,
твърди, че на 13.01.2017г., около 15:00 часа, пресичала пешеходна пътека,
когато Х.Х.Х., управлявайки т. а. „Ауди“, модел „Кю 5“ с ДК№ ********в гр.
Пловдив, по ул. „Оборище“, в района на кръстовището с ул. „Победа“, нарушила
правилата за движение по пътищата като не намалила скоростта и не спряла на
пешеходната пътека, поради което последвал удар, при който й били нанесени
следните телесни повреди: счупване на
дясната лъчева кост; счупване на долното рамо на дясната срамна кост; счупване
на костите на дясна орбита с кръв в десен горночелюстен синус; сътресение на
мозъка; кръвонасядане на клепачите на дясното око със затваряне на очната
цепка; разкъсно-контузна рана в областта на дясно око; контузия на гръдния кош,
корема и на главата. Излага, че вината на водача на увреждащото МПС е
установена с влязло в сила споразумение по НОХД № 7880/2017г. по описа на
Районен съд - Пловдив, VII н.с. Ищцата заявява, че след стабилизиране на
състоянието й е изписана и възстановяването й е продължено в домашни условия
под денонощните грижи на близките й. Тежките травми, напълно я обездвижили и
била изцяло зависима от чужда помощ. Дори дребните ежедневни нужди като
хранене, тоалет и хигиена били непосилни за нея. Първите дни след катастрофата
страдала от постоянни болки, непрекъснато приемала обезболяващи и лекарства за
сън, които да я облекчат и дадат възможност на тялото й да отпочине. Въпреки
положените усилия, проведеното лечение и изминалия период, самостоятелното й
придвижването и към настоящия момент е затруднено. Не може да стой дълго права
и да изминава големи разстояния- накуцва и се изморява бързо. Освен физическият
дискомфорт и болка, психологическата травма от преживяното я възпрепятства да
се върне към нормалния си ритъм на живот. Не иска да излиза сама, защото
страхът, че случилото се може да се повтори, я преследва. Чувства се потисната
и обезверена от стеклите се обстоятелства. Непосредствено преди катастрофата й
е предстояло да замине в Германия, където е имала осигурена работа – била
пълноценен и усмихнат човек. Сега се чувства в тежест на близките си.
Състоянието й не й позволява да работи или да помага активно в домакинството и
отглеждането на внучето й. Често има оплаквания от болки при резки промени на
температурата или мигрена. Излага, че към момента на настъпване на процесното
ПТП за увреждащия автомобил е бил налице валиден договор за застраховка
„гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, предвид което
сезирала същото с искане за изплащане на обезщетение. Тъй като застрахователят
отказал да определи и изплати обезщетение, намира че за нея е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск, като претендира обезщетение в размер
на 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на 13.01.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- З.К.„У." АД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Д.Т.- изпълнителен директор иН.Г.- главен
изпълнителен директор, чрез юрк. Г.Д.И.не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП, но
оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване
на ПТП и посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между
тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Представя
писмени доказателства и прави доказателствени искания.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Представена е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От представените-молба-претенция с вх. № 6527 от 18.04.2017г; удостоверение за банкова сметка; ***. № 3271/07.07.2017г.- се установява, че ищецът е сезирал ответника за
изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба,
т.е. искът е допустим.
Представено е платежно нареждане от 14.01.2019г. за
сумата от 40885.55лв., представляваща главница в размер на 34 000лв. и лихва
от 13.01.2017г. до момента на плащането, от които е видно, че застрахователят е
изплатил обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди по
процесното ПТП.
От
заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на дясна
орбита на главата; сътресение на мозъка; кръвоизлив в синуса на дясната горна
челюст; контузия на гръдния кош и корема; счупване на типично място на дясната
лъчева кост; счупване на долното рамо на дясната срамната кост. Вещото лице
сочи, че получените
травматични увреждания от Г.К. на 13. 01. 2017 г. и процесното ПТП има причинна връзка.Ищцата е
претърпяла болки с много голям интензитет непосредствено след ПТП за 9-10 дни,
болки с голям интензитет до края на първия месец след ПТП, болки с умерен
интензитет за 2-3 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал
постепенно за 3-4 месеца. Понастоящем ищцата би могла да изпитва болки с непостоянен характер при по - продължително
ходене и стоене права, при влажно и студено време. Проведено
е консервативно лечение както следва- болнично - от
13 01 2017 г до 19 01 2017 г - 6 дни; и домашно - амбулаторно - от 19 01 2017 г
около 3-4 месеца. Получените травматични увреди на ищцата са довели до
принудителен постелен режим за
около 2 седмици, ограничения в придвижването и самообслужването за около 2
месеца, ограничение на движенията на дясната ръка и обслужването с нея за около
2-3 месеца.
|
|
Представени са зав. копие от материали по НОХД № 7880/2017г.по описа на
Районен съд - Пловдив, VII н.с, които са обсъдени от допуснатата АТЕ, чието заключение не е оспорено от страните.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата на
чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да
насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя,
при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск
ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач
на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на
водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и
застраховател.
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач настоящият
съдебен състав зачита по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда (споразумение)
по НОХД №
7880/2017г.по описа на Районен съд - Пловдив, VII н.с, от които е видно, че водачът на процесния автомобил е
извършил противоправно и виновно деяние. Извършването на противоправното деяние от деликвента е
установено по несъмнен начин и от заключението на АТЕ.
Възражението на ответника за
наличиена съпричиняване от страна на пострадалата е неоснователно с оглед заключенията на АТЕ и СМЕ. Приетото по делотото заключение на
съдебната автотехническа експертиза установи, че на кръстовището, на което е
настъпило процесното ПТП, светлинният сигнал на светофарната уредба за
пешеходци на обособеното място за пресичане, при светещ зелен светлинен сигнал
на светофарната уредба за извършване на маневра за ляв завой, е зелен.
Ответникът, в чиято
тежест е, не доказа по никакъв
начин ищцата Г. Игнатова
да е предприела пресичане на пешеходната пътека при червен светлинен сигнал на
светофара. Това твърдение не се подкрепя от нито едно от доказателствата по
делото.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано
от деликвента, изразяващи
се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите
е извън съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдът като се има предвид възрастта на
ищцата, непълното й възстановяване, както и икономическите условия в страната и
установения застрахователния лимит, определя обезщетение в размер на 40
000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата до 100 000лв.
отхвърли. Съдът следва да приспадне от определения размер на
иска изплатеното обезщетение от ответника
в размер на 34 000лв., т.е. на ищцата следва да се изплътят допълнително още 6 000лв.
Разпоредбата на чл. 497 КЗ,
ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по
претенцията към застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от
три месеца от предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ. Лихвата за забава се
начислява от датата,
на която
застрахователят е
изплатил присъденото от него обезщетение-14.01.2019г.
Видно от данните по делото
размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 22.20лв. Неоснователно е искането
на процесуалния представител на ищците за присъждане на ДДС върху адвокатския
хонорар за оказана безплатна помощ- не е осъществена сделка и няма
доказателства, че данъкът е платен, независимо, че адвокатът е регистрирано лице по ЗДДС. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат
право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от
исковете. Съдът приема, че разноските на ответника за
процесуално представителство са в размер на 400 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
ответникът има право на 944.70 лв. от 1005 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 240
лв., както и 150лв. възнаграждение на вещото лице, платими от бюджета на СГС.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З.К.„У." АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Д.Т.- изпълнителен директор иН.Г.- главен
изпълнителен директор, да заплати на Г.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат С.С.Ч., със съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер
6 000 лв. (шест хиляди лева), като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди
за разликата над 6 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000лв., заедно
със законната лихва върху тези сума от 14.01.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Г.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат С.С.Ч., със съдебен адрес:***, да заплати на З.К.„У." АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявана
от Д.Т.- изпълнителен директор иН.Г.- главен изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 944.70 лв. лв.(девестотин
четирдесет и четири лева и седемдесет стотинки).
ОСЪЖДА З.К.„У." АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***,
представлявана от Д.Т.- изпълнителен директор иН.Г.- главен изпълнителен директор, да
заплати на адвокат С.С.Ч., със съдебен адрес:***, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 22.20лв.(двадесет
идва лева и двадесет стотинки).
ОСЪЖДА З.К.„У." АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***,
представлявана от Д.Т.- изпълнителен директор иН.Г.- главен изпълнителен директор, да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 240 лв.(двеста и четирдесет лева), както и 150 лв.(сто ипетдесет лева) разноски по възнаграждение за
вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: