РЕШЕНИЕ
№ 178
21.04.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело № 40 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 210, ал. 3
от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. с чл. 215, ал. 2 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на Н.М.И. и З.С.И.,***, подадена чрез пълномощника им адв. А.С. ***,
против Решение по точка 3 от Протокол № 32/05.09.2018г. на Комисия по чл. 210
от ЗУТ, назначена със заповед на кмета на Община Хасково, с което е определено
еднократното обезщетение за сервитут за право на прокарване и преминаване на
трасе на „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) – п-ст „Неа Санта“
(Република Гърция), в частта под № 34 от т. 3 - за сервитута в имот 324. 35, с
площ 1.136 дка, в землището гр.Х., в размер на 696.00 лева.
Жалбоподателите
считат изготвената оценка за материално незаконосъобразна, а оттам и
определеното обезщетение за несправедливо определено. Искат изготвяне на ново
заключение, което да определи справедлива пазарна стойност на размера на
дължимото обезщетение. Претендират разноски по делото.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателите посочва, че
комисията по чл.210 от ЗУТ приела оценка за конкретния имот, без да имало
зададена пазарна такава. Приети били общи оценки с коефициент 0,9 които ставали
за всяко землище на територията на България. Това правило административният акт
немотивиран, съответно материално незаконосъобразен, тъй като същият не бил
съобразен с чл.65 от ЗЕ, според който еднократното обезщетение се изплащало по
пазарна стойност. Иска се изменение на решението в обжалваната му част.
Ответникът
по жалбата - Община Хасково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Заинтересованата
страна – „Електроенергиен системен оператор“ АД, изразява писмено становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение, като правилно и
законосъобразно, следвало да бъде потвърдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
По
силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №41, том IV, рег.№6889,
дело №594 от 2008г., вписан в Служба по вписванията на 09.12.2008г. под вх.№8226,
том XXIII, дело №5551 от съдия по вписванията, на 09.12.2008г., Н. М. А., чрез
пълномощника си Т. М. К., продала на жалбоподателите З.С.И. и Н.М.И. няколко
недвижими имота. Сред тях е и поземлен имот № 77195.324.35 по кадастралната
карта на гр. Х., с адрес на поземления имот: местност „ТОП КОРИЯ“, с площ 9.998
кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно
ползване – друг вид нива със стар идентификатор 324035, при съседи – имоти с
идентификатори № 77195.324.50, №77195.324.13, №1195.324.43, №77195.324.42,
№77195.324.41, №77195.324.40, №77195.324.12.
Видно
от Регистър на засегнатите имоти в землището на гр.Х. (ЕКАТТЕ 77195), Приложение
1 към Експертна оценка за сервитутно право върху поземлени имоти землище Х., с
обект на оценката „безсрочно сервитутно право върху поземлени имоти в
земеделска територия държавна, общинска и частна собственост, засегнати от
трасето на обект: ВЛ 400 kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) и „Нея
Санта“ (Република Гърция)“, площта, заета от сервитута на имот № 324.35,
представляващ селско стопанство, с начин на трайно ползване „посевни площи“,
категория III, в местността „ТОП КОРИЯ“, с обща площ 9.998 дка, собственост на Н.М.И.
и З.С.И., обезщетението е по отношение на част от имота в размер на 1.136 дка.
От
доказателствата по делото става ясно, че Министерският съвет на Република
България е приел решение, с което е обявил линеен енергиен обект „Нова въздушна
електропроводна линия“ /ВЛ/ 400 кV п/ст „Марица изток“, Република България –
п/ст „Неа Санта“, Република Гърция, в отсечката, която ще бъде изградена на
територията на Република България, за национален обект и обект с национално
значение.
Със
Заповед № 240/17.02.2011г., с оглед ефективната работа на Община Хасково, на
основание Решение № 276/06.03.2009г. на Министерски съвет за определяне размера
на еднократните обезщетения за право на прекарване и преминаване в полза на
Община Хасково, чл.287 от Закона за електронните съобщения, чл.64 от Закона за
енергетиката, чл.103, ал.1 и ал.2 от Закона за водите, чл.196, ал.6 и чл.193,
ал.8 от Закона за устройство на територията и чл.44, ал.2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, във връзка с чл.210 от ЗУТ, кметът на
Община Хасково назначил четиричленна комисия с председател, секретар и двама
членове, за определяне размера на еднократните обезщетения относно сервитутите
за право на прекарване и преминаване през поземлени имоти. Със Заповед №
104/13.01.2014г. кметът на Община Хасково направил изменение в поименния състав
на комисията, а със Заповед № 1387/12.11.2015г. извършил последваща промяна на
състава на Комисията.
Видно
от Протокол № 32/05.09.2018г., назначената със Заповед № 240/17.02.2011г.,
Заповед № 104/13.01.2014г. и Заповед № 1387/12.11.2015г. на кмета на община
Хасково Комисия при Община Хасково заседавала на 05.09.2018г., като с решение
по т. 3 от дневния ред определила размер на еднократното обезщетение относно сервитута
за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушна линия 400kV и
площадки на ел. стълбове в землището на гр.Х., през поземлени имоти – частна
собственост на физически и юридически лица, за строеж „ВЛ 400kV п/ст „Марица
Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), на
територията на община Хасково, с възложител „Електроенергиен системен оператор“
ЕАД гр.С., измежду които поземлени имоти е и имотът, собственост на
жалбоподателите. Комисията посочва, че площта на сервитута от поземлените имоти
– частна собственост на физически и юридически лица, находящи се в землището на
гр.Х., съгласно одобрения със Заповед № РД-02-20/09.03.2018г. на Министъра на
Регионалното развитие ПУП – ПП, е съгласно списъка на засегнатите имоти, както
и че съгласно чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, определянето на обезщетението се извършва по
чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от
лицензиран оценител.
Комисията
приела пазарните оценки за определяне размера на еднократното обезщетение
относно сервитута на поземлени имоти под опис, съгласно изготвената експертна
пазарна оценка от лицензиран оценител Е.А. К. (рег. № ********* от
11.02.2015г.), като под т. 34 от списъка, за поземлен имот с № 324.35,
собственост на Н.М.И. и З.С.И., и с площ на сервитута от 1,136 дка, определила
стойността на обезщетението в размер на 696.00 лева.
С
писмо с изх. № 53 Е-450-2/10.12.2019г. оспореното решение на Комисията по
чл.210 от ЗУТ е било съобщено на Н.М.И. и З.С.И. на 16.12.2019г, видно от
известия за доставяне с баркод ИД PS 6300
011YSS A и
ИД PS 6300 011YST B.
Жалбата
на Н.М.И. и З.С.И. срещу решението в оспорената му част е подадена до АдмС -
Хасково чрез Община Хасково и заведена с рег. инд. 94 Н-4596-1 на 19.12.2019г.
По
делото е представена използваната от Комисията Експертна оценка, изготвена от
лицензиран оценител Е. А. К. (рег. № *********), в която поземлен имот №324.35,
находящ се в землището на гр.Х., не е конкретизиран като обект на самостоятелна
оценка. Като такъв общо е посочен „безсрочно сервитутно право върху поземлени
имоти в земеделска територия - държавна, общинска и частна (на физически и
юридически лица) собственост, засегнати от трасето на обект: ВЛ 400 kV п/ст „Марица
Изток“ (Република България) и „Нея Санта“ (Република Гърция) на територията на
община Х., обл.Х., землище Х.“. Като приложения към Експертната оценка са били
представени: Приложение № А - Регистър на засегнатите имоти в землище Х.,
Приложение № Б - Извадка от информация за продажни цени на земеделски земи,
Приложение №2 – Определяне Ссерв землище Х. и др.
За
изясняване на делото от фактическа и правна страна беше назначена съдебно-оценъчна
експертиза. В същата вещото лице посочва, че е изготвило експертизата, съобразявайки
се с пазарната стойност на земята по два метода – сравнителен метод /пазарни
аналози/ и приходен метод /поземлена рента/. Експертът дава заключение, че
размерът на справедливото обезщетение за сервитутно право на имот №77195.324.35
с ограничителен режим на ползване, засегнат от ПУП – ПП за обект „Нова въздушна
електропроводна линия (ВЛ) 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) –
п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), в землището на гр. Х., собственост на Н.М.И.
и З.С.И., е 1 487.00 лева.
В
съдебно заседание вещото лице допълва заключението с пояснения, че е направило
справка в Агенция по вписванията при изготвяне на заключението, като посочените
аналози в сравнителната стойност били действителни и реални сделки, вписани в
агенцията. Имало
аналози с по-високи цени, но експертът използвал такива, които били близки до
действителните продажни цени. Посочената рента от 52 лева е получил от
действителния договор за наем на оценявания обект. Направена била справка в НСИ,
като това били средни ренти, за цялата община, но тук имало и конкретен договор
и за оценявания обект се вземал предвид именно той. Средната рента за 2018г.
била 34 лв. В
случая, за такъв вид енергийни обекти се приемал максималният коефициент за
пазарна стойност, отчитащ вида на ограниченията, тъй като в тези райони имало
стриктна забрана за ползване на техника – за прибиране на реколта, за засаждане
на трайни насаждения с високостеблена растителност. Не можело да се засаждат с
едногодишни култури, тъй като трябвало да се събират ръчно, което не било
приемливо за такива големи блокове земя, каквито били тези.
При така
установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл. 168
от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата
е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежни страни -
собственици на имота, предмет на решението в оспорената му част, чиито права и
законни интереси са засегнати, в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, и същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Оспорваният
административен акт е издаден от компетентен колективен орган, поименно
назначен със заповеди на кмета на Община Хасково, съобразно предоставените му
със закона правомощия.
Независимо
от горното, настоящият състав намира оспорения акт за издаден в противоречие с
материалния закон.
Съгласно
чл. 64, ал. 1 от ЗЕ, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови
въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически
съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи,
нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, в полза на лицата, които ще изграждат и
експлоатират енергийния обект, възникват сервитути.
По
смисъла на ал. 2 на чл. 64 от ЗЕ, сервитутите биват: право на преминаване на
хора и техника в полза на лицата по ал. 1; право на прокарване на въздушни и
подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за
производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и
нефтопродуктопроводи в полза на лицата по ал. 1; ограничаване в ползването на
поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти.
Според
ал. 4 от чл. 64 от ЗЕ, сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в
сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на
съответните имоти и 2. титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на
собственика на имота, върху който е възникнал сервитута, и на носителите на
други вещни права върху засегнатия имот, а съгласно ал. 6 определянето на
размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл. 210 и 211 от
Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните с
оценка от лицензиран оценител.
Безспорно
е, че обектът „Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 кV п/ст „Марица
изток“ Република България – п/ст „Неа Санта“ Република Гърция представлява
енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че
трасето на този обект преминава през посочените поземлени имоти, находящи се в
землището на гр.Х., и в частност през този на жалбоподателите, както и страните
не спорят и относно сервитутната площ, определена за частта от имота на
оспорващите, попадаща в трасето на електропроводната линия.
Спорът
между страните се свежда до определения от органа размер на обезщетението за
възникналото сервитутно право и дали същият е съобразен със справедливата
пазарна стойност.
Според
правилото на чл. 210, ал. 1 ЗУТ, размерът на обезщетението, в т. ч. и за
предвидения сервитут, следва да бъде определен от компетентната комисия по
пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че пазарни цени са
тези, съответстващи на действителната цена на имота, и са установени при
сделки, извършени през процесния относим период, за имоти със сходно
местоположение и характеристики. Приложими при определяне размера на
обезщетението са и въведените с чл. 65, ал. 1 ЗЕ, критерии: площта на чуждия
поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения
на ползването, както и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от
него, която попада в границите на сервитута.
Предвид
горното, съдът прие изготвената по делото Съдебно-оценъчна експертиза,
извършена от лице с необходимата компетентност и притежаващо лиценз за оценител
от МЗГ. Съгласно същата, справедливата оценка на площта на сервитута на
жалбоподателите от 1.136 дка е 1 487.00
лева.
Така
изготвената Съдебно-оценъчна експертиза беше оспорена от процесуалния
представител на ответника. Въпреки това, съдът намира, че възраженията по
отношение на определената от вещото лице цена на сервитута са неоснователни. В
случая, правилно при изготвянето на заключението си експертът е взел предвид
метода на пазарния аналог и метода на поземлената рента, поради което съдът
намира заключението за обективно, отговарящо на действителните пазарни цени на
земи от този тип и в землището на гр.Х.. Така приложените от вещото лице методи
дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта от
имота, която попада в границите на сервитута, като същата се явява съобразена и
с видовете ограничения на ползването, съобразно чл. 65, ал. 1 от ЗЕ.
Определената от вещото лице стойност на обезщетението отчита безсрочността на
сервитута и причиняваните от него ограничения върху имота на жалбоподателите.
Ето защо настоящата съдебна инстанция дава вяра на представеното по делото
заключение, като компетентно и обективно отговарящо на поставените задачи.
Предвид
изложеното, съдът намира, че дадената със заключението по назначената съдебно-оценъчна
експертиза оценка, като определена в съответствие с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и чл.
65, ал. 1 от ЗЕ – по пазарни цени и респ. при която са приложени приходния
метод (поземлена рента) и метода на пазарни аналози (сравнителен метод), следва
да бъде възприета изцяло.
Като
е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собствениците на имот № 324.35, землището на гр.Х., с площ на
имота 9.998 дка и площ на сервитута 1,136 дка, е в размер на 696.00 лева, Комисията
е постановила акта си при нарушение на материалното право, тъй като
определената стойност не съответства на действителната пазарна цена.
Горното
налага изменение на решението в обжалваната му част и увеличаване на определеното обезщетение от 696.00 лева на 1 487.00
лева.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и направени по
делото разноски в размер на 870 лв., от които 20 лв. внесена държавна такса (по
10 лв. за всеки жалбоподател), 250 лв. внесен депозит за вещо лице и 600 лв.
заплатено в брой възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 18.12.2019г.
Според
настоящата инстанция, така поисканите разноски в частта за адвокатско
възнаграждение, с оглед разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, не са в прекомерен размер и
не се налага същите да бъдат редуцирани.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на
Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково, взето по точка 3 от Протокол №
32/05.09.2018г., в частта му на пункт 34, касаеща поземлен имот №324.35
(77195.324.35) по кадастралната карта на гр.Х., в землището на гр.Х., с площ на
сервитута 1,136дка, като
УВЕЛИЧАВА определената за
сервитута от този имот стойност на обезщетение от 696.00 лева на 1 487.00 (
хиляда четиристотин осемдесет и седем) лева.
ОСЪЖДА Община Хасково
да заплати на Н.М.И., ЕГН **********, и З.С.И., ЕГН **********,***, направените
по делото разноски в размер на 870. 00 (осемстотин и седемдесет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: