№ 363
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110202415 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на К. Б. Б., ЕГН ********** срещу:Електронен фиш за серия К №
1877299 издаден от ОД-МВР- Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400лв. на
основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен и неправилен, твърди се, че е настъпила погасителната
давност за ангажиране на адм. отговорност на въззивника.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, не се представлява,
депозирано е писмено становище.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител, ангажира писмено становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К № 1877299 е съставен от ОД на МВР-Варна,
против въззивника, затова че на 31.12.2017 г. в 12.42 часа в гр.Варна по
“Аспарухов мост“ в посока центъра на града е извършено нарушение за
скорост с автомобил ”Алфа ромео” с рег.№ В 0978 ВХ установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-M646/14, като при разрешена
1
скорост 50 км./ч. е установена скорост 88 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП.
При обработка на заснетите данни, било установено извършеното
нарушение. В последствие като собственик на превозното средство бил
установена въззивника Б.. Последният в законоустановеният 14 дневен срок
от връчване на ЕФ не е депозирал в Сектор ПП-Варна декларация по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни,
писмени и веществени.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление, относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Съдът не споделя възражението, че в ЕФ не било посочено мястото на
нарушението. Мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в
ЕФ, а именно в гр.Варна по “Аспарухов мост“ в посока центъра на града. От
така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде определено къде е
извършено нарушението, като детайлно е посочено местото в разпечатката от
джпи пи ес системата на мобилната установка. При така посоченото място
безспорно е видна компетентността на органите на ОД на МВР-Варна да
издават ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по
спора.
2
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния
фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7
ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от
2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че
посоката на движение на отразения в снимката автомобил съвпада с посоката,
3
указана от радара, съответно от двата последващи кадъра, съдържащи се в
долния десен и ляв ъгъл на изготвения снимков материал ясно е отразен
процесният автомобил, като ясно се вижда и регистрационният му номер.
Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл.189,ал.4 от
ЗДвП.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Измерената скорост на движение на автомобила е 88 км/ч.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение
определено от АНО от 38 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.4 от
същия текст е предвидил глоба в размер на 400 лева. Размерът на санкцията е
фиксиран в закона и е безпредметно обсъждането на неговата справедливост.
Съгласно чл.188 ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС.
Съгласно ал.5 на чл.189 ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по
чл.188 ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка, като в 14-дневен
срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал.4 за извършено нарушение, а първоначално издаденият
ел.фиш се анулира.
Електронният фиш се връчва по реда на ал.5 на чл.189 ЗДвП, а именно с
препоръчано писмо с обратна разписка, като в 14-дневен срок от
4
получаването му собственикът може да плати глобата или с писмена
декларация да посочи лицето, извършило нарушението.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване –
стационарна видеорадарна система, преминала метрологичен контрол в срок.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и
чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано
подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на
движение на процесното МПС.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената
разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради
което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му
са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на
изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните
постановления, включително относно посочването на орган, издал
електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4
ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях
не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН,
който въвежда такъв реквизит на АУАН). По дефиниция електронният фиш
5
не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на
определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само
структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на
електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на
извършване на нарушението, което на територията на гр. Варна, и ясно е
посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и
за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от
компетентната териториална структура на МВР.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и
обстоятелството, че във фиша не бил посочен вида на използваното АТСС –
мобилна или стационарна камера, както и обстоятелството, дали същата е
преминала метрологичен контрол, тъй като това не са задължителни
реквизити на ЕФ. А както бе споменато по-горе от материалите по АНП
безспорно е ясен, както вида на използваното АТСС, така и обстоятелството,
че същото е одобрен тип средство за измерване, преминало първоначална или
последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица,
оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, удостоверено с представени по преписката удостоверение
за одобрен тип средство за измерване – стационарна видеорадарна система,
преминала метрологичен контрол и надлежно одобрена като средство за
измерване видно от Удостоверение на БИМ.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1-
М-646/14, което представлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение.
Измерената скорост на движение на автомобила е 91 км/ч./видно от
приложената снимка от видеоклип/, този вид автоматизирано техническо
средство има допустимата грешка при измерването на скоростта. Отчетен е
6
толеранс от +/- 3 км.и скоростта е определена на 88 км.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
тип № TFR1-М-646/14 е било заснето движение на процесния лек автомобил
със скорост от 91 км./ч. при ограничение от 50 км./ч. в населено място, с
което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено
превишение на скоростта с 38 км./ч.
От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в
обжалвания електронен фиш.
От друга страна, към административнонаказателната преписка е
приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на
нарушението. Предвид изложеното, следва да се приеме, че правото на
защита не е било засегнато и в този аспект.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 18 км/ч.
в населено място, следователно обществената опасност на това формално
нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда
да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
По възражението на въззивинка, че е изтекла давността за ангажиране
на адм. му отговорност, съда следва да посочи, че в ЗАНН въпроса за
давността е уреден чрез сроковете указани в разпоредбите на чл. 34, но няма
текст в ЗАНН който да урежда изключването на административно-
наказателното преследване поради изтичането на абсолютната давност.
Поради това, както бе посочено по-горе следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно която независимо от спирането
или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния
член - в случая чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, а именно три години. Нормата на чл.
81, ал. 3 от НК не препраща към нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради
което и предвидения в ЗАНН срок не може да се приложи при определяне на
абсолютната погасителна давност. Срокът по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал.
1 т. 5 от НК, считано от датата на извършване на нарушенията не е изтекъл
7
към момента на връчване на електронния фиш, не е изтекъл и към настоящия
момент, поради което не са налице основания за прилагане на правилата за
абсолютната погасителна давност. Безспорни са доказателствата за
прекъсване на давността с извършени действия, касаещи ангажиране
отговорността на въззивника на 02.01.2018г., на 25.02.2020г. и на 10.05.2021г..
Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието,
прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. След
издаване на процесния електронен фиш АНО е предприела действия за
връчването му на административнонаказателноотговорното лице, но същият
не е достигнал до адресата на 25.02.2020г. В този смисъл, от последното
прекъсващо давността действие - 25.02.2020 г., до датата на връчване на
електронния фиш – 10.05.2021г. не е изминал срок по-дълъг от три години.
Следователно, датата на връчване на фиша през м. 05.2021г не е изтекла
тригодишна давност за преследване по чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК,
вр. чл.11 от ЗАНН нито тази по чл. 81, ал. 3 от НК, за да е налице последица
отпадане на възможността спрямо нарушителя да може да бъде завършено
започналото административнонаказателно производство.
Чл. 82, ал. 3 от ЗААН касае, тъй наречената изпълнителна давност,
която има отношение към изпълнение на влезли в сила актове за налагане на
административни наказания. Както е посочено в чл. 82, ал. 2 от ЗАНН
давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието. Процесният ЕФ не е влязъл в сила, тъй като не е бил връчен на
ответника по касацията, а подадената жалба е реализирала суспензивния си
ефект по чл. 64 от ЗАНН до произнасянето на съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
случая производството по ангажиране на административнонаказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на
установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз
основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
8
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100
/сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1877299, издаден от
ОД-МВР- Варна, с който на К. Б. Б., ЕГН ********** за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400.00
лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР –
Варна сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9