Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 28.01.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕВЕТИ състав, в
публично съдебно заседание проведено на петнадесети ноември през две хиляди и дванадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Т.С.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 21463 описа за 2011г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от “И.Б.” ООД
срещу П.И.Н. искове с правно основание чл.403 ал.1 от ГПК, да бъде осъден
ответникът да заплати сумата от 2045.50лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се пропуснати ползи, нереализирана
комисионна по несключен договор за застрахователно посредничество с “е.к”
ЕООД, сумата от 500лв.,
представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в накърнено добро име и
репутация на дружеството ищец в сферата на застраховането, сумата от 250лв.,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се претърпени разходи за заплащане
на адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на определение
№4161/16.09.2011г. по т.дело №2472/2011г. по описа на ВОС и сумата от 15лв.,
представляваща имуществени вреди, изразяваща в разходи за заплащане на държавна
такса по подадена жалба срещу определение №4161/16.09.2011г. по т.дело
№2472/2011г. по описа на ВОС, всичките вреди причинени в следствие на допуснато
обезпечение с определение №4161/16.09.2011г. по т.дело №2472/2011г. по описа на
ВОС на бъдещ иск в полза на ответника П.Н. чрез налагане на обезпечителна мярка
“запор” на клиентска сметка на ищеца, открита в “У.Б.” АД срещу парична
гаранция от 2000лв. и непредявен обезпечен иск, ведно със законната лихва върху
тези суми считано от 16.11.2011г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с Определение от № 4161/16.09.2011 г. по т.д. № 2472 /
Излага се, че основната дейност
на „и.б. ООД е предоставянето на брокерски услуги в областта на застраховането.
В тази връзка дружеството е било регистрирано като застрахователен брокер, по
реда чл.153 ал.1 от Кодекса за застраховането, във водения от Комисията за
финансов надзор регистър по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за
финансов надзор.
В
изпълнение на задълженията си като застрахователен брокер по чл.155 ал.1 КЗ, „и.б.
ООД е открило специална клиентска сметка по смисъла на чл.155 ал.1 т.2 КЗ, като
именно тя е била запорирана по искане на ответника, открита в У.Б. АД.
Сочи в
исковата молба, че ответникът като управител и съдружник в ************* -
съдружник в „и.б. ООД, притежаващ 75% от капитала му знаел за специфичния характер на сметката,
като целта му е била не да защити свои
интереси, колкото умишлено да увреди интересите на „и.б. ООД, като блокира
дейността му. За периода 30.09.2011 г.
до 07.11.2011 г. специалната клиентска сметка на ищеца е била запорирана и по
този начин, последният е бил възпрепятстван да упражнява дейността си като
застрахователен брокер, понасяйки по този начин сериозни загуби и пропуснати
ползи.
Ищецът
твърди, че на 17.10.2011 г. получил писмо с изх. N0 0401-3 от „е.к" ЕООД за изпращане до 25.10.2011 г. на оферта за
застраховки Имущество, Автокаско и Злополука. С писмо изх. N0 7/25.10.2011 г., след проучване
на условията на застрахователите, ищецът предоставил на „е.к" ЕООД оферта
за застрахователните условия, както следва: по застраховка Имущество - 5 340
лева, по застраховка Автокаско - 1 280 лева, по застраховка Злополука - 1 562
лева - общо: 8 182 лева.
Комисионната
на дружеството за горните застраховки би била в размер на 25% от договорената
застрахователна премия, съгласно Договор за застрахователно посредничество и
Анекс № 1 (приложено). В случая, калкулираната бъдеща комисионна за „и.б. ООД
от този договор е следвало да бъде в размер съответно на 2 045,50 лева.
„е.к"
ЕООД отказало сключването на договор,
макар и условията по бъдещия такъв да го удовлетворявали, тъй като дружеството
установило, че е налице наложена обезпечителна мярка “запор” върху клиентската
сметка на ищеца.
Следователно
в следствие на действията на ответника, във връзка с налагане по негова молба
обезпечение, за ищецът са настъпили вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
неусвоена комисионна в размер на 2
045,50 лева, които се претендират да бъдат репарирани.
Отделно от това, дружеството
претърпяло и тежки щети, нанесени на доброто му име и репутацията и то в момент
на всеобща икономическа криза, стагнация и драстично свиване на
застрахователния пазар. Ищецът, като
застрахователен брокер е бил принудени
да отказва сключване на полици, да не
плаща дължимите на застрахователите премии на клиенти. За обезщетяване
на накърненото добро име и репутация в застрахователното брокерство, ищецът
претендира присъждане на сумата от 500 лв.
Във връзка обжалване на
определение № 4161/16.09.2011 г. за допускане на обезпечение на бъдещ иск по т.д. № 2472 /
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати процесните суми, като
обезщетение за претърпените вреди.
По
делото е постъпил отговор от ответната страна П.Н. в срока по чл. 131 от ГПК. Оспорват се предявените искове по основание и
размер. Твърди се, че ответникът не е виновен за причинените вреди на ищеца,
тъй като последният не се е възползвал от дадените му от ГПК възможности по
чл.398 за замяна на вида на допуснато обезпечение с друго или замяна на
допуснатото обезпечение със залог на пари или ценни книги. Следователно
бездействието на ищеца не може да се вмени във вина на ответника. Оспорва се
обстоятелството, че налагането на обезпечителната мярка е допринесло за
накърняване на доброто име на ищеца и сриване на неговото реноме пред клиенти.
Оспорва се обстоятелството за извършени умишлени действия за увреждане, тъй
като е факт, че собственик на капитала на 75% на ищцовото дружество е “и.г.”
ООД, чийто управител е ответникът, следователно ¾ от вредите са нанесени
именно на “и.г.” ООД.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковете и моли за уважаването им, а ответника чрез особения
представител с писмена молба моли за отхвърлянето им.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният по делото иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 403 ал. 1 от ГПК. В същия е предвидена безвиновна
(обективна) отговорност за вреди, макар и същата да лежи на плоскостта на
отговорността за непозволено увреждане. Тя обаче не е деликтна, тъй като се
отличава от последната с оглед изискването за вина. Лицето, в чиято полза съдът
е допуснал обезпечение на бъдещ иск не може да се освободи от отговорността по
посочената по-горе разпоредба, като докаже, че е положил необходимата грижа да
провери допустимостта или основателността на иска. Той отговаря при
обезпечаване на бъдещ иск, ако не е предявил иска в срок, както и в случай, че
искът е предявен в срок, но не е уважен. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК, като безвиновна се отличава и от
отговорността за злоупотреба с процесуални права, която изисква наличието на
умисъл. Поради това при предявяване на иск по чл. 403, ал. 1 ГПК отговорността
е за всички преки и непосредствени последици, които обезпечаването на иска е
причинило на ответника. /Определение № 170
от 9.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 144/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Стоил Сотиров.
Оттук неоснователно се явява възражението за липса
на вина у ответника, както и за вина у ищеца, който не се е възползвал от
възможността за замяна на един вид обезпечение с друг. Възможността за замяна е
правна, но и фактическа възможност, т.е. за да се допусне замяна на един вид
обезпечение с друг е необходимо да е налице имущество, върху което да се наложи
обезпечението, или свободни парични средства или ценни книжа, които да бъдат
дадени като залог по реда на чл. 181 от ЗЗД.
С определение от №
4161/16.09.2011 г. по т.д. №
2472/
С частна жалба вх. № 32601/17.10.2011г.
до Апелативен съд Варна е обжалвано определение от №
4161/16.09.2011 г. по т.д. №
2472 /
От
последния посочен факт следва, че вредите в размер на 250лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се
претърпени разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с
обжалване на определение №4161/16.09.2011г. по т.дело №2472/2011г. по описа на
ВОС и тези в размер на 15лв., представляваща имуществени вреди,
изразяваща в разходи за заплащане на държавна такса по подадена жалба срещу
определение №4161/16.09.2011г. по т.дело №2472/2011г. по описа на ВОС са овъзмездени
и не подлежат на повторно репариране, поради което искът в тази му част следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователен се явява и
искът за заплащане на сумата от 500лв., представляваща неимуществени
вреди, изразяващи се в накърнено добро име и репутация на дружеството ищец в
сферата на застраховането. От събраните гласни доказателства чрез разпита на
св. Ралица Георгиева С. не се доказаха при условията на пълно и главно
доказване настъпилите вреди /накърняване на доброто им на фирмата/ и причинната
връзка с наложеното обезпечение. Същата посочва, че клиентите „най-вероятно … са знаели”, защото
съпругът й „е бил подпитван за самата
фирма дали има проблеми и как се развиват нещата”, тя „останала с впечатление, че се е разчуло за запорираната сметка”.
Била свидетел „как разговарят със съпруга” й клиентите, но не посочва как, нито
какво са казали или какво са направили.
От доказателствата по делото се установява, че за ищеца
като следствие от заложената обезпечителна мярка са
настъпили вреди в размер на сумата от 2045.50лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
пропуснати ползи, нереализирана комисионна по несключен договор за
застрахователно посредничество с “е.к” ЕООД. Представената кореспонденция между
“е.к” ЕООД и “И.Б.” ООД доказва, че същите са се намирали в
пред-договорни отношения за сключването на договор за посредничество. Съгласно
писмото на “е.к” ЕООД до “И.Б.” ООД от 27.10.2011г. /л.7
от делото/, “е.к” ЕООД се отказва от сключването на договор с “И.Б.” ООД с оглед
блокирането на клиентската сметка на
дружеството. Оттук безспорно се доказва причинно следствената
връзка между наложеното обезпечение и вредите. Вредите са в размер на
2045.50лв., изчислени съгласно представения договор № Б/8233/0800/22.11.2007г.
и Анекс № 1 към него, съгласно който за застраховките Имущество, Автокаско и Злополука, комисионната
на ищцовото дружество би била в размер на 25% от договорената застрахователна
премия. Тази комисионно съдът приема за обичайната при сключване на посреднически
застрахователни договори. Няма възражение от страна на ответника, същата да е
по-висока от обичайната, а до окончателен договор с „е.к" ЕООД не се е
стигнало поради налагане на процесното обезпечение. Съгласно офертата към „е.к"
ЕООД, която е щяла да бъде приета от съконтрахента в случай, че сметката не
беше запорирана, застрахователна премия е
както следва: по застраховка Имущество - 5 340 лева, по застраховка Автокаско -
1 280 лева, по застраховка Злополука - 1 562 лева - общо: 8 182 лева. /25 % от
8182лв. = 2045.50лв./ С оглед на горното искът за вреди за сумата от 2045.50лв.
следва да бъде уважен.
По направеното искане за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че следва да бъдат присъдени такива в полза на ищеца в
размер на 897.12лв., съобразно уважената част от иска и съгласно списъка по чл.
80 от ГПК и доказателствата за извършени разноски /без сумата от 20лв., платени
на Община Варна, които не представляват съдебно-деловодни
разноски/.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.И.Н. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “И.Б.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. *******, представлявано от управителя И.М.С., сумата от 2045.50лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се пропуснати ползи, нереализирана комисионна по
несключен договор за застрахователно посредничество с “е.к” ЕООД, причинени в
следствие на допуснато обезпечение с определение № 4161/16.09.2011г. по т.дело
№2472/2011г. по описа на ВОС на бъдещ иск в полза на ответника П.Н. чрез
налагане на обезпечителна мярка “запор” на клиентска сметка на ищеца, открита в
“У.Б.” АД срещу парична гаранция от 2000лв. и непредявен обезпечен иск, ведно
със законната лихва върху тези суми считано от 16.11.2011г. до окончателното им
изплащане, на основание чл. 403 ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “И.Б.”
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. *******,
представлявано от управителя И.М.С. срещу П.И.Н.
ЕГН **********,***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500лв.,
представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в накърнено добро име и
репутация на дружеството ищец в сферата на застраховането, сумата от 250лв.,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се претърпени разходи за заплащане
на адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на определение
№4161/16.09.2011г. по т.дело №2472/2011г. по описа на ВОС и сумата от 15лв.,
представляваща имуществени вреди, изразяваща в разходи за заплащане на държавна
такса по подадена жалба срещу определение №4161/16.09.2011г. по т.дело
№2472/2011г. по описа на ВОС, всичките вреди причинени в следствие на допуснато
обезпечение с определение №4161/16.09.2011г. по т.дело №2472/2011г. по описа на
ВОС на бъдещ иск в полза на ответника П.Н. чрез налагане на обезпечителна мярка
“запор” на клиентска сметка на ищеца, открита в “У.Б.” АД срещу парична
гаранция от 2000лв. и непредявен обезпечен иск, ведно със законната лихва върху
тези суми считано от 16.11.2011г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 403 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.И.Н. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “И.Б.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. *******, представлявано от управителя И.М.С., сумата от 897.12лв.
/осемстотин деветдесет и седем лева и 12ст./
, представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
На страните
да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: