РЕШЕНИЕ
гр. София, 11
Октомври 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети
септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9641 описа за 2015 год.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 87, ал 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищцата
О.С.Р. твърди, че е сключила с ответниците Г.В.Д. и Е.И.Д.
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 116, том I,
рег. № 2429, дело № 104 от 2013г. Посочва, че е в напреднала възраст, с намалена
работоспособност и редица заболявания, които обстоятелства са ѝ наложили
да сключи процесния договор. Поддържа, че ответниците не са изпълнявали
задълженията си по договора. Те не са полагали никакви грижи, съобразно нуждите
на ищцата и клаузите на договора – не са я подпомагали за осигуряването на
храна, не са се отзовавали на молбите ѝ за помощ във връзка с влошаването
на здравословното ѝ състояние, при посещението на болнични заведения,
нито са оказвали помощ в снабдяването ѝ с необходимите лекарствени
медикаменти. Навежда доводи, че задължението за издръжка и гледане е единно и
неделимо, като частично неизпълнение на договора се приема за пълно такова, че
е необходимо точното изпълнение на договореното, непрекъснато предоставяне на
грижи и навременност на изпълнението. Излага съображения, че в конкретния
случай, обемът на дължимите грижи е определен – осигуряването на прехрана,
осветление, отопление и всичко необходимо за един нормален и спокоен живот,
както и парична издръжка, която да е в необходимия размер като допълнение към
личните ѝ средства. Искането е съдът да развали сключения договор за
издръжка и гледане. Ищцата претендира и направените по делото разноски.
Ответниците Г.В.Д. и Е.И.Д. оспорват иска. Твърдят, че не
им е било известно, че ищцата е с намалена работоспособност, в степен
предопределяща нуждата ѝ от чужда помощ, като тези обстоятелства не са
били споделяни от нея, а документите за това не са им били показвани. Били
неверни твърденията на ищцата, че те не са изпълнявали задълженията си за
полагане на уговорения обем грижи. От датата на сключване на договора, те извършвали
действия от различен характер, които изпълвали съдържанието на договорните им
отношения, но и надхвърляли дължимата грижа за конкретния случай. Те
осигурявали прехрана на ищцата, грижили се за хигиената ѝ, за
здравословното ѝ състояние и заплащали нейните битово-комунални сметки.
По сметка на ищцата били правени месечни парични преводи на суми в различен
размер за допълнителни нужди на ищцата за ежедневни разходи. Поддържат, че били
извършвани и други действия в полза на ищцата без ответниците да имат
задължение за това. В жилището на ищцата били извършвани ремонти, като
ответниците са подменили частично вътрешното му обзавеждане. Погасени били и
стари данъчни задължения на ищцата, както и такива към „Т.-С.“ АД. Ответниците
твърдят, че договорните задължения са били изпълнявани точно и напълно
безпроблемно до началото на 2015г., когато ищцата им съобщила, че има намерение
договорът да бъде развален. След този момент, тя създала невъзможност за тях да
изпълняват задълженията си по договора. Не допускала ответниците в апартамента,
като отказвала всякакви лични контакти, както и носените храни, продукти, вода
и консумативи. Заявила е, че иска връщането на ключовете от апартамента
незабавно. Закрила е сметката, по която е получавала изплащаната от ответниците
издръжка, като е отказвала получаването ѝ и е връщала преводи, направени
чрез пощенски запис. Ответниците посочват, че ищцата е отправила и заявление до
03 РУП-СДВР те да бъдат предупредени повече да не ѝ изпращат парични
преводи и да не плащат сметките ѝ. Посочват, че поради неоснователен
отказ от страна на ищцата да получи изпълнение по процесния договор е бил
заведен иск за трансформация на договорното задължение за издръжка и гледане в
парично задължение, по който е образувано гр. д. № 20048/2015г. на СРС, 38 с-в.
Ответниците молят съда да отхвърли предявения иск и да им присъди направените
по делото разноски.
От
събраните по делото доказателства се установиха следните факти:
С нотариален акт
№ 116, том I, рег. № 2429, дело № 104 от 2013г. на Ч.Б.–
нотариус, с район на действие СРС, рег. № 077 в НК, на 14.11.2013г. е сключен
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
по силата на който ищцата О.С. ОР. е прехвърлила на ответниците
Г.В.Д. и Е.И.Д., собствения ѝ недвижим имот: Апартамент № 47,
находящ се в гр. София, район Възраждане при Столична община, комплекс ЗОНА Б-5
в жилищна сграда - блок № *********етаж, състоящ се от дневна, кухня и
обслужващи помещения, със застроена площ 45.64 кв.м., при съседи: изток-улица,
запад - коридор, север - Х., юг - Д., отгоре - Б., отдолу - П., заедно с избено помещение № 10,
с полезна площ 2.49 кв.м., ведно с прилежащите му
0.487% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото, при запазено
право на пожизнено и безвъзмездно ползване за ищцата срещу задължението на ответниците
да поемат нейното гледане и издръжка до края на живота ѝ, лично или чрез
трето лице, като ѝ осигурят прехрана, осветление, отопление и всичко
необходимо за един нормален и спокоен живот такъв, какъвто е водила до сега,
лично, или чрез трето лице. Уговорено е също така, че ответниците се задължават
да заплащат на ищцата месечна издръжка в необходим размер като допълнение към
личните ѝ средства.
С
Експертно решение № 4407 от 16.09.2002г. на II-ра
МБАЛ на ищцата е призната трайно намалена работоспособност от 96 % с чужда
помощ. Представени са три броя епикризи от 2012 год. от
Първа МБАЛ – гр. София, съгласно които ищцата страна от следните заболявания:
увреждане на лумбо-сакралните коренчета; лумбална спондилоза; двустранна лумбосакрална радикулопатия L5,
S1; Захарен диабет II тип ИНЗТ, диабетна полиневропатия;
треоидитис хашимото; хипотиреоидизъм на субституираща
терапия; вестибулопатия. Представен е и медицински
протокол на ЛКК по УНГ болести на Университетска болница МБАЛ „Иван Рилски“ ЕАД
– София от 10/12/2014 год., видно от който на ищцата е поставена диагноза
глухота – смесена звукопроводна и звукоприемна
загуба на слуха.
Съгласно заключението на назначената
по делото съдебно-медицинска експертиза, ежемесечните разходи за лекарства на
ищцата възлизат на 100 лв.
От
назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че общата
годишна сума, необходима за издръжката на ищцата през 2014г. е 5096.74 лв., при
средномесечна такава от 424.73 лв. Посочва се, че
пенсията на ищцата, ведно с добавка за чужда помощ възлиза на 320.40 лв. По
този начин, размерът на средномесечния недостиг
необходим за издръжката на ищцата възлиза на 104.73 лв. Установява се, че
ответниците са заплатили следните суми за погасяване на задължения, свързани с
процесния недвижим имот: към „Т.С.“ АД за периода от 02.2013г. до 01.2015г.
включително, в общ размер на 1051.95 лв.; към „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, за кл. № 300010075425, за периода от 11.2013г. до 12.2014г.
включително, в общ размер на 449.97 лв.; към „С.В.“ АД, за периода 11.2013г. до
01.2015г. включително, в общ размер на 141.74 лв.; към „Б.М.Е.Б.“ ЕАД за
периода 02.0214г. до 12.2014г. включително в общ размер на 130.90 лв.; заплатени
суми за „данък недвижим имот“, „такса битови отпадъци“ и лихви за процесния
недвижим имот за 2013г. и 2014г., в общ размер на 92.16 лв. Вещото лице прави уточнение, че в „Т.С.“ АД,
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД, С.В.“ АД, „Б.М.Е.Б.“ ЕАД и Столична община има информация за
месечните суми по фактури и за датите на плащане но няма данни за лицата,
платци по горепосочените суми, като е приел че същите са заплатени от
ответниците на база представените от тях по делото разписки и приходни
квитанции. В заключението се посочва, че ответникът Г.Д. е внасял по банковата
сметка на ищцата суми в общ размер на 1320 лв. В заключението на експертизата
не са взети предвид разходи в общ размер на 791 лв., за заплатена операция на
око и апарат за измерване на кръвно налягане, доколкото към представените
фискални бонове не са налице съпътстващи документи.
От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че в процесния имот са извършени следните СМР: изграждане на допълнителна
стена на балкона с цел поставяне на дограма, изпълнение на термоизолация и демонтаж
на стара дограма; поставяне на PVC дограма - прозорец и врата; шпакловка и боядисване
и поставяне на нови щори; съпътстващи ремонта СМР - подмяна на подови настилки,
изхвърляне на отпадъци; боядисване, направа на подова замазка, поставяне на нов
балатум в кухнята; поставяне на нови кухненска мивка, шкаф за мивка и плот за мивка,
нов шкаф за хол и кресло на обща стойност 2512.85 лв. /в сумата е включена и
стойността на боядисване с латекс, възлизаща на 112
лв., което СМР не е установено от вещото лице като извършено/.
Свидетелката
Л.Г.– съсед и приятелка на ищцата, дава показания, че ищцата живее сама и никой
не се грижи за нея, като самата свидетелка от време на време ѝ носи храна
и ѝ помага. Посочва, че е виждала ответницата Е.Д. само веднъж. Дава
сведения, че е забелязала извършения в процесното жилище ремонт, като ищцата
ѝ е споделила, че той е направен от лицата които се грижат за нея.
Свидетелства, че не е забелязала нови мебели в жилището на ищцата.
СвидетелкатаВ.М.– приятелка на ищцата, дава показания, че
никой не се грижи за ищцата, освен някои от съседките ѝ. Посочва, че
ищцата е с влошено здраве. Дава сведения, че се е случвало да ѝ дава пари
за лекарства. Свидетелства, че я е придружавала до лекари и когато има нужда да
пазарува.
Свидетелят
В.Д. – син на ответниците, дава показания, че ответницата Е.Д. е приготвяла и
носила храна на ищцата, докато Г.Д. ѝ е носил вода, лекарства и всичко от
което е имала нужда. Свидетелства, че ответниците са почиствали жилището всяка
седмица – по един или два пъти. Дава сведения, че ищцата е била изпратена от
ответниците на санаториум. Посочва, че в процесното жилище е направен ремонт, в
който той е взел участие.
Свидетелката
Н.В.– приятелка на ответниците, дава показания, че
ѝ е известен ангажиментът на ответниците да се грижат за възрастна жена.
Посочва, че грижите се изразяват в носенето на храна и санитарни продукти.
Посочва, че често е придружавала ответницата Е.Д. до жилището на ищцата.
При така
приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
По
делото е безспорно доказанo, че между
страните е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане. При
предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне му, в тежест на ответника - приобретател е да докаже изпълнението си по договора, респективно
извинителни причини за неизпълнението му, като прехвърлителят
не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението.
Договорът
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е ненаименован и алеаторен, като престацията за даване на издръжка и полагането на грижи е неопределена
по своя характер. Съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определят
по съгласие на страните, доколкото, предвид разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, то не противоречи
на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на задължението
за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, жизнените и битови нужди
на прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Длъжникът трябва ежедневно
да предоставя и издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други,
както и да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора. Издръжката
като елемент от единното задължение на приобретателя
на имота, наред с натуралния компонент, съставляващ покриване на разходи за
комунално-битови услуги, храна, лекарства и прочие, може да включва и предварително
фиксиране и даване на определена парична сума - Решение № 412 от 30.04.2009 г. по
гр. д. № 1512/2008 г., Г. К., І Г. О. на ВКС. Издръжката, ако не е уговорено нещо
различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали прехвърлителят
на имота има собствени средства за издръжка - Решение № 169 от 19.07.2013 г. по
гр. д. № 1210/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. Изпълнението по договора трябва
да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично.
В конкретния
случай, между страните е уговорено, че ответниците се задължават да поемат
гледането и издръжката на ищцата до края на живота ѝ, лично или чрез
трето лице, като ѝ осигурят прехрана, осветление, отопление и всичко
необходимо за един нормален и спокоен живот такъв, какъвто е водила до сключване
на договора, като е уговорено и ответниците да заплащат на ищцата месечна
издръжка в необходим размер, като допълнение към личните ѝ средства.
Задължението на страните са общо определени, без да са предвидени специални
ограничения и с оглед на това следва да се приеме, че се дължи цялата
необходима издръжка и грижи – така, Решение № 174 от 02.07.2014г. по гр. д. №
7500/2013г., Г. К., ІІІ Г. О.
Съдът приема за доказан факт, от
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, че в периода от подписването на
договора /14.11.2013г./ до началото на 2015г., ответниците са заплащали
комунално-битовите сметки на ищцата за доставка на ток, вода, телевизия, местни
данъци и прочие. Макар в представените по делото разходни документи да не носят
подписите на ответниците, доколкото са представени по делото от ответниците,
следва да се приеме, че тези документи са издадени за плащания извършени от
тях. Съдът, намира за достоверни показанията на свидетелите В.Д. и Н.В., в
частта, с която те свидетелстват, че ответниците са осигурявали храна и
санитарни продукти на ищцата, определени дни през седмицата. Показанията на
посочените свидетели са последователни и кореспондират с останалия материал по
делото. Доказано е и извършването за посочения период на парични преводи от
ответника Г.Д. по сметка на ищцата в общ размер на 1320 лв. Тези средства са
достатъчни за покриването на разходите на ищцата за лекарства. В същото време, с
оглед заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и
показанията на свидетеля Л.Г., съдът приема за доказано, че ответниците са
извършили ремонт в процесния имот. Съвкупната преценка на описаните
доказателства налага извод, че заплащането на основните комунални услуги,
ползвани от ищцата, носенето на хранителни и санитарни продукти, направеният
ремонт, както и допълнителна издръжка, изплащана от ответниците са били от
естество да задоволят основните нужди на ищцата и по този начин за периода от
края на 2013г. до началото на 2015г. ответниците са изпълнявали задължението си
за даване на издръжка.
Що
се касае до задължението за полагане на грижи съдът намира следното: Както бе
посочено, съдържанието на дължимите от приобретателите
по договора грижи следва от постигнатото от страните съгласие с оглед
спецификата на всеки отделен случай, жизнените и битови нужди на прехвърлителя
и възможността му да се справя сам. От представените по делото медицински
документи, в частност Експертно решение № 4407 от 16.09.2002г. на II-ра МБАЛ, се
доказва, че на ищцата се признава 96 % трайна неработоспособност с нужда от
чужда помощ, че ищцата страда от множество
заболявания, които ограничават възможностите ѝ да се обслужва сама. По
този начин, като се вземе предвид и напредналата ѝ възраст, следва да се
приеме, че тя се е нуждаела от постоянна помощ в ежедневието си, надхвърляща периодичното
осигуряване на храна и почистване. По делото не бе доказано, че такава помощ
ѝ е оказана от ответниците, като не са ангажирани никакви доказателства в
тази насока. Незнанието на ответниците за специфичните нужди на ищцата е без
значение за делото, като не се доказват и твърденията им, че от видимото
ѝ състояние и начин на живот, не може да се предположи за влошеното
ѝ здравословно състояние и нужда от чужда помощ. Още повече, предвид
естеството на заболяванията ѝ, трудно може да се приеме, че за ответниците е
останала скрита нуждата на ищцата от постоянни грижи. С оглед на това се
установява неизпълнение на задълженията им в тази им част.
Съдът
намира за неоснователни твърденията на ответниците, че при определяне на обема
на задълженията им, следва да се има предвид, че ищцата си е запазила пожизнено
право на ползване върху процесния апартамент. Предвид предмета на договора,
осигуряването на място за живеене на ищцата е част от съдържанието на
задълженията им и ако това не е недвижимият имот, който се прехвърля, то това
би било друго място – тяхното жилище или друг имот и по този начин увеличението
в стойността на полученото от тях благо ще се отрази и върху тази на дължимата
от тях престация. При преценката за обхвата на задълженията на ответниците
централно място заемат клаузите на договора в тази насока. В конкретния случай,
от съдържанието на процесния договор, не може да се направи извод, че са налице
каквито и да е било ограничения на задълженията им, още по-малко, произтичащи от
запазеното от ищцата право на ползване. В същото време, запазването от страна
на прехвърлителя по договора на пожизнено право на ползване върху недвижимия
имот обект на договора съответства и на обичаите в практиката при сключването
на такъв вид договори, където такава уговорка е типична.
Следва да се има предвид и че от
доказателствата по делото, а и от твърденията на самите ответници, е безспорно
доказано, че те са спрели изпълнение на задълженията си в началото на 2015г.
Ответниците твърдят, че това се дължи на неоказано съдействие от страна на
ищцата. По делото не се доказва това обстоятелство и не са ангажирани никакви
доказателства в тази насока. По този начин е налице неизпълнение на
задължението на ответниците за периода от около началото на 2015г. - моментът
на преустановяване от страна на ответниците на задълженията им по договора до
29.11.2017г. - моментът на приключване на съдебното дирене, доколкото
продължаващото неизпълнение е факт от значение за делото по смисъла на чл. 235,
ал. 3 ГПК /в този смисъл Решение № 622 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 212/2010 г.,
Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/. Предвид общата продължителност на договора, само по
себе си неизпълнението за такъв немалък период от време, и без да се взема
предвид неосигуряването на грижи в пълен обем за периода до началото на 2015г.,
е достатъчно значимo, с оглед интересa на кредитора, за
да породи за ищцата преобразуващото право да развали процесния договор.
Независимо от горното, следва да се
има предвид и че съгласно константната и последователна практика на ВКС по чл.
290 ГПК, задължителна за настоящия състав, при неоправдано неприемане от
кредитора на изпълнението на алеаторния договор,
което му се предлага от длъжника, последният е длъжен да трансформира
задължението си в парично като плаща на кредитора съответната сума, евентуално
да поиска от съда да определи размера ѝ. Когато прехвърлителят
неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в
забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а
задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за
длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава,
длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но
продължава да бъде в неизпълнение. Кредиторът изпада в забава само при
неоправдано неприемане или липса на съдействие. Неприемането, съответно
неоказването на съдействие от страна на кредитора, не освобождава длъжника от
задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според
обстоятелствата - в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва
необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура,
длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за
трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да
остане неудовлетворена докато трае производството за трансформация на
задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде
изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява
поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът по своя
вина не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие – така Решение №
340 от 04.11.2015 г. по гр. д. № 1668/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение
№ 169 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 1210/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС,
Решение № 178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС и др.
В конкретния случай, по делото няма
данни да ответниците да са продължили предоставянето на уговорената парична
издръжка, нито да са трансформирали натуралното си задължение за издръжка в
парично и да са продължили изпълнението му. При създаване на пречки от страна
на ищцата, ответниците е следвало да изпълнят задължението си за издръжка по
реда на чл. 97, ал. 1 ЗЗД, като предоставят съответната парична сума за пазене
в банка по местоизпълнението. Доколкото не е налице
изпълнение по такъв ред, е без значение дали е налице висящо дело за
трансформация на задълженията на ответниците по договора. По този начин, дори
да се приеме, че е налице необоснован отказ от страна на ищцата да приеме
предложеното ѝ
изпълнение, ответниците отново биха били в неизпълнение на задължението им за
даване на издръжка считано от началото на 2015г. до завършване на съдебното дирене,
което също е достатъчно основание, за да се приеме, че за ищцата е възникнало
право да развали договора.
Предвид изложеното, по делото се
установява значително неизпълнение на задълженията на ответниците за
предоставяне на грижи и издръжка на ищцата. По този начин, са налице
предпоставките за разваляне на процесния договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №
116, том I, рег. № 2429, дело № 104 от 2013г. на Ч.Б.–
нотариус, с район на действие СРС, рег. № 077 в НК, като предявеният иск следва
да бъде уважен.
По
отговорността за разноски: С оглед изхода
на делото ищцата има право на разноски. Тя е направила разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., които следва да ѝ бъдат
възстановени от ответниците. Съдът намира за неоснователна молбата за заплащане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат Пена
Тотева, процесуален представител на ищцата, взел участие в процеса след започването
му. Ищцата е заплатила на адвокат З.М. по договор за правна защита и съдействие
№ 476011 възнаграждение в размер на 800 лв., от общ дължим размер от 1900 лв. Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцата има право на разноски за един адвокат. Обстоятелствата,
че процесуалното представителство от адвокат Тотева е осъществявано по реда на
чл. 38 ЗА е без значение в случая и не може да обоснове отклонение от правилото
на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза Софийски градски съд сумата от 426.59 лв.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ, на основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД, договор,
обективиран в нотариален
акт № 116, том I, рег. № 2429,
дело № 104 от 2013г. на Ч.Б.– нотариус, с район на действие СРС, рег. № 077 в
НК, по силата на който О.С.Р., ЕГН ************* е прехвърлила на Г.В.Д., ЕГН **********,
адрес: *** и Е.И.Д., ЕГН **********, адрес: ***, срещу задължение за издръжка и
гледане, собствения ѝ недвижим имот: Апартамент № 47,
находящ се в гр. София, район Възраждане при Столична община, комплекс ЗОНА Б-5
в жилищна сграда - блок № *********етаж, състоящ се от дневна, кухня и
обслужващи помещения, със застроена площ 45.64 кв.м., при съседи: изток-улица,
запад - коридор, север - Х., юг - Д., отгоре - Б., отдолу - П., заедно с избено помещение № 10,
с полезна площ 2.49 кв.м., ведно с прилежащите му
0.487% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото, при запазено
право на пожизнено и безвъзмездно ползване за прехвърлителя.
ОСЪЖДА Г.В.Д., ЕГН **********,
адрес: *** и Е.И.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на О. С. Р., ЕГН *************,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 800
лв. /осемстотин лева/ разноски.
ОСЪЖДА Г.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***
и Е.И.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят в полза на Софийски градски
съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 426.59 лв. /четиристотин двадесет и шест лева и петдесет и девет
стотинки/, държавна такса.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Софийски Апелативен съд.
Председател: