Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 19.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела
Христова
ЧЛЕНОВЕ: Любомира Кръстева
Мирослав
Вълков
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Георги Аргиров, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. №
132 по описа на Ловешки административен съд за 2021 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
С Решение № 260065/07.07.2021 година, постановено по НАХД
№ 963 по описа за 2020 година, Ловешки районен съд е потвърдил Наказателно
постановление /НП/ № 5531/19.12.2018 г., издадено от Началника отдел
"Контрол по републиканската пътна мрежа", дирекция "Анализ на
риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" -
гр. София, с което на Д.Б.М. *** с ЕГН**********, на основание чл. 53, ал.
1, т. 2 от ЗП във вр. с чл. 53 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева, за нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, буква "а" от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 3
на Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, като законосъобразно.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна
жалба от Д.Б.М.. В касационната жалба се твърди, че оспореното съдебно решение
е неправилно и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател излага доводи, че
при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
както и нарушение на материалния закон. Твърди се, че, ако има нарушение, би
следвало да бъде санкциониран превозвачът или собственикът на извънгабаритното
ППС, а не водачът на превозното средство. Иска се отмяна на първоинстанционното
съдебно решение и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Ангажира по делото писмено становище, с което
поддържа изложените в касационната жалба съображения.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба,
редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да
остане в сила постановения съдебен акт, като обоснован и законосъобразен. Счита,
че извършеното нарушение е установено и доказано по безспорен начин, като в
хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са опорочили същото, нарушителят и
административно-наказателно отговорното лице е установен безспорно, поради
което споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на
издаденото НП.
Настоящият касационен състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна
за която съдебният акт е неблагоприятен, срещу решение на Районен съд - Ловеч,
което подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Изведените в жалбата касационни основания са за неправилно приложение на закона
по смисъла на чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1
изр. 2 от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява неоснователна по
следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд - Ловеч е
било Наказателно постановление /НП/ № 5531/19.12.2018 година, с което на
касатора в настоящото производство е наложено на основание чл. 53, ал.
1, т. 2, във връзка с чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата /ЗП/ и чл. 53 от ЗАНН административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева,
за нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, буква "а" от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 3
на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Административно-наказателната отговорност е била
ангажирана за това, че на 07.12.2018 г. около 14,40 часа, на път I-4, км. 44-900,
в посока Велико Търново - София, Д.М. е управлявал и осъществявал движение на състав
от ППС със четири оси - МПС с две оси марка "ДАФ", модел "ЦФ75",
с peг. № ******, и ремарке с две оси, с рег. № ******.
В хода на проверката било извършено измерване с
ролетка 1241/18 (50 м., т.е. Р-50), при което измерване било установено, че са
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, тъй като измерената дължина на ППС
е 20,30 м., при допустима максимална дължина 18,75 м., съгласно чл. 5, ал. 1,
т. 3, б. "д" от Наредбата.
Измерването било извършено в присъствието на водача,
който при поискване от служителите на Агенция "Пътна инфраструктура"
/АПИ/ не представил валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени
пътни такси/ за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла
на § 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, съгласно чл. 2 от Наредбата.
Такъв документ е издаден на 10.12.2018 г., когато е
платена дължимата такса /лист 49 от първо-инстанцинното дело/.
Първоинстанционният съд е проявил процесуална
активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора
писмени и гласни доказателства, въз основа на които правилно е установил
фактическата обстановка. При осъществения контрол за законосъобразност е
констатирал, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, като в административната
фаза на производство са спазени процесуалните изисквания на ЗАНН.
За да потвърди НП, решаващият съд е приел, че
нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, е осъществено от обективна и субективна страна. Измерените
параметри на споменатото ППС при извършената проверка, показват, че ППС е
извънгабаритно по смисъла на § 1 от ДП на Наредбата на МРРБ, респективно
извънгабаритно по чл. 2 от Наредбата, като движението на посоченото
извънгабаритно ППС не е било осъществено с разрешение, издадено от АПИ. Водачът,
преди да осъществи движение със състава, е следвало да провери и да се убеди,
че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално
допустимите норми по Наредбата, но не го е сторил, с което е извършил виновно
административно нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, буква "а" от ЗП. След като е отчел смекчаващите
обстоятелства – своевременно заплащане на дължимата такса, правилно е наложена
глоба в минимален размер на 1000 лв., като адекватно на извършеното нарушение и
на обществената опасност на деянието и на дееца.
Касационният състав на съда намира решението за
правилно. Приетата от ЛРС фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите
на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя
изцяло от настоящия съд, както и правните изводи на решаващия съд за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Според разпоредбата на чл. 26, ал.
2, т. 1 б. "а" от Закона за пътищата /ЗП/, за дейности от
специалното ползване на пътищата се забранява движението без разрешение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия.
От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят, касатор в настоящото производство, е бил
водач и е осъществявал движение на извънгабаритно пътно превозно средство /ППС/
по дефиницията на § 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, съответно извънгабаритно по смисъла на чл. 2 на
Наредбата, без разрешение издадено по реда на раздел IV на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя, за дейност от специално
ползване на пътищата.
По силата на чл. 2 от Наредбата, при превишаването на
нормите по чл. 5, пътното превозно средство се явява извънгабаритно.
Според доказателствата по делото измерената дължина на
състава от ППС е била 20,30 м., при допустима максимална дължина 18,75 м.,
съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 буква "д" от Наредбата.
Към момента на проверката водачът не е разполагал и не
е представил на контролните органи разрешение /било разрешително или квитанция
за платени пътни такси/ за ползване на пътищата за ППС с такива дължина, поради
което е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение и
правилно е бил санкциониран от административно-наказващия орган.
В съответствие с изискванията чл. 35, ал. 3
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, нарушението е установено със средство за
измерване, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията, което
е одобрен тип средство за измерване, калибрирано в лаборатория Метрология,
видно от приложеното по делото Свидетелство за калибриране /лист 70 от
първо-инстанционното дело/.
Според доказателствата по делото АУАН и НП са
съставени от компетентни лица и съдържат изискуемите законови реквизити, а
административно-наказателното производство е протекло в съответствие с
процесуалните правила. Нарушението е описано точно и ясно в акта и в НП, като
констатациите в АУАН са възприети от административно-наказващия орган и
съответстват на отразените в наказателното постановление фактически
обстоятелства.
Правната квалификация по чл. 26, ал.
2, т. 1 б. "а" от ЗП във връзка с чл. 37, ал.
1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС е правилна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение. Разпоредбата на чл. 37, ал.
1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. дава правомощия /и задължава/
съответните служби за контрол при Агенция "Пътна инфраструктура"
/АПИ/ да спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и
ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както
и да съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни
лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без
разрешително или документ за платена такса.
В случая нарушението е регламентирано в чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата и се изразява в
нарушаването на забраната по тази разпоредба, съответната санкция е
регламентирана също в ЗП /чл. 53,
ал. 1/, а актът е съставен на водача на извънгабаритното пътно
превозно средство /ППС/ на основание чл. 37, ал.
1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. от служители на АПИ, поради
което при издаването на процесното НП са спазени изискванията на материалния закон.
Съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредбата движението на
извънгабаритното ППС може да продължи след получаване на разрешително. По
делото са представени доказателства, че дължимата такса е заплатена /лист 14 от
първо-инстанционното дело/ непосредствено след проверката, и процесното ППС е
продължило движението си.
С оглед безспорно установеното, че наказаното лице,
като водач на ППС, е управлявал извънгабаритно пътно превозно средство без
разрешение, то безспорно, с оглед изричната разпоредба на чл. 37, ал. 1, т. 1
от Наредбата, попада в кръга на субектите на нарушението („…на водача, на товародателя, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица…“), и правилно е
ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Предвид характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга, както и наличието на смекчаващи вината
обстоятелства, сочещи, че нарушението е отстранено непосредствено след
проверката, решаващият съд е приел, че в конкретния случай размерът на глобата
е определен правилно в минимален размер.
С оглед изложените съображения, настоящият състав счита,
че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с
материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1
изр. 2 от ЗАНН, предполагащи отмяна на решението, и то следва да
бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. последно от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.
2, пр. първо от АПК, Административен съд – Ловеч, втори касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260065/07.07.2021 година,
постановено по НАХД № 963 по описа за 2020 година на Районен съд Ловеч.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: