Решение по дело №696/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 152
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 5 декември 2021 г.)
Съдия: Свилен Сирманов
Дело: 20214500600696
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Русе, 05.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Петър Балков

Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
в присъствието на прокурора Радослав Владимиров Градев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600696 по описа за 2021 година
Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 56/03.08.2021г., постановена по НОХД №
784/2021г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия АНТ. СТ. П., род. на
****г. в Русе, български гражданин, със средно образование, неженен,
работи, осъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 24.12.2019г., в
Русе, без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични
вещества - марихуана с нето тегло 1,6474 гр., с активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол осем тегловни процента, на стойност 9,88
лв., като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.354„а” ал.3
пр.2 т.1 пр.1 и чл.58„а” ал.4, вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, го осъдил на лишаване
от свобода за пет месеца, както и да заплати глоба в размер две хиляди лв. На
основание чл.57 т.3 от ЗИНЗС, определил първоначален общ режим за
изтърпяване на наказанието.
На основание чл.68 ал.1 от НК, привел в изпълнение наказа‐
нието лишаване от свобода за осем месеца, наложено на подс.А. П. с
определение № 351/18.12.2019г., постановено по НОХД № 2465/2019г. на
Районен съд - Русе, в сила от 18.12.2019г., като на основание чл.57 т.3 от
1
ЗИНЗС определил за изтърпяването му първоначален общ режим.
Със същата присъда Районен съд - Русе признал за виновна и
подсъдимата С. Н. ИЛ., род. на 18.11.1992г. в Русе, българска гражданка, с
висше образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********,
за виновна в това, че на 24.12.2019г. в Русе, без надлежно разрешително,
държала високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло
1,5253 гр., с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
единадесет тегловни процента и метамфетамин с нето тегло 0,03 гр., на обща
стойност 9,90 лв., като случаят е маловажен, поради което и на основание
чл.305 ал.5 от НПК я освободил от наказателна отговорност за извършеното
престъпление по чл.354„а” ал.5, вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК и на основание
чл.78„а” от НК, й наложил административно наказание глоба в размер хиляда
лв.
Със същата присъда Районен съд - Русе отнел в полза на
държавата веществените доказателства и осъдил подсъдимите да заплатят
направените разноски.
Недоволен от присъдата останал адв.Е.Т., упълномощен
защитник на подс.А.П.. В жалбата си той твърди, че присъдата е
необоснована. Доказателствата сочели на квалификация по чл.354„а” ал.3 от
НК. Едновременно заявява, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които не са конкретизирани. Алтернативно
защитникът претендира и за явна несправедливост на наложеното наказание,
което преценява като неоправдано тежко. С оглед така изброените
оплаквания, иска изменение на присъдата или връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Недоволен от присъдата останал и адв.Б.З. от САК,
упълномощен защитник на подс.С.И., който я обжалва с молба да бъде
изменена, като се намали размерът на наложеното административно
наказание. Жалбата аргументира оплаквания за явна несправедливост на
наложеното наказание и нарушение на закона.
В съдебно заседание на въззивната инстанция подс.Антонио
П. и неговият защитник поддържат жалбата на посочените в нея основания.
Подс.С.И. се явява лично и поддържа жалбата на защитника си,
2
който редовно призован не се явява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че
жалбите са неоснователни и предлага присъдата да се потвърди.
В последната си дума и двамата подсъдими заявяват, че
поддържат жалбите.
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐
сочени в жалбата и изцяло служебно на осно‐
вание чл.314 ал.1 от НПК, констатира:
Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за
правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за
установени следните фактически положения:
Подс.А.П. е български гражданин, роден на ****г. в Русе, със
средно образование, неженен, работи, осъждан. Подс.С.И. е български
гражданин, неосъждана, неомъжена, с висше образование, безработна.
Двамата подсъдими не притежавали разрешително за работа и
съхраняване на наркотични вещества. На 23.12.2019г. те се намирали в
автомобила на подс.А.П. „Мерцедес Ц 220“ с рег.№ **** в района на ул.
„****“ в Русе. Подсъдимият държал в себе си наркотични вещества - суха
зелена тревна маса (марихуана), която съхранявал в найлоново пликче
поставено в черна кутийка с цип за очила. Подсъдимата държала суха зелена
тревна маса (марихуана), в две найлонови пликчета и в друго такова - бяло
вещество на кристали (метамфетамин).
По същото време, в изпълнение на служебните си задължения, в
района се намирали и полицейските служители от Първо РУ при ОД на МВР -
Русе, свидетелите С.Б. и Т. Т.. Те забелязали лекия автомобил и установили,
че водачът е криминално проявен и осъждан за държане на наркотични
вещества. Извършили проверка, в хода на която установили самоличността на
двамата подсъдими. Подс.С.И. доброволно извадила от дамската си чанта две
найлонови пликчета, съдържащи зелена, суха, тревна маса, везна, гриндер с
форма на череп и пликче с прозрачно, кристалобразно вещество. В багажника
на автомобила в черна кутийка с цип за очила, полицейските служители
открили найлоново пакетче, съдържащо суха тревна маса, с неправилна
форма и пластмасов гриндер с цилиндрична форма. Подсъдимият признал, че
3
пликчетата съдържат марихуана и са негова собственост. Всички наркотични
вещества и уреди за размерването им били предадени доброволно.
Същите били тествани от експерт, при което сухата тревна маса
реагирала съответстващо на марихуана, а белите кристали - на метамфетамин.
По пластмасовите гриндери предадени от подсъдимите, били открити следи
от растителна маса, реагираща на положително за канабиноиди.
Наркотичните вещества били запечатани ведно пликчетата, в които
подсъдимите ги съхранявали. Съгласно заключението на физикохимичната
експертиза, изготвена в НИК - София, предаденото от подс.С.И. бяло
вещество на кристали е метамфетамин с общо нето тегло 0,03 грама. Според
заключението на физико-химичната експертиза, предадената от подс.А.П.
суха зелена тревна маса представлява марихуана с нето тегло 1,6474 грама, с
осем тегловни процента активен наркотично действащ компонент. Тревната
маса, предадена от подс.С.И. също била марихуана с нето тегло 1,5253 грама,
с единадесет тегловни процента активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол. Съгласно заключението на изготвената на досъдебното
производство СЦИЕ, равностойността на иззетите вещи, държани от
подсъдимия възлиза на 9,88 лв., а тези, държаните от подсъдимата - на 9,90
лв.
Тези фактически положения са безспорни, предвид заявените и
поддържани становища на подсъдимите, с оглед на което съдебното
следствие е проведено в хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК.
Като анализирал така установените фактически положения,
първоинстанционният съд приел, че подс. А.П. е осъществил
обективните признаци на състава по чл.354„а” ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК, тъй
като на 24.12.2019г., в Русе, без надлежно разрешително, държал
високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло 1,6474 гр., с
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол осем
тегловни процента, на стойност 9,88 лв., като случаят е немаловажен. В
съответствие с доказателствата, при условията на чл.58„а” ал.4, вр. чл.55 ал.1
т.1 от НК му отмерил наказание глоба в размер две хиляди лв.
На основание чл.68 ал.1 от НК, привел в изпълнение
наказанието лишаване от свобода за осем месеца, което било наложено на
подс.А.П. с определение № 351/18.12.2019г., по НОХД № 2465/2019г. на
4
Районен съд - Русе, в сила от 18.12.2019г., като на основание чл.57 т.3 от
ЗИНЗС определил за изтърпяването му първоначален общ режим.
След анализ на приетата за установена фактическа
обстановка, Районният съд преценил, че подс.С.И. е осъществила
обективните признаци на състава по чл.354„а” ал.5, вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от
НК, тъй като на 24.12.2019г., в Русе, без надлежно разрешително, държала
високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло 1,5253 гр., с
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол единадесет
тегловни процента и метамфетамин с нето тегло 0,03 грама, на обща стойност
9,90 лв., като случаят е маловажен. В съответствие с доказателствата, при
условията на чл.305 ал.5 от НПК и чл.78„а” от НК, я освободил от
наказателна отговорност, като й наложил административно наказание глоба в
размер хиляда лв.
Въззивната жалба, подадена от адв.Е.Т., упълномощен
защитник на подс.А.П. е бланкетна. В нея се твърди, че присъдата е
необоснована, тъй като приетите от съда фактически положения не се
подкрепяли от събраните доказателства. Твърди се, че при
първоинстанционното разглеждане на делото били допуснати непосочени
нарушения на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК. Защитникът релевира
още и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, което
счита за завишено. В съдебно заседание на въззивната инстанция
представя писмени доказателства, свързани със здравословното състояние
на П.А. - майка на подсъдимия.
Въззивната жалба на адв.Б.З., упълномощен защитник на
подс.С.И. съдържа оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт.
Според защитника наложената глоба в размер хиляда лв. е максимална с
оглед наказанието, предвидено за престъплението по приетата от съда
квалификация, което било несправедливо. Размерът на наложената глоба
се оспорва от защитника и във връзка с разпоредбата на чл.78 „а” ал.5 от
НК.
Тези оплаквания са неоснователни.
По жалбата на ад.Е.Т..
5
Жалбоподателят е пропуснал да аргументира оплакването си
за необоснованост на присъдата, но от предложената квалификация, може
да се предположи, че претендира деянието да бъде преценено като
„маловажен случай”. При липсата на конкретни оплаквания, въззивният
съд, след като провери отново събраните доказателства, преценява, че
приетата от първоинстанционния съд правна квалификация е
законосъобразна. Престъплението по чл.354„а” от НК е формално, поради
което не може да се обсъжда въпросът липса или незначителност на
вредните последици. Подсъдимият извършил деянието в изпитателния
срок на предходна присъда, с която е осъден за същото престъпление.
Обвинен и осъден е само за „държане”, но от наличието на два гриндера в
колата му, може да се прецени, че активно се занимава и с
разпространение на високорискови наркотични вещества. Не работи и
няма законни доходи. При наличието на тези отегчаващи вината
обстоятелства, относително ниската равностойност на предмета на
престъплението не е достатъчна, да обоснове извод за по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
Жалбоподателят е пропуснал да посочи също и в какво се
изразяват претендираните от него съществени нарушения на
процесуалните правила. Преценявайки отново правилността на
постановената присъда, Окръжният съд не констатира такива.
При индивидуализацията на наложеното наказание,
първостепенният съд е обсъдил всички относими обстоятелства и
наложил справедливо наказание. Представените за първи път пред
въззивната инстанция писмени доказателства, свързани със
здравословното състояние на неговата майка не могат да променят този
извод. С тях са документирани събития предхождащи датата на
извършване на деянието (експертното решение е от 30.01.2014г.), а
установените здравословни проблеми съответстват на възрастта на
лицето. Подсъдимият живее в различно населено място от майка си и за
полагането на някакви грижи от негова страна не са поискани и съответно
6
не са събрани никакви доказателства.
По жалбата на адв.Б.З..
Защитникът е възразил против размера на наложеното
административно наказание глоба в размер хиляда лв., с две, донякъде
противоречиви основания. Като посочва, че за престъплението по чл.354
„а” ал.5, вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до една година или глоба в размер от триста до хиляда лв.,
заявява, че наложеният размер, равен на максимума е несправедлив. На
второ място жалбоподателят се позовава на чл.78 „а” ал.5 от НК, като
аргумент за искането си да бъде намалена наложената глоба.
Окръжният съд преценява, че и двете оплаквания са
неоснователни. Жалбоподателят неправилно сравнява глобата,
предвидена като алтернативно наказание в чл.354 „а” ал.5, вр. ал.3 пр.2
т.1 пр.1 от НК, с тази по чл.78 „а” ал.1 от НК. Въпреки общото
наименование „глоба”, първата е наказание по см. на чл.37 ал.1 т.4 от НК.
С налагането й, лицето се счита за осъждано, което се отразява в
бюлетина за съдимост и се отчита при последващи наказателни
производства против него. Глобата, предвидена в чл.78„а” ал.1 от НК е
административно наказание. Въпреки диспозитива, с който подсъдимата е
призната за виновна, тя запазва правния статут на неосъждано лице, с
всички произтичащи от това последици. При това положение, независимо
от размера, глобата наложена като административно наказание винаги е
по-леко наказание спрямо която и да е глоба от вида по чл.37 ал.1 т.4 от
НК. Следователно Районният съд правилно е определил размера на
административното наказание глоба в границите по чл.78 „а” ал.1 от НК,
като налажил такава в минимален размер.
Неоснователно е и второто оплакване. Според чл.78„а” ал.5
от НК, когато за извършеното престъпление е предвидена само глоба или
глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може
да надвишава размера на тази глоба. В случая, както и сам
жалбоподателят е посочил в предходен абзац на жалбата, за
престъплението по чл.354„а” ал.5, вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК е
7
предвидено наказание лишаване от свобода до една година или глоба в
размер от триста до хиляда лв. Очевидно е, че глобата е предвидена не
като по-тежко, а като по-леко наказание. Следователно съдът не е
ограничен и може да наложи глоба в рамките на предвиденото в чл.78 „а”
ал.1 от НК. В случая това е направено, като съдът наложил
административно наказание в минимален размер, което настоящия състав
преценява като справедливо.
Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че
авторството и вината на подсъдимите са доказани по несъмнен начин. При
разглеждане на делото не са допуснати отстраними съществени нару‐
шения на процесуалните правила, а наложените наказания са справедливи,
поради поради което присъдата е законосъобразна и следва да се
потвърди изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съ‐
дът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 56 от 03.08.2021г., постановена по
НОХД № 784/2021г. от Районен съд - Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 56/03.08.2021г., постановена по НОХД №
784/2021г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия АНТ. СТ. П., род. на
25.06.1993г. в Русе, български гражданин, със средно образование, неженен,
работи, осъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 24.12.2019г., в
Русе, без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични
вещества - марихуана с нето тегло 1,6474 гр., с активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол осем тегловни процента, на стойност 9,88
лв., като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.354„а” ал.3
пр.2 т.1 пр.1 и чл.58„а” ал.4, вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, го осъдил на лишаване
от свобода за пет месеца, както и да заплати глоба в размер две хиляди лв. На
основание чл.57 т.3 от ЗИНЗС, определил първоначален общ режим за
изтърпяване на наказанието.
На основание чл.68 ал.1 от НК, привел в изпълнение наказа‐
нието лишаване от свобода за осем месеца, наложено на подс.А. П. с
определение № 351/18.12.2019г., постановено по НОХД № 2465/2019г. на
Районен съд - Русе, в сила от 18.12.2019г., като на основание чл.57 т.3 от
ЗИНЗС определил за изтърпяването му първоначален общ режим.
Със същата присъда Районен съд - Русе признал за виновна и
подсъдимата С. Н. ИЛ., род. на 18.11.1992г. в Русе, българска гражданка, с
висше образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********,
за виновна в това, че на 24.12.2019г. в Русе, без надлежно разрешително,
държала високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло
1,5253 гр., с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
единадесет тегловни процента и метамфетамин с нето тегло 0,03 гр., на обща
стойност 9,90 лв., като случаят е маловажен, поради което и на основание
чл.305 ал.5 от НПК я освободил от наказателна отговорност за извършеното
престъпление по чл.354„а” ал.5, вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК и на основание
чл.78„а” от НК, й наложил административно наказание глоба в размер хиляда
лв.
Със същата присъда Районен съд - Русе отнел в полза на
държавата веществените доказателства и осъдил подсъдимите да заплатят
направените разноски.
Недоволен от присъдата останал адв.Е.Т., упълномощен
защитник на подс.А.П.. В жалбата си той твърди, че присъдата е
необоснована. Доказателствата сочели на квалификация по чл.354„а” ал.3 от
НК. Едновременно заявява, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които не са конкретизирани. Алтернативно
защитникът претендира и за явна несправедливост на наложеното наказание,
което преценява като неоправдано тежко. С оглед така изброените
оплаквания, иска изменение на присъдата или връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
1
Недоволен от присъдата останал и адв.Б.З. от САК,
упълномощен защитник на подс.С.И., който я обжалва с молба да бъде
изменена, като се намали размерът на наложеното административно
наказание. Жалбата аргументира оплаквания за явна несправедливост на
наложеното наказание и нарушение на закона.
В съдебно заседание на въззивната инстанция подс.А. П. и
неговият защитник поддържат жалбата на посочените в нея основания.
Подс.С.И. се явява лично и поддържа жалбата на защитника си,
който редовно призован не се явява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че
жалбите са неоснователни и предлага присъдата да се потвърди.
В последната си дума и двамата подсъдими заявяват, че
поддържат жалбите.
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐
сочени в жалбата и изцяло служебно на осно‐
вание чл.314 ал.1 от НПК, констатира:
Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за
правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за
установени следните фактически положения:
Подс.А.П. е български гражданин, роден на 25.06.1993г. в Русе,
със средно образование, неженен, работи, осъждан. Подс.С.И. е български
гражданин, неосъждана, неомъжена, с висше образование, безработна.
Двамата подсъдими не притежавали разрешително за работа и
съхраняване на наркотични вещества. На 23.12.2019г. те се намирали в
автомобила на подс.А.П. „Мерцедес Ц 220“ с рег.№ **** в района на ул.
„********. Подсъдимият държал в себе си наркотични вещества - суха зелена
тревна маса (марихуана), която съхранявал в найлоново пликче поставено в
черна кутийка с цип за очила. Подсъдимата държала суха зелена тревна маса
(марихуана), в две найлонови пликчета и в друго такова - бяло вещество на
кристали (метамфетамин).
По същото време, в изпълнение на служебните си задължения, в
района се намирали и полицейските служители от Първо РУ при ОД на МВР -
Русе, свидетелите С.Б.в и Т. Т.. Те забелязали лекия автомобил и установили,
че водачът е криминално проявен и осъждан за държане на наркотични
вещества. Извършили проверка, в хода на която установили самоличността на
двамата подсъдими. Подс.С.И. доброволно извадила от дамската си чанта две
найлонови пликчета, съдържащи зелена, суха, тревна маса, везна, гриндер с
форма на череп и пликче с прозрачно, кристалобразно вещество. В багажника
на автомобила в черна кутийка с цип за очила, полицейските служители
открили найлоново пакетче, съдържащо суха тревна маса, с неправилна
форма и пластмасов гриндер с цилиндрична форма. Подсъдимият признал, че
пликчетата съдържат марихуана и са негова собственост. Всички наркотични
2
вещества и уреди за размерването им били предадени доброволно.
Същите били тествани от експерт, при което сухата тревна маса
реагирала съответстващо на марихуана, а белите кристали - на метамфетамин.
По пластмасовите гриндери предадени от подсъдимите, били открити следи
от растителна маса, реагираща на положително за канабиноиди.
Наркотичните вещества били запечатани ведно пликчетата, в които
подсъдимите ги съхранявали. Съгласно заключението на физикохимичната
експертиза, изготвена в НИК - София, предаденото от подс.С.И. бяло
вещество на кристали е метамфетамин с общо нето тегло 0,03 грама. Според
заключението на физико-химичната експертиза, предадената от подс.А.П.
суха зелена тревна маса представлява марихуана с нето тегло 1,6474 грама, с
осем тегловни процента активен наркотично действащ компонент. Тревната
маса, предадена от подс.С.И. също била марихуана с нето тегло 1,5253 грама,
с единадесет тегловни процента активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол. Съгласно заключението на изготвената на досъдебното
производство СЦИЕ, равностойността на иззетите вещи, държани от
подсъдимия възлиза на 9,88 лв., а тези, държаните от подсъдимата - на 9,90
лв.
Тези фактически положения са безспорни, предвид заявените и
поддържани становища на подсъдимите, с оглед на което съдебното
следствие е проведено в хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК.
Като анализирал така установените фактически положения,
първоинстанционният съд приел, че подс. А.П. е осъществил
обективните признаци на състава по чл.354„а” ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК, тъй
като на 24.12.2019г., в Русе, без надлежно разрешително, държал
високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло 1,6474 гр., с
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол осем
тегловни процента, на стойност 9,88 лв., като случаят е немаловажен. В
съответствие с доказателствата, при условията на чл.58„а” ал.4, вр. чл.55 ал.1
т.1 от НК му отмерил наказание глоба в размер две хиляди лв.
На основание чл.68 ал.1 от НК, привел в изпълнение
наказанието лишаване от свобода за осем месеца, което било наложено на
подс.А.П. с определение № 351/18.12.2019г., по НОХД № 2465/2019г. на
Районен съд - Русе, в сила от 18.12.2019г., като на основание чл.57 т.3 от
ЗИНЗС определил за изтърпяването му първоначален общ режим.
След анализ на приетата за установена фактическа
обстановка, Районният съд преценил, че подс.С.И. е осъществила
обективните признаци на състава по чл.354„а” ал.5, вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от
НК, тъй като на 24.12.2019г., в Русе, без надлежно разрешително, държала
високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло 1,5253 гр., с
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол единадесет
тегловни процента и метамфетамин с нето тегло 0,03 грама, на обща стойност
9,90 лв., като случаят е маловажен. В съответствие с доказателствата, при
3
условията на чл.305 ал.5 от НПК и чл.78„а” от НК, я освободил от
наказателна отговорност, като й наложил административно наказание глоба в
размер хиляда лв.
Въззивната жалба, подадена от адв.Е.Т., упълномощен
защитник на подс.А.П. е бланкетна. В нея се твърди, че присъдата е
необоснована, тъй като приетите от съда фактически положения не се
подкрепяли от събраните доказателства. Твърди се, че при
първоинстанционното разглеждане на делото били допуснати непосочени
нарушения на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК. Защитникът релевира
още и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, което
счита за завишено. В съдебно заседание на въззивната инстанция
представя писмени доказателства, свързани със здравословното състояние
на П.А. - майка на подсъдимия.
Въззивната жалба на адв.Б.З., упълномощен защитник на
подс.С.И. съдържа оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт.
Според защитника наложената глоба в размер хиляда лв. е максимална с
оглед наказанието, предвидено за престъплението по приетата от съда
квалификация, което било несправедливо. Размерът на наложената глоба
се оспорва от защитника и във връзка с разпоредбата на чл.78 „а” ал.5 от
НК.
Тези оплаквания са неоснователни.
По жалбата на ад.Е.Т..
Жалбоподателят е пропуснал да аргументира оплакването си
за необоснованост на присъдата, но от предложената квалификация, може
да се предположи, че претендира деянието да бъде преценено като
„маловажен случай”. При липсата на конкретни оплаквания, въззивният
съд, след като провери отново събраните доказателства, преценява, че
приетата от първоинстанционния съд правна квалификация е
законосъобразна. Престъплението по чл.354„а” от НК е формално, поради
което не може да се обсъжда въпросът липса или незначителност на
вредните последици. Подсъдимият извършил деянието в изпитателния
срок на предходна присъда, с която е осъден за същото престъпление.
Обвинен и осъден е само за „държане”, но от наличието на два гриндера в
колата му, може да се прецени, че активно се занимава и с
разпространение на високорискови наркотични вещества. Не работи и
няма законни доходи. При наличието на тези отегчаващи вината
обстоятелства, относително ниската равностойност на предмета на
престъплението не е достатъчна, да обоснове извод за по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
Жалбоподателят е пропуснал да посочи също и в какво се
4
изразяват претендираните от него съществени нарушения на
процесуалните правила. Преценявайки отново правилността на
постановената присъда, Окръжният съд не констатира такива.
При индивидуализацията на наложеното наказание,
първостепенният съд е обсъдил всички относими обстоятелства и
наложил справедливо наказание. Представените за първи път пред
въззивната инстанция писмени доказателства, свързани със
здравословното състояние на неговата майка не могат да променят този
извод. С тях са документирани събития предхождащи датата на
извършване на деянието (експертното решение е от 30.01.2014г.), а
установените здравословни проблеми съответстват на възрастта на
лицето. Подсъдимият живее в различно населено място от майка си и за
полагането на някакви грижи от негова страна не са поискани и съответно
не са събрани никакви доказателства.
По жалбата на адв.Б.З..
Защитникът е възразил против размера на наложеното
административно наказание глоба в размер хиляда лв., с две, донякъде
противоречиви основания. Като посочва, че за престъплението по чл.354
„а” ал.5, вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до една година или глоба в размер от триста до хиляда лв.,
заявява, че наложеният размер, равен на максимума е несправедлив. На
второ място жалбоподателят се позовава на чл.78 „а” ал.5 от НК, като
аргумент за искането си да бъде намалена наложената глоба.
Окръжният съд преценява, че и двете оплаквания са
неоснователни. Жалбоподателят неправилно сравнява глобата,
предвидена като алтернативно наказание в чл.354 „а” ал.5, вр. ал.3 пр.2
т.1 пр.1 от НК, с тази по чл.78 „а” ал.1 от НК. Въпреки общото
наименование „глоба”, първата е наказание по см. на чл.37 ал.1 т.4 от НК.
С налагането й, лицето се счита за осъждано, което се отразява в
бюлетина за съдимост и се отчита при последващи наказателни
производства против него. Глобата, предвидена в чл.78„а” ал.1 от НК е
административно наказание. Въпреки диспозитива, с който подсъдимата е
призната за виновна, тя запазва правния статут на неосъждано лице, с
всички произтичащи от това последици. При това положение, независимо
от размера, глобата наложена като административно наказание винаги е
по-леко наказание спрямо която и да е глоба от вида по чл.37 ал.1 т.4 от
НК. Следователно Районният съд правилно е определил размера на
административното наказание глоба в границите по чл.78 „а” ал.1 от НК,
като налажил такава в минимален размер.
Неоснователно е и второто оплакване. Според чл.78„а” ал.5
от НК, когато за извършеното престъпление е предвидена само глоба или
5
глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може
да надвишава размера на тази глоба. В случая, както и сам
жалбоподателят е посочил в предходен абзац на жалбата, за
престъплението по чл.354„а” ал.5, вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до една година или глоба в
размер от триста до хиляда лв. Очевидно е, че глобата е предвидена не
като по-тежко, а като по-леко наказание. Следователно съдът не е
ограничен и може да наложи глоба в рамките на предвиденото в чл.78 „а”
ал.1 от НК. В случая това е направено, като съдът наложил
административно наказание в минимален размер, което настоящия състав
преценява като справедливо.
Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че
авторството и вината на подсъдимите са доказани по несъмнен начин. При
разглеждане на делото не са допуснати отстраними съществени нару‐
шения на процесуалните правила, а наложените наказания са справедливи,
поради поради което присъдата е законосъобразна и следва да се
потвърди изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съ‐
дът
6