Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 11647 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу В.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно
съединени искове, както следва: искове по чл.422 във вр.
с чл.415 от ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1278,64 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********/21.11.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 28.12.2018 год. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 960,33 лева, представляваща
неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договора, за които суми е
издадена Заповед № 2505/11.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5162/2018г. по описа на ВРС; иск по
чл.240, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 167,06 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договор за
потребителски **********/21.11.2014г.; иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 656,25 лева, представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги във връзка с договор за потребителски кредит **********/21.11.2014г.
В исковата молба са
изложени твърдения, че на 21.11.2014г.. между страните е сключен договор за
потребителски кредит №**********по силата на който ищецът е отпуснал на
ответника кредит в размер на 3000 лева, който е следвало да бъде върнат в срок
от 24 месеца. Сумата от 3000 лева била предоставена на ответника по банкова
сметка ***.11.2014г. Съгласно чл.4 от договора длъжникът дължал договорно възнаграждение
за изтегления кредит в размер на 1451,04 лева. Съгласно сключеното между
страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15
от ОУ, длъжникът дължал и възнаграждение в размер на 2250 лева. Пакетът от
допълнителни услуги включвал разглеждане на искането за кредит в най-кратки
срокове, възможност длъжникът да отлага плащане на вноски, да намалява размера
на месечни вноски, да променя датата на падежа и да получава бързо и лесно
допълнителни парични средства. Погасителната вноска била уговорена в размер на
279,21 лева с падеж всяко 10-то число на месеца. Ответникът направил само три
пълни погасителна вноска по кредита, последната от които на 15.05.2015г.,
предвид което и на основание чл.12.3 от Общите условия към договора за кредит,
кредитът бил автоматично прекратен и била обявена неговата предсрочна
изискуемост, за което на длъжника било изпратено уведомление. Към настоящия
момент били останали дължими следните суми: 1278,64 лева – главница; 167,06
лева – договорна лихва; 656,25 лева – възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги. Съгласно уговореното в ОУ към договора за кредит при
прекратяването на договора и обявяването му за предсрочно изискуем се дължи
неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото предсрочно прекратяване
на договора. Размерът на неустойката се определял на база неизплатената част от
задължението на длъжника към датата на прекратяване на договора в размер на 35
% върху остатъчния размер на главницата по погасителен план. Оставало задължението
да се платят всички дължими суми по погасителния план.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК
назначеният особен представител на ответника е депозирал писмен отговор, с
който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърдението, че ответникът
дължи претендираните суми, както и начина на
формирането им.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва предявените искове и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и се установява от представения договор, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 5**********от 21.11.2014г. По силата на договора
ищцовото дружество е предоставило на ответника паричен заем в размер на 3000
лева за срок от 24 месеца. Видно от договора, размерът на погасителната вноска
е 185.46 лева, годишният лихвен процент е 41.17 %, а ГПР е 49.90 %, като
дължимата сума по кредита е определена
на 730,40 лева. Вписано е, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги
е дължимо възнаграждение от 2250 лева с размер на вноската по допълнителния
пакет 93.75 лева. Общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни
услуги е посочено в размер на 6701.04 с погасителна вноска от 279.21 лева.
Падежът на вноските е 10-то число на месеца.
Представено е подписано споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 21.11.2014г.
В същото е посочено, че допълнителните услуги, които могат да бъдат
предоставени са следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Представени са и Общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договора за
потребителски кредит.
Приет по делото е и погасителния
план към процесния договор за кредит, видно от който първата вноска по кредита
е с падеж 01.05.2017г., а последната 01.03.2018г.
Видно от представено преводно нареждане, сумата от 3000 лева е преведена
от ищцовото дружество по посочената в договора за кредит банкова сметка ***.11.2014г.
Представено от ищеца е извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит №**********съгласно което по договора са направени плащания в общ размер
на 4646.60 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
В тежест на ищеца по установителната претенция е да
установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор
за кредит, както и валидна клауза за неустойка в същия,
изпълнение на
задълженията си по него, както и размера на претендираните
главница и неустойка. По осъдителните претенции в тежест на ищеца е да установи, че с договора
между страните е уговорено заплащането на възнаградителна лихва, както и че е в налице валидно сключено спорзаумение за закупуване на допълнителен пакет от услуги,
изпълнение на задълженията си по него, както и размера на дължимите договорна
лихва и възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги. Ответникът
следва да докаже правопогасяващ факт по отношение на
задълженията си по договора (плащане, давност и т.н.)/
Безспорно се установи сключването на договора за кредит между страните. От представените от
ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, се установи и че ищцовото
дружество е изпълнило задължението си по
договора, като е предоставила сумата от 600 лева по посочената от
кредитополучателя банкова сметка.
***, че
поради неплащане на вноските по кредита е настъпила автоматично предсрочната
изискуемост на същия.
Съгласно т.18
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013 година на ОСГТК, ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да
намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване
на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по
същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна
изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено. Отделно от това, кредитополучателите по
договори, сключени с небанкови финансови институции, биха били поставено в
по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по
договори за банкови кредити.
В настоящия случай ищецът
не е ангажирал доказателства за уведомяването на длъжника за настъпването на
предсрочна изискуемост на задължението му.
Въпреки
липсата на уведомяване за предсрочната изискуемост, съдът на основание чл.235
от ГПК следва да съобрази всички факти, настъпили след предявяване на иска.
След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на
приключване на устните състезания по делото съобразно погасителния план по
договора за кредит поетапно са падежирали всички
вноски. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, не може да бъде игнорирана съществуващата
облигаторна връзка между страните, обосноваваща
конкретни задължения, поети от кредитополучателя. Липсата на точно изпълнение
на така поетите задължения, без настъпила предсрочна изискуемост за цялото
вземане, съобразно договореното по актуален погасителен план – главница и лихви,
води до извод, че тези обстоятелства следва да бъдат съобразени в исковото
производство по чл.422 ГПК. Длъжникът-ответник по иска дължи изпълнение, макар
и само до онази част от задължението по отношение, на която е настъпил падежът,
договорен от страните и доколкото не може да се приеме, че вземането е изцяло
изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може да се отрече
съществуване на самото вземане, като се отхвърли искът в обема на безспорно
установеното задължение по отношение на падежиралите
вноски – в този смисъл Решение № 15 от 09.05.2017г. по гр.д. № 60034/16 на ВКС,
І т.о. По въпроса за задължението на съда да установи падежиралите
вноски по кредита в рамките на иска по чл.422 от ГПК, въпреки ненадлежното
обявяване на предсрочната изискуемост вече е постановено и Тълкувателно решение
№ 8/2017г. на ОСГТК, както и други решения на ВКС по чл.290 от ГПК – Решение № 7 от 19.05.2017г. по гр.д. № 60053/16г.,
І т.о., Решение № 180 от 31.07.2017г.по т.д. 1357/16г., Решение № 103 от 07.08.2017г.
по т.д. №851/16г. на ВКС, І т.о., Решение № 208 от 09.02.2018г. по т.д. №
394/17г. на ВКС, І т.о. и др.
Както бе
посочено, в настоящия случай са падежирали всичките 24
вноски съобразно погасителния план по договора за кредит, като дължимата главница
по тях е общ размер от 3000 лева.
Съгласно представеното извлечение от сметка ответникът е направил плащания по
договора в общ размер на 4646,60 лева.
За да се
направи извод за останалата след направеното плащане дължима главница, съдът
следва да разгледа и дължимостта на задълженията за договорна лихва и закупен
пакет от допълнителни услуги.
Установи се, че с договора
между страните е уговорено заплащането на възнаградителна
лихва. Конкретни възражения относно основанието и размера на това вземане не са
наведени от oтветника. Същевременно съдът не констатира нарушение на императивна
разпоредба при уговаряне на това задължение. Общият размер на ГПР е 49,89 %,
който формално не надвишава допустимата стойност съобразно чл.19, ал.4 от ЗПК,
макар и да се доближава до същата.
Както бе посочено по отношение
на главницата, предвид че не
е налице предсрочна изискуемост на вземането, следва да се присъдят
само падежиралите вноски, включително по отношение на
договорната лихва.
Установи се от представения договор и
споразумение към него, че е страните са уговорили закупуването от страна на
кредитополучателя на допълнителен пакет услуги, за което същият се е задължил
да заплати възнаграждение в размер на 2250 лева.
Споразумението за закупуване
на допълнителен пакет от услуго заобикаля
императивното правило на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия
процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в
размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между
страните договор възнаграждение за допълнителния пакет услуги не е включено в
ГПР, а ако се добави към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането ѝ се явява нищожна,
по аргумент от 21, ал.1 от ЗПК. Освен на горепосоченото основание, тази
договорна клауза се явява нищожна и поради противоречието ѝ с добрите
нрави, тъй като същата е в размер на предоставената в заем главница. Не е
налице доказване от страна на ищеца, че тази клауза е индивидуално договорена
между страните. С оглед гореизложеното съдът приема, че споразумението за
закупуване на допълнителен пакет от услуги, което е инкорпорирано и в договора
за кредит, е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.
26, ал.1 ЗЗД. Следва да се посочи още, че не са ангажирани доказателства от
страна на ищеца затова, че въпросните услуги, предмет на споразумението, реално
са предоставени на кредитополучателя, което допълнително обосновава тяхната недължимост.
По отношение задълженията за
главница и договорна лихва следва да се съобрази направеното плащане в размер
на 4646,60 лева, като сумата бъде разпределена за главница и лихва съобразно
погасителния план по договора. Видно от договора и погасителния план общото
задължение за главница и договорна лихва е в размер на 4451.04 лева.
Следователно задълженията на заемателя по процесния
договор са изцяло погасени.
По отношение на претендираната неустойка съдът намира следното:
Съгласно чл.12.3 от договора
за кредит в случай, че кредитополучателят
просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни , настъпва
автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, а съгласно чл.12.4 при прекратяване на
договора по чл.12.3 кредитополучателят дължи неустойка в размер на 35 % върху
остатъчния размер на главницата по погасителен план.
В настоящия случай се
установи, че длъжникът е изпълнил всички валидно възникнали задължения по
договора за потребителски кредит съобразно погасителния план,като дори е
погасил предсрочно целия дълг. Следователно основание за начисляване на
неустойката по чл.12.4 не е настъпило. Отделно от това, ищецът не доказа
наличието на основание за прекратяване на договора, а именно изпадане в забава
по отношение на поне една вноска с повече от 30 календарни дни, още по-малко
доказа настъпване на предсрочна изискуемост, за което както бе посочено по-горе
е необходимо уведомяване на кредитополучателя, независимо от записаното в
договора.
По гореизложените
съображения съдът намира, че всички предявени искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** срещу
В.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за
признаване за установено, че дължи на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 1278,64 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № **********/21.11.2014г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.12.2018 год. до окончателното й изплащане,
и сумата от 960,33 лева, представляваща неустойка, дължима при предсрочно
прекратяване на договора, за които суми е издадена Заповед № 2505/11.04.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
5162/2018г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** срещу
В.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл.240, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от сумата от 167,06 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договор за
потребителски **********/21.11.2014г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** срещу В.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***
иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 656,25
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 21.11.2014г.,
сключено във връзка с договор за потребителски кредит **********/21.11.2014г.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: