РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в
присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 961 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 1890/07.10.2019 г. по гр.д.№
833/2019 г. по описа на ПлРС е отхвърлен предявеният иск от Б.Д.Б. против ОД на
МВР-Плевен, правно основание: чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.179, ал.1 ЗМВР; чл.187,
ал.5, т.2 и цена на иска 3056 лв., по чл.86 ЗЗД и цена на иска 400.18 лв. като
неоснователен.Осъден е на основание чл.78, ал.3 ГПК Б.Д.Б. да заплати на ОД на
МВР-Плевен направените по делото разноски за юрк.възнаграждение в размер на 150
лв.Осъден е на основание чл.78, ал.6 ГПК Б.Д.Б. да заплати в полза на ПлРС
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв.
Депозирана е въззивна жалба от Б.Д.Б.,
чрез пълномощник, срещу решение № 1890/07.10.2019 г. по гр.д.№ 833/2019 г. по
описа на ПлРС, което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон.Прави се искане да се отмени изцяло
обжалваното решение и вместо него да се постанови друго такова, с което да се
уважат предявените искови претенции, както и да му бъдат присъдени направените
съдебни разноски за двете инстанции.
За въззиваемата страна – ОД на
МВР-Плевен процесуалният представител изразява становище да се остави без
уважение подадената въззивна жалба.Решението на първоинстанционния съд е
законосъобразно и правилно, като се претендират разноски съобразно представения
списък.
Въззивната
жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата
инстанция приема за установено следното от фактическа страна.
В процесния
случай са предявени три обективно съединени иска с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 във вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, чл.178, ал.1, т.2 ЗМВР във вр. с чл.179,
ал.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Относно
изложеното във въззивната жалба, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила с оглед на обстоятелството, че няма изложени мотиви за
предявените искове по чл.179, ал.1, т.2, вр. с чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД,
като се позовава на чл.236, ал.2 ГПК, настоящата инстанция намира следното.
Първоинстанционният
съд е приел, че страните са били в служебно правоотношение през процесния
период.
Същият е
определил правилно правната квалификация на първия предявен главен иск с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР във вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, като е изложил и
мотиви.
По съществото на
спора в тази част настоящата инстанция
приема следното.
Неоснователен е
доводът на въззиваемия, че правилно първоинстанционният съд, излагайки мотиви,
е приел, че е неприложим чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Съгласно чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г., обн.ДВ бр.69/19.08.2014 г., отм.бр.40/2015 г., в сила от 01.04.2015 г., с
оглед на §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.
Аналогична
разпоредба на горепосочената в следващата Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.; изм. с Решение № 1512 от 11.02.2016
г. на ВАС на РБ, отм. с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС на РБ - бр. 59 от 29.07.2016 г., няма.
Аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 няма и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн.ДВ бр.60/2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., отменен 10.01.2020 г.), с която с оглед на §4 от ЗР се отменя първата горепосочена Наредба - Наредба № 8121з-407 от 2014 г.
В специалния
ЗМВР също липсва текст, който да допуска трансформация на положените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1,143 или 0,143.
Според чл.9, ал.2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, която разпоредба
следва да се приеме за аналогична на тази на горепосочената разпоредба на
чл.31, ал.2. неоснователно.
Неоснователен е и доводът на въззиваемия, че по
отношение на държавните служители-полицейски органи е неприложима НСОРЗ и в
частност чл.9, ал.2, тъй като в чл.2, ал.3 от същата е посочено, че наредбата е
неприложима за служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл.107а от КТ, поради което е неприложима и
за държавните служители-полицейски органи, чийто статут е уреден със специалния
ЗМВР.Подзаконовият нормативен акт е Наредба за заплатите на служителите в
държавната администрация, като разпоредбата на чл.20 от същата е аналогична на
тази в чл.8 НСОРЗ, видовете допълнителни възнаградения са същите - за нощен
труд и за извънреден труд, няма норма, аналогична на тази на чл.9, ал.2 НСОРЗ,
но това не води до извод, че същата е неприложима и за държавните
служители-полицейски органи, чийто статут е уреден със специалния ЗМВР.
Статутът на
трите вида служители на МВР е посочен в чл.142 от ЗМВР (държавни служители – полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни
служители; лица,
работещи по трудово правоотношение) и за тях са приложими съответно
ЗМВР, ЗДСл и КТ.
В чл.188, ал.2 ЗМВР е посочено, че държавните служители (в чл.142, ал.1, т.1 и т.2 ЗМВР са посочени два вида
държавни служители; чл.187, ал.3 ЗМВР-„държавни служители“), които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00
ч. се ползват със специалната закрила по КТ, т.е. би могло да се приеме
директно препращане и към чл.140, ал.1 КТ (а не само към ал.4 на този текст;
визираното в ал.2, предл.първо и ал.3 е възприето също от въззивника), приложимо и за полицейските служители, тъй като
единият от елементите на специалната закрила по КТ следва да се приеме и
установената намалена в сравнение с дневната продължителност на работното време
през нощта.
ЗМВР, както и ЗДСл регламентират нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица, както и нормалната продължителност на работното време през нощта,
както това е сторено в чл.140, ал.1 КТ - до 35 часа, респективно до 7 часа.Тази
продължителност следва да е приложима и за смесената работна смяна, която
включва дневен и нощен труд, каквато е тази при работа на 12 часови смени,
каквито са били тези на въззиваемия.
Те не
регламентират и обратното, т.е. че нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е 40 часа, респ. 8 часа ( с оглед на
чл.187, ал.1 ЗМВР, чл.49, ал.1 ЗДСл и чл.2, ал.1 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.).
Следва да се приеме, че в чл.187, ал.1 ЗМВР е установено нормалното работно време като едно от видовете работно време (нормално, удължено, намалено и непълно), като продължителността е установена с оглед на
дневната, а не на нощната част от деня, аналогично на уредбата в
КТ.Следователно дневното работно време е обичайното работно време за всички
служители в МВР, в това число и за въззиваемия, като то е дневно от от
6.00 ч. до 22.00 ч. и нощно - от
22.00 ч. до 6.00 ч.
Не може да се
приеме, че в чл.187, ал.1 и 3, изр.4 ЗМВР е установена по-голяма нормална
продължителност на работното време на тази категория държавни служители в
МВР:обща и еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта от
8 часа.Не е използван израза „8 часа в денонощието“, а „8 часа дневно“, което
следва да се приеме за синоним на “8 часа през деня“.В трудовото право „дневно“
е работното време, през което трудът се полага през денната част на денонощието.
Относно тълкуването
на чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР, който предвижда, че „при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“, следва
да се приеме, че по своята правна същност то представлява ограничение на
средното работно време за тази категория служители, които полагат нощен труд,
на 8 часа за всеки период от 24 часа.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че и ЗМВР регламентира
нормалната продължителност на работното време за работа при нормални условия на
труд-дневното, което е общата мярка за труда и на държавните
служители-полицейски органи, поради което не може да не се допуска
трансформацията на положени часове нощен
труд в дневен с коефициент 1, 143 и не може да се приложи чл.26, ал.1 от Наредбата от 29.07.2016 г. и коефициент 1 (8:8).Ако наредба противоречи
на акт от по-висока степен се прилага по-високият по степен акт с оглед на
чл.15, ал.3 ЗНА.
На същото
основание следва да се приеме за неоснователно възражението на въззивника за
приложението на чл.9г от НРВПО за периода от време от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. (ред.ДВ бр.41/2017 г. до изм.ДВ бр.58/2018 г.).Коефициентът 1, 143 произтича от регламентираната в
КТ различна нормална продължителност на дневното и на нощното работно време.
В чл.178, ал.1 ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения, които се изплащат на
държавните служители, между които и тези за извънреден труд –т.3.
Няма спор, че за
всеки положен час труд в периода от
22.00 ч. до 6.00 ч. на въззивника е заплатено допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта, дължимо съгласно чл.179, ал.1 ЗМВР.
От заключението
на ВЛ В., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и
компетентно, се установява, че въззивникът е полагал труд на 12 часови
смени, посочени от ВЛ в таблицата за
всеки месец и тримесечия.
Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която
установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за
определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е
едномесечен за периода 06.02.2016 г.-30.09.2016 г., а за останалите такива -
тримесечен.
Правилото при
подневно изчисляване на работното време, каквото следва да се приеме за
въведено с оглед на чл.187, ал.1 ЗМВР, включително и за тази категория
служители, какъвто е въззиваемият, е - 8 работни часа на ден при нормална
продължителност на работния ден през деня и 7 часа през нощта.
Това правило се
прилага и при сумираното изчисляване на работното време, при което нормата
часове най-общо е 168 часа при 21
работни дни, 176 часа при 22 работни дни, за един месец.Конкретната норма се
определя за всеки месец поотделно в зависимост от конкретния брой работни дни
за месеца, респ. за тримесечието.
Извънреден труд
е налице само когато е положен труд извън установеното работно време - когато
продължителността на работното време надвишава нормалната такава.При сумарно
изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице само в случай, че
отработеното време за съответния отчетен период (с
увеличението на часовете положен нощен труд)
надхвърля нормата работни часове за отчетния период (решение
№ 540/7.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 895/2009 г., IV
г.о.).
От приложените
по делото платежни бележки за изплатено на възивника възнаграждение се
установява, че за съответните периоди на сумарно отчитане на същия е бил
начисляван и заплащан извънреден труд – за часовете, надхвърлящи нормата
работни часове за съответния отчетен период (
изключая м.04.2016 г., м.08.2016 г. и м.10.2016 г. ).Към
тези часове обаче не са били отчетени, респективно заплатени часовете труд, които се явяват разлика между реално
отработените такива и увеличеният им размер след преизчисление с коефициент
1,143.За тези часове исковата претенция се явява доказана по своето
основание.По отношение на размера на претендираното вземане, следва да бъде
съобразено заключението на ВЛ.
Ако обаче за
съответния отчетен период-месечен или тримесечен (в
чл.187, ал.3, изр.1-во ЗМВР-ред.ДВ бр.14/2015 г. е предвидено сумирано за
едномесечен период, а с изменението-ДВ бр.81/2016 г. относно изречение първо, в
сила от 14.10.2016 г.-сумирано за тримесечен период),
нормата часове, посочена по-горе като начин на
изчисление, не бъде превишена, то при трансформацията с приложение на
коефициента 1,143, ще бъде налице положен труд по служебно правоотношение,
който не е заплатен, но е дължим, при ставка за изчисляване на труд без
увеличение 50% за извънреден труд (ставка 4.00 лв.,
а не 6.00 лв.).
ВЛ е посочило,
че положеният от въззивника нощен труд в часове за процесния период е 1864
часа.Нощният труд, приравнен с коефициент 1, 143 е 2130.55 часа.Разликата от
приравнените часове нощен труд, неплатени от ответника, е 267
часа.Неизплатената сума за извънреден труд за периода от 06.02.2016 г. до 06.02.2019
г. е 1 602 лв.
Относно довода на въззиваемия с оглед на задължителните за работодателя указания на МТСП, обективирани в писмо
№94-НН-198/29.08.2011 г., то следва да се посочи следното.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквито са
горепосочените.
В чл.22, ал.1 от
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е посочено както включва отработеното време,
между които са работните часове в рамките на редовното работно време и работа
извън редовното работно време.
Както се посочи,
въззиваемият е полагал 8-часов нощен труд, поради което при сумирано отчитане
на работното време нощните часове следва да се превърнат в дневни.Превръщането
на нощните часове в дневни става с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място съобразно чл. 9, ал.2
НСОРЗ.Според
това правило поради различната нормална продължителност на дневното и нощното
работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 КТ, за седем часа
през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през
деня.Когато в края на отчетния период, нормата работно време за въведения
период на сумирано изчисляване на работното време е превишена, ще е налице
извънреден труд.
Ако не се приеме
гореизложеното във връзка с приложението на чл.188, ал.2 ЗМВР, която може да
бъде преодоляна по реда на чл.46, ал.2 ЗНА - аналогия
на закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз
основа на изрично уредена сходна хипотеза).
В чл.179, ал.4 ЗМВР е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 (между които е това за извънреден труд, ако е налице
превишаване на нормата работни часове за съответния отчетен период с оглед на
гореизложеното) и по чл.178, ал.1 (между
които е и допълнителното възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. на
час) на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на МС за държавните
служители в МВР.При непревишаване на нормата работни часове за съответния
период, както се посочи, не е налице нов вид допълнително възнаграждение, което
следва да бъде определено със закон или с акт на МС за тази категория
служители, какъвто е и въззиваемият.
Неоснователно
е възражението на въззиваемия за приложението на чл.9г от НРВПО за периода от
време от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. (ред.ДВ
бр.41/2017 г. до изм.ДВ бр.58/2018 г.).Коефициентът 1,
143 произтича от регламентираната в КТ различна нормална продължителност на
дневното и на нощното работно време.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че
решението в тази му обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно и
вместо него постановено ново по съществото на спора в същата, като с оглед на
гореизложеното следва да бъде осъден въззиваемият на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с
чл.179, ал.1 ЗМВР да заплати на въззивника сумата от 1 602 лв. главница,
представляваща възнаграждение за положен 267 часа извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 06.02.2016 г. - 06.02.2019
г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 06.02.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Относно втория
главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.2 ЗМВР във вр. с чл.179, ал.2 ЗМВР и цена на иска 3 056 лв., то първоинстанционният съд с оглед произнасянето в диспозитива е
определил неправилна правна квалификация на същия - чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
Правната
квалификация се определя въз основа на твърдяните от ищеца правопораждащи
факти.Неправилната правна квалификация е нарушение на материалния закон.Въззивният
съд обаче следва да разреши настоящия спор в съответствие с действителното
правно основание на исковата претенция, като обсъди защитните тези на страните
във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност
или неоснователност на иска, тъй като първоинстанционният съд не се е
произнесъл по иск на непредявено основание в нарушение на диспозитивното
начало, в която хипотеза решението би било недопустимо в тази му част ( определение № 447 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 4659/2018 г., III г. о., определение № 354/2.05.2019 г. по гр.д.№ 3978/2018
г.).
От друга страна,
в първоинстанционното решение липсват мотиви относно неоснователността на
предявения иск с оглед на чл.236, ал.2 ГПК, на която разпоредба се позовава
въззивникът.
Липсата на
мотиви
на съдебното решение е нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, което следва
да бъде отстранено от въззивната инстанция. Въззивният съд, също така, е втора
по ред инстанция по съществото на спора, която е ограничена в рамките на
въззивната жалба, но се произнася след преценка на събраните по делото
доказателства, доводи и възражения на страните, като прави свои собствени
фактически и правни изводи в рамките на въззивното обжалване, т.е. въпросът
дали това съществено нарушение на процесуалните правила води до неправилност на
обжалваното решение в тази му част или не следва да се установи от въззивния
съд като втора инстанция по съществото на спора (
решение
№ 355/3.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 35/2012 г., I
г.о. ).
Настоящата
инстанция приема следното от фактическа страна относно така предявения иск.
Представени като
писмени доказателства са:типова длъжностна характеристика от 02.08.2011
г., заповед № 8121нт-774/05.10.2016 г.,
формуляр за длъжностна характеристика от 29.09.2016 г., заповед №
8121з-532/03.04.2017 г., заповед № 8121з-671/09.06.2015 г.
От показанията
на свидетелката С.К., която работи като младши оперативен дежурен в
РУ-Д.Дъбник, се установява, че в стаята на ОДЧ-в съседната преходна стая има
две каси с оръжие и боеприпаси-патрони, които охраняват дежурните, тъй като са
в дежурната част.В стаята на ОДЧ има видеонаблюдение, касаещо тяхното
помещение.При получен сигнал за отреагирване, патрулът отреагирва и поемат
охраната дежурните на ареста.След 17.30 ч. охраната на сградата се поема от
тях, прави се обход на двора, на цялата сграда да няма отворени врати и
прозорци.Съгласно длъжностна характеристика трябва да приемат сигнали, да
ръководят силите и средствата на РУ, понеже изпълняват и пост № 1, като до 2018
г. за дневните смени е изпълняван от друго лице.Впоследствие със заповед са им
възложили да изпълняват и пост № 1.В стаята има монитор за видеонаблюдение-пост
№ 3, който се наблюдава от тях, ако единият от двамата патрулисти не може да го
наблюдава.К.Г.е бил пост № 1, но на
четиричасов работен ден.След това си водят те книгата.В момента имат пусната
заповед да провеждат пропускателния режим.
От показанията
на свидетеля В.В., служител на въззиваемия, се установява, че патроните са
описани в чл.7 от ЗОБВВПИ.В боеприпаса-патрона има гюза, капсул детонатор,
взривно вещество и куршум.Патронът може да бъде задействан чрез произвеждане на
изстрел от огнестрелно оръжие, а другия начин е при евентуалното му запалване
при температура над 500-600 градуса.Барутът е взривно вещество.Част от
боеприпасите са взривни вещества.Взривоопасни вещества в МВР са в ГСМ, където
се съхраняват съответните горива.Съгласно длъжностната характеристика на
оперативните дежурни тяхната дейност е свързана с поемането на
сигналите,предаването им, разпределението на силите, като те не изпълняват
дейност, свързана с патрулно-постова такава.Охраната на сградата се е поемала
от ППД, а ако няма служител –ОДЧ има отговорност за сградата, доколкото същата
е заключена.Пост №3 се грижи за охраната на задържаните в помещението за
задържане и за охрана на сградата да я обхожда при нужда.В книгата няма
вписвания от дежурния след 17.30 ч.
Показанията на
свидетелите следва да се кредитират като обективни при
условията на чл.172 ГПК, тъй като същите имат непосредствени впечатления от
характера и начина на изпълнение на работата на ОДЧ.
От заключението
на ВЛ И., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и
компетентно, се установява, че ако съдът приеме, че ищецът е изпълнявал
твърдяните в ИМ специфични дейности и следва да му се заплати максималния размер
от 50 % от съответната база съгласно задачата в ИМ, то за периода от м.02.2016
г. до м.01.2019 г. сумата е 3 056 лв., а лихвата за периода от 01.03.2016 г. до
01.02.2019 г. съгласно падежите е 400.18 лв.
Въззивникът твърди в ИМ, че реално е
изпълнявал специфични дейности: по т.1.4
от Заповед № 8121з-671/09.06.2015 г. „охрана на взривоопасни вещества“ и по
т.1.7 б.“вв“-„охрана на сгради и обекти“ –в РУ Д.Дъбник няма изграден пост № 1,
както и за охрана на задържани лица.
От приложената справка от 12.07.2019 г. е
видно, че до края на м.10.2018 г. пропускателната дейност е изпълнявана от К.Г.
с прекратено правоотношение на 06.12.2018 г.
Съгласно посочената заповед от 09.06.2015
г., допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности
се изплаща на държавни служители, които пряко изпълняват дейностите по §1,
т.26а от ДР на ЗМВР в следните размери-т.1.4-„за охрана на взривоопасни
вещества, банкови или други ценности“- до 50 на сто; т.1.7б, б.“вв“- „за охрана
на сгради и обекти (вътрешни постове)-до 15 на сто, а постова дейност за охрана на
задържани лица-до 20 на сто.Предвидено е, че на държавни служители, които
изпълняват служебни задължения, свързани с повече от една дейност, се определя
допълнително възнаграждение само за една от тях в по-благоприятния размер.
Според §1, т.26а
от ДР на ЗМВР „специфични служебни дейности“ са пряко изпълнявани от държавните
служители дейности за осъществяване на патрулно-постова работа, както и охрана
на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, конвоиране, съпровождане
или транзитиране на лица.
Охранителната
дейност се осъществява чрез патрулно-постова дейност и охрана на обекти на МВР
съгласно чл.14, ал.2, т.1 и т.4 ЗМВР.
Относно охраната на сграда, пред
настоящата инстанция въззивникът се позовава на чл.26, т.5 от Инструкция № Iз-1373/21.06.2010 г., но такава по делото не е
представена.Излага доводи, че няма изграден пост № 1, в конкретика-назначен
служител, който да отговаря за охранително-пропусквателен режим и охрана на
сградата.
Въззиваемият счита, че охраната на обекти на МВР е
регламентирана в Инструкция № 8121з-1415/20.11.2015 г. за реда и организацията
за осъществяване на дейността по охрана на обекти, като в нея няма задължения
на служителите от ОДЧ за пряко осъществяване на охрана на обектите.За охраната
за сгради през деня има назначени служители, а в повечето РУ тази дейност се
възлага на служителите от ППД.
Според чл.2, ал.2 от същата дейностите
по изпълнение на целите по охрана на обекти на МВР се извършват чрез наряди
и/или комплекс от елементи на физическа защита, които могат да включват и
служители, на които са възложени функциите по охрана на обектите.
Въз основа на доказателствата по делото съдът
приема, че в РУ-Д.Дъбник за процесния период е имало изграден пост № 1 до края
на м.октомври 2018 г. и той е изпълняван от К.Г.
Следователно за трите месеца след това -
м.11.2018 г., м.12.2018 г. и м.01.2019
г. реално тази дейност е осъществявана от въззивника в периодите на неговите
смени.Съгласно длъжностната му характеристика следва да упражнява контрол на
силите по охраната и пропускателния режим, организира инкасовата дейност и
контролира достъпа до помещенията на ОДЧ.Основателно в тази насока е
възражението на възвивника, че след като на тази длъжност няма назначен
служител, когото да контролира, той е длъжен да изпълнява тази дейност.От
доказателствата по делото не се установява за процесния период дейността да е изпълнявана
от други лица чрез възлагане.Същата е „изпълнявана пряко“ от служител на ОДЧ,
каквото е изискването на разпоредбата.
Ето защо предявеният втори главен иск е
частично основателен за периода м.11.2018 г. - м.01.2019 г., а относно размера
на същия, с оглед на заключението на ВЛ И. той е доказан до размера на сумата
от 85.50 лв.
Що се касае до спорния между страните
въпрос относно охраната на задържани лица, то пред настоящата инстанция от
въззивника са изложени доводи, че в стаята на ОДЧ има монтиран монитор, чрез
който непрекъснато се наблюдава поведението на задържаните със заповед по ЗМВР
лица, съответно се реагира в случай на необходимост.
Въззиваемият прави възражение, че за
служителите, заемащи длъжността младши
оперативен дежурен не съществува задължение за охрана на задържани лица, като
се позовава на чл.31, ал.1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на
задържани лица и реда в тях в МВР, според която охраната на помещенията за
настаняване на задържани лица се осъществява чрез наряди по реда на
инструкциите, издадени на основание чл.14, ал.3 във вр. с ал.2, т.1 и 3 ЗМВР,
като счита, че в инструкцията не са предвидени задължения на служителите от ОДЧ
пряко да осъществяват охрана на задържани лица.
Според чл.73, т.3, която следва да се
приеме за императивна материалноправна разпоредба, във вр. с чл.25, ал.2, т.2
от Инструкцията, специалните помещения за задържане на непълнолетни лица трябва
да отговарят и на условието да е осигурено постоянно наблюдение от страна на
ОДЧ - директно или чрез видеокамера на монитор.
Съгласно т.5 от заповедта от 09.06.2015 г.
допълнителните възнаграждения се изплащат само за действително отработено време
и ежемесечно, но с оглед на събраните по делото доказателства не може да се
прецени за кои точно месеци от исковия
период е извършвана тази специфична дейност.
Относно охраната на взривоопасни
вещества, то въззивникът излага доводи пред настоящата инстанция, че не се
спори, че в помещенията, числящи се към ОДЧ има каси с оръжие (дълго и късо)
и боеприпаси за него.Позовава се на чл.7, ал.1 ЗОБВПИ, чл.6, ал.5 и чл.3 от същия, като счита, че тъй като
липсва легално определение за „взривоопасни вещества“, то като такива могат да
се определят тези, които съобразно своите физико-химични състави могат при
определени условия да предизвикат взрив, поради което, щом в състава на
боеприпасите е вложен барут, който по смисъла на чл.3 от ЗОБВПИ е взривно
вещество, то тогава същите се явяват взривоопасни.
Въззиваемият счита, оръжията и
боеприпасите не попадат в обхвата на т.1.4 от МЗ №8121з-671/09.06.2015 г.
Според
показанията на свидетеля Василев не може да се приеме, че патроните са
взривоопасни вещества, поради което следва да се приеме възражението на
въззиваемия за основателно.
Ето защо с оглед на гореизложените
фактически и правни доводи съдът счита, че не са налице основания за отмяна на
обжалваното решение в частта му, в която главният иск е отхвърлен за сумата в
размер на 2 970.50 лв. и следва да бъде
потвърдено в същата.
За разликата над 2 970.50 лв. до 3 056лв.,
т.е. за сумата от 85.50 лв., следва да бъде отменено решението в обжалваната му
част и вместо него постановено ново по съществото на спора в същата, като бъде
осъден въззиваемият да заплати на възивника сумата от 85.50 лв. допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на основание
чл.178, ал.1, т.2 ЗМВР във вр. с чл.179, ал.2 ЗМВР във вр. с т.1.7б, б.“вв“ от
заповед № 8121з-671/09.06.2015 г. за периода м.11.2018 г. - м.01.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2019 г. - датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Акцесорният иск с правно основание чл.86 ЗЗД е основателен за сумата в размер на 0.88 лв. в тази му част във връзка с
основателността на втория главен иск.
Ето защо решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, в която е
отхвърлен акцесорният иск с правно основание
чл.86 ЗЗД за сумата от 399.30 лв.За разликата над 399.30 лв. до 400.18 лв.,
т.е. за сумата от 0.88 лв., следва да
бъде отменено решението в обжалваната му част и бъде постановено ново по
съществото на спора в същата, като бъде осъден въззиваемият да заплати на
въззивника на основание чл.86 ЗЗД сумата от 0.88 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.12.2018 г.
до 06.02.2019 г.
При този изход на спора съдът следва да се
произнесе относно разноските, направени в хода на първоинстанционното и
настоящето производство.
Неоснователно е възражението на
въззиваемия за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК,
заплатено от въззивника за първоинстанционното производство, тъй като то е към
минималния му размер с оглед на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За първоинстанционното производство са
дължими в полза на въззивника от
въззиваемия разноски по компенсация в размер на 71.82 лв., поради което следва да бъде отменено решението
в тази му част.
В полза на въззиваемия за настоящата
инстанция са дължими разноски на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лв.
Следователно по компенсация следва да
бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемия разноски по делото в размер
на 28.18 лв.
Следва да бъде отменено решение и в
частта му, в която е осъден въззивникът да заплати на въззиваемия направените
по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв.
При този изход на процеса следва да бъде
осъден въззиваемият да заплати в полза на ПлОС държавна такса в размер на 96.17 лв., а в полза
на ПлРС разноски за ВЛ в размер на 31.68 лв.
Водим от
горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1890/07.10.2019 г. по гр.д.№ 833/2019
г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е отхвърлен
предявеният иск от Б.Д.Б., ЕГН ********** от гр.П., ж.к.****, бл.***, ет.*, ап.*,
против ОД на МВР - Плевен с адрес за призоваване гр.П., ул.*** № *, с правно
основание чл.187, ал.5, т.2 и цена на
иска 2 970.50 лв. и по чл.86 ЗЗД и цена на иска 399.30 лв.
ОТМЕНЯ
решение № 1890/07.10.2019 г. по гр.д.№ 833/2019 г. по описа на Плевенски
районен съд в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният иск от Б.Д.Б.,
ЕГН ********** от гр.Плевен, ж.к.***, бл.***, ет.*, ап.**, против ОД на МВР-Плевен
с адрес за призоваване гр.П., ул.*** №*, с правно основание чл.178, ал.1, т.3
във вр. чл.179, ал.1 ЗМВР; в която е отхвърлен предявеният иск от Б.Д.Б., ЕГН **********
от гр.Плевен, ж.к.***, бл.***, ет.*, ап.**, против ОД на МВР-Плевен с адрес за
призоваване гр.П., ул.*** №*, с правно основание чл.187, ал.5, т.2 и цена на иска за разликата над 2 970.50 лв.
до 3 056 лв., т.е. за сумата от 85.50 лв., и по чл.86 и цена на иска за
разликата над 399.30 лв. до 400.18 лв., т.е. за сумата от 0.88 лв.; в
обжалваната му част, в която е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК Б.Д.Б., ЕГН **********
от гр.Плевен, ж.к.***, бл.***, ет.*, ап.**, да заплати на ОД на МВР-Плевен с адрес за призоваване
гр.Плевен, ул.*** №*, направените по делото разноски за юр.възнаграждение в
размер на 150 лв.; в обжалваната му част, в която е осъден Б.Д.Б., ЕГН **********
от гр.Плевен, ж.к.***, бл.***, ет.*, ап.**, да заплати в полза на ПлРС
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв., КАТО
ВМЕСТО НЕГО В ТЕЗИ МУ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с
чл.179, ал.1 ЗМВР въззиваемия ОД на МВР-Плевен с адрес за призоваване
гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3, да заплати на въззивника Б.Д.Б., ЕГН **********
от гр.Плевен, ж.к.Сторгозия, бл.17а, ет.6, ап.21, сумата 1 602 лв., представляваща
възнаграждение за положен 267 часа извънреден труд вследствие преобразуване на
нощен към дневен такъв за периода 06.02.2016 г. -06.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 06.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда на основание чл.178, ал.1, т.2 ЗМВР във вр. с
чл.179, ал.2 ЗМВР въззиваемия ОД на
МВР-Плевен с адрес за призоваване гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3, да заплати на
въззивника Б.Д.Б., ЕГН ********** от гр.***, ж.к.***, бл.***, ет.*, ап.**,
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности
съгласно т.1.7 б, б.“вв“ от заповед № 8121з-671/09.06.2015 г. за периода м.11.2018 г. - м.01.2019
г. в размер на 85.50 лв., ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от 06.02.2019 г. - датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Осъжда на основание чл.86 ЗЗД въззиваемия ОД на МВР-Плевен с адрес за призоваване
гр.Плевен, ул.*** №*, да заплати на въззивника Б.Д.Б., ЕГН ********** от
гр.Плевен, ж.к.***, бл.**, ет.*, ап.**, обезщетение за забава в размер на 0.88
лв. за периода от 01.12.2018 г. до 06.02.2019 г.
Осъжда въззивника Б.Д.Б., ЕГН ********** от
гр.Плевен, ж.к.***, бл.***, ет.*, ап.**, да заплати на въззиваемия ОД на
МВР-Плевен с адрес за призоваване гр.Плевен, ул.*** №*, разноски по компенсация
за двете инстанции в размер на 28.18 лв.
Осъжда въззиваемия ОД на МВР-Плевен с адрес за
призоваване гр.Плевен, ул.*** №*, да заплати в полза на Плевенски окръжен съд
държавна такса в размер на 96.17 лв., а в полза на Плевенски районен съд
разноски за вещо лице в размер на 31.68 лв.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: