Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 16.09.2016
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
дванадесети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Ц.Д. разгледа докладваното от съдията търговско дело № 7671 по описа
за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на „Х.И.Б." АД, ЕИК ********, представлявано от изп.
директор А. Д.Б., със съдебен адрес:***, офис 24, предявена срещу А.Б.А., ЕГН **********, с адрес: *** за заплащане на сумата 50000
лева – частичен иск от вземане в общ размер 500000 лева – подлежаща на
обезщетяване вреда, резултат от разпореждане с парична сума на дружеството,
която не е отчетена. При условията на евентуалност сумата се претендира и като
вреда, настъпила от сключена увреждаща дружеството-ищец сделка – договор за
цесия.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът по иска,
считано от 26.11.2008 год. била изпълнителен директор на „Х.И.Б." АД и
негов законен представител. На 31.03.2014 год. подала до дружеството молба, вх.
№ 1, с искане за освобождаването й като член на съвета на директорите, но въпреки
подадената молба, ответникът не предприела предвидените в ТЗ действия, за да
бъде освободена от състава на съвета на директорите - не уведомила останалите
членове на съвета, не свикала заседание, на което да се вземе решение за
свикване на общо събрание на акционерите, съответно не изпратила покани до
акционерите за провеждане на такова общо събрание.
На 25.04.2014 г., след подаване на
молбата по чл. 233, ал. 5 ТЗ, А. изтеглила в брой от банкова сметка ***а.
Сумата била изтеглена без правно основание, доколкото такова не било посочено в
банковите документи, като не била отчетена в дружеството с разходни документи,
нито била внесена в касата, като по този начин на „Х.И.Б." АД, била
причинена вреда в размер на изтеглената без основание и неотчетена сума. На 21.11.2014 год. въз основа на подадено от А. в
Търговския регистър заявление А5 № 20141121115252, същата била заличена от
състава на Съвета на директорите на дружеството. Ответникът и към предявяване
на исковата молба не била отчела получените от сметката на дружеството
средства, поради което било налице основание за ангажиране на отговорността й
за вредите, причинени на ищеца, претендирани в производството частично.
В
срока по чл.131 ГПК А.Б.А.
е депозирала отговор на исковата молба, в който я счита за несъответна на изискванията за редовност, тъй
като не ставало ясно дали предявеният иск е за изравняване на неоснователно
обогатяване или за реализиране на отговорността й за вреди. Възражението е
неоснователно. В исковата молба ищецът дължи да изложи фактите, а определянето
на правната квалификация на нарушеното му материално право стои в компетентност
на съда. Затова и предявената искова молба не е нередовна и правото на защита
на ответника не е нарушено.
По
същество оспорва основателността на иска, като твърди, че изтеглената на
25.04.2014 г. сума е разходвана за търговската дейност на дружеството-ищец. На
24.04.2014 г. между „Х.И.Б." АД и „И.П.С. А.“ ЕООД бил сключен
договор за прехвърляне на вземане, с който ищецът закупил вземане към „С.“ ЕООД
в размер на 2004450 лева срещу заплащане, в срок до 25.04.2014 г., на цена в
размер на 579100 лева. С изтеглената сума било извършено плащане по договора за
цесия, което било и съответно счетоводно отразено. Твърди, че счетоводните
документи на дружеството били предадени по следствено дело №92/2014 г. по описа
на СГП-следствен отдел. Оспорва, че не е предприела действия за свикване на
общо събрание на акционерите за вземане на решение за освобождаването й като
член на съвета на директорите, тъй като такова било проведено на 01.08.2014 г.,
но взетите от него решения не били вписани, поради спиране на регистърното
производство.
В
съдебно заседание от 10.05.2016 г. ищецът уточнява, че при условията на
евентуалност претендира сумата и като вреда, настъпила от сключена увреждаща
сделка – договор за цесия, с оглед твърденията на ответника в отговора на
исковата молба с изтеглената сума да е погА.о задължение по същия договор, в
който смисъл е допуснато изменение на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Страните
не спорят и с определение от 19.02.2016 г. за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията им са отделени фактите, че ответникът А.Б.А.
е била изпълнителен директор на „Х.И.Б."
АД за периода от 26.11.2008 г. до 27.11.2014
г., когато в търговския регистър е вписано заличаването й като член на съвета
на директорите на дружеството, съответно в качеството й на изпълнителен
директор, представляващ дружеството, на 25.04.2014 г. изтеглила в брой сума в
размер на 500000 лева от банковата му сметка, разкрита в „К.Т.Б.“ АД, който
факт се установява и от представеното нареждане-разписка.
Видно
от протокол от заседание на съвета на директорите на „Х.И.Б." АД, проведено на 23.06.2014
г., е прието решение за свикване на извънредно общо събрание на акционерите, в
дневния ред на което е включена точка за освобождаване на членовете на съвета
на директорите от заеманата длъжност, сред които и ответникът А., както и за
освобождаването им от отговорност за дейността им. Свиканото общо събрание на
акционерите е проведено на 01.08.2014 г., като видно от представения протокол, по
точка първа и единствена от дневния ред е прието решение за освобождаване на А.Б.А.
от заеманата длъжност член на съвета на директорите на „Х.И.Б." АД, като същата е
освободена от отговорност за дейността си. В подкрепа на решението са гласували
акционери, притежаващи 8800 броя акции от общо 9700. Решението за промяна в
персоналния състав на съвета на директорите не е вписано по партидата на
дружеството, тъй като регистърното производство е спряно с определение
№8644/29.08.2014 г. на СГС, ТО, VІ-20 състав до решаване на спора по търг. дело
№5700/2014 г. на СГС, VІ-4 състав.
Съгласно
приетите по делото счетоводни документи, предоставени в заверен препис от
Софийска градска прокуратура – Следствен отдел, за периода 01.11.2014 г. –
30.11.2014 г. е вписан кредит на каса в левове в размер на 544024,32 лева,
съответно дебит в размер на 500000 лева. В мемориален ордер за месец 4/2014 г.
е отразен дебит по сметка 459 – „С.“ ЕООД в размер на 579100 лева и кредит по
същата сметка за „И ПС А.“ ЕООД.
В
протокол от заседание на съвета на директорите на „Х.И.Б." АД, проведено
на 30.04.2014 г., е обективирано решение извършени разходи във връзка с
дейността на дружеството в размер на 541940 лева и 19000 евро, за които не били налице разходооправдателни документи,
да бъдат осчетоводени като разход на дружеството.
В
договор за прехвърляне на вземане, сключен на 24.04.2014 г. между „И.П.С. А.“
ЕООД - цедент и „Х.И.Б." АД, представлявано от А.Б.А. - цесионер, е
постигнато съгласие ищецът да придобие изискуемо парично вземане на цедента от
„С.“ ЕООД в размер на 2004450 лева, произтичащо от договор за заем, сключен на
28.07.2011 г., срещу цена в размер на 579100 лева, платима в срок до 25.04.2014
г.. В споразумителен протокол от 07.05.2014 г., подписан между страните по
договора за цесия, цедентът „И.П.С. А.“ ЕООД потвърдил, че е получил пълния
размер на уговорената цена, за което протоколът имал значението на разписка.
Прехвърлянето
на вземането е съобщено на длъжника „С.“ ЕООД от цедента на 25.08.2014 г.,
видно от отбелязването върху уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД.
Представен
е и сключения на 28.07.2011 г. договор за заем между цедента „И.П.С. А.“ ЕООД и
длъжника „С.“ ЕООД, който обективира постигнато между страните съгласие за
предоставяне по банков път на сума в размер на 3800000 лева за ползване срещу
възнаграждение в размер на 9% годишно, за срок от 3 години. Видно от преводно
нареждане за кредитен превод №600313/28.07.2011 г., сумата 3800000 лева е
наредена по сметка на „С.“ ЕООД. С анекс от 23.12.2011 г. размерът на
предоставената в заем на „С.“ ЕООД сума е увеличен с още 6103323,98 лева.
С
договор за прехвърляне на вземане, сключен на 02.10.2014 г., „С.“ ЕООД
прехвърлил на „Х.И.Б." АД свое вземане от И Е В.И.Ф.В.Л. в размер на
1025000 евро, представляващо част от подлежаща на връщане авансово платена цена
по прекратен предварителен договор за продажба на акции от 29.08.2011 г., с
което се считало погА.о вземането на „Х.И.Б." АД за сумата 2004450 лева, прехвърлено му от „И.П.С.
А.“ ЕООД. До длъжника И Е В.И.Ф.В.Л. от
цедента „С.“ ЕООД е изпратено уведомление за извършената цесия, което не се
установява да е получено от адресата.
В
производството е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема, че вземането
по договора за цесия към „С.“ ЕООД в размер на 2004450 лева, както и
задължението към „И.П.С. А.“ ЕООД в размер на 579100 лева са осчетоводени в
счетоводството на ищеца по сметка 459/31. Договорът за цесия е осчетоводен като
вземане от „С.“ ЕООД в размер на 2004450 лева, съответно е осчетоводено и
задължение към „И.П.С. А.“ ЕООД в размер на 579100 лева. Осчетоводени са и
изтеглянето в брой на сумата 500000 лева от разплащателната сметка на „Х.И.Б."
АД в „КТБ“ АД (н) на 25.04.2014 г., както и погасяването на задълженията по
договора за цесия чрез кредитиране на сметка 501 каса в лева в размер на 541940
лева и кредитиране на сметка 502 каса във валута с левова равностойност на
19000 евро, възлизаща на сумата 37160 лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че използването на сметка 459 не нарушава информацията, която счетоводното
записване създава в баланса.
Други
доказателства от значение за правния спор не са събрани.
По отношение на евентуално
съединените искове с правна квалификация чл.240, ал. 2 ТЗ.
Основателността
на осъдителен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 2 ТЗ предполага
кумулативното наличие на предпоставките: ответникът да има качеството член на
съвета на директорите на акционерно дружество, който при управлението на
дружествените дела е обективирал противоправно поведение, в пряка
причинно-следствена връзка, с което за дружеството е настъпила вреда (претърпяна
загуба) и вина на ответника.
Предвид
разпоредбата на чл.240, ал.3 ТЗ, която предвижда освобождаване от отговорност
при установяване, че членът на съвета няма вина за настъпилите вреди, вината
като субективно отношение на ответника към поведението, предприето при
управлението на дружеството-ищец, не се предполага, а следва да бъде доказана.
Отговорността на членовете на СД за причинени на дружеството вреди се основана на виновно
неизпълнение на задълженията им за управление, като законът не предполага вината им – така Решение №
59 от 09.02.2007 г. по т. д. № 531/2006 г., I Т. О. на ВКС.
Последователно
в практиката на ВКС е застъпвана тезата, че за да е налице основание за търсене
на обезщетение за вреди от недобросъвестно изпълнение на задълженията на
съответния управляващ търговско дружество, следва да се има предвид не само
неблагоприятния икономически резултат за дружеството, но е необходимо да се
установи по безспорен начин, че той се дължи по причина на едно недобросъвестно
поведение - умишлено или небрежно. Липсата на безспорно установено
противоправно и виновно поведение на ответника в качеството й на член на
съответния орган изключва възможността за ангажиране на отговорността й по чл.
240 ТЗ.
Не
е спорно, че А.Б.А. е имала качеството
изпълнителен директор и действайки като представляващ „Х.И.Б." АД е
наредила на кредитна институция да изплати в брой сумата 500000 лева, като в
нареждането-разписка основание за извършване на платежната операция не е
посочено, тъй като плащането е в полза на титуляра на сметката, а не в полза на
различен от него правен субект. Това не прави извършеното разпореждане с
наличност по сметка без правно основание, както твърди ищецът. Ползвателят на платежни услуги - „Х.И.Б."
АД има правото да се разпорежда със средствата по платежната сметка, като иска от банката (нарежда) изпълнение
на съответни платежни операции, включително плащания в брой в
негова полза, за което няма необходимост да сочи някакво особено правно
основание. Банката дължи изпълнение на даденото й нареждане в рамките на
породеното от договора за платежна сметка правоотношение. Сумата 500000 лева е
получена от ответника А.Б.А.
в качеството й на законен представител на дружеството и е отчетена, тъй като е
налице извършено от дружеството счетоводно отразяване - дебитиране на сметка
501 каса в лева със сумата 500000 лева, едновременно с кредитиране на сметка 503
Разплащателна сметка „КТБ“ АД, което е установено чрез заключението на
съдебно-счетоводната експертиза. Това е достатъчно за извод, че не е
осъществено твърдяното от ищеца противоправно поведение на ответника, изразено
в неотчитане на парични средства, получени от платежна сметка на дружеството,
тъй като е установен положителния факт, който го изключва – отчитане на
средствата – заприходяването им по сметка 501 каса в лева. Същите са били в
разпореждане на дружеството и с тях е погА.о негово задължение към „И.П.С. А.“
ЕООД, породено от сключен договор за прехвърляне на вземане от 24.04.2014 г..
Посоченият
договор за цесия е юридическият факт, породил задължение в правната сфера на
ищеца за заплащане на сумата 579100 лева, срещу прехвърленото право на вземане
от „С.“ ЕООД в размер на 2004450 лева. Задължението за заплащане на цената е
възникнало като срочно – с падеж 25.04.2014 г. и по признание на кредитора към
07.05.2014 г. е било изпълнено. Извършеното плащане на цената на правото на
вземане е и съответно счетоводно отразено в търговските книги на ищеца. Това
обуславя извод, че с получената от платежната сметка на „Х.И.Б."
АД сума 500000 лева е извършено плащане в полза на цедента „И.П.С. А.“ ЕООД, което означава, че
сумата е отчетена, включително със същата е погА.а част от парично задължение
на дружеството. Ангажирането на отговорността на ответника по реда на чл.240 ТЗ
по необходимост изисква да е налице вреда за управляваното дружество, т.е.
имуществото му да е претърпяло неблагоприятно изменение чрез намаляване на
активите, а след като сумата е била престирана на кредитор („И.П.С. А.“ ЕООД),
дружеството не е претърпяло никаква загуба от факта на получаване на сумата в
брой от платежната сметка. Главният иск е неоснователен. Извод за обратното не
следва от протокола на проведеното на 30.04.2014 г. заседание на съвета на
директорите на „Х.И.Б." АД.
Действително в същия е констатирано, че към 30.04.2014 г. дружеството е
разходвало в брой суми в размер на 541940 лева и 19000 евро, за които не били
налице документи, но в последващ документ -
споразумителен протокол от 07.05.2014 г. удовлетвореният цедент - „И.П.С.
А.“ ЕООД изрично признал да е получил плащане по сключения договор за цесия,
който документ съставлява разписка, поради което и за извършеното плащане
разходооправдателен документ към 07.05.2014 г. вече е бил наличен. Извършеното
плащане в брой дори да съставлява административно нарушение на ЗОПБ не
дисквалифицира погасителния ефект по отношение на задължението, поето с
договора за цесия.
Неоснователността
на предявения главен иск обуславя разглеждане по същество на предявения
евентуален такъв за заплащане на сумата в обезщетение на вреди, резултат от
сключване на договора за цесия, който бил икономически неизгоден за дружеството,
тъй като вземането от „С.“ ЕООД се твърди да е несъбираемо.
Този
иск също е неоснователен. Сключеният договор за цесия е транслирал в правната
сфера на „Х.И.Б." АД вземане в размер на 2004450 лева срещу насрещна престация
от 579100 лева, т.е. почти 3,5 пъти по-малка от размера на придобитото вземане,
което обстоятелство сочи на благоприятен за дружеството цесионер финансов ефект
от сключване на сделката. Доказателства придобитото субективно право на вземане
да е несъбираемо, ищецът не е ангажирал, а доказателствената тежест е за него. Справка
за вписванията в търговския регистър по партидата на „С.“ ЕООД не установява по
отношение на същото да е открито производство по несъстоятелност, в който
случай ще е налице установено състояние на невъзможност за изпълнение на
изискуеми задължения, произтичащи от търговска сделка и/или дружеството ще е
свръхзадължено. От друга страна, събраните доказателства сочат, че длъжникът „С.“ ЕООД, на който цесията е съобщена, е изпълнил
задължението си чрез даване вместо изпълнение (чл.65, ал.3 ЗЗД), като със
споразумение от 02.10.2014 г. е цедирал свое вземане към трето лице - И Е
В.И.Ф.В.Л. в размер на 1025000 евро и кредиторът „Х.И.Б." АД изрично се е съгласил извършената
цесия да погасява задължението на „С.“ ЕООД. Твърдения вредите за ищеца да са
произтекли от тази сделка в производството не са релевирани, съответно ефектът
й за имуществото на дружеството не е предмет на спора. Достатъчен е факта, че
сключеният с „И.П.С. А.“ ЕООД договор за цесия не е увреждащ интересите на
дружеството, тъй като е получено вземане на близо 3,5 пъти по-висока стойност
от платената за него цена, което вземане не е несъбираемо, а е погА.о чрез
даване вместо изпълнение. Ликвидността на даденото (вземане към И Е В.И.Ф.В.Л.)
няма отношение към договора за цесия, сключен с „И.П.С. А.“ ЕООД, който ищецът
твърди да му е причинил претендираните за обезщетяване вреди. Затова е
безпредметно да се обсъжда налице ли са доказателства за възникване на
прехвърленото вземане и представени ли са такива при сключване на
споразумението от 02.10.2014 г..
Изложеното
обуславя извод, че вреди от сключване на договора за цесия с „И.П.С. А.“ ЕООД в
правната сфера на цедента „Х.И.Б." АД не са настъпили, което е достатъчно
за извод, че отговорност за А.Б.А. за тяхното обезщетяване, няма как да е
породена.
При този изход на спора, право на присъждане на
извършените в производството разноски възниква за А.Б.А., съгласно чл.78, ал.3 ГПК, която
своевременно прави искане за реализиране на отговорността за разноски на ищеца
в обем от 2505 лева, от която сума 2500 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен на 14.06.2016
г. с адв. Л. и 5 лева – държавна такса, които разноски се установява да са
реално извършени и следва да й бъдат присъдени.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Х.И.Б."
АД, ЕИК ********, представлявано от изпълнителния директор А. Д.Б., със съдебен
адрес:***, офис 24, срещу А.Б.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, евентуално съединени искове, с правна квалификация чл.240, ал.2 ТЗ, за заплащане на
сумата 50000 лева – частична претенция от вземане в общ размер 500000 лева – обезщетение
за причинени вреди, резултат от изтеглена
на 25.04.2014 г. от платежна сметка на ищеца парична сума, която не е отчетена,
евентуално от сключването на 24.04.2014 г. с „И.П.С. А.“ ЕООД увреждащ ищеца
договор за прехвърляне на вземане.
ОСЪЖДА „Х.И.Б." АД, ЕИК ********, представлявано от изпълнителния
директор А. Д.Б., със съдебен адрес:***, офис 24, да заплати на А.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата 2505 (две хиляди петстотин и пет) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: