Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 21.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№351 по описа
за 2021г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди, че по
силата на Договор №***/05.05.2017г. за банков кредит ищеца „***“АД предоставила
на ответника К.С.А. банков кредит в размер на 4000 лева за погасяване на
съществуващи задължения и текущи нужди с краен срок за погасяване на
01.05.2020г. Предоставеният кредит бил усвоен изцяло на 05.05.2017г. по открита
в Банката сметка на кредитополучателя. През периода от 01.06.2017г. до 10.04.2018г.
ответникът изплатил част от дължимите вноски по Договора, с които погасил свои
задължения за главница и лихва. Ищецът твърди, че кредитът бил в просрочие,
считано от 02.05.2018г., като за периода от 01.05.2018г. до 01.05.2020г.
просрочени били 25 вноски за главница в размер на 2859,67 лева и 25 вноски за
лихва в размер на 197,12 лева. Към 22.10.2020г. дългът на ответника по
горепосочения Договор бил в размер на 3690,45 лева. Поради неплащането му в
срок, на 23.10.2020г. ищецът депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против К.С.А.. Образувано било
ч.гр.д.№1262/2020г. по описа на РС-Димитровград, по което съдът издал заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№260148/27.10.2020г., с която било разпоредено на длъжника да заплати на
заявителя сумата от 2859,67 лева главница- неизплатено задължение по
горепосочения Договор, непогасена договорна лихва за времето от 01.05.2018г. до
01.05.2020г. в размер на 197,12 лева, обезщетение за забава за периода от
02.05.2018г. до 12.03.2020г. в размер на 400,05 лева, договорна лихва за
времето от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. в размер на 28,50 лева, обезщетение за
забава за периода от 14.05.2020г. до 22.10.2020г. в размер на 205,11 лева,
законна лихва, считано от 23.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
ведно с деловодни разноски в размер на 223,81 лева. Тази заповед за изпълнение
била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за
ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск
против него. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца по горепосочения Договор за
кредит, сумата от 2859,67 лева главница- неизплатено задължение Договора,
непогасена договорна лихва за времето от 01.05.2018г. до 01.05.2020г. в размер
на 197,12 лева, обезщетение за забава за периода от 02.05.2018г. до
12.03.2020г. в размер на 400,05 лева, договорна лихва за времето от
13.03.2020г. до 13.05.2020г. в размер на 28,50 лева, обезщетение за забава за
периода от 14.05.2020г. до 22.10.2020г. в размер на 205,11 лева, законна лихва,
считано от 23.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №260148/27.10.2020г. по ч.гр.д.№1262/2020г. по описа на
РС-Димитровград.
Ответникът К.С.А., назначения му
от съда особен представител адв.Г.К., депозира отговор на исковата молба, в
който поддържа, че оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва
обстоятелството, че между страните е бил сключен процесния договор за кредит.
Прави възражение за нищожност на чл.4.1б, чл.4.2 и чл.12 от Договора поради
противоречието им с чл.143 от ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на
потребителя и дават право на Банката едностранно да определя условията по
кредита. От друга страна, намира, че въпросните разпоредби от Договора
противоречат на закона и добрите нрави по чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като при
задължаване на ответника да поддържа в издадената от банката кредитна карта
определен средномесечен кредитен оборот, който е условие за прилагане на
определената в чл.4.1 лихва за него възникват задължения извън присъщите на договора
за кредит, а именно да върне получената сума ведно с уговорената лихва. Това
представлявало и неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като
води до явно неравновесие в правата и задълженията на двете страни по договора.
Поддържа, че в исковата молба не е посочено начислената лихва по коя разпоредба
от Договора е изчислявана- по чл.4.1 или по чл.4.2, което ограничава правото на
ответника за защита по иска. На следващо място, клаузата на чл.4.1 от Договора
давала право на Банката многократно и без знанието на ответника да увеличи
лихвата по кредита и размера на дължимите вноски, още повече че в самия договор
не се посочвали елементите и методиката за формиране на лихвения процент.
Заявява, че клаузата на чл.4.т.10 от Договора също е нищожна, тъй като е
неравноправна по посочените по-горе съображения и води до неяснота как се
формира, поради което обезщетението за забава в размер на 400,05 лева за
периода от 02.05.2018г. до 12.03.2020г. и сумата от 205,11 лева за периода от
14.05.2020г. до 22.10.2020г. са нищожни по основание и неоснователно търсими.
На последно място, счита ,че чл.10 и чл.10.1 от Договора противоречат на чл.33
ал.2 от ЗПК. Доколкото тези разпоредби противоречат на императивната правна
норма по ЗПК, то това също обуславяло тяхната нищожност. Иска съдът да прогласи
нищожността на горепосочените разпоредби от Договора за кредит, както и да
приеме, че претенцията за договорна лихва и т.нар.обезщетение за забава са
претендирани на основание нищожни клаузи, поради което са и недължими.
Доколкото вземането за лихви се погасява с изтичането на 3-годишна давност,
която започва да тече от датата на падежа за всяко вземане, заявява, че всички
претенции за вноски за лихви, падежирали и неплатени преди започване на
тригодишния период преди подаване на исковата молба са погасени по
давност.
По искане на ищеца, в проведеното
на 02.11.2021г. съдебно заседание по делото, съдът е конституирал на основание
чл.219 от ГПК в качеството на трето лице- помагач на „***“АД, „***“ ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от изпълнителния
директор ***.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото Договор №***/05.05.2017г. за банков кредит, ищецът
е предоставил на ответника банков кредит в размер на 4000 лева по разплащателна сметка в ищцовата
банка за погасяване на съществуващи задължения и текущи нужди. Крайният срок за
погасяване на кредита е 01.05.2020г. Страните се договорили в т.4.1 от
Договора, че за ползвания кредит кредитополучателя заплаща на Банката годишна
лихва в периода до 01.05.2018г. в размер на 6,6%, а след изтичане на този срок,
за остатъчните срок и размер на кредита, Банката прилага годишна лихва в размер
на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на
спестяванията на Банката за лева, увеличен с надбавка от 5,84 пункта. Лихвата по т.4.1 била
договорена при изпълнение на предвиденото в т.12 б.“а“ задължение ответника да
поддържа по разплащателната си сметка в Банката, по което има издадена дебитна
карта, средномесечен кредитен оборот, изчислен на годишна база, в размер
посочен в т.12 б.“а“. В случай, че кредитополучателят не поддържал по
разплащателната си сметка в Банката, по която има издадена дебитна карта,
средномесечен ткредитен оборот, изчислен на годишна база, в размер посочен в
т.12 б.“а“ при условията на т.4.1, считано от датата на констатиране от Банката
на неизпълнението на поетите от него договорни задължения, за остатъчните
размер и срок на кредита кредитополучателя заплащал на Банката годишна лихва,
както следва: В периода до 01.05.2018г.- 7,7%; След изтичане на този срок
Банката прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване
лихвен процент, базиран на спестяванията на Банката за лева, увеличен с
надбавка от 6,84 пункта. В т.12 от
Договора кредитополучателят се задължил да поддържа по разплащателната си
сметка в Банката, по която е издадена дебитната му карта, средномесечен
кредитен оборот не по-малко от 1567 лева, изчислен на годишна база.
Съгласно
Погасителния план към процесния договор за кредит, ответникът е следвало да
върне задължението си към Банката на 36 месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 122,88 лева, първата от които дължима на 01.06.2017г. , а
последната на 01.05.2020г. Общата сума на задължението е в размер на 4423,57
лева, от която 4000 лева главница и 423,57 лева договорна лихва.
На 23.10.2020г. ищецът подал в
РС-Димитровград, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника К.С.А.. Във връзка с така депозираното заявление било
образувано ч.гр.д.№1262/2020г. по описа на РС-Димитровград, по което на 27.10.2020г.
съдът издал Заповед №260148 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК. Със същата заповед на ответника било разпоредено да плати на
ищеца сумата от 2859,67 лева главница- неизплатено задължение по Договор за
банков кредит №*** от 05.05.2017г., договорна лихва за периода от 01.05.2018г.
до 01.05.2020г. в размер на 197,12 лева, обезщетение за забава за просрочени
плащания за периода от 02.05.2018г. до 12.03.2020г. в размер на 400,05 лева,
договорна лихва за времето от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. в размер на 28,50
лева, обезщетение за забава за периода от 14.05.2020г. до 22.10.2020г. в размер
на 205,11 лева, законна лихва ,считано от 23.10.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, ведно с деловодни разноски в размер на 223,81 лева.
Заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5
от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск против него.
След започване на
настоящото производство, с Договор за цесия от 08.06.2021г. ищецът „***“АД е
прехвърли в полза на „***“ЕАД свои вземания, посочени в Приложение №1, заедно с
всички привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, включително
изтеклите лихви и право на разноски, сред които и това по отношение на
ответника К.С.А.. С оглед на това, по искане на ищеца, съдът конституира като
трета подпомагаща страна по делото цесионера „***“ЕАД.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и прие заключение
на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице Е.Д.,
което съдът кредитира като обосновано и безпристрастно дадено, банков кредит №***/05.05.2017г.
в размер на 4000 лева е усвоен на 05.05.2017г., съгласно предоставено на вещото
лице извлечение от разплащателна сметка на физически лица в „ПИБ“АД с IBAN ***, с титуляр К.С.А..
Кредитополучателят е в забава на плащанията по Договора за кредит от
01.05.2018г. Експертизата изчислява размера на дължимата главница, като взема
предвид направените погасителни вноски по договора за банков кредит и
установява, че погасената главница е в размер на 1140,33 лева. Към датата на
изготвяне на заключението дължимата главница е в размер на 2859,67 лева. Съгласно
т.4.1 от Договора, вещото лице изчислява договорната лихва за периода от
05.05.2017г. до 01.06.2017г. в размер на
19,80 лева. Начислената договорна лихва за периода от 01.06.2017г. до
01.05.2020г. е в общ размер на 408,47 лева. Погасената договорна лихва е 211,35
лева, като дължимата договорна лихва е в размер на 197,12 лева. Според
експертизата, в периода до 01.05.2018г. кредитополучателят дължи на Банката
годишна лихва в размер на 7,6%. След изтичане на този срок, за остатъчния срок
и размер на кредита, Банката прилага годишна лихва в размер на действащия към
датата на начисляване лихвен процент базиран на спестяванията на Банката за
лева, увеличен с надбавка от 6,84 пункта. Предвид това, вещото лице изчислява
общо начислената от Банката наказателна лихва в размер на 435,91 лева, от която
погасени са 35,86 лева, а дължимия остатък е 400,05 лева. На следващо място,
експертизата установява, че лихвения процент на договорната лихва е 6,6% за
периода 01.05.2018г. до крайния срок на договора 01.05.2020г. е в размер на
действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията
на банката в лева, увеличен с надбавка от 5,84 пункта. Лихвения процент,
базиран на спестяванията на Банката е в размер на 0,76% годишно. Начислената
договорна лихва е изчислена по хипотезата на т.4.1 от Договора за периода от
01.06.2017г. до 01.05.2020г. Дължимата договорна лихва е в размер на 197,12
лева. Изчислената от вещото лице наказателна лихва по хипотезата на чт.4.1 от
Договора е 409,09 лева. Начислената от Банката наказателна лихва е в размер на
400,05 лева. Непогасената договорна лихва, дължима на основание Раздел II т.4.1 от Договора за периода
от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. според експертизата е в размер на 28,77 лева.
Обезщетението за забава за просрочените задължения па основание Раздел II, т.10 от Договора за периода
от 14.05.2020г. до 22.10.2020г. е 210,98 лева.
В проведеното на
20.01.2022г. съдебно заседание по делото, вещото лице допълва заключението си,
като отговаря на допълнително поставени задачи от страна на ищеца. В устното
допълнение на експертизата вещото лице посочва, че Банката не е извършвала
промяна на лихвения процент по Договора. За целия период на договора е
начисляван един и същ по размер лихвен процент.
Доколкото по договора е приложим само и единствено първоначално
договорения лихвен процент, дължимата главница към датата на подаване на
заявлението и датата на изготвяне на експертизата е без промяна, а именно 2859,67
лева. Вещото лице посочва също, че е изчислила договорната лихва по двата
варианта от Договора- при 6,6% и при 7,6%, като получените разлики са
минимални.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предмет
на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за
което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като
тежестта на доказване съществуването на вземане срещу длъжника е на ищеца. В
конкретния случай, ищецът следва да установи възникването на валидно
облигационно правоотношение между страните, основано на твърдения договор за банков кредит от 05.05.2017г., по което ответникът е
кредитополучател, и наличието на настъпила
изискуемост на задълженията по кредита към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда.
Безспорно
установено е, че между страните е възникнало облигационно отношение във връзка сключен
Договор за банков кредит от 05.05.2017г., съгласно който „***“АД е предоставила
на ответника К.С.А. кредит в размер на 4000 лева. Наличието на това договорно
отношение, както и целта на предоставения кредит- за погасяване на съществуващи
задължения и текущи нужди, не се оспорва от страна на ответника, още повече, че
същия е положил подписа си като кредитополучател на всяка страница от
представения по делото договор, автентичността на който също не беше оспорен в настоящото
производство. На последно място, не се спори, че А. е преустановил плащанията
на вноските по кредита от 01.05.2018г., като това се потвърждава и от заключението
на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Спорно по делото е получил ли е ответника сумата, посочена в
договора за кредит; нищожни ли са клаузите на чл.4.1 б.“б“, чл.4.2 и
чл.12 от Договора, като уговорени във вреда на потребителя и противоречащи на
закона и добрите нрави; по реда на коя разпоредба от Договора е начислена
претендираната договорна лихва- по чл.4.1 или по чл.4.2 от Договора; погасени ли са с изтичането на 3-годишна
погасителна давност претендираните вноски за лихви, считано за тригодишен
период от датата на падежа им до подаване на исковата молба в съда.
На първо място
съдът намира, възражението на особения представител на ответника за
недопустимост на предявения иск, предвид това, че след предявяване на исковата
молба в съда ищеца е прехвърлил своето вземане в полза на третото лице „***“ЕАД,
за неоснователно. По искане на ищеца, предвид сключения между него и „***“ЕАД
на 08.06.2021г.Договор за цесия, с който е било прехвърлено и вземането по
отношение на ответника, съдът конституира в качеството на трето лице- помагач
на ищеца, въпросното дружество цесионер. С оглед на това, решението по
настоящото дело ще има установително действие по отношение и на третото лице,
като това, което съдът е установил в мотивите на решението ще е задължително за
третото лице в отношенията му със страната, на която помага и която го е
привлякла. Същевременно, съдът остави без уважение искането на ищеца, на
основание чл.222 от ГПК да бъде заместен от „***“ЕАД в производството по
делото, поради това ,че особения представител на ответника изрично възрази
срещу това. Въпреки, че в течение на производството правото на вземане по
отношение на ответника беше прехвърлено от ищеца в полза на третото лице „***“ЕАД,
на основание чл.226 ал.1 от ГПК делото следва да продължи своя ход между
първоначалните страни, като постановеното решение във всички случаи съставлява
пресъдено нещо и спрямо приобретателя, доколкото спорното право по делото касае
право на парично вземане. С оглед на това, въпреки прехвърлянето с договор за цесия
на правото парично вземане на Банката в полза на третото лице, предявения преди
настъпване на това събитие иск се явява допустим, като производството по делото
следва да продължи с участието на първоначалните страни и третото лице „***“ЕАД,
приобретател на вземането по договора за банков кредит.
Съдът намира за
неоснователно възражението на особения представител на ответника, че от
доказателствата по делото не ставало ясно получил ли е реално К.А.
предоставената му по договора за банков кредит сума от 4000 лева. От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от
самия Договор за банков кредит, се установява, че сумата от 4000 лева е
преведена по разплащателна сметка на ответника в същата Банка, като същата е
предназначена за погасяване на съществуващи задължения и текущи нужди. Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, въпросният кредит в размер на
4000 лева е бил усвоен на 05.05.2017г., което се установявало от предоставеното
на вещото лице извлечение на
разплащателна сметка на името на ответника.
На следващо място,
съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответника за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претенцията
му за лихви. Видно от исковата молба е, че ищецът претендира неплатени
договорни лихви за периода от 01.05.2018г. до 01.05.2020г., както и за периода
от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. За да изтече давността, с която се погасява
правото на вземане за лихви трябва да са изминали повече от 3 години от датата
на падежа на вноската за договорна лихва до датата, на която кредитора е
предприел действия за нейното събиране. Видно от ч.гр.д.№1262/2020г. по описа
на РС-Димитровград е, че то е образувано след като ищеца е депозирал в съда на
23.10.2020г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Доколкото падежа на първата вноска за договорна лихва е настъпил на
01.05.2018г., давностния срок за погасяване правото на вземане за нея следва да
изтече на 01.05.2008г., т.е. след като е било подадено горепосоченото Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на 23.10.2020г. и след
като на 05.03.2021г. в съда е депозирана настоящата искова молба. Предвид това,
тригодишния давностен срок за вноските за договорна лихва е бил прекъснат преди
изтичането му и това задължение не се явява погасено по давност. По същият
начин стоят нещата и с претендираното от ищеца обезщетение за забава, доколкото
то се начислява считано от 02.05.2018г. за сумата от 400,05 лева и от
13.03.2020г. за сумата от 28,50 лева, като и в двата случая давностния срок
изтича след датата на която в РС-Димитровград ищеца е депозирал заявлението си
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
По отношение на
възражението на особения представител на ответника за нищожност на клаузите на
чл.4.1 б.“б“, чл.4.2 и чл.12 от Договора, като уговорени във вреда на
потребителя и противоречащи на закона и добрите нрави, съдът намира същото за
неоснователно. Действително разпоредбата на чл.4.1 б.“б“ от Договора за банков
кредит предвижда ,че след изтичане на предвидения в б.“а“ срок , за остатъчните
срок и размер на кредита Банката прилага годишна лихва в размер на действащия
към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията на Банката
за лева, увеличена с надбавка от 5,84 пункта. Няма спор и относно това, че в
т.4.2 от Договора е предвидено задължение за кредитополучателя да поддържа по
разплащателната си сметка в Банката, по която има издадена дебитна карта,
средномесечен кредитен оборот в размер, посочен в т.12 б.“а“, а именно 1567
лева, като при неизпълнение следва да му бъде начислена завишена годишна лихва.
Същевременно, в своето заключение назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза установява, че лихвения процент за периода от 01.05.2018г. до
крайния срок на договора – 01.05.2020г., е неизменно 6,6%, като начислената
договорна лихва за периода от 01.06.2017г. до 01.05.2020г. е изчислена
единствено съобразно разпоредбата на т.4.1 от Договора, като Банката не е
извършвала промяна на лихвения процент. Предвид така направените от съдебно-счетоводната
експертиза констатации, съдът счита, че не следва да се произнася относно
недействителността на посочените в отговора на исковата молба клаузи от
Договора за банков кредит, доколкото Банката е начислила претендираните лихви,
съобразно т.4.1 от Договора и не е формирала договорната и наказателната лихва
чрез прилагането на оспорените от пълномощника на ответника като нищожни
клаузи.
Съдът намира за
безспорно установено по делото ,че ответника е преустановил плащането на
вноските по Договора за банков кредит, считано от 01.05.2018г. Към този момент
същият е погасил задължение за главница в размер на 1140,33 лева и за договорна
лихва в размер на 211,35 лева или общо сумата от 1351,68 лева. Съгласно
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, остатъкът от
задължението за главница е в размер на 2859,67 лева, а този за договорна лихва
в размер на 197,12 лева за периода от 01.05.2018г. до 01.05.2020г. Отново
според заключението на вещото лице, дължимата от ответника договорна лихва за
периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. е в размер на 28,77 лева. Доколкото
претендираната от ищеца договорна лихва за втория период е в размер на 28,50
лева, който е по-нисък от този установен от експертизата, исковата молба за
тази договорна лихва следва да бъде уважена до размера посочен в нея.
Предвид
неизпълнението на задължението за плащане на посочените в Договора за банков
кредит вноски след 01.05.2018г., ответникът дължи на Банката лихва за забава.
Тази лихва за забава е изчислена от съдебно счетоводната експертиза, като за
периода от 02.05.2018г. до 112.03.2020г. тя е в размер на 409,09 лева, а за периода
от 14.05.2020г. до 22.10.2020г. нейния размер е 210,98 лева. Предвид това, че
ищецът претендира наказателна лихва за първия период от 400,05 лева, а за
втория период от 205,11 лева, който размер е по-нисък от установения от вещото
лице, искът в частта му за обезщетение за забава се явява основателен и доказан
до посочените в исковата молба от ищеца по-ниски размери.
В хода на настоящото производство ответникът не направи възражения, респ. не ангажира
доказателства за валидно изпълнение на падежиралите му задължения по договора
чрез плащане на дължимите от него суми, поради което съдът
приема за безспорно доказано,че К.С.А. дължи същите към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид изложеното, искът по чл. 422, ал.1
от ГПК следва да се
уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски, включващи главница и договорна лихва, както и
начислена наказателна лихва по кредита до 22.10.20120г., когато е било депозирано в съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против К.С.А..
В този смисъл съдът следва да постанови решение, с което да признае за
установено, че към този момент последният не е изпълнил задължението си да
заплати на банката-ищец сумата в размер на 2859,67 лева, представляваща
главница-неизплатено задължение по Договор за банков кредит №***/05.05.2017г.,
договорна лихва за времето от 01.05.2018г. до 01.05.2020г. в размер на 197,12
лева, обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 02.05.2018г.
до 12.03.2020г. в размер на 400,05 лева, договорна лихва за времето от
13.03.2020г. до 13.05.2020г. в размер на 28,50 лева, обезщетение за забава за
времето от 14.05.2020г. до 22.10.2020г. в размер на 205,11 лева, законна лихва,
считано от 23.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което е
издадена Заповед №260148/27.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1262/2020г. по описа на РС-Димитровград.
Предвид изложеното,
ответникът следва бъде осъдена да заплати на ищеца направените по ч.гр.д.№1262/2020г. по описа на
РС-Димитровград разноски в размер на 223,81 лева.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски по делото за платена държавна
такса- 223,87 лева, възнаграждение за вещо лице-350 лева, юрисконсултско
възнаграждение -150 лева и възнаграждение за назначения му особен представител
488 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.С.А., с ЕГН **********,***,
че дължи на „***“АД, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от ***- главен изпълнителен директор, **- изпълнителни
директори,
сумата в размер на 2859,67 лева/две хиляди осемстотин петдесет и девет
лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща главница-неизплатено задължение по Договор за банков
кредит №***/05.05.2017г., договорна лихва за времето от 01.05.2018г. до 01.05.2020г.
в размер на 197,12 лева /сто деветдесет и седем лева и дванадесет стотинки/, обезщетение
за забава за просрочени плащания за периода от 02.05.2018г. до 12.03.2020г. в
размер на 400,05 лева /четиристотин лева и пет стотинки/, договорна лихва за
времето от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. в размер на 28,50 лева /двадесет и осем
лева и петдесет стотинки/, обезщетение за забава за времето от 14.05.2020г. до
22.10.2020г. в размер на 205,11 лева /двеста и пет лева и единадесет стотинки/,
законна лихва, считано от 23.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
за което е издадена Заповед №260148/27.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1262/2020г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА К.С.А., с ЕГН **********,***, да
заплати на „***“АД, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от ***- главен изпълнителен директор, **-
изпълнителни директори, сумата в размер на 223,81 лева /двеста двадесет и три
лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща разноски по ч.гр.д.№1262/2020г.
по описа на РС-Димитровград, както и направените по настоящото дело разноски в
размер на 1211,87 лева /хиляда двеста и
единадесет лева и осемдесет и седем стотинки/.
Решението е постановено при участието в производството на
„***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***,
представлявано от изпълнителния директор ***, в качеството на трето лице
помагач на страната на ищеца „***“ АД.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: