№ 640
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110120425 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен осъдителен иск от С. М. Х. срещу „ЗАД А“ АД с правно
основание чл. 405, ал.1 КЗ за сумата от 3 296,45 лв. /съгласно изменението в цената,
допуснато с протоколно определение от 17.12.2024г./, представляващо незаплатена част от
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени имуществени вреди на
лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № ***** по щета №
10324030100921/18.03.2024г. от застрахователно събитие, установено на 14.03.2024г. и
представляващо покрит застрахователен риск, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът С. М. Х. твърди, че на 14.03.2024 г. в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществено застраховане, сключен с ответника, установил, че на собствения
му лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № ***** са нанесени щети по
предна броня, задна броня, заден ляв панел, заден десен панел, капака на багажника и др.
Твърди, че своевременно уведомил ответника, който образувал щета №
10324030100921/18.03.2024г., по която му изплатил обезщетение в размер на 776,36лв.
Твърди, че така изплатеното обезщетение не било достатъчно за отстраняване на вредите.
При така изложените твърдения иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от
3296,45 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и разноските по делото.
Ответникът „ЗАД А“ АД е депозирал отговор в законоустановения срок за това, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва твърденията на ищеца за
наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на
МПС“, както и обстоятелството, че щетите са настъпили вследствие на покрит
застрахователен риск. Излага, че съгласно приложимите общи условия към договора
страните уговорили обезщетяването да е по оценка на застрахователя. При определяне на
тази оценка в процесният случай ответникът съобразил, че към датата на застрахователното
1
събитие автомобилът бил в регистрация от приблизително 15 г., поради което не подлежал
на ремонт в официален сервиз за марката, нито в доверен сервиз на застрахователя. Ето
защо твърди, че правото на обезщетение на ищеца е погасено изцяло с плащането на сумата
от 776,36 лв. от застрахователя. Евентуално оспорва иска като завишен по размер. Ищецът
не доказвал да е извършил и заплатил ремонт. Оспорва като прекомерен адвокатския
хонорар, претендиран от ищеца. Иска от съда да отхвърли иска, като му присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 405 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че
застрахователят носи риска за настъпилото на посочената в исковата молба дата
застрахователно събитие – кражба на застраховано МПС, реализирало се в срока на
договора за застраховка „Каско”, сключен между страните, причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и размера на вредите.
С доклада на делото, приет без възражения от страните, с оглед становището на
ответника и на основание чл. 143, ал. 1, т. 3 и 4 вр. с чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към момента на настъпване на
твърдяното застрахователно събитие между страните е било налице валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ , по което за
установеното на 14.03.2024г. застрахователно събитие е образувана щета №
10324030100921/18.03.2024г., както и че ответникът е заплатил на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 776,36лв.
Следователно, безспорни са всички елементи от фактическия състав на предявеното
от ищеца право, с изключение на размера, в който е възникнало вземането за
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Обезщетението не
може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 386, ал. 1 КЗ),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ - отм.). Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния
договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена
застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително
да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Начинът на определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл.
410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент – така
Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от
6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което след
дължимата се преценка по чл. 202 ГПК, съдът кредитира, тъй като е изготвено обективно,
2
компетентно и добросъвестно, при възприемане вида и степента на щетите по съставения от
ответното застрахователно дружество опис, стойността, необходима за възстановяване на
уврежданията по лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, е 1717,31 лв. Стойността на уврежданията, но с подмяна на капака на багажника, е
4072,81 лв. Вещото лице определя действителната (средна пазарна) стойност на процесния
лек автомобил към датата на настъпване на ПТП в размер на 10 590 лв. След оглед на
цветен снимков материал вещото лице уточнява, че увреждането на задния капак се изразява
в наличието на овални вдлъбнатини в областта на ръба на детайла, като такъв тип
увреждание технологично изисквали подмяма на детайла с нов.
Като съобрази кредитираното заключение на САТЕ съдът намира, че дължимото се
обезщетение възлиза на 4072,81 лв. Видно от застрахователната сума и действителната
стойност, посочени в застрахователната полица и средната пазарна стойност на процесния
лек автомобил, не е налице основание за определяне размера на обезщетението при
условията на подзастраховане. Уговорката в чл. 111 от общите условия, която предвижда
размера на дължимото се обезщетение да се определя едностранно от застрахователя по
негова оцнка, не следва да се прилага като противоречаща на КЗ. Не се установява
застрахователният договор да е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване.
Ирелевантно за възникването и размера на вземането за обезщетение по чл. 405 КЗ е
обстоятелството дали застрахованото имущесетво е било отремонтирано.
Ето защо съдът намира, че всички материални предпоставки за уважаване на
предявения иск са установени. При аритметическото пресмятане стойността, необходима за
възстановяване на лекия автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ДКН ***** с подмяна на капака
му и действително заплатеното обезщетение следва извод, че предявеният иск е
основателен, при което следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 3 296,45 лв.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 10.04.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата от 1250 лв. и от датата на увеличението на иска – от 17.12.2024 г. до окончателното
плащане върху увеличението в стойност на иска от 2 046,45 лв. – в този смисъл Решение №
60141 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2022 по описа за 2020 г. на ВКС, I т. о., в което е разяснено,
че при увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, законната лихва върху
увеличения размер се дължи не от датата на подаване на исковата молба, а от момента на
увеличаването на иска.
По разноските:
При този изход на спора по арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само
ищецът. В негова полза ще се присъди сумата от 1 231,86 лв. за разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК /на л. 64 от делото/ Възражението за прекомерност на
платения адвокатски хонорар от 600 лв. е неоснователно предвид правната и фактическа
сложност на делото, отчитаща проведените две открити съдебни заседания, в които
упълномощеният адвокат на ищеца е взел участие.
Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З А Д„А” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр.*****,
да заплати на С. М. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ***** на основание чл. 405,
3
ал. 1 КЗ, сумата от 3 296,45 лева, представляваща неплатена част застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
0306Х0801935/29.03.2023г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка
„Форд“, модел „Мондео“ с рег. № ***** по щета № 10324030100921/18.03.2024г. от
застрахователно събитие, установено на 14.03.2024г. и представляващо покрит
застрахователен риск, ведно със законната лихва върху сумата от 1250 лв. от датата на
подаване на исковата молба – 10.04.2024 г., до окончателното плащане и върху сумата от
2046,45 лв. от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК – 17.12.2024 г., до
окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК – сумата от 1 231,86 лв. за
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4