№ 130
гр. Варна, 04.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500082 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 82/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. Т. Т., подадена чрез адв.
К. Д., против решение № 1218/15.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2349/2023
г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му
срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на: обезщетение в
глобален размер от 200 000 лева за причинени неимуществени вреди, от които
80000 лева за причинени му неимуществени вреди под формата болки и
страдания вследствие от повдигнато му обвинение за престъпление по чл.213
б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, по което е образувано досъдебно производство
№49/2021г. по описа на ОД на МВР - Варна, което е прекратено поради това,
че деянието не е извършено от ищеца, за вредите в резултат на разглеждане на
досъдебно производство №49/2021г. по описа на ОД на МВР - Варна, по което
ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по
чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, продължило извън разумния срок за
периода 23.01.2021г.-11.07.2023г., съответно сумата от 120000 лева /като част
от общата тава от 200000 лева/ за причинени му неимуществени вреди под
формата болки и страдания вследствие наложени му по досъдебно
производство № 49/2021г. по описа на ОД на МВР - Варна, по което ищецът е
бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.213 б.“а“,
ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, по което са му били наложени мерки за неотклонение -
„Задържане под стража“ за периода 23.01.2021г. - 03.02.2021г., както и
„Домашен арест“ за периода 03.02.2021г. - 03.06.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда -
28.11.2023г. до окончателно изплащане на задължението;- да заплати
обезщетение за причинени му имуществени вреди под форма на пропусната
полза в размер на 791,67 лева представляващи законната лихва за периода
1
02.06.2021г. - 23.12.2020г. върху сумата от 5000 лева представляваща
предадена от ищеца „Гаранция в пари“ по наложена му мярка за неотклонение
по досъдебно производство № 49/2021г. по описа на ОД на МВР - Варна, по
което ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление
по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Въззивникът е сочил, че обжалваното решение е неправилно -
незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречие с трайно
установената практика на ВКС, като е молил за отмяната му и за уважаване
изцяло на иска с присъждане на разноските. Навел е оплаквания, че
окръжният съд неправилно, при наличието на медицински документи,
доказващи болки и страдания по повод воденето на процесното ДП49/2021 г.
по описа на ОД на МВР и извършен от ищеца опит за самоубийство, приел
липсата на доказателства за причинени неимуществени вреди (медицинският
документ от 21.06.2021 г., сочещ че ищецът посегнал на живота си, нямал
връзка с НОХД 1042/2018г. по описа на ВОС, защото бил издаден след
оправдателната присъда по него от 14.06.2021г., а окръжният съд неправилно
го свързал с това наказателно дело). Сочил е, че обезщетение се дължало и
когато не са ангажирани доказателства за вредите, тъй като било нормално
такива вреди да са търпени и в тази връзка се е позовал на съдебна практика.
Неправилно също така съдът отрекъл продължителността на производството и
не присъдил обезщетение за това. По отношение на имуществените вреди пък,
съдът не съобразил, че гаранцията била внесена от адвоката на ищеца.
Посочил е, че в СОС била подадена от него искова молба по чл. 2, ал.1, т.
1 и 2 във вр.чл.7 от ЗОДОВ и вр.с чл.5 § 3 от КЗПЧОС, по която ответник е
Варненският апелативен съд. Това било основание за съмнение в
безпристрастността на съдиите от състава на апелативния съд и съответно -
основание по чл. чл. 22, ал. 1, т.6 от ГПК, във вр.чл. 7, ал.2 от ЗОДОВ, поради
което е отправил молба за изпращане на делото на най-близкия родово
компетентен апелативен съд за произнасяне по настоящата жалба.
Прокуратурата на РБ не е подала отговор на жалбата.
Въззивната жалба е в срок и е подадена от лице с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него решение на първата инстанция, редовна е и
допустима.
Не е заявено искане за нови доказателства, а и не са налице
предпоставки за събиране на такива служебно от съда, нито за извършване на
други процесуални действия по подготовка на делото за разглеждането му в
открито съдебно заседание.
В случая хипотезата на чл. 7 от ЗОДОВ не е налице, тъй като
настоящият иск не е насочен срещу Варненския апелативен съд и искането в
тази връзка за изпращане на делото най-близкия родово компетентен съд е
неоснователно. От друга страна, настоящият състав на съда, намира че
воденето на дело по ЗОДОВ срещу настоящия апелативен съд по ЗОДОВ, не
съставлява обстоятелство по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК, водещо до обосновано
2
съмнение в безпристрастност на състава по настоящото дело, поради което
това искане следва да се остави без уважение.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Т. Т. за отвод на осн. чл. 22,
ал. 1, т.6 от ГПК на настоящия състав на съда, както и искането за прилагане
на чл. 7 от ЗОДОВ и изпращане на делото в най-близкия родово компетентен
апелативен съд.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 16.04.2025 г. от 9,15 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3